От Никос Мотас „Всеки, който обича свободата, е в такъв дълг към Червената армия, че никога няма да може да се върне назад“. Тази фраза на Ърнест Хемингуей обхваща цялата символика на 9 май 1945 г.; денят на Великата антифашистка победа на народите.   Изминаха 80 години от деня, в който червеното знаме със сърп и чук се издигна над Райхстага в Берлин, отбелязвайки по този начин триумфа на Червената армия и Съветския съюз над чудовището на нацизма-фашизма.   Културният момент със съветския войник в Райхстага не беше просто резултат от борбата на Червената армия и нейното ръководство, но и от огромните жертви на съветския народ и героичната съпротива на освободителните движения в цяла Европа. В крайна сметка, именно Съветският съюз, под ръководството на Комунистическата партия, начело с Йосиф Сталин, понесе основната тежест на борбата срещу нацистко-фашистката империалистическа ос.   Числата потвърждават колосалните, несравними с никоя друга страна, жертви на СССР във войната.   — Човешката цена беше над 27 000 000 души, включително ранени и инвалидизирани. Повече от 20 000 000 загинали войници и хора, включително приблизително 2 000 000 членове на Комунистическата партия, дали живота си за защитата на социалистическата родина и човечеството.   — Жертвите на Съединените щати и Великобритания бяха съответно 405 000 и 375 000 загинали.   — Около 1700 града и 70 000 села в Съветския съюз бяха напълно разрушени. Почти 32 000 фабрики и 65 000 километра железопътни линии бяха напълно или частично разрушени. Над 100 000 колхоза, 5000 совхоза, хиляди болници, университети, училища и библиотеки бяха или унищожени, или разграбени.   — Триумфът на 9 май 1945 г. е резултат от поредица от победи на Червената армия: Сталинград, Курск, Ленинград, Москва, в покрайнините на Берлин и другаде. Характерно е, че на Източния фронт са унищожени или пленени общо 607 германски дивизии; число, три до четири пъти по-голямо от жертвите на нацистите на другите фронтове (Западна Европа, Северна Африка и др.) взети заедно.   В победоносния път на мъжете и жените от Съветския съюз можем да видим особено важен аспект на превъзходството на социалистическата система, предимствата на работническата власт, централизираното планиране на икономиката и обществената собственост върху централизираните средства за производство. Тези фактори изиграха решаваща роля за навременната подготовка на отбранителната система на СССР и правилната организация на Червената армия.   Антикомунистическо изопачаване на историята   В продължение на много десетилетия, особено след контрареволюционните събития в СССР и Източна Европа в началото на 90-те години на миналия век, империалистическите центрове провеждат организирани усилия за изопачаване на историята на Втората световна война, за омаловажаване на съветския принос за изхода на войната и в крайна сметка за очерняне на социализма-комунизма.   Тази реакционна пропаганда е насочена предимно към по-младите поколения, които нямат пряка историческа памет или познания за фактите.   Буржоазната историография умишлено крие империалистическия характер на Втората световна война и факта, че тя е „родена“ в резултат на конкуренцията между монополите и техните държави за преразпределение на пазарите. Втората световна война е резултат от дълбоката политическа криза, причинена от капиталистическата икономическа криза през междувоенния период.   Те крият факта, че фашизмът и нацизмът са родени от утробата на капиталистическата система и че исторически се състоят от буржоазни типове управление. Големи европейски и американски монополни групи бяха тези, които финансираха хитлеристка Германия, като по този начин допринесоха за необуздания растеж на нацистката военна машина.   Пропагандата на империалистите се опитва да прикрие факта, че Съветският съюз всъщност е бил принуден да участва във война, която не е искал и не е имал интерес от нея. Капиталистическите сили, участвали във Втората световна война, както „демократичните“ (САЩ, Великобритания), така и „нацистофашистките“ (Германия, Италия), наистина са имали свои собствени съперничества, но са имали и обща цел: унищожаването на първата социалистическа държава в света, Съветския съюз.

Докато например разпространяват лъжи за пакта за ненападение Молотов-Рибентроп, те рядко споменават Мюнхенската конференция от 1938 г. между нацистка Германия, Италия на Мусолини, Великобритания и Франция. Буржоазната дезинформация непрекъснато очерня Съветския съюз, обвинява Сталин за престъпления, които никога не е извършил, но умишлено прикрива, че престъпления срещу човечеството са извършени не само от нацистите, но и от правителствата на „демократичните“ капиталистически държави. Въпреки това, именно правителството на САЩ, под ръководството на президента Хари Труман, извърши най-жестокото престъпление на 20-ти век; ядрените холокости в Хирошима и Нагасаки (6 и 9 август 1945 г.). Военният престъпник Труман нареди използването на атомни бомби в момент, когато Япония беше напълно изолирана и нямаше друг избор, освен да се предаде.   Истинската причина за това ужасяващо престъпление на САЩ беше да се изпрати послание за сплашване към Съветския съюз и социалистическия лагер. Също така, бомбардировките на Дрезден от американските и британските военновъздушни сили през февруари 1945 г., които доведоха до 120 000 смъртни случая, нямаха военно значение за изхода на войната.   Действителното значение на 9 май е особено важно днес в борбата срещу империалистическата война, която се води между евроатлантическия лагер (ЕС-САЩ-НАТО) и капиталистическа Русия. Тези, които подкрепят нахлуването в Украйна под прикритието на „денацификация“ и дори сравняват войната, водена от руската буржоазия, с героичната борба на Съветския съюз срещу фашизма, разпространяват илюзии сред трудещите се хора по целия свят и саботират, по един или друг начин, усилията за интелектуално и политическо прегрупиране на международното комунистическо движение.   Освен това, докато отбелязваме и празнуваме победата над нацисткия фашизъм, трябва да сме напълно наясно, че борбата срещу фашизма може да бъде успешна само когато е съчетана с по-широката борба срещу експлоататорската капиталистическа система, срещу буржоазните класи, техните интереси и конкуренция, в полза на борбата на работническата класа, за социализъм-комунизъм.   Мръсната роля на ЕС   Европейският съюз изигра водеща роля в изопачаването на историята на Втората световна война и очернянето на Съветския съюз. Поредица от решения, декларации, политики и действия доказват, че антикомунизмът е бил един от основополагащите камъни на ЕС.   Освен многобройните антикомунистически меморандуми и резолюции, приети от институциите на ЕС, Съюзът е обявил 9 май за „Ден на Европа“ в опит да изопачи историческото значение на годишнината. Антикомунистическата истерия накара ЕС да обяви 23 август за „Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма“; крайно презрян и антиисторически опит за отъждествяване на комунизма с нацизма.   В същото време, в балтийските страни, както и в Украйна, ЕС рехабилитира фашистите и нацистките колаборационисти от Втората световна война, като ги нарича „борци за демокрация“, защото са се сражавали срещу Червената армия. В държавите-членки на ЕС, крайнодесни правителства са започнали преследвания срещу местните комунистически партии (Полша), премахват или дори унищожават паметници от социалистическата епоха (напр. Полша, Чехия), узаконяват забраната на комунистически символи и др.   Историята няма да бъде пренаписана   Мислейки за 9 май, всеки трябва да се запита: Каква би била съдбата на Европа, ако героичната Червена армия не беше победила нацистите? Каква би била съдбата на източноевропейските страни, ако съветските сили не ги бяха освободили от нацистката окупация?   Истината е една и не се променя: Без огромния, решаващ принос на Съветския съюз и местните антифашистки партизански движения, Европа нямаше да бъде освободена от нацисткото иго. Без победите на героичната Червена армия на Източния фронт, варварството на нацизма и фашизма щеше да обхване Европа.   По случай 80-годишнината от Великата антифашистка победа, ние почитаме великите герои, мъже и жени, на Съветската армия. Отдаваме почит на антифашистките освободителни движения, на партизанските бойци в цяла Европа, които се оръжо вдигнаха срещу окупационните сили на нацистка Германия.   Ние защитаваме историческата истина от антикомунистически изопачавания. На тези, които възнамеряват да пренапишат историята, казваме следното: Никакви фалшификации никога няма да засенчат епоса на героичните мъже и жени от Съветския съюз. Клеветническите антикомунистически кампании на империалистите не могат да попречат на социалния прогрес и колелото на историята ще се завърти напред. Нашата епоха е ерата на прехода от монополен капитализъм към социализъм, а 21-ви век ще донесе нови социални революции.   Вечна благодарност и почит на бойците на Червената армия, на народа на Съветския съюз! Да живее социализмът-комунизъм! * Никос Мотас е главен редактор на „В защита на комунизма“.