За някои левичари няма по -лош грях от това да се каже нещо, което противоречи на буквата на известните фрагменти от произведенията на класиците. Те, като не разбират нито съдържанието, нито дълбочината, нито обстановката, нито природата, нито спецификата на създаването на великите произведения на марксизма, понякога сер хващат за най -краткото, но широко разпространено в края на Съветския съюз години, откъси от текстовете на Маркс, Енгелс и Ленин.
Наскоро гледах речта на Тюлкин за участие в изборите. Той обоснова необходимостта РКРП да участва в изборите за регионални парламенти и Държавна дума изключително чрез преразказ на Ленин. Той разби идеята, че ще бъде възможно да дойде на власт чрез избори и смята да използва парламентарната трибуна за насърчаване на класовата борба. Че с депутатско свидетелство можете да донесете голяма полза на „борбата на работниците“. Даже да извадим от скоби, че Тюлкин и РКРП се явяват «икономисти», привърженици на теорията на стадий, която Ленин разобличил в работата «Какво да се прави?», защото цялата тяхна пропаганда на класовата борба се свежда до пропаганда на банално профсъюзничество, възниква закономерния въпрос: доколко е целесъобразно да се подбиват малочислените привтрженици на РКРП и комунизма към участие в избори с отчитане на тези възможности, които ще придобие партията при резултат?
Възможно ли е днес да се използва парламентарната трибуна за популяризиране на марксизма? Четат ли се стенограмите от заседанието на Думата от широките маси на интелигенцията и пролетариата? Може би нашите хора с нетърпение очакват излизането на програмата „Парламентарен час“? Не, хората се отнасят към Думата така, както заслужава: като безполезна група богати хора, бивши чиновници и политически изроди. С кого да обсъдим там? С Валуев, Милонов, Исинбаева, Кабаева и Поклонская? Не се ли опитват техните „кремълски политически стратези“ да направят лицето на парламентаризма в Русия?
Или например Тюлкин се позовава на добре познатите думи на Ленин, че буржоазията контролира общественото съзнание на масите, включително чрез частната собственост върху издателства, вестници, заседателни зали и пр. Работната класа, казва Тюлкин, е лишена от всичко това, следователно, буржоазното съзнание доминира и хората гласуват за "Единна Русия".
Но, извинете, издаването на книги, списания, вестници струва ли си днес нито стотинка за една повече или по -малко богата организационна партия? Няма ли интернет и пълна свобода на словото? Какво пречи на пролетариата да прочете уебсайта на РКРП, който е достъпен буквално за всеки на телефон и таблет?
Защо? Защото Тюлкин тук е пример за това, че левите просто игнорират обективната действителност, реалните факти от живота, насаждайки на хората своето разбиране за реалния живот от миналото. Нима Ленин сляпо е следвал практиката на Маркс и игнорирвал фактите от живота?
Тук ситуацията донякъде напомня на господстващата атмосфера в буржоазната наука. Ако учените не са в състояние да обяснят някое явление въз основа на разработената теоретична основа, те просто го игнорират, вместо да поставят въпроса за последователността на тяхната методология. Ето как нашите левичари, вместо да разбират и творчески прилагат диамантиката, се занимават с празна агитация и пренебрегват реалността. Но какво е търсенето от учените? Нека ги попита буржоазията, която ги поддържа. А кой пита нашите левичари?
Или вземете Попов и неговата партия, които убеждават пролетариите, че ако системата на държавната власт е изградена на принципа на пълна избирателност, променяемост на всички по всяко време без отстраняване на длъжностни лица от индустриалните работници, тогава това е диктатурата на пролетариат.
Но, извинете, вие комунистите настоявате за еднопартийна система и дори фракция е забранена в партията и веднага предлагате принципа на почти племенна демокрация. И ако вие, комунистите, пролетариите от металорежещия инструмент замените говорещите-антикомунисти, какво тогава? Вие мълчаливо си тръгвате и антикомунистите ще построят комунизма? Тоест, това е същото очевидно противоречие, което се забърква с митове, че индустриалните работници уж не могат да бъдат против комунистите. Така че има куп примери, точно когато работниците не бяха просто против комунистите, а активно унищожаваха комунистическите държави. Разкъсал си гърлото, дай ни майстор. Дори и днес РПР няма никаква подкрепа сред индустриалния пролетариат, въпреки факта, че работниците са привлечени в партията от решаващото значение на техния вот. Още една пълна глупост.
Или Попов взема от ленинизма отделен фрагмент, тактически приом (много важно и уместно), отричащо подчинението на по-общи, фундаментални положения от теорията и излага за забавление на обществеността, като основи на диктатурата на работническата класа.
Не е изненадващо, че на фона на този клерикализъм излизат на бял свят всякакви теретици, които преместват концепцията по -нататък и твърдят, че „комунистите са само тези, които наистина се стремят да прехвърлят властта върху трудещите се, масата oт работещите , тоест към най -пълната и идеална демокрация. " Оказва се, че комунистите са идеални демократи, а не носители на научен светоглед и борци за бъдещето на човечеството. Какво ще стане, ако има "някои разминавания" между мнението и желанието на мнозинството и обективната необходимост от изграждане на комунизма.
Дали привържениците на тази глупост наистина не разбират, че ако сега мнението и интересите на най -широките маси на пролетариата бъдат доведени до общ знаменател и решенията се вземат въз основа на това, тогава не става въпрос за това, че няма да възникне комунизъм, че неизбежен хаос се очертава там?
И ето чете съзнателния пролетарии тази глупост и си мисли: господи, комунистите са задници, по-добре е да съм за Путин.
И тези глупости се пишат не от някакви си млади хора, а от зрели, изживели живота си хора. Поразително, но факт.
Друг илюстративен пример. В СССР буржоазията превзе властта, ние се върнахме към капитализма. Но не може да се пренебрегне фактът, че завръщането към капитализма е станало на основата на краха на обществото в първата фаза на комунизма. Не може да се пренебрегне, че руската буржоазия и руските пролетарии са едни и същи хора, които само вчера бяха работници в съветската промишленост и търговия, членове на КПСС. Не може да се пренебрегне, че първоначалното натрупване на капитал в съвременна Русия е станало чрез разделянето и унищожаването на материално -техническата основа на комунизма. И накрая, не може да се пренебрегне, че Русия в миналото не е имала като цяло „нормален“ опит с капитализма. Царска Русия беше капиталистическа страна, но надстройката остана полуфеодална. Какво можем да кажем за останалите републики на СССР.
Нима всичко това не са факти от реалния живот, който е необходимо да се анализира и отчита в изработването на теорията, стратегията и тактиката?
А левите просто пренебрегват всичко това, техните програми са копие на програмата на болшевиките. Може ли комунистическата програма за царска Русия да бъде подходяща в положението на постсъветска Русия? Може би изобщо не се нуждаем от отделна руска комунистическа програма, но трябва да работим след всички бивши републики на СССР? Тези въпроси не са популярни сред левите теоретици.
На фона на този догматизъм и схематизъм възниква млад растеж на левицата, който всъщност не е изучавал марксизма, но „бие“ старите хора само за пренебрегване на ситуацията. Естествено там се приготвя такава бъркотия от троцкизъм и глупости, че Тюлкин изглежда като светило на ленинизма на техния фон.
Но най -опасното е че този догматизъм и схематизъм са спекулативно оправдани в определен смисъл. Да речем, ако някой поиска да разгледа реалността такава, каквато е и не излива цитати от класиците, това означава, че той издава марксизма в полза на здравия разум.
Буржоазната философия определя здравия разум като „инстинктивно чувство за истина“ и дори го смята за място на рационалната основа на научната дейност. Както се казва, каквато е науката, такава е нейната основа.
Всеки знае, че класиците дават изчерпателна представа за здравия разум като купчина лошо усвоени фрагменти от философски учения, които обслужват ежедневната практика на „домакинство“.
Някои опортюнисти настояват, че естествената материалистична природа на мисленето е елемент на здравия разум (вж. "Философска енциклопедия в 5 тома", 1960 - 1970). Всъщност здравият разум, въпреки красивата етимология на думата, не е никакъв здрав разум, думите „плоскодушие“ или „деменция“ са по-подходящи за него. Разумът е ограничен до ежедневни задачи и не надхвърля ежедневния опит и търсенето на прагматични решения. Следователно „материализмът“ на здравия разум е само следствие от „материализма“ на самото ежедневие, в рамките на който не може да възникне нито един философски въпрос.
Например от гледна точка на здравия разум, няма смисъл да се вярва в Бог, но се смята за „логично“ да не се отрича съществуването му. „Ами ако нещо“, казва здравият разум на уличния мъж. Не е трудно да кръстиш дете или да запалиш свещ, може би ще се брои, „ако нещо“. Следователно съвременен учен може да се намери не само в храма на науката, но и в храм с куполи.
Левите съвсем основателно се страхуват да не изпаднат в здрав разум, но този страх е продиктуван единствено от факта, че те не притежават напълно диамантиката. Те „изкореняват“ здравия разум в себе си с цитати. Но не можете, страхувайки се да изпаднете в здрав разум, да отречете истинските факти от живота, като се измъкнете с цитати.
Ясно е, че здравият разум може само да фиксира определени явления от живота в ума и да предложи тяхното тълкуване от гледна точка на ежедневния опит и непосредствените интереси на индивида. Това плаши левичарите, но не само по себе си, а тъй като те не са в състояние теоретично да разберат реалните факти от живота, следователно те просто ги игнорират, не обръщат внимание. Оказва се такава странна формула: "Няма значение какво има в обективната реалност, важно е какво е написал Ленин." Оказва се това е бягство от реалния живот в книжни фолиота. Подобна позиция, която се е превърнала в лош навик е теоретично вредна и предизвиква изключително отхвърляне сред пролетариата.
Но смешното е, че ако левите наистина бяха изучавали темите, рано или късно щяха да се научат да мислят като класиците и след като се огледат в реалния живот, щяха да могат да предложат научна интерпретация на обстоятелствата в съответствие с марксизма. Но „бягството на левицата във фолиотата“, цялата им марксистка грамотност всъщност представлява овладяването в най -добрия случай на отделни статии в късните съветски енциклопедии. Така се оказва, че те четат малко, мислят малко и затварят очи пред света около тях. Чудно ли е, че те не са способни да спечелят престижа на пролетариата?
Икономистът Попов твърди, че чете „Наука за логиката“ от петдесет години, троцкистът Тарасов казва, че цялия му "Капитал" е разкъсана от отметки и бележки, но съдейки по резултатите, е трудно да се повярва в това. Въпреки че можете да прочетете "Божествена комедия" сто пъти и всеки път да откривате нови дълбочини в нея, въпросът е как и защо да я прочетете и колко развита е вашата научна съвест. Опортюнистите четат литература, ако не според принципа „изкуство заради изкуството“, то очевидно, за да надделеят над „стипендията“ или да изберат „умни думи“ за глупавите си идеи и действия.
По едно време бях изненадан от литературното искане на редакцията на „Прорив“ към авторите да използват възможно най -малко цитати на класиците, да пишат със свои думи и да работят с аргументация върху съвременния исторически материал. Но с течение на времето осъзнах по -дълбокия смисъл на това изискване. Отдавайки почит на гения, яркостта, образността и филигранното мислене и езика на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, трябва да се признае, че няма да е възможно да „излезем“ за сметка на величието на нашите учители. Съветските хора бяха добре запознати с основните формулировки на марксизма, които имат безупречна истина и точност на представяне, но това не беше достатъчно за усвояване на марксизма. Да, това се вижда от писмата на опортюнистите, които изобилно изливат едни и същи цитати от класиците, неразбирайки същността на написаното.
Най -добрите примери за литературно -теоретична работа са дадени от Ленин и Сталин. Ленин не преразказва Маркс с цитати, за разлика например от Плеханов. Сталин, вече зрял теоретик, не преразказва Маркс, Енгелс и Ленин с цитати, за разлика от плеяда опортюнисти. Те мислеха със собствените си глави, изучаваха реалните факти от живота на основата на диамантиката. Но за нашите левичари недостатъкът е че нямат диаматика, следователно за да запазят лицето си, те изпадат в мълчание и отричане на факти. И може би дори по -лошо, те не са сигурни в научната последователност на марксизма.
А. Редин
29/08/2021
