Вестникът ни извървя дълъг път, за да се появи пред читателите във вида, в който съществува през последните години, спечелвайки уважението на мислещите читатели и предизвиквайки жлъчно-алергична реакция на опортюнисти и левичари.

Точно преди седем години, на 10 април 2016 г., беше създаден вестник „Прорив“ от няколко привърженици. Тогава си поставихме за задача да пропагандираме пробивната линия, да привличаме и организираме начинаещи автори и с дела, а не с думи, да постигнем признание от редакцията на списание „Прорив“, че правилно и последователно работим във фарвартера на комунизма. Винаги сме се ръководили от пробивния лозунг за приоритета на теоретичната форма на класовата борба.

Първоначално изданието се хостваше в една от блог платформите и не се наричаше вестник, а пропагандна листовка. Въпреки това, още от първия материал, нашата работа беше извършена с оглед на пропагандата на теорията. След като се запознахте с първите статии на този сайт, които впоследствие бяха организирани в първите броеве на вестника, можете да добиете представа за самото начало на нашето пътуване. Тези статии не се отличават с необходимото усъвършенстване на формулировката и дълбочина, но като цяло не се срамуват от тях и днес.

Постепенно десетките гледания се превърнаха в стотици, оформи се малка, но стабилна читателска аудитория. От 2017 г. изданието разшири състава на авторите, оформи се във вестника и се премести в отделен уебсайт с адрес, който след известно време даде началото на първоначално неофициалния псевдоним на вестника „Прорив“ и неговите активисти „ проривци“. Така бяха посочени представителствата на изданието в социалните мрежи.

Започна дълъг период на завладяване на по-широка читателска аудитория поради нарастването, преди всичко, на качеството на публикациите. Ние, като автори, развивахме и насочвахме усилията си не към тиражиране на материали, а към дълбочината на пропагандата на пробивната позиция и изследването на теоретичните проблеми на комунизма. В съответствие с концепцията за научен централизъм качеството на работата, включително персонала, беше поставено на преден план, а не нейните количествени параметри.

Беше решено, наред с текущите публикации по актуални въпроси, да се подготвят, въз основа на обобщаването на съдържанието на ключовите статии на списанието, редица фундаментални материали, които биха могли да действат като нещо като учебник по теория на марксизма-ленинизма . Първият етап от изпълнението на това решение доведе до създаването на Проривния речник, като колекция от подготвителни цитати за най-важните категории, и Проривния минимум, сборник от статии, чието изследване дава предварителна представа за ​​​теорията на марксизма-ленинизма днес по целия спектър от въпроси: от диаматиката до партийното строителство и изграждането на комунистическо общество.

Едновременно с това водещи наши автори и някои дейци бяха кооптирани в редколегията на списанието и така постепенно вестникът си извоюва правото организационно да се присъедини към списание „Прорив“. През 2020 г. изданието е преименувано на "Проривист".

Около средата на 2019 г. вестникът имаше повече или по-малко стабилна аудитория от около пет хиляди читатели, лъвският дял от които са хора, които не само симпатизират на комунизма, но и не се страхуват от трудностите при овладяването на комунистическата теория. Нарастването на аудиторията на вестника се забави, достигайки обективното количествено ниво на интерес на най-напредналите пролетарии. Почти всички хора, които се интересуват по същество и дълбоко от марксистката теория, неизбежно стават наши читатели на принципа „който търси, намира“.

През цялото време на съществуване на вестника върви нормален процес по кадрово развитие, някои от авторите и активистите отпадат сами, някои са отстранени като опортюнисти.

По отношение на взаимодействието с най-широката аудитория трябва да се отбележи следното. Наред с факта, че стотина наши активисти и съмишленици, по собствена инициатива, извършват неуморна ежедневна пропагандна работа в Интернет и не само, разкривайки на заинтересованите пролетарии същността на определени явления от гледна точка на марксизма на различни платформи и в различни ситуации вестникът успя да разпространи част от материалите си до възможно най-широка публика. Така известният в патриотичните среди марксистки блогър Б. Рожин любезно репликира някои наши статии, които набират десетки хиляди четения. В платформата Zena на нашия канал имаше материали, които спечелиха стотици хиляди четения и хиляди коментари поради използвания алгоритъм за препоръки. Но нито едно от тези не води до експлозивен растеж на нашата читателска аудитория. Мнозинството от нашите хора, които като цяло все още са носители на леви възгледи и съветска носталгия, все още се интересуват да слушат всякакви Сьомини, Платошкини и други гоблини, а не да четат нашите материали. И това е нормално и логично и не трябва да обърква нашите привърженици. Това само потвърждава, че масите няма да следват нито голи идеи, нито отделни публикации, те се нуждаят от авторитетна политическа организация, която наистина може да вземе властта. Докато се създаде такава организация, левите развлекателни, полукухненски блогърски брътвежи управляват топката. В този смисъл трябва да се сравняваме с публикации на партии като Комунистическата партия на Руската федерация, RKRP, RPR, OKP. Всеки може да се убеди, че за разлика от „Пробив“, последните са безжизнени, повърхностни вестници и сайтове, които нямат нищо общо с перспективите на борбата за комунизъм.

Рязка промяна във външно- и вътрешнополитическата обстановка във връзка с намесата на Руската федерация в гражданската война в Украйна през 2022 г. разбуни обществото и предизвика доста рязък наплив на автори и деклариращи се като наши привърженици, от нашите стандарти. Включително и от чужбина.

За това, защо нашето дело се движи така бавно, още в 2019 година се обясняваше на страницата на вестника.

Първо- сред нас няма гении от нивото на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, но ние работим върху себе си и се възпитаваме, за да отговорим на обективните изисквания на комунизма.

Второ- нашият враг значително помъдря след времето на Великата октомврийска революция и тежестта на поражението на комунизма в СССР се превърна във важен възпрепятстващ фактор за формирането на революционна класа. И ако разгледаме историята на възникването, формирането и победното шествие на болшевизма, тогава на първите марксисти са били необходими 20 години, за да създадат партия, а след това още 14 години, за да вземат властта, като се вземе предвид чудовищната световна война и кризата на царизма. Буржоазията се поучи от уроците на октомври.

„От една страна, управлението на буржоазията върху материалното положение на широките маси притъпи силата на старите лозунги, направи невъзможно разпространението на комунистическите идеи само чрез призив за решаване на проблемите на бедността, нищетата, безработицата и т.н. Нещо повече, сега практически всички буржоазни партии крещят в един глас за борбата с болестите на капитализма и с последствията от експлоатацията. От друга страна, критично се увеличи ролята на дълбоко теоретичната пропаганда, доказваща по достъпен начин научната непобедимост, истината на марксизма-ленинизма и комунистическото бъдеще на цялото човечество... Не е изненадващо, че не само Пробивът се проваля да повтори успехите на болшевиките, но и никой в ​​света. Ситуацията се промени значително, нещо се опрости, особено в технически аспекти, но основното стана по-сложно - ние сме изправени пред много по-компетентен враг в лицето на олигархията (корпорациите), нейната армия от пропагандисти (учени , журналисти, идеолози), полицейската държава и нейните лидери. Ленин, както знаете, е казал, че в една изостанала страна не е толкова трудно да се свали властта на капитала, колкото в развитата, но е много по-трудно да се премине към изграждането на комунизма. И така, сега живеем в развита капиталистическа страна, където е още по-трудно да се свали властта на капитала, отколкото в Англия или САЩ в началото на 20 век, но от друга страна ще бъде възможно да се продължи за изграждането на комунизма само за няколко месеца."

Трето- левите не признават научния централизъм, включително в ленинско-сталинския опит на болшевизма, и се ръководят от опортюнистичен подход към организационното изграждане, което прави просто невъзможно за тях да създадат жизнеспособна организация и да формират революционна работническа класа. Те чакат властта да им падне от само себе си от ръцете на буржоазията, при това нямайки нито способности, нито идеи как да я упражняват. В този смисъл ние трябва да действаме сами, преодолявайки съпротивата на най-закоравелия опортюнизъм под формата на любовта на левицата към демократичния централизъм или дори само към демокрацията.

Следователно, четвърто- няма единно разбиране на теорията на марксизма-ленинизма сред хората, които се смятат за марксисти. Това се дължи преди всичко на факта, че

„Левите активисти, членове на партии и участници в движения четат Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин по диагонал, не изучават партийни документи, не мислят със собствените си глави. Практиката на общуване показва, че повечето левичари нямат умения за теоретична работа и самообразование. Затова, нека не се обидят, но някои полуобразовани хора слушат други полуобразовани хора или заблудени опортюнистични теоретици. Оттук и резултатът... революционните книжовни и революционни образователни традиции, заложени у нас от народниците, са до голяма степен загубени, най-вече са изчезнали по времето на Хрушчово-Брежневския СССР. Прочетете продуктите на левите партии, това е 90% помия. Теоретичното съдържание обикновено е поне една истерия и гръмки лозунги. А сега и във видео формат. Вижте как левицата изучава марксизма, всички тези нещастни кръгове и кошмарни политически клубове."

Списание „Прорив“ и нашият вестник след него се опитват да възродят болшевишките традиции за формиране на кадри, да формират плеяда от силни марксистки пропагандисти, агитатори и организатори. И да направи това на основата на научния централизъм, тоест на базата на единно разбиране на марксизма-ленинизма и най-високо ниво на дисциплина. Разбира се, като се вземе предвид негативният опит на болшевизма, когато всякакви троцкисти и друга мърша проникнаха в партията, за да вредят и развалят. За разлика от други леви групи, никакви трудни ситуации, като трансформациите на руската буржоазна държава или избухването на война, изискващи висша проява на диаматично мислене за своята научна оценка, не са довели до загуба на единомислие и разделение в нашите редици.

Затова не бива да се оплакваме от бързината, не бива да бързаме да създаваме Партията на научния централизъм. Ръководейки се от мъдрото ръководство на Валери Алексеевич:

«Нужно е просто да работим, работим и работим на нашето направление, а резултата ще дойде».

Редакцията, както преди призовава съчувстващите, привържениците и активистите към тясно сплотяване около вестника и списанието!

Читатели, започнете да пишете!

Писатели, пишете по-добре, дълбоко и често!

Всички, разпространявайте нашите материали, усърдно изучавайте теорията на марксизма-ленинизма по първоизточниците, поддържайте ни организационно и финансово!

Със седемгодишнината на нашия вестник, другари! Ура!

РЕДАКЦИЯ
10/04/2023