В действителност, разбира се, няма и не могат да съществуват специфични социалистически производителни сили и социалистически производствени отношения, както и отделна обществено-икономическа формация „социализъм”. В ерата на диктатурата на работническата класа има предкомунистически производителни сили с капиталистически производствени отношения и има комунистически производителни сили с комунистически производствени отношения, антагонистичната идентичност на тези две противоположности е основният фактор в развитието на обществото. Нито в СССР, нито в която и да е друга социалистическа страна не е имало нищо друго в основата, освен борбата на експлоататорските (стихийни икономически, с водеща роля на буржоазните) елементи и пряко комунистическите елементи. Няма трети, междинен вид производителни сили и основа.
Вземете този въпрос, например за СССР, както знаете, имаше заплата, която с различна точност изразяваше дела от социалното богатство, съответстваща на трудовия принос на работника. Формулата за разпределение е известна в цял свят: на всеки според работата. Но малко хора разбират, че тази формула е груба формулировка на закона за стойността. Нашите леви с гордост се противопоставят на тази, както им се струва, много хуманна, разпределителна формула на капитализма, който в известен смисъл е олицетворение на точно този закон. Към каква основа се отнася този разпределителен механизъм, буржоазна или комунистическа? Не е ли същността на това разпределение капиталистическа с едно единствено, макар и ключово изключение: трудът в СССР не беше стока. Тоест разпределението в първата фаза на комунизма е разпределение според закона за стойността: всеки получава „стойността“, която всъщност е произвел, минус социалните нужди и социалното натрупване. Така сферата на действие на закона за стойността е обективно ограничена от забраната на наемния труд, различен начин на организация на труда, но в същото време законът за стойността в първата фаза на комунизма косвено засяга производството на средства чрез продажба на потребителски стоки и пряко засяга обръщението. Изглежда нашите леви, които измислят социалистически производствени отношения, не виждат и признават това.

Но, например публичните средства, които се основават на огромни резерви и състояние, близки до изобилие са пример за разпределителните отношения на комунизма. При такива условия разпределението е извадено от обхвата на закона за стойността.

Трябва ли да говорим за "социалистически производителни сили", например с използването на конски транспорт? Може би е необходимо.

Какво прави възможно това или онова предприятие да се класифицира като комунистически или предкомунистически производителни сили? Факт е, че всички комунистически предприятия могат да бъдат изключително връзки на националната икономика, чието единство се проявява в спазването на закона за планово развитие на националната икономика, което изисква планирано развитие и съответната пропорционалност на съотношението на всички елементи на националната икономика. Ясно е, че за да включи дори формално предприятието като елемент в системата на националната икономика, без да нарушава посочения обективен закон, то трябва поне да има определено ниво на развитие на средствата за производство и производствените умения на работещи хора. Следователно, първото условие за приписване на предприятие или инфраструктура към комунистическите производителни сили е определено ниво на технологично и културно-производствено развитие, обусловено от общото ниво на развитие на производителните сили на народното стопанство. Второто условие е следователно качеството или коректността, грамотността на включването на този елемент в общата система за планово развитие на националната икономика. Или по-просто: компетентност, всъщност планиране.

Трябва обаче да се има предвид, че производителните сили на комунизма могат да работят, така да се каже, на проектния капацитет само във връзка с производствените отношения на комунизма. И тук формалната правна социализация на средствата за производство, както се казва в съветските учебници по история не е достатъчна. Това, че средствата за производство не се използват за експлоатация, още не означава по същество комунистически производствени отношения, а е само предпоставка, условие за преминаването към тях. Отношенията между хората в производствения процес зависят от естеството на собствеността върху средствата за производство, а обществената собственост дава възможност за развитие на съзнателно отношение, трансформация на обществените отношения от гледна точка на науката. Но ако такава съзнателна дейност не се извършва, тогава хората по навик и по силата на предишното си мислене, невежество в производствения процес възпроизвеждат старите буржоазни форми на отношения. Това се отнася преди всичко за такива явления като демотивация на труда, формализъм, елементи на тираничен тип управление и всички видове и форми на небрежност.
Цялата трудност на изграждането на комунизма се състои именно в замяната на старите мързеливо-небрежни форми на отношения между хората в хода на производствената дейност, които при капитализма се появяват под формата на принуда към работа, с човешки- комунистически, когато трудът е чест, доблест и се превръща в нужда на нормален човек. Ясно е, че този процес е тясно свързан с активната роля на комунистическата надстройка в първата фаза на комунизма.
Следователно, ако едно предприятие напълно отговаря на критериите за класифицирането му като комунистическа производителна сила, но в същото време производствените отношения все още са далеч от научно целесъобразни, тогава същият закон на плановото развитие на националната икономика ще бъде нарушен по отношение на пропорционалност на съотношението на всички елементи на икономиката. Ако приемем, че всички предприятия и елементи на икономиката страдат от подобни заболявания под формата на доминиране на рождените белези на капитализма в еднаква степен, както беше приблизително в късния СССР, тогава изискването за прогресивно развитие на комунистическата икономика ще бъде нарушена, по-специално ръстът на работещото население ще надхвърли развитието на производителните сили. Ясно е, че това ще доведе до "набъбване на кадрите", стагнация и общ спад в производителността на труда.
Следователно пълноценно комунистическо начало в ерата на диктатурата на работническата класа е органичното съчетание на комунистически производителни сили и комунистически производствени отношения, които заменят предишните икономически форми. Не е нужно да сте Аристотел, за да свържете това обективно изискване за изграждане на комунизъм с качеството на направляващата и насочваща сила на социалистическото общество – комунистическата партия.

https://prorivists.org/antimeisner/

дали авторът някога е работил в завод, дали знае, че трудът е елемент от ТЕХНОЛОГИЯТА, че технологията е продукт на инженерни умения, че производителността на труда е ПРОМЕНЛИВА величина и нейното нарастване зависи от ТАЛАНТА на създаващите технологиите.(ПП: Зависи и от изходната позиция в нивото на технологията на съответната нация.)