Статия от Димитрис Ксекалакис*, публикувана първоначално в Rizospastis, орган на ЦК на КПГ, в събота, 05.03.2025 г. Преведено от idcommunism.com Има ли добри и лоши империалисти?   Ситуацията и развитията след идването на Тръмп на власт и пренареждането на съюзите, което се случва в лагерите на империализма, изглежда са причинили смущение и объркване сред онези, които настояват да идентифицират империалистическата политика само със САЩ, култивирайки схващането, че „капиталистическа Русия ще ни спаси“.   Разбира се, от друга страна, буржоазните анализатори и буржоазните политически сили са в състояние на „световъртеж“ относно това как и защо се формират позиции в евроатлантическия лагер и позицията на „демократичния Запад“ в продължаващата империалистическа сделка.   От началото на империалистическата война в Украйна, опортюнистични групи и амбициозни псевдоаналитици се опитват, в името на „истински“ войнствен антиимпериализъм, да подкопаят позициите на КПГ, да надхвърлят с евтин антиамериканизъм и фалшив антифашизъм. Въпреки своята „революционна реторика“, те мълчат за факта, че причината за проблема се крие в „корена“ на капиталистическата система, империализма.   Тези сили изчерпват своя „антиимпериализъм“ само срещу евроатлантическия блок, като изтъкват други империалистически центрове и държави като „противници“. На практика тяхната линия вкарва в капан народи и движения в съюз с буржоазни класи, като тази на Русия, приписвайки им характеристики, които те нямат, предлагайки „единен фронт от прогресивни сили“.   За да станат по-убедителни (към хората, които подкрепят КПГ или оценяват нейната позиция), те продължават с манипулативни твърдения, че уж защитават Съветския съюз и социалистическото строителство. За да се справят със своите отстъпки и слабостта на теоретико-политическия анализ, който днес ги води до задънена улица и директно в „прегръдката“ на буржоазията, те се опитват да направят корекции в атаката срещу КПГ за позицията ѝ по отношение на войната, с цел да извлекат сили от нейното влияние. Разбира се, никой не може да се съмнява, че в Гърция революционното движение е изправено срещу буржоазията на страната, държавата и нейните правителства, нейните съюзници, НАТО, американците, ЕС. Но може ли тази оценка да ни доведе до заключението, че отговорът е да се обединим с империалистическите центрове, които се противопоставят на евроатлантическия лагер? С други думи, в търсене на добрия империалист?   Днешните пазарлъци между Тръмп и Путин, позицията на САЩ в ООН, Г-7 и конфронтацията с Европейския съюз относно войната в Украйна, дискусията за съвместна експлоатация на редкоземни ресурси на нейна територия, преговорите за присъединяването ѝ към ЕС и НАТО, потвърждават за пореден път и по най-категоричен начин, че няма пронароден империалистически съюз. Както конфронтациите, така и междудържавните съюзи в условията на империализъм винаги са крехки и временни, тъй като интересите се променят поради неравномерното развитие. „Сплетеницата“ от противоречия е такава, че триенето и противоречията между съюзниците се засилват, докато едновременно с това неразкаялите се врагове пристъпват към индивидуални споразумения помежду си, именно защото развитията носят печата на стремежите на буржоазните класи, вижте например конфронтацията относно митата, участието във военните разходи и др.   Докато те преговарят за прекратяване на огъня и мирни споразумения, те засилват военните подготовки, организират военната икономика и планират гигантски въоръжателни проекти на стойност стотици милиарди за сметка на всички народи.   Актуалността на ленинизма   Днес, 110 години след написването на произведението на Ленин „Под чужд флаг“ [1], неговото наследство е ценно и е ръководство за действие. В това произведение, както и в поредица други, най-важното от които е „Империализмът, най-висшият стадий на капитализма“ [2], Ленин ясно заявява, че в условията на монополен капитализъм буржоазията представлява миналото на общественото развитие, а войните между националните части на монополния капитал се водят за разделяне на плячката. Че работническата класа е единствената класа, която може да ръководи и осигурява социалния прогрес както в мирни, така и в военни условия. С други думи, пред лицето на държавата и властта на малцина, диктатурата на капитала, която поражда кризи, войни, бедност и страдания за народите, изходът е държавата и властта на мнозинството, диктатурата на пролетариата.

На тази основа, позицията, че работническото движение има някакво основание да защитава една или друга буржоазия в империалистическата война, е неприемлива. Също толкова опасна и неисторическа е позицията, че работническата класа и нейният политически авангард, за да експлоатират вътрешноимпериалистическите противоречия, трябва да се влачат в опашката на буржоазията или някакъв империалистически съюз, предавайки своята класа. Ленинското учение, за тези, които искат да го имат за ръководство, а не да го изопачават, е ясно. Работническата класа и революционното движение ще останат верни на себе си само ако не се присъединят към никаква империалистическа буржоазия, само ако приемат, че „и двете са по-лоши от другите“, само ако желаят провала на буржоазията във всяка страна.     Тези позиции важат за всички страни, независимо от тяхната икономическа или военна мощ и разбира се за капиталистическите страни, възникнали от разпадането на СССР и други социалистически държави, след господството на контрареволюционните сили и формирането на буржоазни класи, които ограбват богатството, създадено от народите в страните на социалистическото строителство. Освен това, за да можеш наистина и по същество да използваш империалистическите противоречия и антагонизми в полза на борбата за социализъм, трябва ясно да си се разграничил от всички враждуващи империалистически лагери. В края на краищата, това са учили и самите болшевики.   Нещо повече, Ленин остро критикува Кауцки, подчертавайки грешката да се разделят буржоазните държави на такива, които водят, и такива, които не водят империалистическа политика в ерата на монополния капитализъм. Възпроизвеждането на подобни концепции води до проблематичната позиция, че империалистическата политика в момента се води само от САЩ, които поддържат първенство в международната империалистическа система и се борят с всички средства да го запазят.   Солидният класов, теоретичен, политически анализ на КПГ   От самото начало КПГ подчертава империалистическия характер на войната и от двете страни, като подчертава, че войната в Украйна не е просто война между две държави3. Тя отговаря на аргумента, че настоящото ниво на развитие на капитализма в Русия уж не оправдава обвиненията му в империалистическа политика. Това показа, че нейната буржоазия, консолидирала властта си след победата на контрареволюцията, участва активно в съревнованията за преразпределение и контрол върху пазари и територии с икономическо значение, че монополният капитализъм в Русия играе силна роля в международната империалистическа система [4].   Въз основа на гореизложеното, буржоазната държава Русия последователно провежда империалистическа политика, съответстваща на нейната икономическа, военна и политическа мощ. Тя отговори на многостранния антисъветизъм и антикомунизъм [5], на клеветите срещу СССР от империалистическите щабове на двете страни. От една страна, на митовете на НАТО за „националното потисничество“ на народа на Украйна и народите на СССР. От друга страна, на руската буржоазия, която прокарваше логиката на „териториалното изграждане“ на Украйна от болшевиките и КПСС чрез отстъпване на територии, исторически принадлежащи на Русия. Става въпрос за изопачаване на съветското наследство в националния въпрос от двете страни, с цел да се заглуши фактът, че след контрареволюционните сътресения, господството и формирането на буржоазни класи във всички бивши републики на СССР е било естествено да доведе до засилена борба между тях, за да се споделят плячката, която съветският народ съвместно е създал в единната социалистическа държава. Призова народите да отхвърлят претекстите, както от страна на НАТО, че войната уж се води за „свободата“ и правото на „самоопределение“ на народа на Украйна, така и от другата страна, която крие целите на собствените си монополи, позовавайки се на т. нар. „денацификация“ на Украйна и „самоопределение“ на рускоезичното ѝ население. От 2014 г. насам активно се противопоставя на фашистките групировки, батальоните „Азов“ и ролята на буржоазното украинско правителство, което доведе до смъртта на хиляди рускоезични хора в Украйна.   Същевременно се подчертава, че руското правителство експлоатира жертвите на милиони хора от СССР, използвайки съветски и комунистически символи, за да експлоатира и присвои героичната борба на съветския народ срещу нацистка Германия и други капиталистически държави и да я сравнява с руската атака срещу Украйна в интерес на руските монополни групи.   КПГ пое водеща роля срещу дълбокото въвличане на страната ни в империалистическата война. Тя подчерта отговорностите на правителството на Нова демокрация, както и на другите евроатлантически партии, които превърнаха страната в „база“ за военните операции на НАТО, САЩ, ЕС. Нейните действия и намеса имат международни измерения, с ясен класов критерий...   Днес, докато империалистическата война бушува в много региони на планетата, когато битката за първенство в световната империалистическа система се изостря, когато търсенето на печеливш изход за „застоялия“ капитал и „минното поле“ на рецесията засилват конкуренцията и търговската война, рискът от генерализиране на военните конфликти и войната като естествено продължение на политиката и интересите на буржоазните класи нараства. При тези обстоятелства историческият опит на болшевиките, които осигуриха изхода от Първата световна война със социалистическата революция, е безценен. За работническото революционно движение няма срам.   С чисто класов критерий, тя използва този исторически опит и знания, съвременните разработки на КПГ, така че народът да не бъде в капан на целите на буржоазната политика, за да осигури класовата и политическа независимост на работническата класа, като крайната цел е нейната собствена власт, социализъм.

1. V. I. Lenin, “Under a False Flag”, Collection “On War and Socialist Revolution” ed. Syghroni Epohi or Lenin"s Collected Works, volume 26
2. V. I. Lenin, “Imperialism, the Highest Stage of Capitalism”,  ed. Syghroni Epohi or Lenin"s Collected Works, volume 27
3. KOMEP v.2/2022 “Decision of the CC of the KKE: On the Imperialist War in Ukraine”
4. KOMEP v. 5-6/2022 “Some Facts on the Economy of Russia”
5. V. I. LENIN - I. V. STALIN “On the Class Struggle in Ukraine”,ed. Syghroni Epohi. 

* Member of the CC of the KKE and Director of Syghroni Epohi Publishing House.

Въпросът е поставен неправилно. Империалистът като всеки човек не може да е само добър или само лош. Дали е добър или лош зависи от конкретната ситуация. Накратко : за себе си империалистът е добър, за ограбваните и експлоатираните е лош.