От Никос Мотас Този април отбеляза 155-ата годишнина от рождението на лидера на Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г. и основател на първата социалистическа държава в света, Владимир Илич Ленин.   Името на Ленин се свързва с два диалектически свързани въпроса. От една страна, това е неговата революционна дейност и практика като лидер на най-значимото събитие на 20-ти век - Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г. От друга страна, това е неговата теоретична работа, която представлява развитието на революционната теория на Маркс и Енгелс в ерата на империализма.   Това изключително съчетание на революционна теория и практика прави Ленин уникална личност в историята, която 101 години след смъртта си остава „жива“ в колективната памет и сърцата на работническата класа по целия свят.   Въпреки постоянните усилия на буржоазните класи, възникнали след разпадането на Съветския съюз през 90-те години на миналия век, в Русия, Украйна и други бивши съветски републики, да демонизират Ленин, популярността му нараства през годините. Продължаващата империалистическа война между две братски нации, които са живели заедно в мир и просперитет повече от 70 години като съветски републики под СССР, е поредното неоспоримо доказателство за катастрофалната и паразитна природа на капитализма в най-висшата му, империалистическата фаза.   Ленин и неговите учения за империализма и необходимостта от социализъм днес са по-актуални и навременни от всякога. Три десетилетия след капиталистическата реставрация в Русия, популярността на другаря Улянов достига нови висоти. Според ново проучване, проведено от „Левада център“, буржоазна, неправителствена изследователска организация, процентът на руснаците, които гледат положително на ролята на Ленин, се е увеличил значително, достигайки рекордно високо ниво.   От 2006 г. насам, в рамките на 18 години, увеличението на положителните оценки за ролята на В. И. Ленин в руската история се е увеличило с 27% - от 40% през 2006 г. до 67% през 2025 г. Днес повече от една трета от анкетираните (35%) характеризират Ленин като историческа фигура, която е повела страната по пътя на „прогреса и справедливостта“. Не е случайно, че най-положителните мнения се изразяват от респонденти на 55 и повече години; тези, които са живели в Съветския съюз, дори по време на Перестройката през 80-те години на миналия век, могат да оценят много по-добре предимствата на социалистическата система.   Наред с Ленин, Йосиф Сталин също се радва на нарастваща популярност, въпреки тоновете на антисталинистка пропаганда. В анкета от 2019 г., проведена от Левада Център, над 50 процента (най-високият процент досега) от руснаците гледат положително на съветския лидер Йосиф Сталин и неговата роля в историята на страната. Характерно е, че делът на руснаците, които се отнасят с уважение към Сталин, е нараснал с 12%, докато делът на тези, които възприемат съветския лидер безразлично или негативно, е намалял почти три пъти от 2015 г. насам. Цели 70% считат ролята на Сталин в историята на страната за „по-скоро положителна“, като го хвалят за победата над нацизма през 1945 г.   Положителни възгледи за СССР и съветските лидери – предимно Ленин и Сталин – съществуват и в други бивши съветски републики, включително Армения, Киргизстан, Таджикистан и др., където политиката на монополния капитализъм е помела всички социални привилегии, постигнати от работническата класа по време на социализма.   Не, горните резултати не са резултат от абстрактна „носталгия“ по съветското минало на страната. Тридесет и пет години след контрареволюционното сваляне на СССР и възстановяването на капитализма, хората вече могат практически да сравнят миналото с настоящето; те знаят какво са имали, какво са загубили и колко изключително значими са били постиженията на социалистическия период. „Капиталистическият рай“, който чакаха, така и не дойде, защото такъв рай не съществува. Напротив, падането на Съветския съюз стана началото на нови страдания за хората в Русия и другите бивши съветски републики.   Продължаващото упадък на капитализма, което поражда крайна бедност, социални неравенства, безработица и кървави войни, доказва, че социалистическата трансформация на обществото – целта, на която Ленин посвети целия си живот – не само е жива, но и се завръща на преден план като единственият действително полезен за хората изход от капиталистическото варварство. Ленин остава жив! * Никос Мотас е главен редактор на „В защита на комунизма“.