Възниква въпросът: как би могла да съществува тази „независима“ Украйна, за която украинските националисти вият, отричайки възможността Украйна да се присъедини към единна и мощна държава, властта в която принадлежи на работническата класа? Не е ли ясно, че за тях лозунгът за „независима“ Украйна беше просто начин да разпаднат и подкопаят Съветския съюз и да предадат Украйна на управлението на нацистите? Целият международен опит учи, че държава като Украйна, за да защити своята независимост от външно поробване, трябваше да търси съюз със съседните държави. Но с кои държави точно? Имаше ли разлика за украинския народ с кого да влезе в съюз през 1922 г. - със социалистическа държава или с капиталистическа сила? Да, имаше огромна разлика. Така Украинската Централна Рада през 1918 г. влиза в съюз с кайзерска Германия. Как свърши този съюз за украинските работници? Завърши с това, че германските генерали разпръснаха Централната Рада и германците станаха неограничени господари в Украйна. Как би изглеждала „независима“ Украйна, ако хората бяха заблудени от политически мошеници от ОУН-УПА? Рай за чуждите капиталисти, концлагерен режим от хитлеристки тип за украинските работници и селяни.

Може би независимостта и самостоятелността на Украйна биха могли да бъдат осигурени от нейния съюз с Полша? Не, Полша беше не само фашистка държава-хищник, но и слаба държава и не можа да се защити от германската инвазия през 1939 г. Не напразно след войната най-добрите хора в Полша, които се обединиха около Временното правителство , разбираха добре, че само съюз със съветската власт гарантира независимостта на демократична Полша. Остана само един истински и надежден съюзник на украинския народ - сталинисткият Съветски съюз, чието правителство с цялата си политика както преди Отечествената война, така и по време и след нея доказа, че съветската държава е единствената опора на демокрацията и независимостта на всички народи, особено на своите съседи. Ето защо социалистическият Съветски съюз беше единствената гаранция за свободата и независимостта на всички републики в него.

Какво подготвиха украинските националисти за народа? Още от първия ден на нападението на нацистка Германия срещу СССР националистите не се спестиха от обещания и уверения, че Германия уж ще създаде „независима“ Украйна. Те разчитаха на най-изостаналите маси от западноукраински работници, бивши кулаци, елементи от бившата дребна и средна буржоазия, част от служителите и интелигенцията, които не приеха съветската власт. Нацистите наистина имаха възможността да създадат „независима“ Украйна. Те имаха силата на държавата, властта, материалните ресурси на цяла Европа, а също така държаха сред своите слуги такава подла глутница предатели на украинския народ като Мелник, Бандера, Булбов, които изпълняваха всички заповеди на немското командване. Но германският империализъм не се нуждаеше от „независима“ Украйна и не се възползваше от нея. Това обстоятелство беше добре известно на лидерите на ОУН-УПА, които въпреки това раздаваха „независимите“ си обещания наляво и надясно. Това е първият неопровержим факт от опита на фашистката окупация на Украйна. Цялата политика на господството на немските фашисти в Украйна беше изградена върху настройването на украинците срещу поляците, поляците срещу украинците, както срещу руснаците, така и срещу украинците, поляците и руснаците срещу евреите. Командването на Вермахта, СС и СД дава оръжие на бандите на ОУН, за да разбият поляците и руснаците. Едновременно с това бяха раздадени оръжия на останките от полското дворянство, наети в служба на Германия, така че групите поляци да унищожат украинците. Нацистите използват полски и украински предатели за еврейски погроми. Разпалвайки национална вражда и кървава борба, те съзнателно разделят трудещите се на малки враждуващи групи, за да могат по-лесно да ги подчинят на властта си. „Разделяй и владей“ е основният лозунг на „националната“ политика на нацистите на Изток. Придържайки се към тази политика, те потискаха, удушаваха, клаха и изгаряха еврейското, полското, руското и украинското население. Това е вторият факт от опита на фашистката окупация на Украйна.

Опитвайки се да разделят украинския народ, фашистите прибягнаха до различни методи за контрол в различни части на Украйна. Особено те извършиха зверства в източните райони на Украйна, в които съветската власт беше установена по време на гражданската война и където делът на работническата класа беше най-висок. Тук те убиха, изтезаваха и изгориха повече от 1,5 милиона души. В западните региони, които станаха част от СССР през 1939-40 г., нацистите се опитаха да действат с помощта на демагогия и подкуп на определени слоеве от населението, за да ги вдигнат на братоубийствена война срещу украинците, които живееха в центъра и на изток от Украинската ССР, срещу руснаците, беларусите и поляците. Това беше третият факт от опита на фашистката окупация на Украйна. Нека разгледаме политиката на нацистите в Украйна въз основа на факти, а не на изказвания на украински националисти. След Великата октомврийска революция съветското правителство даде земя на селяните. А националистите по това време бяха в лагера на контрареволюцията на Петлюра и се бореха срещу съветската власт с оръжие в ръка. По време на нацистката окупация на Украинската ССР те помогнаха на германското командване да стане пълен господар на украинската земя. В същото време националистите знаеха добре, че след германските дивизии не само чиновниците на Хитлер, но и германските юнкери - земевладелци ще дойдат в Украйна, за да заграбят колективните земи и да установят сто пъти по-лош режим за украинското селячество от старата панщина, за да се въведе нов, немски тип режим за селяните. Това беше открито и цинично заявено от самите висши хитлеристки фигури като Гьоринг, Розенберг или Даре. Така Даре, който беше министър на поземлените въпроси в правителството на Хитлер, каза: „Земята на страните, които завладяхме, ще бъде разделена между особено отличени войници и между примерни членове на Националсоциалистическата партия. Така ще възникне нова поземлена аристокрация. Тази аристокрация ще има свои собствени крепостни: местни жители. И тъй като германските юнкерси, към които принадлежат повечето от висшите генерали на Вермахта, отдавна са били особено нетърпеливи да завземат най-добрите земеделски земи на Украйна в света, става ясно за кого са работили последователите на Бандера и други националисти. Те работеха за новата немска „аристокрация“, която се готвеше да седне на врата на украинския народ, тласкайки го в най-мрачното робство. (Между другото. Обещанието да се разпредели украинска земя на особено отличилите се германски войници беше измама от страна на Хитлер и неговата глутница, за да насърчи обикновените войници да се бият по-добре срещу Червената армия и да ограбят повече плячка за Гьоринги, Химлер, Крупс, фон Райхенау и т.н. Най-голямата и най-добра част от завзетата земеделска земя в Украинската ССР беше разпределена предварително между германските монополи, най-големите земевладелци, върховете на армията, НСДАП и СС, но Хитлер всъщност надари милиони обикновени Германци със съветска земя - под формата на гробове).

По-нататък. Съветското правителство предаде на народа фабрики, заводи, железници и всички водещи средства за производство. През годините на възстановяване и петгодишните планове на Сталин украинският народ, заедно с руския народ и други народи на СССР, под ръководството на болшевишката партия, изградиха нови заводи, фабрики, електроцентрали и други средства за производство, с което по онова време можеше да се гордее дори такава икономически развита страна като САЩ. Фашистките разбойници разрушиха тези фабрики и заводи. Германският империализъм не се нуждаеше от силно развита индустрия в Украйна. Те се нуждаеха от Украйна като селскостопански придатък, откъдето да получават хляб и суровини за своята индустрия. Онези индустриални предприятия на Украинската ССР, които останаха неунищожени, бяха атакувани от бандитския концерн Херман Гьоринг и стоманодобивния тръст Kруп. Това означава, че украинските националисти помогнаха не на собствения си народ, а на акулите на фашисткия империализъм – Гьоринг и Круп. Съветската власт осигури национално равенство и приятелство на народите в СССР. Германските фашисти дойдоха в Украйна като поробители и завоеватели. Те донесоха със себе си най-тежкото национално потисничество, което украинският народ не е познавал в своята история. Украинските националисти все още крещят, че нацистите „спасиха честта на украинците от болшевишко поробване“. Фактите обаче говорят друго. Именно нацистите се отнасяха с презрение и отвращение към честта на украинския народ, неговия национален живот, народните обичаи и традиции и всичко, което беше скъпо за обикновените хора. Запазен е секретен циркуляр от 18 юли 1942 г. относно армията на Клайст. В него по-специално се казваше: „...Украинецът беше и си остава непознат за нас. Всяко просто, лековерно изразяване на интерес към украинците и тяхното културно съществуване е пагубно и отслабва основните характеристики, на които Германия дължи своята мощ и величие." Ясно е, че генералите на Хитлер Клайст и Китцингер повтарят и „творчески“ развиват тези директиви, които са издадени в Берлин и определят цялата политика на германския фашизъм в Украйна. Украинските националисти знаеха много добре тези фашистки директиви и въпреки това лакейски облизаха ботушите на хитлеристките палачи.

Великата октомврийска революция донесе истинска, т.е. социалистическа държавност в Украйна. Това е факт. Нацистите унищожиха тази държавност по време на окупацията на Украинската ССР. По този повод техните лакеи – украинските националисти, за да заблудят жителите на Галисия, на 30 юни 1941 г. от балкона на кметството на Лвов провъзгласяват „независима“ Украйна. Нацистите се нуждаеха от това, защото по това време не бяха уверени в успеха на хищническата си кампания на изток. Те трябваше по някакъв начин да прикрият истинските си планове за грабеж и поробване на украинските работници, да създадат сред заблудените дребнобуржоазни маси на галисийците впечатлението, че новите германски власти се движат към организиране на буржоазно-националистическо „независимо“ правителство в Украйна. По този въпрос не беше необходим само палачът и садистът Оберлендер (командир на наказателния батальон „Нахтигал“, състоящ се от украински буржоазни националисти; батальонът влезе в Лвов сутринта на 30 юни 1941 г. със задачата да търси и унищожава Съветски работници, интелектуалци, евреи и поляци; още в първите дни в града наказателните сили брутално избиха над 500 съветски души, включително старци, жени и деца). Фашистките власти имаха под ръка престъпника Бандера, който от своя страна имаше фигури в резерв за „независимото“ правителство, ръководено от „министър-председателя“ Стецк. Не минаха обаче два месеца, когато, опиянени от напредъка си, германците изхвърлиха това „правителство“ в купчината за боклук. То свърши своята срамна работа, трябваше да бъде изхвърлено като ненужно. Бандера и други украински националисти обещаха на населението, че с пристигането на германците Украйна ще бъде управлявана от украинци (т.е. самите националисти). Собствениците обаче веднага поставиха лакеите си на мястото им. През 1943 г. генералният комисар на Волин и Подолия Шьон в обръщението си към украинското население отново обяснява действителното състояние на нещата: „По указание на фюрера Адолф Хитлер ние, германците, дойдохме да управляваме Украйна. Чрез усилената работа, на която сме свикнали, ние, с малко немски сили, създадохме администрация, която отговаряше на нашите възгледи. Цялото богатство на Украйна трябва да се консумира и използва само според инструкциите на един архитект - Адолф Хитлер." Това беше появата на „украинско-националната“ сила на членовете на ОУН.

Националистите убеждават работниците, че имат споразумение с нацисткото правителство, че то ще предостави на Украйна правата на държава, съюзник на Германия. „Провидът“ (ръководството) на ОУН многократно е заявявал, че е говорил и ще говори с Германия като равен с равен, че техните отношения с хитлеристкото правителство ще бъдат отношения на държава с държава. Националистите обаче нямаха своя държава. „Ръководствата“ на националистите се позовават на факта, че Съветският съюз може да сключи споразумения с такива сили като САЩ и Англия. Тогава защо ние, украинските националисти и патриоти, не можем да имаме такива споразумения с Германия? Те не споменаха една „дреболия“: че СССР е мощна държава, която има всички начини и възможности да защити държавните и националните интереси на народите, които го населяват. А националистите бяха малка група авантюристи, които нямаха нито родина, нито подкрепата на народа, който да говори от тяхно име. Съюзът на нацистите с ОУН беше съюз на плъх с боа констриктор. Обединяваше ги хищническата им същност и омразата към социализма. Известно е каква „съюзническа“ връзка може да съществува между плъх и боа. Нацистите носеха ОУН в своя конвой, с намерението да използват националистите като наказателни сили за най-мръсни репресии срещу трудещите се, като надзиратели на поробеното и завоювано население на Украйна. И колкото по-напред фашистите успяваха да се придвижат на изток, толкова по-открито говореха за Украйна като за своя колония. През лятото на 1942 г., когато 4-та и 6-та армия на Вермахта пресичат Дон и се втурват към Сталинград, главният нацистки вестник Фьолкишер Беобахтер пише: „Пътят към германско господство над цяла Европа минава през завладяването на Източна Европа. Тук има обширни простори, тук има земи, суровини, хляб, тук е Украйна - отечеството на германците, древната родина на готите и варягите. И тук, на изток от Европа, в плодородната и обширна Украйна, е нашето бъдеще. Именно тук ще живеем в комфорт и изобилие и бързо ще се размножаваме. Сега германците сме 100 милиона. Когато получим цяла Украйна и Източна Европа, след сто години ще нараснем до 400 или 500 милиона и ще населим цяла Европа. Цяла Европа ще стане родина на германците. След Фьолкишер Беобахтер статии от този род бяха публикувани от цялата немска преса.

Те могат да кажат, че пресата може да не е отразила плановете на правителството на Хитлер за Украйна. Но ето какво каза Гьоринг на 4 октомври 1942 г. на среща на висшето правителствено ръководство на Райха в Спортпаласте: „Ние окупирахме най-плодородните земи - Украйна. Там, в Украйна, има всичко: яйца, масло, сланина, жито и то в количества, които е трудно да си представим. Трябва да разберем, че всичко това сега и завинаги е наше, немско.” Тези указания на Гьоринг веднага бяха подсилени от най-чудовищното ограбване на Украйна от фашистите. Това е реалният облик на „независимата“ и „самодостатъчна“ Украйна на ОУН, която уж говореше с Германия като с равен. Знаеха ли работниците от Западна Украйна за тези и подобни факти и изявления на нацистите? Не, националистите ги скриха от народа, защото разбраха, че ако хората знаят тези факти, ще разкъсат националистите като най-мръсните предатели, които служат на немските фашисти и продават народа си в робство.

А какво беше положението с друга точка от програмата на ОУН – с т.нар. „съборна“ Украйна? Известно е, че нацистите разкъсаха Украйна на няколко отделни части. Първата част, включваща Волин, Подолия, Житомирска област, Киев, Полтавска област и Запорожие, беше разделена на шест области, където управляваха шест генерални комисари. Тази част на Украйна включваше и южните райони на Беларус (Пинска област, Гомел и др.). Втората част от Украйна, Галиция, е присъединена към полското „Генерал-губернаторство“. Третата част от Украйна е прехвърлена на Румъния въз основа на споразумението от 19 август 1941 г. между Румъния и Германия. Това включваше цялата територия между Буг и Днестър, т.нар. „Трансистрия” с център Одеса. Буковина и Измаилска област също бяха дадени на Румъния. Четвъртата част от Украйна - Донбас, Харковска, Черниговска и Сумска области - бяха пряко подчинени на германското командване. Кой помогна на германските окупатори да разделят украинските земи на части? Украинските националисти помогнаха, представяйки предателството си като „събиране“ на украински земи с помощта на германците. И тази лъжа все още се насажда в главите на обикновените украинци. По време на фашистката окупация каузата на украинската национална култура не изглеждаше най-добре. Окупаторите лишиха украинското население от всякаква възможност за културно и национално развитие. Украинските училища и културни и образователни институции бяха затворени. Цялата преса беше затворена, не само съветската, но и буржоазната националдемократическа. Вместо това бяха издадени всякакви мръсни листовки, където на националистите беше позволено да възхваляват германците и особено главните палачи на украинския народ - Хитлер, Гьоринг, Розенберг, Кох. В Лвов и в цяла Галисия културните и просветни дружества са забранени. Най-добрите кадри на западноукраинската интелигенция бяха унищожени, а онези, които оцеляха, бяха лишени от възможността да преподават, пишат, говорят и т.н. В секретната инструкция „За политиката и ръководството на хората в Украйна“ отделът на Розенберг и OKВ (Германското върховно командване) учеше своите офицери и чиновници: „Украинците нямат свой собствен национален език, а първите опити за украинска литература датират едва от началото на 19 век... Както и с езика, ситуацията е с украинската култура. Например театърът. За да прочетеш една от украинските пиеси, трябва много работа. Цялата същност на пиесата се състои в ругатни между актьорите или пиянски схватки. Също така украинските танци и украинската музика бяха изцяло заимствани. Украйна най-малко се стреми към културно ниво. Въпреки това, при добро ръководство и надзор, украинците са полезна работна сила. Те обаче не са в състояние да се организират сами и затова трябва сами да поемем тези функции.“

Това е документ, в който всяка дума и ред мирише на идиотизма на фашистките малоумници, на варварската дивотия на хора, които си въобразяват, че са „висша раса“. Но днес много фигури в Русия казват нещо подобно. Казват, че тези глупости за малоценността на украинския народ се повтарят от милиони руски граждани. Междувременно много трудещи се в Русия не бива да забравят, че по този начин повтарят окървавените фашистки идиоти, които навремето изгаряха произведенията на най-добрите представители на човешката мисъл по площадите на своите градове. Който разруши библиотеки, взриви университети, чието музикално творчество се ограничи до барабана на фашистки марш и срамния химн в чест на сводника Хорст Весел. И тези варвари се осмелиха да кажат, че талантливият украински народ, създал прекрасна култура и изкуство, който освен Тарас Шевченко и Иван Франко има такива литературни класици като Михайло Коцюбински, Нечуй-Левицки, Панас Мирни, Стефаник, Леся Украинка - че тези хора са долни и диви. От дълбините на украинския народ излязоха такива гении на руската литература като Гогол и Короленко, които бяха и ще бъдат символи на неразривната връзка между украинския трудов народ и братските народи на Русия. Но нима националистите не чуха и не видяха всички унижения и престъпления, на които нацистите подложиха украинския народ? Те не само ги видяха, но и участваха в тях, считайки за чест да служат на немския фашизъм. Националистите знаеха много добре какво щеше да се случи с украинския народ, ако нацистка Германия беше победила сталинисткия СССР. Но те бяха фашистки наемници, платени агенти на СД, които вярно служеха на германския империализъм и мразеха трудовия си народ. Това е целият смисъл.

Когато германските окупатори убиваха украински работници, ограбваха градове и села, хващаха украински младежи, караха ги по гарите с щикове, след което, като добитък, в товарни вагони ги отвеждаха в робство в Германия, украинските националисти се обърнаха към народа с призиви на следния тип: „Германската армия носи тежестта на войната, носи големи жертви със своя народ, със своята кръв. Затова украинците са длъжни да помогнат с труда си на Германия в нейната освободителна борба. Нашите безработни младежи, мъже и жени трябва да заемат свободни работни места в Германия, трябва да заменят германците... които проляха кръв за нас, за нашата родина на фронта. Така украинските националисти „защитиха” своя народ и своята младеж от фашистко робство. Два милиона украинци са освободени от робство от Червената армия, а не от шайка оуновци. Това са фактите. Но националистите упорито наричат ​​свободния украински народ в социалистическата Украинска ССР роб, а реалното робство на украинците в хитлеристка Германия – свобода. Яростната класова омраза към социализма и реалната свобода на работниците принуждава националистите да отричат ​​очевидни факти. Тук, както се казва, гробът ще коригира гърбавия.

Подготовили: И. Белый, М. Иванов.