Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2021 08:20 - За установяване на марксистки светоглед
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Предлагаме на вашето внимание кореспонденцията с читатели по някои въпроси за формирането на марксисткия светоглед.

Читател:

Здравейте, другари!

Бих искал да ви помоля за съвет относно усвояването на марксизма-ленинизма и диамантичния метод на мислене. Във вашата статия "Какво да правя?" дава се отговора откъде изобщо да се започне. Не би ли било полезно обаче човек, който е бил запознат с марксизма на много повърхностно ниво, първо да изучава Хегел, без да се страхува от трудности, като по този начин поставя основите за правилното и успешно усвояване на теоретичните трудове на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин? Или първо трябва да прочетете относително леките произведения на класиците, които все още не притежават диамантично мислене, както мнозина правят, за да разпознаете правилно идеалистичните тънкости в творбите на Хегел в бъдеще и след това да се върнете към класиците със „свежия" поглед и да се разбере всичко?

Задавам тези въпроси, защото имам предположението, че въпреки че статията казва едно, но от гледна точка на диаматиката, за по -добро и продуктивно усвояване на произведения, трябва да се научите да разпознавате, виждате и вземате предвид диаматичното движение на мислите на класиците, за да се разбере съдържанието им по правилния начин, тяхната последователност, логичност и контекстуалност. Тоест, за да започне изучаването на класиците точно от изходната точка, от малкото към голямото, от простото към сложното, диаматично да се проследи движението и развитието на марксизма. В противен случай може да се тълкуват погрешно заключенията на класиците и да се объркате напълно, както правят почти всички левичари.

Правилно ли разсъждавам? Дайте моля ви се оценка на моето разсъждение.

С уважение.

Редакция:

Здравейте!

Досега никой не знае как да възпитава марксист със сигурност. Ние също нямаме представа за обективната страна на формирането на светогледа и законите, управляващи субективните характеристики на конкретна личност. Следователно няма 100% рецепти и не може да има.

Според нас започването с Хегел е лоша идея. Но никой не забранява да се опитва това и онова.

Пътят към марксисткия светоглед е различен за всички: някой е започнал с учебници и вторична литература, някой с опортюнистична литература, някой веднага с класиците. А някой първо е тичал по митинги. Но не видяхме някой да започва с Хегел.

В този случай не е важно откъде да започнем, важно е да се формира и поддържа стремеж към знания, към истина. Вървете напред и се стремете да овладеете марксизма. Затова четете Хегел, четете Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Ако не ви върви - отложете го и се заемете с друга работа. След това се върнете. Вървете - прекрасно, следвайте избрания път.

С право се опитвате да подходите научно към въпроса за образованието, като логически разсъждавате, че трябва да започнете „изграждането на къща“ от основата. Само че вие не отчитате един нюанс. Факт е, че формирането на светоглед не е в реда на каталогизиране на идеи, добавяне на знания към знанието, поставяне на „тухли отдолу нагоре“, а в реда на развитие на качеството на съзнанието КАТО ЦЯЛО. Тук е важно да "заредите" информация в мозъка, да помислите сами и да надникнете в реалния живот и дори да се провалите например в популяризирането на марксизма сред приятели. Как работи този механизъм все още не е напълно изяснен. Вие сами знаете, че практиката на образователните системи е достигнала максималното ниво на обучение на хората да четат и пишат. Нещо повече, в случаите на училища, затворени за пролетариата, за представители на управляващите класи. Дори социалистическото образование не отиде много по -далеч. Дори болшевишките изследвания, организирани от гении, не дадоха изцяло очакваните резултати. Така че няма да е възможно да се реши проблемът с формирането на персонал с умни рецепти.

Читател:

Моите комплименти за подробния отговор!

Внимателно изучавайки статиите на другаря Иванов, ако правилно разбирам, те отбелязват значението на осъзнаването на необходимостта да се работи за комунизма, за да се развие мощна научна мотивация. В същото време яснотата на целта играе решаваща роля в работата по усвояването на марксизма, в този смисъл тук всичко е напълно ясно. Но с обективна необходимост изпитвам трудности с разбирането в ПЪЛНА степен, от време на време се появяват фалшиви чувства за това, което може да носи.

Някои противници могат да възразят, казват те, все още има относителна стабилност в света, което означава, че може да живеем малко спокойно, въпреки всякакви гнусотии. И тук разбирам, че ми е трудно да отговоря на подобни възражения, в края на краищата всъщност можете да живеете малко и ако глобалните катастрофи предстоят, тогава, както при пандемия, бихте могли да помислите, че с дължимата бдителност и старание не можете да вземете проблемите и животът ще продължи както обикновено. Или самите такива събития ще се случат само в далечното бъдеще, което означава, че те по -скоро няма да ни докоснат, ние можем да издишаме.

Открих този проблем в себе си в ход на многократен самоанализ. Нещо повече, както забелязах, аз имам именно пристрастяване към комунизма, тоест ненаучно, психологическо, емоционално и прагматично желание в стремежа към решаване на лични проблеми (щастие), вместо да се ръководя от научната необходимост на комунизма. С това аз с непълно осъзнаване се опитах да запълня празнината в личния въпрос за обективната необходимост на комунизма. Имам наистина смътно разбиране защо, по принцип, за да се боря за комунизма в научен план, разбирам с какво е изпълнено неспазването на социалните и историческите закони, но само в общи линии като война, бедност и унищожаване на човечеството. Тезата, че комунизмът е съзнателно привеждане на обществото в съответствие с обективните закони, разбирам така, че при комунизма ще има хармоничен просперитет. Така временно реших въпроса за необходимостта от работа върху марксизма. Но имаше и друг вариант, начинът беше да се придаде смисъл на живота с марксизма, борбата за революция.

И се оказва, че докато пречиствам привързаността към комунизма за антиспекулативно мислене, не излиза да осъзная напълно тази обективна необходимост. Наред с ясното разбиране на предстоящите катастрофи, все още има противоположни мисли, фалшиви чувства и илюзии, наложени от буржоазията. Изглежда, че всичко е повече или по -малко толерантно дори и без марксизма. В тази връзка търсех източници на научно осъзнаване на необходимостта и вероятно по -конкретна причина за необходимостта от работа за комунизма вече беше описана тук:

„Или комунистите упорито ще се подготвят като монополистично компетентни практикуващи учени и на тази основа ще придобият абсолютен авторитет сред съвременните пролетарии и полупролетарии, като ги организират в работническата класа, или буржоазията ще продължи да води човечеството към рога на глобална катастрофа ... организации, без съществена, интензивна подготовка на комунисти за участие в следващия узряващ „кръг“ от класовата борба на идеологическата арена, не може да се надяваме на победа в политическа форма, когато бизнес класата се събира в решителна кампания за възстановяване на робството в световен мащаб “.

И тук най -сетне се появиха някои специфики, но все пак в общи линии това е точно по -ясно разбиране за какво става въпрос. Това ми помогна да разбера по -добре необходимостта, но все още не напълно. Затова ще имам въпроси към вас.

Какво да се прави изобщо? Какво и къде можете да прочетете, да видите, за да придобиете ясно съзнание за необходимостта?

Сред другарите си имали ли сте подобни проблеми с осъзнаването на необходимостта?
Как решавате?

Оценявам времето за отделените ми отговори!

Редакция:

Изглежда, че вие ​​като истински руски човек изпадате в прекомерен психологизъм. Според нас всичко е малко по -просто.

В живота на всеки човек има малка, лична, индивидуална сфера - организацията на ежедневието, свободното време, семейния живот, нуждата от пари. И има голяма, публична сфера - в полза на човечеството, да бъде част от човечеството, обществото, хората. Сега, ако тази втора сфера на живота се прецени научно, тогава всеки, доколкото може, трябва да се бори за комунизма, за бъдещето на човечеството, социалния прогрес. С други думи, в това, което буржоазните психолози наричат ​​„самореализация“, е необходимо да се осъзнае, че „самореализацията“ работи само в руслото на борбата за комунизъм. Ако признаете, че комунизмът е бъдещето на човечеството и че е необходимо да се борим за него, това е началото на осъзнаването. Ако теоретично разбирате, че комунизмът е бъдещето на човечеството и е необходимо да се борите за него, това е осъзнаване на обективна необходимост. Ако смятате, че може да е необходимо да се борите за комунизъм, но само ако той лично ви обещава някакви облаги, тогава това е типичен опортюнизъм.

Ако човек като цяло се затвори в първата сфера, той обикновено се нарича обикновен човек или буржоазия. По правило е невъзможно да се промени такъв човек с думи. Мирянинът се преквалифицира от ударите на съдбата.

Какво да правим и откъде да започнем - нашият отговор, както знаете, е тук и като цяло прочетете тази колекция.

Ако знаехме как гарантирано ще направим революционер и марксист от човек, тогава на Земята вече би имало пълен комунизъм. Всички сме същите като вас, обикновени хора със същите проблеми и трудности, обективни и субективни.

Читател:

Както винаги, умеете ловко да разрешавате всеки въпрос!

Най -накрая очертахте същността на осъзнаването на необходимостта, какво представлява тя. И вече съм близо до пълно разбиране. Правилно отбелязахте, че бях твърде потопен в този психологизъм, но факт е, че се опитвам да погледна в корена! А терминът „необходимост“ ме води в задънена улица, тъй като е нечовешки по своето съдържание и няма личен произход, въпреки че в края на една статия от другаря Иванов се говори за личната зависимост от настъпването на комунизма на всеки читател.

Бих искал да разбера точно произхода на научното осъзнаване на необходимостта от комунизъм. Отбелязахте, че това е „самореализация“, но концепцията е доста широка и може да се разбира по различни начини. Следователно вероятно ще задам въпроси от затворен тип: началото на осъзнаването на научната необходимост от комунизма по същество е стимул за извършване на алтруизми? Дали това е комбинация от алтруизъм и загриженост за себе си и другите? Дали това е чисто рационално и ясно разбиране, че бъдещето няма да дойде само и проблемите няма да отидат никъде? Първата и втората сфери на живота са диалектически свързани, което означава, че ако не се разрешат общи въпроси (чрез борбата за комунизъм), няма да се разрешат личните въпроси и в същото време противоречия в личния живот? Това се гледа от гледна точка на егоизма.

Ще се опитам да опростя още повече въпроса: осъзнаването на необходимостта от борба за комунизма по същество ли е егоизъм или алтруизъм? Егоизмът се превърна в алтруизъм въз основа на научната диалектика? Научна любов ли е към човечеството и околната среда? Дали личната неприязън към капитализма в крайна сметка се превръща в осъзнаване на необходимостта от борба? Какво ще се нарече същността на необходимостта в психологическия човешки език?

Както казахте за опортюнизма, в тази връзка вече съм си поставил следната задача - да се очистя от опортюнизма и фалшивата мотивация. А за вторaта, който понякога е дори по -важна от първата, по темата за опортюнизма е писано и разгласявано много пъти, само мързелив човек не би го споменал. В същото време малко внимание се отделяше на мотивацията и всъщност може би точно този опортюнизъм започва с нея. Без да разбираме същността на необходимостта като мотивация, как може човек да тръгне по пътя на превръщането си в комунист? По отношение на други отговори на други въпроси, благодаря отново и отново ще прочета пробива ниско отново, това къде съм се загубил някъде по-рано!

Редакция:

Колкото и помпозно да звучи, от наша гледна точка егоизмът е само форма на идеология на исторически променяща се социална връзка - частна собственост. Тоест да се разсъждава от гледна точка на егоизма очевидно е ненаучно. Всъщност в егоизма няма нито щастие, нито всъщност нещо човешко и социално. Егоизмът е вид мистификация, израснала върху атавизма на биологичния инстинкт за оцеляване и обслужва много специфичен тип обществени отношения - частна собственост. Но човекът в истинския смисъл оцелява не в опозиция на обществото, а благодарение на него. Тоест егоист е този, който поставя природата на своя личен организъм над колективното, обществото. Това е абсолютно абсурдно и неразумно от обща историческа гледна точка, защото без обществото по принцип няма нито един индивид, нито личност, нито дори самия му организъм. Това в известен смисъл е изкуствено противоречие, породено от противопоставянето на хората едни на други, тяхната борба - тоест продуктите на едни и същи отношения на частна собственост. Не напразно Маркс изрази цялата програма на комунизма, т.е. програмата за бъдещето на човечеството, с една фраза - унищожаването на частната собственост.

В този случай необходимостта е социален закон. Това е неизбежно, подобно на природните закони. Можете да вървите срещу него, както правят буржоазното общество и всички негови поддръжници днес, но само този път води до смъртта на човечеството, до израждане, деградация и загуба на себе си. Когато видите най -грозните прояви на буржоазната култура и буржоазното общество като цяло, тогава имате пример за игнориране на обективната необходимост.

Проблемът е, че човек, притежаващ съзнание, за разлика от несъзнаваната материя, трябва да включи мозъка и да осъзнае социалната необходимост, да изгради практика в съответствие с научните заключения, в противен случай обстоятелствата ще го накажат тежко.

За да се опрости максимално, въпросът е: дали да разделим силите на хората, изпадащи в постоянна борба на всички срещу всички, или да обединим тези сили заедно, за да подредим живота и да завладеем природата. Ясно е, че първият вариант води до бедствия и взаимно отхвърляне и намаляване на потенциала на силите, вторият - към комунизма.

Всички сме много различни, но това не означава, че не трябва да живеем в сътрудничество. Напротив, нашата разлика само допълва колективния потенциал на колектива. Следователно същността на съзнателния човек е изключително алтруистична. Давайки нашите способности и силни страни на обществото безплатно, без да изискваме нищо в замяна, ние сме пълноправни членове на обществото. По същество именно този принцип е в основата на всички постижения на човечеството. Всички истински учени, учители, лекари, изобретатели, художници изследват, преподават, лекуват, измислят и създават през цялата история на човечеството не за себе си, за пари и слава, не за децата и семейството си, а за обществото. Как се доказва това? От обратното. Представете си съвестен работник, който дори твърди, че върши работата си за слава или пари. Сега извадете тези мотивации на свой ред. Истинският лекар ще лекува ли безплатно? Разбира се, че да. Истинският лекар ще лекува ли ако заслугите му не бъдат забелязани? Разбира се, че ще лекува. В противен случай няма да го наричаме истински лекар. И така, какво остава? Остава само общественият дълг, благодетелят на неговата обществена функция.

По същия начин днес хиляди честни и свестни хора работят не заради заплата, а за да лекуват, преподават, изследват, създават, дават на хората топлина, светлина, канализация, пътища и потребителски стоки. Такива хора са малцинство при капитализма и дори в СССР те са бяха малцинство, но, както казва нашият народ, цялата държава почива на тях. Това е проявата на комунистическата природа на индивида, същият този алтруизъм.

Що се отнася до „чисто рационалното отношение“, то по наше дълбоко убеждение прагматизмът е враждебен към марксизма, антинаучна методология. От научна гледна точка общото надделява над частното и го определя. Следователно, когато се опитват да говорят за „рационално“ от гледна точка на конкретното, това със сигурност ще доведе до задънена улица.

Да, разбира се, можете да кажете: борете се за комунизма, това е щастливо общество, там ще се оправите. Но това по принцип би било лъжа. Защото по стандартите на хората, които се поддават на такива разсъждения, е „добре“ - или да бъдеш по -висок от другите, или да се затвориш в задушения малък свят на буржоазния живот. Правилно е да се каже това: борбата за комунизма, тази борба сама по себе си вече е форма на щастие. Но убеждаването на хората в такава формула е много по -трудно. Следователно е необходима партия, тоест организация на съмишленици, които сами са осъзнали необходимостта от комунизъм и борбата за него. Масите са готови да се доверят на такава партия и бавно, постепенно да променят живота си, стъпка по стъпка да трансформират производството и ежедневието, да повишат нивото на своя светоглед и участие. Това е дълъг и изключително труден процес, който така или иначе ще трябва да преминем.

Читател:

И се оказва, че научната мотивация се основава на алтруизма в първоначалния му вид, т.е. бяха добри хора по природа, които искаха да се облагодетелстват всеки сам, а самият марксизъм и комунизъм в крайна сметка са най -доброто нещо, което може да се направи за човечеството.

Продължавайки собствената си мисъл, правилно ли разбирам, че такава невероятна и дори нечовешка сила на мотивация сред класиците и другите последователи на марксизма до голяма степен се дължи на колосалното екзистенциално значение на марксизма за цялото човечество? Защото всъщност недекларирана катастрофа от планетарен мащаб цари на планетата особено сега, която изобщо не може да се сравни с нищо, дори в сферата на научната фантастика? И ако обикновен лекар спасява един пациент, то комунистите, изпълняващи ролята на спасител, са цялото човечество и околната среда, решавайки най -трудния проблем в света - частната собственост?

Редакция:

Малко вероятно е въпросът за мотивацията да изисква някакво доказателство, защото още млад Маркс пише:

„За животното самата природа е определила кръга от действия, в които трябва да се движи, и то спокойно ги извършва, като не се стреми да излезе извън границите си, дори не подозира съществуването на друг кръг. По същия начин божеството посочваше на човека обща цел - да облагороди човечеството и себе си, но го остави да намери средствата, с които може да постигне тази цел; то предоставяше на човек да заема в обществото позицията, която най -много му съответства и която ще му даде най -добрата възможност да издигне себе си и обществото ... Историята признава онези хора за велики, които работейки за обща цел, самите те стават по -благородни; преживяват възторг, като най -щастливия е този, който носи щастие на най -голям брой хора. "

Вие вичко правилно разберете.

Читател:

Наистина, това е просто невероятно. Гледайки се в миналото, дори не мога да повярвам колко сляп бях през цялото това време. И в началото самият марксизъм изглеждаше като чисто „механична“, неодушевена теория за общество на всеобщ материален просперитет, не мислех колко невероятно блестящо и дълбоко ще се окаже всичко това. Това наистина е истинско съкровище, сравнимо само с магията в приказките! По -рано отбелязахте значението на качественото развитие на съзнанието, в един момент от реалността имаше повратна точка в разбирането на всичко по света, това беше един вид прозрение! Тъй като крушката изведнъж светна ярко за първи път в среда, пълна с тъмнина, сега трябва да запалим останалите!

Благодаря ви много, че отделихте най -ценното време за такава продуктивна кореспонденция. Ще бъде направено всичко възможно, за да не ви отнема времето отново!

21/07/2021





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658799
Постинги: 2344
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031