За младите хора става все по-очевидно, че буржоазната държава в известен смисъл се опитва да ограничи достъпа до висше образование.

Този проблем е тясно свързан с автоматизацията на производството и тази форма, в която се извършва научно-техническия прогрес (https://prorivists.org/t-revolution/) при капитализма. Неведнъж сме чували от устата на буржоазните глашатаи, че сега има твърде много хора с висше образование и няма достатъчно хора с работни специалности. Въпросът е защо през XXI век човек трябва да даде предпочитание на тежка, монотонна работа, която може да бъде заменена с машини?

Факт е, че механизацията и автоматизацията на производството под господството на пазарните отношения се извършват изключително в интерес на печалбата, в рамки, които не застрашават управлението на капитализма и не довеждат безработицата до тревожни размери.

Механизацията и автоматизацията се управляват не от обществото, а от слепите закони на пазара. Ако за един капиталист е по-евтино да наема мигранти и да използва най-примитивния ръчен труд, отколкото да въвежда и поддържа роботика, тогава той прави точно това. За него са безразлични обществените интереси и потребности  за развитие.

Трудът при капитализма се осъществява чрез продажбата и покупката на стоката „работна сила“ и целта на производството не е да задоволява постоянно нарастващите потребности на обществото, а печалбата.

Освен това в някои сфери на производството въвеждането на машини вместо хора е просто опасно за капитализма, защото ще доведе до увеличаване на производителността, спад в цените и ще изостри кризата на свръхпроизводството (http://proriv.ru/articles.shtml/podguzov?krizis_22). Оттук произтича цяла поредица съмнителни екологични закони, които изкуствено завишават производствените разходи, стимулират високите цени и съсипват малкия и среден капитал.

Либералите се фокусират само върху факта, че в началото на технологичното внедряване машините дават увеличение на печалбите поради повишената производителност и съсипването на конкурентите.  Те обаче си затварят очите за факта, че увеличаването на безработицата, причинено от автоматизацията, понижава цената на труда и води до откат от безлюдно производство към използването на ръчен труд. Типичен пример са услугите за набиране на персонал, които бяха активно автоматизирани през XX век и сега се върнаха към конвейерните системи за потници с широко използване на примитивен ръчен труд.

Изглежда, че може до безкрайност да въвеждаме машини, увеличаваме производителността на труда и разширяваме обема и обхвата на производството. Но това е невъзможно при капитализма, защото производството е строго ограничено от ефективното търсене на пролетариата, пазара на продажбите. Либералите обаче отричат ​​противоречията на капиталистическия начин на производство и обвиняват всичко за „грешните хора“, които не искат да се преквалифицират, или за „грешното състояние“, което не преквалифицира „грешните хора“.

В същото време трябва да се отбележи, че висшето образование при капитализма често е фокусирано върху специалности, овладяването на които, човек не участва в общественото производство. В капиталистическите страни много значителна част от трудоспособното население не само не произвежда обществения продукт и националния доход, но изобщо не участва в обществено полезен труд. Голямо количество работна сила се губи без никаква полза за обществото. По този начин огромните непродуктивни разходи за труд са свързани с конкуренцията, буйните спекулации, невероятно раздутата рекламна сфера. Това включва PR, мениджмънт, маркетинг и други специалности.

В обществото на първата фаза на комунизма (при социализма) ще бъде направено всичко възможно за повишаване на научно -техническото равнище на трудещите се, а трудният, зашеметяващ труд ще бъде автоматизиран въз основа на нуждите на развитието на обществото. Както, например, вече се прави в КНДР.

Ким Чен Ин поставил цел:

„Повишаването на нивото на познания на целия народ до нивото на научно -технически персонал е важно за превръщането на всички членове на обществото в работещи хора на интелектуалното ниво на интелигенцията, притежаващи обема на знания на завършил университет, като пълноправни участници в научно -техническия прогрес “.

А какви цели си поставя в сферата на образованието на народа капиталистическото общество? Да обслужва користните интереси на олигархията и тромавата система на капиталистическото робство.

Jane V.