На събранието обаче левите за пореден път доказаха своята крещяща революционна непригодност, наивно вярвайки, че тъй като агитацията и пропагандата на тяхното безмислие под прикритието на марксизма сред т.нар. „Работническата аристокрация“ не се справя добре с тях, което означава, че трябва да се обърне внимание на гастарбайтерите. Те казват, че нископлатените и нискоквалифицирани работници от ОНД са основата на бъдещите марксистки кадри, които са необходими за организацията на партията и нейната връзка с масите. Но опитайте се да лепнете вашата агитация-пропаганда на идващите пролетарии от Узбекистан, Таджикистан или Киргизстан, които в по-голямата си част живеят в изолиран свят, където процъфтяват национални и религиозни заблуди! Всеки, който разбира за какво говорим, не може да не знае, че основата на марксистките кадри са наемни работници, които имат свободно време да четат и мислят, които могат да вървят по пътя на знанието и в по-голямата си част са квалифицирани работници, инженери и служители. И именно с тях се създаде напрегната ситуация в нашия град, защото сред нашите левичари няма истински авторитети в марксизма - солидни професионални опечалени, които след историята със закоравелия опортюнист и антисъветски настроен Кагарла, започнаха да хвърлят истерики за " затягане на гайки“ в страната. Но трезвите пролетарии са като хленчене на ухо. Преживяха много разочарования, много от надеждите им от 90-те години насам се оказаха празни очаквания, затова гледат с пренебрежение на находчивите левичари. Защото разбират, че ентусиазираните разговори на доморасли прогресисти, играта на лицевите мускули, а не демонстрацията на развити мозъчни извивки, е крайно недостатъчна, за да промени реалността. Че всички "легла" чакат, искат и дори изискват подобрения, но нещата все още са там. От време на време те ревят гневно срещу всякакви злоупотреби, проклинат мързела и апатията на другите, но самите те, САМИТЕ не се заемат с истинската работа - не могат да се обединят в ясна, знаеща, уверена организация на ленинско-сталинистката модел! ..

Наскоро в Москва, в централата на националболшевиките, се проведе поредният сбор, на който бе изнесена лекция от т.нар. "клуб на гневните патриоти" (смешна смесица от лимоновци, квачковци и "леви фронтовици"). А младите жители на Челни от РРП бяха любопитни: каква според тях ще бъде формата на собственост в страната на средствата за производство - частна или обществена? И лаква е връзката между лимоновците и гражданина Дугин сега? Точно такъв е случаят, когато под маската на марксист се проявява обикновеното детинско левичарство. Е, какви резултати могат да се очакват от този комичен политически хибрид, който си поставя като непосредствена задача освобождаването на гражданина Гиркин-Стрелков? Какво ги очаква в бъдеще? Само разцепление, т.к каквото и да играе човек, той играе, докато се надява да спечели - докато се надява да постигне целите си! И ако постигането на целите не предполага научно, теоретично проверен алгоритъм на действия, тогава рано или късно в дейността на такива ентусиасти, в това трескаво, конвулсивно хвърляне, където силата на въображението надделява над разума, ще надделее пълният Чубайс с всички последствия - разцепление, объркване и колебания... Още повече, че ръководството на този “клуб” е дясно белоделско и докрай антикомунистическо.

Да, другари, живеем в удивително време - това е просто някакъв карнавал: либералите-навални са толкова удушени, че съскат като змии; троцкистите, които натвориха глупости спрямо комунистите през съветската епоха (същия Кагарлицки) се покриха, националистите бяха взети под контрол, руският министър на отбраната пътува с китайския си колега до КНДР с идеята за ​​създаване на коалиция („Ние сме в един окоп срещу американския империализъм“), а нашите леви в своя ограничен максимализъм са недоволни от всички, буквално от всички, освен от себе си!

Граждани от левицата, не ви ли е време да пораснете? Не е ли време да прочетете внимателно „Какво да се прави“ на Ленин? и „Детската болест на „левичарството“ в комунизма“? Или само ще си късате жилетките напразно за либералните троцкисти и белогвардейци?!

Да, оказа се, че разпространяването на научно разбиране за случващото се сред кокетните марксисти не е лесна задача. За ефективността на тези усилия е строго необходима ефективността на самообразованието, когато знанието ви издигне над лепкавата атмосфера на левичарската задухост, когато мисълта: „всяка демокрация: буржоазна, пролетарска, електронна и т.н. дава думата на онези, които всъщност нямат какво да кажат”, става неизменна, ясна и очевидна истина...

В заключение ще приведем изказването на нашия забележителен другар и приятел- работник:

„Чета и препрочитам трудовете на Ленин и съм удивен колко ясно и достъпно е поднесено всичко. Достатъчно е само веднъж да прочетете, да речем, „Една стъпка напред, две стъпки назад“ или „Империализмът като най-висока степен на капитализма“, за да разберете напълно, че комунизмът е абсолютно несъвместим с всякакви видове демокрация и плурализъм, а в ерата на минната и металургичната индустрия, дребнобуржоазните илюзии нямат смисъл и са банална еснафска глупост. Всяка творба на В.И. Ленин дава ясен отговор на всеки обществено-научен въпрос. И нещо повече, мисълта на Ленин е надеждна ваксина срещу меншевишко-троцкистките грешки. Момчета, сериозно. Ако искате да сложите ред в мозъка си и да разберете социалните явления, не бъдете мързеливи, прочетете поне основните произведения на Илич.

К. Неверов, С. Шамов
4/08/2023