1. Не съдържа мотивационна част – няма конкретно основание, поради което е обявена мобилизация, не пише за какво е обявена. Има мъгла под формата на препратка към Закон № 61-FZ за отбраната, според който Путин има право „... в случай на агресия или непосредствена заплаха от агресия срещу Руската федерация, избухването на въоръжена конфликти, насочени срещу Руската федерация" за обявяване на обща или частична мобилизация.
Припомняме, че в началото на т.нар. „специална операция“ и не се говори за отблъскване на агресия или военна заплаха срещу Руската федерация. Въоръженият конфликт беше отприщен от властите на Руската федерация и Украйна (монополите на САЩ, Великобритания, Германия, които управляват Украйна) не през февруари 2022 г., а преди повече от осем години. Съдържанието на конфликта беше и си остава следното: финансовият капитал на "великите" сили започна да преразпределя полуколониите и зависимите страни с помощта на военна сила. Пръв атакуваше този, който му беше по-удобен, където в този момент беше по-удобно и изгодно. Следователно съдържанието на настоящата война е ограбването на чужди държави, преразпределението на области за инвестиране на капитали, завземането на нови пазари и задържането на стари, ценни суровини, доходоносни средства за производство, удобни позиции за по-нататъшна война . И от двете страни войната има империалистически, несправедлив характер. За да се скрие истинското съдържание на войната - а именно кой от международните грабители ще продава газ в Европа? - Правителството на Руската федерация не нарича войната война и не обяснява, че се обявява мобилизация, тъй като основните тръбопроводи от Русия за ЕС, които минават през Украйна, все още не са превзети.
2.В указа не се казва в какво се състои частичната мобилизация и какво я отличава от общата. В него се говори за набор на „граждани на Руската федерация за военна служба за мобилизация ...“, и не са посочени никакви ограничения, освен възрастови и други стандартни (резервация, здравословно състояние и др.). Частичната мобилизация е също толкова война, колкото и общата, но тя показва, че буржоазията се страхува да въоръжи недоволните хора и се надява да ги победи с отряди от класово лоялни наемници.
3. Указът открито приравнява мобилизираните с военните наемници, които воюват по договор. Но чакай, как става това? В крайна сметка статутът на войник по договор предполага, че човек отива да се бие доброволно, а указът ясно говори за военния дълг на гражданите. С други думи, буржоазията насилствено тласка трудещите се в наемници, привързвайки работниците от други страни към себе си чрез престъпления и кръв.
Ясно е, че този указ вече е правно нищожен, поне поради причините, които изброихме в първия параграф. Указът не съдържа главното: защо и в името на какво се мобилизират! Защо е важно? Защото никоя власт няма право да обявява мобилизация и да прави нещо, което включва изключителни задължения на гражданите, без ясно да посочи и обоснове истинските причини и цели на своите действия, които отговарят на всички членове и декларации на Конституцията. Тоест, нито президентът, нито правителството имат право да обявяват мобилизация по свое желание! Това трябва твърдо да се помни.
Властта обаче разбира, че е издала филкинско писмо, разчитайки на унижението, разединението и страха на трудещите се. Всичко е точно както при фалшивата епидемия преди 2,5 години. На върха знаят, че извършват грабеж и грабеж в Украйна, нарушавайки собствените си закони, за да принудят руските работници да се бият срещу техните братя пролетарии в Украйна. Лидерите в същото време разчитат на силата на фашизма и се страхуват от въоръжения отпор на масите. Затова се хвърлят от жалки лъжи и лозунги за "защита на отечеството" към стрелба над главите на трудещите се. Капиталистите знаят, че скоро ще трябва да стрелят по народа, но разбират, че това ще е краят им. Войната далеч не е приключила, но всяка стъпка в нейното продължение разширява кипенето и възмущението сред руския народ, приближава момента на нова голяма война - войната на трудещите се срещу фашизма, войната на пролетариата за свобода.
Как да се отнесем към указа и главното — какво да правим?
Мобилизацията е война. Следователно отношението към мобилизацията е отношение към войната. Единствената гледна точка, от която работниците могат да разглеждат и решават въпроса за своето отношение към войната в Украйна, са интересите на класовата борба на пролетариата, интересите на международното движение на пролетариата срещу буржоазията.
Първо- източникът на тази война се крие в природата на империализма. Второ- не е възможно да се води сериозна борба срещу империалистическата война, без да се свърже тя с общата борба на пролетариата за неговото освобождение. Трето- империалистическата война поражда икономическа и политическа криза, която организираният пролетариат трябва да използва за своите революционни цели. И накрая, авангардът на работниците, ако сериозно си постави задачата да се бори за свобода, трябва да научи изкуството на гражданската война, трябва да може да работи в армията.
Тъй като тази война е несправедлива, империалистическа, дълг на работническата класа и нейния авангард е да се бият с всички сили срещу тази война. А това означава, че е необходима масова, под различни форми, организирана, широка борба срещу мобилизацията. Ако обаче е невъзможно да се избегне мобилизацията, задължение на всички класово-съзнателни работници е да водят социалистическа пропаганда сред войниците, да създават революционни войнишки клетки и организации, да насърчават братството между войниците от воюващите армии. В същото време да се изучава военното дело, дълбоко и всестранно, така че пролетариатът предварително да има за себе си военните лидери на гражданската война. Помнете, че всички големи исторически въпроси могат да бъдат решени само в едно класово общество със сила, а организацията на силата в съвременната борба срещу буржоазията е военна организация. Една потисната класа, която не се стреми да се научи да използва оръжие, да има оръжие, заслужава само да бъде третирана като роби. Ние живеем в класово общество и няма и не може да има друг изход от него освен въоръжена класова борба и сваляне на властта на господстващата класа. Следователно пролетариатът трябва да научи изкуството на гражданска война с правителството. Революцията също е война. Но това е единствената законна, законна, справедлива, наистина велика война от всички войни, които историята познава.
Какво е "специална операция"? Тя не е свързана със защитата на народа на Русия от външна агресия, с борбата за буржоазно-демократична свобода и национална независимост, с помощта на братския народ в гражданската война срещу буржоазията, с революционната война на трудещата се класа срещу контрареволюционни страни и коалиции. Тя преследва съвсем други цели: да реши какъв финансов капитал, руски, американски, британски и т.н., ще потиска и експлоатира народите на Европа, Централна Азия и Кавказ. Тази война се води в интерес на печалбите на шепа финансови магнати. Но смъртта, разрухата и бедствията отиват при трудещите се маси. За да държат робите под контрол, империалистите навсякъде чрез фашизма и милитаризма унищожават най-елементарните права и свободи. В името на най-високата печалба капиталистите надуват цените на стоките от първа необходимост, отхвърлят трудовото законодателство, за да изстискат труд и кръв от работниците, докато самите те правят милиарди от войната. По този начин буржоазията нарежда на руските и украинските работници да се бият помежду си за своето благополучие и своето робство.
Какво можем да кажем за хода на мобилизацията в Русия?
Като репортажи от фронта се публикуват справки за броя на наказателните дела срещу укриващи се от армията. А укриването всъщност е масово, както и трябва да бъде, когато хората недвусмислено виждат и усещат, че не им се предлага да защитават отечеството си (което всъщност работниците отдавна нямат и не могат да имат под империализма!), а са доведени до смърт и грабежи, за да обогатят група потисници милиардери.
Междувременно войната изисква колосално напрежение върху икономиката и следователно принуждава управляващата класа да мобилизира милионите работещи хора. Това неизбежно създава обективни условия за икономическа и политическа криза в страната. Работниците в такава ситуация трябва да положат всички усилия за прекратяване на войната възможно най-скоро, но в същото време да използват по всякакъв начин предизвиканата от войната криза, за да раздвижат най-дълбоките социални слоеве и да ускорят падането на силата на капитала.
Революционният пролетариат, ако не иска да промени своята кауза, не може да откаже да продължи класовата борба в условията на война, да използва кризата, породена от войната, за да събори капитализма. А народната война срещу фашисткото правителство на Русия ще служи само като първи етап на революцията: поражението на правителството във войната, осъществяването на буржоазно-демократични преобразования под ръководството на пролетариата, сключването на почтен мир , а след това и революционен съюз с украинския народ, който също несъмнено ще премине към революционна война със своето правителство. След този етап трябва да започне борбата на работническата класа на Русия и Украйна за още по-голям по значение социализъм.
Борбата срещу войната е неотделима от общата класова борба на пролетариата. Упорито, търпеливо възпитание на работническата класа в дух на непримиримост с буржоазията и безкористна преданост към социализма, в духа на пролетарския интернационализъм, съчетаването в ежедневната практическа работа на съзнателния авангард на всички форми на легална и нелегална дейност, е най-добра подготовка на трудещите се маси за борба с империалистическата война. Необходимо е борбата срещу мобилизацията и войната да не се отделя от класовата борба, а да се разглежда като част от борбата на пролетариата, насочена към свалянето на фашизма и буржоазията.
Положението е сериозно. Всички обикновени организации на работническата класа, три пъти „революционни“, се оказват потиснати или безпомощни пред лицето на войната. При такива условия империалистическата буржоазия разчита, че „защитата на отечеството“ ще стане въпрос, който огромното мнозинство от трудещите се ще реши в нейна полза. Дълбокият, спонтанен, инстинктивен стремеж към мир, който живее в народните маси, империалистите усилено и безсрамно експлоатират, за да се подготвят за война, заблуждавайки трудещите се навсякъде, като им казват, че войната е дошла „сама по себе си“ “, въпреки „политиката на мира“, като неизбежна, спонтанна национална катастрофа, противна на волята и желанието на правителството, и че по време на такава война пряко задължение на всички граждани е да се борят до последна капка кръв за честта и достойнството на своя народ, на своята държава. Без такива масови лъжи е невъзможно да се постави пролетариатът под ръководството на империалистическата буржоазия.
Лъжата и лицемерието на буржоазните лидери не са техен личен порок. Това е генерална линия за привличане в руслото на буржоазната политика на широките народни маси, без които и в съвременната епоха (при съвършено техническо оборудване и съкращаване на личния състав на армиите) е невъзможно да се води война. Но само лъжата и лицемерието не са достатъчни за подготовка и водене на война. За това са необходими още средства за потискане на масите от империализма. Буржоазията не може да се бори, без да укрепи своя империалистически тил. А укрепването и укрепването на тила за буржоазията означава преди всичко да се защити от революцията чрез потискане на работническото движение във всички форми. За това е фашизмът. Оттук и изострянето на вътрешните противоречия във всички страни, противоречията между труда и капитала.
Следователно всяка агитационна и пропагандна работа срещу мобилизацията и войната трябва да бъде тясно свързана с ежедневната революционна работа сред масите, на места, където има дори един класово съзнателен работник. Особено внимание трябва да се обърне на социалистическата агитация и пропаганда в решаващите за воденето на войната отрасли на промишлеността: електроцентрали и мрежи, металообработване, химия, транспорт. От изключителна важност за успешната борба срещу мобилизацията и войната е работата с трудещите се, пробуждането на класовото съзнание на пръснатия на малки групи пролетариат, възпитаването на вяра у масите в работническата класа, в нейната борба, в общност на интересите на пролетариата и целия трудещ се в борбата срещу едрия капитал, срещу господството на империалистическата буржоазия, срещу грабителската война. Голямо значение има работата сред младежта, особено сред работещата младеж. Важна роля играе и дейността на съзнателните елементи сред работничките. Антивоенната работа на авангарда в армията, във флота, сред наборната служба, в запаса и пр. трябва да съставлява органично цяло с цялата революционна масова работа и да обхваща всички работници.
Историческият урок от войната в Украйна е че сериозна борба срещу войната и фашизма не може да се води без добре изградена нелегална организация. За модел трябва да се вземе болшевишката партия, която в продължение на много години е натрупала най-богат опит в нелегалната работа и революционното използване дори на най-малките временни легални възможности в условията на царизма и реакцията. Всички руски и украински „леви“ елементи, които останаха верни на принципите на социализма, се оказаха обезоръжени от войнстващия империализъм с неговия колосален апарат на насилие и измама, задействан срещу масите на народа. В съвременната епоха буржоазията е отхвърлила всякаква законност и е преминала към политически терор, защото иначе е невъзможно да се контролират масите в условията на война и общата криза на капитализма.
Следователно без нелегална марксистка политическа организация и нелегален апарат е невъзможно да се организира успешно борбата срещу империалистическата война и да се организира превръщането й в гражданска война. Работниците се нуждаят от такава организация за продължителна работа срещу войната на всички революционери, участващи във войната, за проповядване, обсъждане, оценка, подготовка на революционни средства за борба. Само една предварително подготвена и проверена революционна партия, с добър нелегален апарат, може успешно да се бори срещу войната. Създаването на клетки на нелегална организация в промишлените предприятия, в армията, флота и др., на нелегален апарат за борба с фашизма и империалистическата война е главната и най-важна задача на всички класово съзнателни работници.
Какво е това превръщане на империалистическата война в гражданска?
Сегашната война е война между империалистическите сили за преразпределяне на света. Централният лозунг, обединяващ цялата работа на класово съзнателния пролетариат на воюващите страни е лозунгът за превръщането на империалистическата война в гражданска война и неговото конкретно въплъщение - пораженческата позиция на работническата класа на тези страни по отношение на собственото им правителство .
При това комунистите изхождат от това доколко в дадена историческа епоха в международен мащаб са узрели обективните предпоставки за прехода от фашизъм към демокрация, от капитализъм към комунизъм и от това, че империалистическата война неизбежно създава революционна ситуация в хода на неговото развитие, революционна криза, рязко обостряща и изостряща всички противоречия на капитализма, довеждаща нещастията и терзанията на масите до нечувани размери.
Комунистите никога не са вярвали, че революционна ситуация е възможна само и единствено във връзка с империалистическа война и че следователно е необходимо да се търси война (или нейното разширяване), за да се ускори пролетарската революция. Революционният характер на епохата се разкрива във факта, че навсякъде се е натрупал много „горим материал“, че антифашистко въстание и революция могат да избухнат неочаквано, във връзка с малка стачка, убийство на работник, получаване погребение и пр. Войната играе ролята на колосален ускорител на цялото историческо развитие.
Съдържанието на гражданската война, исканията, които пролетариатът ще издигне, трябва да съответстват на историческите задачи, които стоят в момента пред отделните контингенти на международната работническа класа. За Русия гражданската война, призована от комунистите е борбата на пролетариата с оръжие срещу фашистката буржоазия за демократична революция, сред целите на която задължително ще бъдат демократична република, общо въоръжаване на народа, конфискация на собственост на монополните олигарси, почтен мир с украинския народ, революционен съюз с въстаналия пролетариат на Украйна. Такъв лозунг за гражданска война служи за обобщаване и насочване на революционните настроения и движения на масите на двата народа срещу войната, предпазва масите от заблуда от фашистката проповед на шовинизъм и "защита на отечеството". Веригата от демократични революции в Русия и Украйна неизбежно ще се разпростре по-нататък - към работническата класа на други постсъветски страни, преди всичко Беларус, Казахстан и Молдова.
Само лозунгът за гражданска война и поражението на собственото правителство в империалистическа война е бойното знаме на пролетариата на всяка страна. Не отричането на всички войни дава мир на народите, а една революционна война. Освен това бъдещата демократична революция ще направи само първата стъпка към прекратяване на войната на империалистите. Само следващата стъпка, предаването на държавната власт на пролетариата, може окончателно да го спре. Следователно отказът от използването на въоръжено насилие от страна на работническата класа по причини на наивен пацифизъм е запазване на войната и страданието на трудещите се, повторение на трагичната грешка на Парижката комуна.
Успехът на превръщането на империалистическата война в гражданска може да се подготви само на основата на продължителна и систематична революционна работа. Практическите стъпки за това са били и остават същите: пълното скъсване на работниците с политиката на "националното съгласие"; създаването на незаконна организация навсякъде, където правителствата чрез налагане на военно положение премахват конституционните свободи; подкрепа за побратимяването на войници от воюващи армии в окопите, на театъра на войната; подкрепа за всички видове революционни масови действия на пролетариата.
Припомнете си какво е революционна ситуация. Революционната ситуация има три основни характеристики. 1. Невъзможността на управляващата класа да запази господството си непроменено; тази или онази криза на „върховете“, кризата на политиката на управляващата класа, която създава пукнатина, в която избухват недоволството и възмущението на потиснатите класи. За една революция не е достатъчно „долните класи“ да не искат да живеят по стария начин, необходимо е и „върховете“ да не могат да живеят по стария начин. 2. Изостряне, над обичайното, на нуждите и бедствията на потиснатите класи. 3. Значително нарастване на активността на масите, поради посочените причини, в „мирна“ епоха, оставяйки се да бъдат ограбени спокойно, а в бурни времена те са привлечени както от цялата ситуация на кризата, така и от самите „върхове” към самостоятелно историческо представяне.
Революционната ситуация — това е такава обстановка в обществото, без която революция е невъзможна. Но не всяка революционна ситуация води до революции.
Първите плахи опити за антивоенни протести в съвременна Русия бяха разпръснати по показателен и жесток начин. Масите се събуждат за политиката, но засега нямат лидер, способен да ги води. Този лидер е работническата класа и нейният авангард, организиран в политическа партия. Правителството от своя страна все още балансира между подчинението на гражданите и гражданската война: все още не е „изгорило“ народа на спонтанни въстания, все още може да управлява „по стария начин“, а масите още не са достигнали бруталност, необходима в такива случаи, когато вземете оръжие и тръгнете срещу правителството, презирайки смъртта. Но буржоазията няма да може да балансира дълго, защото противоречията на империализма са твърде големи и остри, които войната засили и извади на повърхността.
Колко дълго ще продължи настоящата ситуация в Русия и колко по-лоша ще бъде тя? Ще доведе ли до революция? Това ще покаже само опитът от развитието на революционните настроения на масите, опитът от прехода към революционни действия под ръководството на пролетариата и неговия авангард. Едно нещо е ясно: невъзможно е да се върне назад или да се спре колелото на историята - работниците могат и трябва безстрашно да вървят напред, от слаби, подготвителни организации - към революционни, способни да се борят, неограничени от законност, способни да се защитят от предателство от организациите на пролетариата, влизащи в борбата за власт, в борбата за сваляне на властта на капитала.
Подготовили: О. Зотов, А.Сулейманов, М.Иванов.
