Различни мероприятия се провеждат от партийните организации на КПГ и КНЕ в цяла Гърция, за да отбележат 80-годишнината от победата над антифашистите. На 4 май 2025 г. на стрелбището Кайсариани, точно до мястото, където на Първи май 1944 г. нацистите екзекутират 200 комунисти, се проведе голям митинг на Атическа партийна организация на КПГ по случай 80-годишнината от победата над антифашистите на народите, с основен лектор Димитрис Куцумбас, генерален секретар на ЦК на КПГ.   На събитието присъства делегация от Комунистическата партия на Турция, водена от Кемал Окуян, генерален секретар на ЦК на КП Турция. По-рано генералните секретари на комунистическите партии на Гърция и Турция положиха цветя на мястото, където бяха екзекутирани 200 комунисти, а след встъпителната реч се проведе концерт с антифашистки, антивоенни и партизански песни. В речта си Д. Куцумбас отбеляза, наред с други неща, че „9 май е и ще бъде завинаги запечатан в паметта на народите като денят на Антифашистката победа на народите. Като ден на чест, възпоменание и почит към милионите, паднали в борбата за смазване на империалистическата фашистко-нацистка ос. Като ден на възпоменание за огромния принос на Червената армия, съветския народ и националноосвободителните движения на Европа, в чието формиране комунистическите партии изиграха водеща роля. (...)   КПГ, вървейки срещу течението на историческото изопачаване и невежеството, насърчавани от системата, ще продължи да почита и защитава огромния принос на Съветския съюз в борбата за победа над фашизма и нацизма. Защото той понесе основната тежест на борбата, плащайки висока цена (...)   Приносът на народните националноосвободителни движения беше решаващ за победата над фашизма и нацизма. От самото начало, под ръководството на комунистите, именно тези движения откриха втория фронт срещу нацистка Германия и нейните съюзници в сърцето на окупирана Европа.“ (...) Гордеем се, че нашата партия, почитаната КПГ, беше вдъхновението, организаторът и жизнената сила на великия Фронт за национално освобождение (ЕАМ), едно от най-големите движения за съпротива в окупирана Европа. (...) За съжаление обаче тази масова работническо-народна борба не успя да постигне окончателна победа. КПГ, въпреки огромния си принос, не беше достатъчно подготвена да повдигне въпроса за завладяването на работническата власт като резултат и награда от съпротивителната борба. Под влияние на анализите на Международното комунистическо движение, тя не успя да създаде условия за курс, който би могъл да доведе до победа, до работническо-народна власт след освобождението на страната от окупация. Тя разглеждаше борбата срещу империалистическата война и фашизма откъсната от необходимостта от сваляне на капиталистическата власт, която ги поражда. (...)   Ако мирният парламентарен път към социализма не беше осъществим през 1944 г., когато работническо-народните сили бяха масово организирани, въстанали и дори въоръжени, а капиталистическият държавен апарат остана разбит, то това доказва, че никога няма да се случи с такава стратегия, това е чиста утопия.   Ето защо остава ценен исторически урок, че нашата партия, при всякакви обстоятелства и при всякакво съотношение на силите, трябва да остане непоколебимо ангажирана с целта за власт на работниците. Целта на Народния алианс, като социален съюз с антимонополна и антикапиталистическа насоченост, като опозиция на работниците и народа срещу буржоазната власт, не трябва да променя курса или съдържанието си. Само по този начин борбата на работниците и народа може да има ясна и отчетлива перспектива. (...)   Втората световна война – подобно на Първата световна война преди нея и десетките други локални и регионални войни, които бележат 20-ти век и продължават и до днес – беше империалистическа война. (...) Това чудовищно империалистично престъпление срещу човечеството беше извършено върху олтара на капиталистическите интереси.   Всички тези фактори, всички тези съперничества са все още налице днес. (...) Нашата страна е дълбоко въвлечена в тези съперничества, с отговорността на правителството на Новата демокрация и ефективното съгласие на всички партии, които подкрепят капиталистическата система, ЕС и НАТО.   В Украйна вече повече от три години бушува кървав конфликт между украинската буржоазия, със съюзниците си в САЩ, НАТО и ЕС, и руската буржоазия, която има свои съюзници. Независимо от реалните или несъществуващите претексти, използвани от всяка страна, независимо от чудовищните лъжи, които чухме в страната ни от рупорите, които уж бяха на „правилната страна на историята“, сега е очевидно, че войната се води за разделяне на плодородна земя, редки земни ресурси, енергия, тръбопроводи, пристанища, изключителната икономическа зона на Черно море, пазарни дялове и т.н. Какво друго, ако не това, се доказва от споразумението, подписано през последните дни от реакционните правителства на Тръмп и Зеленски за експлоатацията на богатството на украинския народ?

Капиталистическа Русия, от друга страна, доказа, че макар и сравнително млад „хищник“ в капиталистическия свят, тя има силата да се противопостави на евроатлантическия блок и да постигне успех на бойното поле. Това беше развитие, което разтърси самия евроатлантически съюз, който години наред ни беше представян като „непоклатим“ и изграден върху „общи либерални ценности“.   Причината, разбира се, не е „лудостта“ на първите 100 дни от администрацията на Тръмп, а че САЩ искат да сложат край на украинския фронт – като същевременно жънат печалби – за да се съсредоточат върху основния си съперник, който оспорва тяхното превъзходство на международните пазари, а именно Китай. Днес капиталистическият свят се насочва към нова международна криза и ЕС, преминавайки към военна икономика, се стреми отново да прехвърли тежестта върху работниците. Ето защо той подготвя европейските общества – включително гръцкото – да приемат плащане от собствения си джоб и със собствената си кръв за интересите на европейските капиталисти и европейските монополи. Да приемат без протест по-нататъшни съкращения на своите нужди, за да платят за търговски войни, тарифи и контрамерки, надпреварата във въоръжаването и „военната икономика“, т.е. адаптирането на цялата капиталистическа икономика към условията на война. (...)   Осемдесет години след края на Втората световна война, извлечените от нея поуки засилват позицията, че пред лицето на капиталистическото варварство единствената алтернатива е социализъм-комунизъм. Това е освобождението на работническата класа от експлоатация, установяването на нови социални отношения, социална собственост върху средствата за производство, централно планиране и активното участие на работниците в организацията и управлението на социалното производство и социалните услуги. (...)   Поради тази причина КПГ си е поставила за цел и се стреми да укрепи капацитета си на всички нива, на всяко работно място и сектор, във всеки град и село:   Да поеме водеща роля в развитието на борби с искания, без да отделя това действие от идеологическо-политическата дискусия и борбата за историческата мисия на работническата класа - премахването на експлоататорските социални отношения.   Да се ​​свързва всяка икономическа и политическа борба, при всички обстоятелства, с основната политическа задача – борбата за власт на работниците, и да се използват всички форми на борба в тази насока.   Да се ​​отблъсква всяка антикомунистическа атака и да се запазва бдителност. КПГ е доказала своята преданост към работническата класа, към правилната кауза на народа, към социализма, към пролетарския интернационализъм, като е дала кръвта на най-добрите си членове! (...)“   inter.kke.gr

Комунистическа помия.