Статия от секцията „Международни отношения“ на ЦК на КПГ Относно Международния антифашистки форум в Москва   На 23 април 2025 г. в Москва се проведе Международният антифашистки форум (МАФ), организиран от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), с подкрепата, както беше заявено, на руското правителство и президентство.   Според изявленията му, в МАФ са участвали 450 делегати от 91 държави, представляващи 164 организации. Разбира се, досега организаторите не са публикували списъка с участващите организации. В предварителния списък, който достигна до нас, Гърция беше представена от делегация на гръцкия клон на така наречената Световна антиимпериалистическа платформа (САП), състояща се от 2... южнокорейци (!), както и гъркиня, представляваща гръцкия клон на също невидимия „Международен антиимпериалистически фронт“. КПГ, по специфични причини, които ще обясним по-долу, нито участва, нито изпрати послание към това събитие, както беше лъжливо разпространявано. Но, както се оказва, шеговитите слухове не са приключили с представителството на Гърция. Характерно е, че Турция, наред с други, е била представлявана от националистическата партия „Ватан“ („Родина“), преди това с маоистки произход, която сега открито подкрепя настоящия президент на Турция, Т. Ердоган, от така наречените „антиимпериалистически“ позиции, а слуховете я свързват директно с Генералния щаб на турските въоръжени сили.   С оглед на гореизложеното, трябва да приключим с този текст и да не отегчаваме повече читателя. Не можем обаче да отречем факта, че в тази МСКП са участвали и комунистически и работнически партии, участващи в Международните срещи на комунистическите и работническите партии (МСКП). Освен това, вече сме посочвали в миналото, че в МСКП, където участва и КПГ, се води ожесточена борба по много важни политически и идеологически въпроси. Ето защо е важно, според нас, да се разгледа по-подробно въпросът за Втората МСКП.   На доказано проблематичен курс   Първият МАФ се проведе преди 2 години в Минск и тогава, както и сега, темата беше „антифашистката борба“. Това е видно и от заглавието на форума, но и от изявленията на председателя на КПРФ Генадий Зюганов, който отбеляза, че Вторият МАФ има за цел да обедини всички „леви“ партии, „прогресивни“ и „патриотични“ сили на света срещу опасността от фашизъм и в защита на т. нар. „руски свят“, който е една от основните „доктрини“ на настоящата външна политика на Русия, за да оправдае интервенционистките си действия в чужбина.   На практика, следователно, виждаме, че в името на позитивните намерения, в борбата срещу фашизма се дава предпочитание на доказаната задънена улица на формирането на „антифашистки фронтове“ в съюз с буржоазните сили и правителства, които открито участват в лишаването на народите от собственост и преразпределението на света, осъществявано с политически и военни средства. Политика на съюзи, която разцепва стратегията на комунистическите партии за революционна промяна на обществото и освен това прикрива отговорностите на буржоазните сили, които на практика подкрепят капитализма и чрез такива „фронтове“ се представят като „прогресивни“, „патриотични“ и „антифашистки“.   Нека си припомним, че Брехт е писал, че „фашизмът може да се бори единствено като капитализъм, като най-голата, най-безсрамната, най-потисническата и най-коварната форма на капитализъм. Как тогава може противник на фашизма сега да каже истината за фашизма, когато не иска да каже нищо за капитализма, който го причинява?“   Едностранчива гледна точка   Апелът, който е заключителният документ на ИАФ, подчертава отговорностите на САЩ, НАТО и ЕС, които подкрепят фашистките сили в осъществяването на техните планове както в Украйна, така и в балтийските страни.   Този правилен аргумент обаче остава непълен и едностранчив, когато омаловажава отговорностите на руската буржоазия в развитието на фашистките идеи. В текста на Апела няма да се споменава нищо за факта, че:   в Русия учениците рутинно се „хранят“ с отровата на антикомунизма, например на известния антисъветски противник Солженицин, който е извинявал руските сътрудници на нацистите, бил е почитател на Франко и е подкрепял Пиночет.   руските обществени и частни медии са пълни с антикомунизъм, а победата на СССР над фашистка Германия е представена като постижение, случило се без, а понякога и въпреки, действията на болшевишката партия. Руското ръководство публично популяризира сред младежите трудовете на Иван Илин- руския идеолог на фашизма, а в централен държавен университет в Москва е открито училище в негова чест, ръководено от националистическия и фашистки философ Ал. Дугин.

eдин от основните претексти на руското правителство в началото на войната беше да коригира изкривяванията в политиката на Ленин и СССР спрямо Украйна и да постигне реална „декомунизация“, като по този начин даде повече боеприпаси на антикомунистите навсякъде. Възраждането на фашистките идеи в Украйна, което не беше еднократно, а продължи години наред с култивирането на възгледите на Гьобелс за „геноцид“, имаше „материална подкрепа“ на руската буржоазия, тъй като в периода 1991-2013 г. (т.е. периодът, когато фашистките идеи се вкорениха там) украинският бюджет се облагодетелства с около 250 милиарда долара благодарение на преференциалните заеми на Русия и специалните цени на руската енергия.   Рециклиране на „експортируемия фашизъм“   Напротив, в документите на ИАФ ще открием опит за възраждане на това, което считаме за неправилни разработки на Коминтерна, който разделя буржоазните държави на „фашистки“ и „демократични“, както и проблематичното определение на фашизма, дадено от Г. Димитров на 7-ия конгрес на Коминтерна като „(...) открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистични, най-империалистически елементи на финансовия капитал“. На тази основа се въвеждат отново погрешни възгледи за „износа“ на фашизъм към други страни от фашистки или фашистки настроени страни и на практика се насърчава подкрепата на буржоазните сили и дори капиталистическите държави, които се позовават на антифашизъм.   ККЕ е оценила, че: „Седмият конгрес напълно отдели „силата“ на финансовия капитал от интересите на индустриалния капитал. По същия начин той напълно раздели и капиталистическите държави на фашистки и демократични. В резултат на това разделяне съюзът на работническото и комунистическото движение с част от буржоазните сили и държави беше идеологизиран и класовата готовност срещу противоположната класа беше отслабена.“   Днес, когато някои хора се позовават избирателно на това определение за фашизъм, те игнорират факта, че Комунистическият интернационал, преди това определение за фашизъм, е дал друго определение в своята Програма (1928 г.), в което, наред с други неща, е отбелязал, че „при определени специфични исторически условия ходът на буржоазната, империалистическа, реакционна агресия приема формата на фашизъм“, докато характеристиките на фашизма са представени подробно в Резолюцията за международното положение на VI конгрес на Комунистическия интернационал (1928 г.).   Пренебрегва се и фактът, че добре познатото определение на Димитров през 1935 г. е дадено при различни исторически обстоятелства, когато империалистическите сили са планирали изчезването на единствената социалистическа държава в света, докато СССР, от своя страна, се е стремял да предизвика разрив между империалистическите сили и да се възползва от техните противоречия. Следователно това определение е далеч от историческите условия, които са го „породили“, и се стреми да го пренесе механистично и ненаучно в днешните условия, където СССР не съществува, а ситуацията, която се е развила както в Русия, така и в Китай, по никакъв начин не е съвместима с принципите на социализма. Китай е капиталистическа свръхсила, конкурираща се със САЩ за първенство в световната империалистическа система.   Комунистите разкриват всякакви империалистически претексти   И накрая, не можем да не отбележим, че този конкретен ИАФ се проведе, докато в Украйна и в Москва, столицата на капиталистическа страна, се води империалистическа война, чието ръководство открито участва във войната и се позовава на антифашизъм, за да скрие от хората истинските причини за войната, които се крият в това как да се разделят плодородна земя, редки земни ресурси, енергия, тръбопроводи, пристанища, изключителни икономически зони на Черно море, пазарни дялове и т.н.   Президентът на Русия В. Путин, който в наши дни обменя любезности и разделя Украйна с предполагаемите „фашисти“ на правителството на САЩ, топло приветства работата на този форум, сигнализирайки за обединението на организаторите на ИАФ зад империалистическите цели на руската буржоазия, разсейвайки всякакви окончателни съмнения, които човек би могъл да има относно истинските цели на ИАФ в името на антифашистката борба.   И нека не забравяме, че ако от украинска страна е неонацисткият полк „Азов“, който е представен от лидерите на ЕС горе-долу като защитник на свободата и демокрацията, то на руска страна се борят, наред с други, неонацистки групи като „Група Русич“, „Руски императорски легион“, които се представят като защитници на ценностите на „руския свят“.   С наближаването на 9 май, когато ще отбележим 80-годишнината от смазването на нацизма от СССР, Червената армия и въоръжените движения за съпротива, комунистите ще защитават историческата истина както от буржоазните сили, които я потискат или пренаписват, така и от онези, които я изопачават или се стремят да я представят погрешно.