„Страхуваме се от работническата организация, защото ще ни уволнят, ще загубим парче хляб. „Страхуваме се да отстояваме свободата, защото ще бъдем глобени. „Животът е поносим досега, така че защо да се караме?“. Такива думи чуха от трудещите се всички класово съзнателни работници през последните години. И всеки път другарите трябваше да доказват, а) че непременно ще бъдат уволнени, ако се бият сами, докато останалата маса е всеки сам за себе си; и няма да бъдат уволнявани, ако същата маса се организира в борци за техните права и интереси; б) че същите роби се изправиха и не се страхуваха да се борят с жестокото правителство в много по-трудни времена; в) който днес не се бори срещу най-малките и дребни прояви на фашизма, той утре си готви концентрационен лагер.

Човекът не е виновен, че се е родил роб. Но ако не се бори за свобода, ако волно или неволно защитава своето робство, намордници и окови, той е хам и лакей.

Но имаше и други примери. Няма да ги цитираме от руската революция, тъй като тогава робите са имали предимство в лицето на болшевишката партия. Нека приемем обстоятелствата на поражението на партията и работническите организации като подобни на настоящето и близки във времето: Хитлеристка Германия.

В продължение на 12 години истинските патриоти на Германия са в челните редици на германската съпротива, нейната съвест и надежда са германските комунисти. През годините на господството на Хитлер именно KПГ претърпя най-тежко преследване и понесе най-големите жертви. От 300 000 комунисти (през 1933 г.) над 150 000 са хвърлени в затвори и концентрационни лагери, изтезавани и убити. За интересите на работническата класа и трудещите се загинаха 14 членове и кандидати на ЦК на КПГ, 36 комунистически депутати от Райхстага и Ландтагите. Но от 1933 до 1945 г., въпреки огромните загуби, комунистите не спират нито за ден да се борят с нацизма.

Това беше признато и от буржоазията. „Комунистите бяха единствените, които след разпускането (поражението – А.Ф.) на тяхната партия и арестуването на повечето лидери и дейци веднага подновиха борбата срещу фашисткия режим, този път в нелегалност. Водачите им са били в занданите на Гестапо и в концлагери, съдени са групово. Смъртните присъди валяха като град... И въпреки това те се държаха толкова смело в съда, че дори светски мъдрите хитлеристки съдии се потяха при вида на такава решителност и твърдост на комунистите във враждебността им към националсоциализма. Жертвите на KПГ трябваше да окървавят партията. Но в най-трудните условия на нелегалност през ноември 1943 г. е създадено Оперативното ръководство на КПГ. Той успява да установи постоянна връзка с ръководството на KПГ, което беше в СССР.

Днес го няма най-важното обстоятелство, което са имали немските комунисти: победите на съветската армия и съществуването на диктатурата на пролетариата под формата на сталинисткия СССР. Победите на съветския народ при Сталинград и Курск дадоха тласък на цялото антифашистко движение в Германия. „Жаждата за крайно ляво е придобила... огромни размери и непрекъснато нараства“, докладва с тревога дипломатът на Хитлер Трот цу Золц на Алън Дълес. Въпреки това остава заслугата на германските комунисти, че до лятото на 1944 г. активността и размахът на работата на антифашистките групи под ръководството на комунистите нарастват, а броят на германските работници, организирани в такива нелегални групи, достига 125 000 души.

В Берлин и в района на Бранденбург през 1943-1944 г. работи нелегална антифашистка организация, оглавявана от комунистите Антон Зефков, Франц Якоб и Бернхард Бестлайн. До 1933 г. Зефков е един от лидерите на КПД в Дрезден, след това в Рур. През 1933 г. той е заловен, измъчван до смърт и след това хвърлен в лагер. 10 години в концлагер не го сломиха. През 1943 г. Зефков успява да избяга и веднага се включва в борбата срещу фашизма в Берлин.

В работата си комунистите видяха, че в Берлин има много стотици и хиляди антифашисти. Но те или не се познават, или поддържат само епизодични другарски връзки. Личен състав има, но няма единна бойна организация. Чрез усърдна нелегална работа било необходимо да се намерят и обединят антифашистите в групи и след това да се обединят тези групи в организация. Основа за развитието на борбата трябвало да бъдат нелегалните клетки и групи в берлинските предприятия - в електрическия и газовия сектор, в транспорта, фабриките и заводите. Обстановката изисквала обединяване на активни антифашисти от различни класи, слоеве и групи.

Тази линия на обединяване на всички демократични сили срещу Хитлер, от антифашистките свещеници до комунистите, била правилна. И тази политика до лятото на 1944 г. даде своите резултати. Берлинската организация на Цефков става най-голямата и ефективна в Германия, обединявайки съпротивителни групи в 33 предприятия в района на Берлин-Бранденбург. Групите действали в предприятията на най-големите монополи: Osram, Siemens, Borsig, Daimler-Benz, AEG, Telefunken и др.

В групите работели много редови социалдемократи и безпартийни работници. Чрез тях Организацията установява контакти с нелегални групи в немонополизирани предприятия, с членове на социалдемократическата и буржоазно-либералната опозиция, които изразявали интересите на част от едрата и средната буржоазия, пострадала от диктата и грабежа на най-големите банки и монополи в Германия. В най-тежките условия на терор се установяват контакти с антифашистите в концентрационните лагери, с военнопленниците и чуждестранните работници. Създаден е технически апарат и печатници, където се отпечатват листовки.

От август 1943 г. Цефковската организация всъщност се превръща в център на Съпротивата в Германия. В заключението на нацисткия трибунал по делото на Организацията се казва: „... тя започна активна дейност. Набираха се нови служители, назначаваха се функционери, установяваше се постоянното им проучване. Организаторите на групата си поставили за цел отслабването на военната индустрия, подривната работа в Германия и на фронта, за да ... повдигнат масите за революционно сваляне на националсоциалистическата система.

В Тюрингия от 1939 г. действат две нелегални комунистически организации под ръководството на Нойбауер и Позер. През 1943 г. те се обединяват и разпространяват влиянието си в цяла Тюрингия. Центърът на дейност е в промишлените предприятия. Методите за съпротива срещу фашизма били разнообразни и варирали в зависимост от ситуацията. Най-общо те се свеждали до следното:

1. разяснение на трудещите се истината за хитлеровския фашизъм и разбойническата война, която той водил;
2. укрепване на връки и солидарност с антифашисти, затворени в затвори и концлагери;
3. установяване в предприятията на тесни другарски отношения с чуждестранни работници и военнопленници;
4. разпространение сред немските и чуждестранни работници на нелегалните издания на КПГ, против фашизма и империалистическата война;
5. укрепване и разширяване на нелегалните кадри в предприятията;
6. саботажи в предприятията с цел подкопаване на военната мощ на ряйха.

В Саксония антифашистката борба се ръководила от Георг Шуман- съратник на К. Либкнехт и Е. Талман. Само в Лайпциг били създадени нелегални групи в 46 големи предприятия, както и в жилищните райони на града (в Германия, така наречените „дворни комитети“, „квартални общности“, т.е. форми на домакинска самоорганизация на работници по местоживеене). Влиянието на комунистите върху работниците в Лайпциг се доказва от факта, че през 1943 г. те успяват да превърнат посещението на нацисткия щатхолдер от Саксония Мухман в предприятието Kolman-Werke в антифашистка демонстрация. След това нацисткият сатрап вече не смеел да се появи при работниците в Лайпциг. Антифашистите на Шуман успели да установят тесни връзки с нелегалните в други райони на Централна Германия: в мините Мансфелд, Лайна-Вьорке и др. Комунистите от Тюрингия успели да създадат нелегални групи в 80 военни завода. Само в завода на Цайс, където се произвеждали мерници за армията, имало 15 антифашистки групи.

През май 1942 г. в Рур се провежда нелегална конференция на КПГ. Съпротивата в този район се засилва и наред с работниците увлича и "средните" градски слоеве - дребната буржоазия, интелигенцията, служителите и дори младшите офицери. Затова конференцията поставила пред комунистите задачата да създадат широк фронт в борбата срещу хитлеризма и войната, независимо от политическите и религиозните възгледи на отделните хора. До 1944 г. съпротивителни групи, ръководени от комунисти, действат в Дортмунд, Кьолн, Солинген и други градове. В Кьолн нелегалните успели да установят сътрудничество със съветски граждани и военнопленници, използвани във фашистки каторга. За тях германските комунисти организират изработването на листовки на руски език, в които се съобщава за положението на фронта и действията на нелегалните. Съпротивителните групи започнали нелегална работа в Хамбург, Силезия, Щутгарт и „наследството на нацизма“ Мюнхен, под носа на най-мощния апарат на Гестапо след Берлин. Там героично действали комунистите Фридрих Шлотербек, Айзингер и братя Летенбауер.

До 1944 г. в Германия действат няколко съпротивителни центъра. Условията на борбата и методите на работа на място имали много общо. Но временните връзки между центровете на нелегалните вече не отговаряли на ситуацията. Като се има предвид ситуацията на фронтовете и вътре в страната, ръководството на KПГ поставило задача да обедини всички антифашисти на страната и да създаде единно национално ръководство за въоръжена борба срещу нацисткия режим. За целта организацията на Цефков се свързала с тюрингските нелегални, групата на Шуман, центровете в Рур, Хамбург, Бавария, антифашистите в армията, сред чуждестранните работници и затворниците. В Лайпциг комунистите следвали линия на обединяване на всички антифашистки кръгове, „... започнало вербуването на служители в некомунистическите кръгове“.

През пролетта на 1944 г. под прикритието на великденско събрание Зефковската организация успява да проведе конференция в Енгелсдорф на ръководителите на нелегални групи, действащи в района на Лайпциг. Конференцията решила, че „... докато фашизмът не бъде победен и войната далеч не свърши, ние комунистите, изтласквайки на заден план всички далечни искания, сме готови да сътрудничим с всички онези сили, които като нас искат да свалят властта на нацисткия режим“. 1 май 1944 г. Оперативното ръководство на КПГ публикува програмен документ за необходимостта от единен антифашистки фронт. Проектодокументът бил прехвърлен в концентрационния лагер Заксенхаузен, където видни фигури на КПГ (М. Тезен, М. Рейман, Е. Шнелер и други) го разгледали за изменения и допълнения. В документа се казва: „Ние, комунистите, подаваме ръка на всеки противник на Хитлер... за да се борим заедно срещу този враг на нашия народ“. Комунистите призоваха всички противници на фашизма от всички класи и слоеве на Германия да се обединят около КПГ. За общата борба бяха издигнати общодемократични лозунги като най-подходящи за момента: „Долу Хитлер!”, „Долу войната!”, „За свободна, независима и демократична Германия!”.

Този документ на Централния комитет на KПГ имал за цел преди всичко да обедини цялото нелегално комунистическо движение. Авторите разбират колко трудно ще бъде създаването на широко народно антифашистко движение на базата на съществуващата Съпротива. По този въпрос комунистите бяха подпомогнати от бивши редови членове на Социалдемократическата партия (СДП) и дори някои от нейните лидери от лявото крило, които още преди 1933 г. разбират опасността от фашизма и търсят съюз с КПГ (J. Leber, A. Reichwein и др.). Обикновените комунисти и местните С/Д почти винаги успявали да постигнат единство, докато висшето ръководство на СПП, дори през 1944 г., победено, изгонено и ограбено от нацистите, забранило на обикновените членове на партията да влизат в съюз с комунистите . Както се казва, плюят в очите - а те си мислят че е божия роса.

До лятото на 1944 г. оперативното ръководство на КПГ (групата на Цефков и др.) поддържа връзка с антифашистки организации в 26 града и области на Германия и ръководи работата на 10 000 активни бойци. Борбата на нелегалните не била напразна. Гестапо отбелязва: „Със своите организационни, агитационни и пропагандни дейности те подготвиха поражението и вътрешния колапс на Германия, за да свалят насилствено националсоциалистическата държава, която мразеха ... Те възстановиха комунистическата партия и други съпротивителни групи в голям мащаб и се опитаха да разпаднат въоръжените сили, създавайки по този начин най-голямата опасност за националсоциалистическата империя. Комунистическите нелегални печатат и разпространяват нелегални вестници и листовки, устройват бягства на затворници от затвори и концентрационни лагери, а оръжието се доставя и изпраща чрез войници и офицери от Вермахта."

Антифашистите често прибягват до саботаж и индустриални стачки като начин да осуетят нацистките военни усилия. В едно от най-големите предприятия за малки оръжия, "Hasag-werke", комунистът М. Валтер ръководи Съпротивата. По време на предупреждения за въздушно нападение и в други подходящи моменти членовете на Съпротивата напълваха фаустпатроните си с пясък. На фронта такива оръжия отказаха да работят. В Лайпциг сред предприятията беше разпространена листовка, озаглавена „Бомбардировките, техните ефекти и уроци“, в която се казваше: „При сигнал за въздушна атака, спрете всяка работа. Напуснете работното си място. Не бързайте обратно. Като работите бавно, вие приближавате края на войната.

Във военните заводи Gustowwerke саботажът придобил широк обхват. Там, заедно с немските работници, са използвани затворници от концентрационния лагер Бухенвалд. Нелегалните работници бързо установяват връзки със затворниците, в резултат на което повечето работилници, издали през 1943-1944 г. само 40% от продуктите, планирани от нацистите

В „затворените“ партийни и държавни документи на нацистите се признава, че през първата половина на 1944 г. броят на работническите стачки в Германия рязко се е увеличил, въпреки военното положение и жестокия терор. В стачките участват 205 000 германски и чуждестранни работници, а дейността на антифашистката съпротива „... се превръща в сериозна опасност за държавата“. Опасна за нацисткия режим била заплахата от масови демонстрации на военнопленници и чуждестранни работници, които се слели в общ фронт с борбата на германските патриоти. Възникват нелегални международни антифашистки комитети, които подготвят оръжие, формират бойни отряди от работници и затворници от различни страни, за да атакуват в подходящия момент полицейските и военните казарми и да ги победят по време на въстанието. Тези нелегални организации саботираха военни предприятия, събираха информация за Вермахта, за да я предадат на съюзниците, и се въоръжаваха. Общата цел на тази съпротива била да подготви широко въоръжено въстание, за да удари в тила на нацистите, да върже ръцете им и да отвори пътя дълбоко в Германия за съветските и съюзническите войски.

Най-мощната бойна организация на Съпротивата беше AДФ - Германският антифашистки народен фронт. Фронтът издава собствено списание Der Werker и има поддръжници в големи предприятия, агенти в армията и полицията. Фронтът действал в Южна Германия. Той бил различен от останалите групи на Съпротивата. Членовете на Фронта вярвали, че Хитлер не може да бъде ликвидиран само с листовки и призиви, че е необходима голяма нелегална партизанска война срещу нацисткия режим. Фронтът подготвил много оръжия, организирал военно обучение и обучил най-боеспособните международни кадри от бойци на Съпротивата. Ръководството на фронта обаче преувеличава тежестта на ситуацията в Германия и подценява нацистите, считайки лятото на 1944 г. за благоприятно време за въстание.

Независимо от това, съвместната борба на антифашистите оковава големи военни и полицейски сили в Германия и държи фашисткото ръководство в напрежение. В Бавария били разположени 370 000 чуждестранни работници, които били "... под психоза" от предстоящото поражение на фашизма. Те представлявали „огромна опасност за Райха“. Имало и 27 000 чуждестранни работници, нерегистрирани никъде, които всъщност били на нелегално положение и представлявали готова база за комунистическите нелегални.

Пораженията на вермахта край Сталинград и Курск накарали много германски войници и офицери да се замислят за съдбата на родината си. Това помогнало на антифашистката съпротива постепенно да проникне и да се разшири във въоръжените сили на нацистка Германия. Вярата в "гениалността на фюрера" и победата сред войниците и офицерите бързо се стопили. Скритото недоволство от фашисткия елит прераства в желание по някакъв начин да допринесе за бързия край на войната, отприщена и загубена от нацистите. През юли 1943 г. с участието на военнопленници е създаден Националният комитет "Свободна Германия". Програмата на комитета била: а) прекратяване на военните действия, б) сваляне на фашисткото правителство, в) създаване на национално световно правителство, г) арест и трибунал за нацистите, отговорни за войната , д) най-голямата демократична република. Много офицери и някои генерали от Вермахта започнали да разбират, че има само един изход за Германия: за да се избегне бедствието, Хитлер трябва да бъде свален и войната да приключи незабавно. И истинският патриотизъм е да насърчаваме това.

Германските антифашисти, които действали във вермахта, умело съчетавали нелегалната дейност с легалната. И така, през 1944 г. в казармите на германските части в Антверпен комунистите разпространяват броя на нацисткия вестник „Брюселер Цайтунг” за октомври 1941 г. Той съдържа статия на шефа на нацистката преса Дитрих „Русия загуби война. Войната ще приключи през 1941 г." Прочитането на статията предизвиква възмущение и потискащо настроение сред немските войници. Когато един фашист се опита да попречи на колективното четене на тази статия, войниците го попитали дали наистина вярва, че нацисткият вестник лъже?

На всички командири на вермахта е наредено да провеждат постоянна индоктринация на войниците според директивите на нацистите. За да не знаят войниците и офицерите истината за положението в родните им градове и села, през септември 1944 г. фашистките пощи спират да доставят местни вестници на фронта. Доставяха се само централни вестници и списания, „забавни картинки“, както ги наричаха войниците. Издадена е заповед, забраняваща всякакъв интерес към съдбата на военнопленниците в СССР и контакт със съветското правителство чрез трети страни. Всички, които се присъединяват към движението Свободна Германия, са осъдени задочно на смърт от нацистите. Издадена е специална заповед „За мерки срещу военнослужещи от вермахта, които предадоха родината си в плен“. В него се посочва, че отсега нататък техните роднини ще бъдат отговорни за всички действия на военнопленниците със „собственост, свобода или живот“.

Антивоенните и антихитлеристките настроения в армията нарастват. Това се доказва от засилването на терора на СС на фронта. За 5 години, от началото на войната до юли 1944 г., според присъдите на полеви съдилища за антифашистка дейност са разстреляни 9523 войници и офицери от вермахта. А от юли 1944 г. до май 1945 г. броят на екзекутираните военни се увеличава 5 пъти до почти 50 000 души. През 1944 г. нацистите са принудени да създадат специални концентрационни лагери за своите войници и офицери.

Господарите на нацистите- най-големите монополисти в Германия, били загрижени, че фашистката държавна машина на пропаганда и терор започва да се подхлъзва. През лятото на 1944 г. става ясно, че и най-свирепият терор не може да задуши антифашисткото движение. От 1940 г. броят на хвърлените в затвори и лагери антифашисти се е увеличил 10 пъти. През април-юни 1944 г. нацистите арестуват 177 000 души в Германия, а през първата половина на 1944 г. над 310 000. Само в Берлин се провеждат 20 процеса срещу членове на Съпротивата. На 30 юни 1943 г. е издадена заповед на РСХА, която предписва арестуваните антифашисти да бъдат третирани така, че да „не се налага“ да бъдат изпращани в концлагер. За да потиснат възможните действия на антифашистите на фронта и в тила, нацистите бързо засилили специалните наказателни войски на нацистката партия - "Вафен СС". До началото на войната те са имали 25 000 души, а през 1944 г. вече са 950 000. От пенсионирани полицаи, щурмови самолети, тъмничари и пазачи са създадени 30 батальона на „вътрешната защита на градовете“. Тайните агенти на Гестапо също действат срещу Съпротивата, която наброява около 43 000 души.

Монополите искали терористичният СС апарат да поема все повече функциите на висшите държавни органи. Химлер е назначен за министър на вътрешните работи. Господарите на индустрията му изпращат чек за 1 милион марки и изискване всяка антифашистка акция да бъде удавена в кръв. В отговор Химлер обеща, че "стотици ще бъдат поставени до стената".

Но недоволството от войната и режима обхваща все повече слоеве от населението. През октомври 1943 г., говорейки пред гаулайтерите, Хитлер за първи път признава, че „в страната има много пораженци и предатели“. През лятото на 1944 г. ръководителят на РСХA- Калтенбрунер, докладва на Гьобелс, че „... във всички части на Райха има общ силен спад в настроението ... Все повече се разпространява убеждението, че сме загубили войната ... Изявленията за лидерите на Райха стават все по-критични, техните неизпълнени обещания се помнят все повече.

От 1943 г. нацистите говорят много за "чудотворни оръжия", за ракети Фау-1 и Фау-2. От септември 1943 г. производството на ракети Фау-2 е организирано близо до град Нордхаузен в подземния завод Mittelwerke-Dora, кръстен на концентрационния лагер, чиито затворници са пробивали штолни в планината и са работили по сглобяването на ракети. Затворниците създават подземен антифашистки център, който забавя и саботира производството. Затворниците умишлено са дезактивирали сложно оборудване по такъв начин, че да е невъзможно да се докаже саботажът им. При производството на сложни и деликатни механизми на ракети умишлено са правени малки „грешки“, така че ракетите да експлодират при изстрелване, във въздуха или да се заблуждават. Работниците бързо откриват чувствителните места на „чудното оръжие“ на Хитлер и се инструктират взаимно как да го направят неизползваемо. В резултат на това резервоарите за гориво на ракетите, шевовете на корпуса били разкъсани, кормилата за управление били блокирани, автопилотите не работели. Героичната - пред лицето на неизбежната смърт - борба на затворниците антифашисти първо забави масовото производство на ракети, а след това, когато производството все пак започна, се оказа, че всяка втора ракета Фау-2 и всяка пета ракета Фау-1 беше или неподходящ за изстрелване, или унищожен по време на полет, преди да достигне целта.

След атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. всички сили на нацистите във външната политика са хвърлени в опити за отделна сделка със САЩ и Англия. Във вътрешната политика нацистите, за да спечелят отново доверието на собствениците на индустрията и банките и да укрепят позициите си, засилиха терора срещу трудещите се в безпрецедентен мащаб. Застанали на ръба на гроба, те се опитаха да сплашат народа на Германия и да предотвратят масови демонстрации срещу режима чрез жестоки репресии. От 20 септември 1944 г. до 2 февруари 1945 г. РСХA издава още 42 заповеди за терор. През декември 1944 г. всички войници и офицери от вермахта са принудени да подпишат следната листовка: „Бях информиран от командването, че ако премина на страната на руснаците, цялото ми семейство - баща, майка, съпруга, деца , внуците ще бъдат разстреляни.” През есента на 1944 г. нацистите провеждат "бурна акция", по време на която Гестапо има достатъчно всички заподозрени в антифашистка дейност. Хитлер издава заповед, според която всички лица, свързани с лидерите на антифашисткото подземие, трябва да бъдат унищожени. Атентатът на 20 юли става отправна точка за кланета. За няколко седмици 45 000 души са екзекутирани с присъдите на фашистките трибунали. Десетки хиляди антифашисти бяха избити без съд и следствие. Шефът на Гестапо Мюлер каза, че преди края на войната всички противници на фашизма ще бъдат унищожени. Нацистите в агония се стремят да унищожат физически всеки, който според тях може да участва в изграждането на нова демократична и миролюбива Германия.

На 18 август 1944 г. в Бухенвалд нацистите убиват лидера на германските комунисти Ернст Талман. Повече от 11 години Е. Телман е в самотна фашистка тъмница, но палачите не успяват да го пречупят. През есента на 1944 г. Гестапо залавя и изтезава А. Зефков, Якоб, Бестлайн и над хиляда други ръководители и дейци на КПД, което нанася тежък удар на цялото антифашистко движение в страната. До края на 1944 г. 200 000 затворници изнемогват в затворите на територията на Райха, а броят на затворниците в концентрационните лагери надхвърля 700 000 (година по-рано - 500 000 души). Но Съпротивата продължи да действа.

На 12 януари 1945 г. нелегалните работници, жертвайки живота си, взривиха корпуса на завода Хасаг в Лайпциг. В градовете бяха разлепени листовки: „Не отивайте на фронта. Volkssturm - да, но само срещу Хитлер и бандата му. Антифашистите спасиха десетки хиляди хора, направиха всичко възможно нацистите да не превърнат цяла Германия в руини и гробище, преди да умрат. Те предотвратиха евакуацията на складове, взривяване на електроцентрали и пътища, пекарни и фабрики. В цялата страна беше публикувана популярна листовка, в която жени и деца се обърнаха към войниците на Вермахта: „Татко, не прави глупости! Спаси се за нас." Населението все по-смело подкрепя нелегалните.

На 28 април 1945 г. антифашистките нелегални се обръщат към берлинчани с призив, в който се казва: „... Всеки трезвен лидер в тази ситуация би решил незабавно да се предаде, за да спаси града и живота на жените и децата. Това обаче не може да се очаква от престъпната нацистка банда ... берлинчани! Времето не чака. От вас зависи да сложите край на ужасите. Можете да спасите каквото друго може да бъде спасено. 1. Убедете всички войници и офицери в необходимостта от незабавно спиране на съпротивата. 2. Покрийте тези войници и офицери, които не желаят да се бият повече. 3. Напуснете работата си във военни предприятия и изграждане на укрепления. 4. Напуснете Volkssturm. 5. Саботирайте заповедите на Хитлер и неговата банда. Не позволявайте разрушаването на мостове, транспорт, комунални услуги, минни къщи.

Но все пак патриотите не можеха да разчитат на големи, масови антифашистки действия на народа. До последния момент на войната се отразяват кървавият терор, корумпираността на хитлеристкия апарат и най-силните идеологически заблуди на трудещите се. Това още веднъж показва колко опасна е отровата на фашизма за народите.

Година преди смъртта си Телман пише от затвора: „Ние, комунистите, обичаме нашия народ, нашата страна. Ето защо ние искаме да го видим свободен от фашистка диктатура, свободен от концентрационни лагери и потисничество. Днес тези думи трябва да станат лозунг на всички честни хора в Русия, Украйна и други страни по света.

Подготовил: А. Файзалиев.