Съвместно изявление на страните, участващи в Европейското комунистическо действие, по случай 80-годишнината от Великата антифашистка победа на народите: „9 май 1945 г. отбелязва 80 години от Великата антифашистка победа, когато нацистка Германия капитулира и народите по света, с решаващата роля на Червената армия и Съветския съюз под ръководството на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) като организатор и вдъхновител на тази борба, повалиха фашизма на колене в цяла Европа.   Това не беше просто военна победа. Това беше триумф на работническата класа, на комунистите и партизаните, на обикновените хора, които чрез организирана борба се съпротивляваха на най-насилствения израз на капитализма. Съветският съюз изигра централната и решаваща роля в победата над фашизма. Подкрепена от огромните жертви на работници, селяни и войници, Червената армия разби фашистката военна машина. Над 27 милиона съветски живота бяха загубени, милиони от тях в директен бой. Това не беше завладяваща кампания, а освобождение чрез класова борба, водена срещу система на организиран терор, поддържан от монополния капитал.“   Фашизмът не се е появил случайно. Той е възникнал от дълбоко противоречие: необходимостта капитализмът да поддържа властта си на фона на нарастващия бунт на работническата класа. След Октомврийската революция капиталистите в цяла Европа се страхуваха от разпространението на социализма. В отговор те финансираха и овластиха фашистките сили в световен мащаб да смажат профсъюзите, да обявят комунистите извън закона и да потиснат всички форми на съпротива на работническата класа. Фашизмът не беше откъсване от капитализма, а капитализъм, лишен от либералната си маска, защитаващ се с груба сила.   В окупирана Европа и други региони под контрола на Оста работническата класа организира подземни мрежи, въоръжена борба, въстания и масови мобилизации. Тяхната борба беше интернационалистична и антиимпериалистическа. И все пак империалистическите сили, много от които първоначално се подчиняваха или сътрудничеха с фашизма, оттогава се опитват да заличат това наследство. Историческият запис е ясен: без Съветския съюз и международното комунистическо движение фашизмът нямаше да бъде победен.   Краят на войната донесе само илюзия за мир и справедливост, маскирайки продължаващото насилие, експлоатацията и неравенството. Докато фашистките армии бяха победени, управляващата капиталистическа класа бързо се прегрупира. Те преминаха от открит фашизъм към преименувани форми на империалистическо господство. Нацистите бяха директно интегрирани в НАТО и разузнавателните служби, най-известният случай е чрез операция „Клапер“, която прехвърли нацистки учени в американските военни и космически програми, и „Гладио“, тайната паравоенна мрежа на НАТО, която въоръжаваше и защитаваше фашистки групи в цяла Европа, за да потисне комунистическите и работническите движения по света. Антиколониалните движения, от Виетнам до Алжир, бяха посрещнати с брутална сила от самите сили, които твърдяха, че се борят за свобода.   Тази следвоенна империалистическа офанзива не беше историческа случайност. Тя разкри продължаващите класови интереси на капитала: да възстанови контрола, да потисне революцията и да поддържа глобално господство. И днес същите класови сили продължават своята офанзива, не само чрез война и експлоатация, но и чрез фалшифициране на историята.   9 май беше цинично преименуван на „Ден на Европа“ от ЕС в опит да откъсне събитието от неговите революционни, работнически корени. В ход е координирана кампания на исторически ревизионизъм, която неисторически отъждествява фашизма с комунизма, заличава Червената армия и представя НАТО и ЕС като наследници на антифашистките ценности. Това не е спомен, а идеологическа война, насочена към разоръжаване на бъдещите поколения.   В същото време виждаме как реакционните сили с фашистки корени набират сила в цяла Европа. Това не е спонтанна заплаха, а инструмент на управляващата класа. Във времена на криза буржоазията насърчава реакционните сили като средство за контрол на народната съпротива. Мигрантите биват изкупителни жертви. Приемат се антикомунистически закони. Солидарността с Палестина е криминализирана. Същите сили, които някога са овластявали фашизма, сега извършват репресии и антикомунистическо насилие в нови форми.   Осемдесет години по-късно урокът от 9 май не се ограничава само до миналото. Противоречията, които породиха фашизма, капитализма в криза, потушаването на революцията, империалистическата война, продължават и днес. Следователно борбата срещу фашизма трябва да се корени в борбата срещу системата, която го поражда. Антифашизмът, който не оспорва капитализма, е кооптиран в системата. Истинският антифашизъм е класов, интернационалистически и се бори срещу капитализма, за властта на работническата класа, социализъм-комунизъм.

Никъде това не е по-ясно, отколкото във войната в Украйна. Това е конфликт между империалистически блокове, съревноваващи се за господство, контрол върху пазарите и природните ресурси. НАТО, ЕС и Съединените щати въоръжават капиталистически режим в Украйна, докато прославят неонацистки формирования като батальона „Азов“. Междувременно капиталистическата държава на Русия присвоява и избирателно използва символите на Съветския съюз, за ​​да прикрие собствените си империалистически амбиции, като същевременно потиска антивоенните искания и узурпира просъветските настроения, които все още са популярни в масовото съзнание в Руската федерация и други постсъветски републики.     И двете страни инструментализират историята, за да оправдаят агресията. И двете представляват интересите на капитала. Работническата класа не печели нищо от тази война. Единствената принципна позиция е да се противопостави на всички империалистически лагери и да се изгради независимата власт на работниците, независимата политическа борба за сваляне на властта на капитала.     За да разберем истински 9 май, трябва да разгледаме класовата борба и материалните условия, които са я оформили. Това ни показва, че силите, които са породили фашизма и са участвали във войната, все още защитават интересите на монополите днес. Антифашистката победа от 1945 г. не беше спечелена чрез неутралитет или парламентарни призиви, а чрез революционна борба, изкована в окопите, фабриките и партизанските фронтове. Днес, докато ЕС се милитаризира, докато реакционните миграционни политики се затягат и докато съпротивата се криминализира, същите инструменти на класово управление се изострят. Трябва да се изгради истинско антиимпериалистическо и антивоенно движение, не такова, основано на моралистични призиви, а такова, основано на материалната реалност. Мирът не може да съществува под империализма. Разоръжаването не може да дойде от НАТО. Справедливостта не може да произлезе от система, изградена върху експлоатацията. Само движение, вкоренено в нуждите и силата на работническата класа, вкоренено в комунистическите принципи и организацията на работническата класа, може да се изправи срещу истината и да се бори за истинско освобождение.   Фашизмът не е историческо изключение, той е капитализъм в разпад, обръщащ се към терор, за да се запази. За да го победим отново, трябва да победим системата, която го подхранва. Това означава изграждане на класова власт чрез колективната организация на работниците, младежите, мигрантите и всички потиснати народи в единен фронт срещу империализма, войната и експлоатацията. Това означава укрепване на комунистическите партии, които истински представляват интересите на работническата класа и водят борбата срещу империализма и експлоатацията.   9 май трябва да бъде възвърнат, не като неясен празник на „мира“, а като ден на политическа яснота и колективна памет. Трябва да преподаваме неговата истина, да почитаме падналите му другари и да се учим от неговите противоречия. Историята не е неутрална, тя се формира в класова борба. Същите сили, които изкривяват миналото днес, го правят, за да оформят бъдещето в свой интерес. Не трябва да допускаме това.   Докато империалистическите сили се готвят за нови войни, а капиталът задълбочава хватката си върху всеки аспект от живота, нашата задача е неотложна. Условията, които породиха фашизма, се появяват отново, защото системата, която ги е създала, никога не е била демонтирана. Но и хората се борят. Противоречията на капитализма се изострят. Нови поколения влизат в борбата. Нека отбележим чрез действия. Нека помним, като се организираме. Нека 9 май бъде не само ден на възпоменание, но и призив за борба, за съпротива и за победа.   eurcomact.org