Четейки новините, все повече се убеждавам, че Русия се управлява от необучени бонобо маймуни, загрижени само за размера на тестисите.
Спецоперацията продължава шест месеца, от които четири месеца всъщност са позиционна война с ниска интензивност. Контингентът на въоръжените сили на РФ не е натрупал резерви, няма какво да парира контраатаката. Добре, пораженията се случват, не можеш да си силен навсякъде и винаги. Те ще разберат и ще простят дори деменцията, ако е била коригирана. И самият Путин веднага заявява, че ще продължат да го правят, планът няма да се промени, няма да увеличават групата, най-много да набират затворници от колониите и да пускат заповеди от всеки регион да съберат хиляда негодници. Никой от генералите не е платил дори и с пост.
От март говорим за вносно заместване на микропроцесорната техника. Минаха шест месеца, а те все още чатят и заместват вноса с микропроцесори от перални машини. Няма производствени мощности и не можете да чакате до 2025 г. По времето на Сталин шест месеца беше времето за пускане в серия на следващия модел самолет. А понякога и четири. ГАЗ в първите петгодишни планове всъщност е построен за една година. През това време комунистите щяха да копаят земята с носовете си, да я купуват, да я крадат, да я събират на колене, но щеше да има някакво реално производство, а не хартиени отчети и брифинги.
Днес пристигна новината, че ще "разработват профилно машиностроене". Извинете, маймуни, ама какво преди началото на спецоперацията не беше ясно, че ще трябва да се развива това специализирано машиностроене? Поне на етапа на вземане на решение, че ще е необходимо да се решават проблемите с колективния Запад с военни средства? Шест месеца по-късно маймуна на име Зоркий Глаз най-накрая забеляза, че няма профилно инженерство. Няма да питаме къде отиде от 1991 г. насам и кой има пръст в това, но ако за шумоленето на такава очевидна мисъл в нервната тъкан на тези хуманоиди е необходима половин година, то от озвучаване до някакво (!) истинско действия, съдейки по опита на шестмесечно бърборене за заместване на вноса без физически движения, ще отнеме още година или две, през които колективният Запад ще стигне до покрайнините на Химки и седейки в именията на Рубльов, ще изпрати пламенни поздрави на зоните за спане.
Несъмненият и очевиден резултат от шестте месеца на спецоперацията е излязлата от всички страни гнилост, глупост и безхаберие на руската държава, която не може да реши дори чисто буржоазни проблеми, като проблемите на политическия суверенитет и икономическата независимост. Които решават всички тези проблеми не само по капиталистически начин, тоест на цена и за сметка на пролетариата, но и така не могат да решат проблема.
И най-интересното е, че никой в апарата като правило дори не разбира колко ненормално е това. Буржоазията тихо саботира решителните действия на активна група мениджъри, които Путин олицетворява, тъй като все още споделя илюзията, че ще бъде възможно да се постигне споразумение, без да се пропусне възможността да се грабне нещо от държавния общ фонд, и тъй като апаратът всъщност е под негов контрол, този саботаж и кражба получават приоритетна зелена светлина. Анекдотичните истории за неизпълнение на указите на Путин станаха тема за говорене. Семинци, когато правят аналогия с 1914 г., са прави единствено в това, че младият руски капитализъм от XXI век, подобно на младия руски капитализъм от началото на XX век, е „свят, но безрък манекен“, неспособен да осъзнае дори поставените от него цели от - защото буржоазията все още се възприема като новобогаташ, който може да загуби толкова лесно, колкото и да спечели. За тях липсата на печалби все още е всеобща катастрофа и затова руският капитал не играе дълго, за разлика от „стария“ западен, който някак разбира, че загубите могат да бъдат компенсирани в дългосрочен план, и отиде на санкции, които обективно имат доста тежко въздействие и от страна на капиталистите.
Това дава на нас, комунистите, сериозни преимущества.
1. Капиталът, или по-скоро тази активна група капитали, която е най-тясно слята с държавата и е фокусирана върху държавни поръчки, по-активно ще използва държавата за по-нататъшно сливане, монополизиране и неизбежно (!) рано или късно ще използва планирането в натура (защото в противен случай монополният масов контрол става физически невъзможен). Това а) ще подготви икономиката за прехода към социалистическо планиране след революцията, б) ще покаже както на буржоазните мениджъри, така и на населението реалната ефективност на планирането. Несъмнено в капиталистическите условия ефективността ще бъде значително по-ниска, отколкото в условията на социализирана собственост, ще бъде забулена от финансови показатели, но въпреки това ще бъде.
2. По един или друг начин капиталът ще трябва да потисне част от буржоазията и по този начин да задълбочи разделението между групите, което ще се прояви в кризисна ситуация. Това също е в наша полза.
3. Имаме възможност да играем на буржоазното поле в пропагандата, критикувайки буржоазията за неспособността и нежеланието да решава дори буржоазни проблеми, за оскъдността и окаяността на нейните пазарни методи за решаване на тези много буржоазни проблеми, за насърчаване на социализацията и планирането , тоест да прихване собствената си националност от знамето на буржоазията. Защо половината руски офицери през 1918-1920г следваха червените, въпреки че в по-голямата си част не бяха комунисти? Защото червените по-ефективно решаваха онези задачи, които царизмът и всички временни и върховни управници не успяха. Защо Тито успя да освободи страната лесно и практически без помощта на СССР в Югославия? Защото местната буржоазия, разкъсана в национални магазини, не можа да реши дори буржоазните задачи на националното освобождение, да не говорим за това, че самата тя допусна окупацията.
4. В сегашната ситуация все още не трябва да се очакват значителни репресии срещу комунистите - първо- ние все още не застрашаваме капитала, и второ- самият капитал ще се опита да се облече в червени дрехи, защото белите дрехи в масовото съзнание са тежко нацапани с нещо кафяво и ако не е прано 30 години едва ли ще е по-ефективно.
Но дори не става въпрос за репресии. В сегашната ситуация най-после можем наистина да разчитаме на опита от изграждането на социализма в СССР и наистина, разполагайки с всички козове в ръцете си, да противопоставим политиката на Сталин на новото време в болезнените точки за буржоазията, където тя иска, но не може да направи нищо. Тази историческа ситуация, както показва практиката, не се повтаря толкова често - много страни по света живеят от векове и все още нямат толкова ярка възможност да демонстрират ситуация, в която буржоазията иска, но не може, защото се натъква на ограничението на пазарната икономика- самият капитализъм.
Това трябва да се използва. За това трябва:
— за начало ясно да се осъзнае, какво е комунистическата икономика и с какво се отличава от пазарната;
— да се знае и разбира, как функционира капиталистическата икономика в РФ и какво конкретно в нея е неефективно спрямо планирането;
— да се развива мрежа от СМИ, да се работи над повишаване на теоретичното ниво на авторите;
— да се обърне внимание не на разобличаването на капитала, а на противопоставяне на неефективността на капитала на ефективността на комунизма;
— постепенно да се формира партия на база научния централизъм за осигуряване на безпроблемен и нарастващ вал на пропагандата.
С други думи, нашата задача не е да хвърляме картини и плакати в интернет, което правят много леви публики, а конкретно да решаваме теоретични проблеми, които капитализмът не може да разреши.
Трябва да се разбере, че теоретичното и практическото ниво на буржоазията е изключително ниско и колкото по-голям и по-сложен е проблемът, толкова повече глупости ще прави от всички страни. И най-интересното е, че на буржоазията й липсва критично себевъзприятие – тя не може да се погледне, както казват актьорите, „от публиката“. Дори и да загубят, те рядко се учат от грешките си и ние сме сигурни, че ще ги победим рано или късно, ако решим сериозно в нашата пропаганда онези проблеми, които те не могат да решат.
Нито буржоазните медии, нито тълпите дребнобуржоазни хамстери, нито армията, нито полицията, нищо няма да им помогне, защото ние просто сме по-умни и по-далновидни. Да, липсва ни организация и система. Но веднага щом започнем да постигаме известен успех в пропагандната война в областта, която буржоазата смята за своя, когато раздвижим стадото леминги, бягащи към третия свят с тоягата на марксистката критика, ще се сблъскаме с проблема за организация за да го реши на по-високо ниво, отколкото сега.
И. Бортник
20/09/2022
