Встъпителна реч на Димитрис Куцумбас, генерален секретар на ЦК на Комунистическата партия на Гърция (ККЕ), на хибридната среща на Европейското комунистическо действие, проведена в Берлин на 9 май 2025 г. на тема „80 години от Великата антифашистка победа на народите. Нейните заключения и значение днес“:   Скъпи другари,   Точно преди 80 години, тук, в този град, в Берлин, се развя Червеното знаме, знамето на първата социалистическа държава, Съветския съюз, което беше издигнато триумфално в Райхстага на 1 май 1945 г., отбелязвайки поражението на така наречените „непобедими армии на нацистката германска държава“. Германия се предаде безусловно на разсъмване на 9 май 1945 г.   ККЕ почита всички, които се бориха и дадоха живота си за поражението на фашизма и империалистическата Оста на държавите, които я съставляваха по това време.   Ние почитаме и защитаваме от крещящо изопачаване огромния принос на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и Червената армия, които поеха основната тежест на войната, както и на комунистическите партии по целия свят, които ръководеха националноосвободителните и антиимпериалистическите борби. КПГ се гордее, че е била вдъхновението, организаторът и жизнената сила на великия Национален освободителен фронт (НОФ).   Победата на Съветския съюз над нацистка Германия и нейните съюзници е постигната благодарение на: Ролята на съветската работническа власт в създаването и организирането на защитния щит на Съветския съюз. Предимствата на социализацията на средствата за производство и централното планиране на икономиката. Водещата роля на масите, с работническата класа начело. Ролята на Комунистическата партия като революционен авангард на работническата класа. Всичко това е огромен исторически урок за настоящето и бъдещето на революционното движение.   Спасението на Съветския съюз не би било възможно, ако през 20-те години след края на гражданската война, последвала Октомврийската революция, той не беше изминал огромно разстояние по пътя на съзнателно планираното социално-икономическо и културно развитие, на социалистическото строителство.   Съветската епопея е наследство за всички, които се борят за установяване на социализъм-комунизъм. Тя не принадлежи на правителства като това на Путин, стълбове на руския империализъм, които използват 9 май, за да идеологически подсилят капиталистическата реставрация в СССР, присвоявайки жертвите на милиони комунисти, мъже и жени, и прикривайки кой е създал съветското постижение и по какви причини.   От друга страна, буржоазните класи на страните от евроатлантическия империализъм, НАТО и ЕС, които в момента се сблъскват с руските капиталисти на украинска земя за минерални ресурси, енергия, тръбопроводи, плодородна земя, пазарни дялове и т.н., се опитват да приравнят СССР с днешна буржоазна Русия, която е тяхно собствено творение. По този начин те се опитват да заличат 9 май 1945 г. от паметта, да изопачат съдържанието му и да обърнат историческата истина, като се позовават на руската инвазия в Украйна. Обаче, тяхната лудост през последните три години от войната не може да скрие факта, че те вече са били на този път, защото клеветата на СССР, Червената армия и партизанските движения е част от тяхната антикомунистическа и антисоциалистическа пропаганда от години. По този начин те се опитват да прикрият органичната връзка между чудовищността на нацизма - фашизма и монополния капитализъм и голямата отговорност на всички буржоазни - либерални и социалдемократически - партии. Тази умишлена мръсна кампания се ръководи от капиталистическия съюз на европейските страни, реакционния Европейски съюз, който преди войната преименува 9 май на „Ден на Европа“!   Скъпи другари,   КПГ изучава своята история и историята на Международното комунистическо движение. Тя прави необходими и полезни заключения, включително за причините, условията и последиците от империалистическата Втора световна война.   Ето защо, тук, на това навременно събитие на Европейската комунистическа акция, бих искал накратко да засегна някои въпроси, които според КПГ са свързани с настоящите идеологически и политически задачи на комунистическите партии, в настоящите условия на засилени междуимпериалистически противоречия и опит на буржоазните класи идеологически да кооптират народите в своите планове.

ПЪРВО: Фашизмът извира от недрата на капиталистическата система и не е просто резултат от форма на управление, като неолибералната политика, както твърдят опортюнистичните и социалдемократически сили в Европа. Той е „болест“ на капиталистическата система и трябва да се води като такава. Той е една от формите, използвани от монополите за упражняване на власт. Той също така защитава капиталистическата собственост върху средствата за производство, експлоатацията на човек от човек. Особено в условията на капиталистическа криза, бедност, безработица и упадък на буржоазните управляващи партии, буржоазията използва нацистките партии по различни начини като бастион, за да обслужва своите интереси. Тя използва нацистко-фашистка дейност, която с крайния си национализъм и предполагаемата си „солидарност“ хвърля мрежа върху народните сили, безработните, разорените дребнобуржоазни слоеве и ги кооптира.   Ето защо КПГ, с повече от век опит, борби и жертви за народа и социализма, подчертава необходимостта от стабилен идеологически и политически фронт срещу всяка форма на диктатура на капитала, като нацизма и фашизма. Тя подчертава, че фашизмът никога не е бил истински противник на капитализма, а по-скоро негов израз. Подчертава значението на написаното от великия немски комунистически мислител Бертолт Брехт: „Фашизмът може да бъде съпротивляван само като капитализъм, като най-голата, нагла, обидна и измамна форма на капитализъм. Как някой предлага да говори истината за фашизма, на който се противопоставя, ако не предлага да говори срещу капитализма, който го произвежда?“   ВТОРО: „Матрицата“ на Първата световна война е същата като матрицата на Втората световна война и на войните, които се проведоха в Украйна и Близкия изток през десетилетията между края на Втората световна война и днес. И тази „матрица“ са капиталистическите производствени отношения, капиталистическата система в нейния империалистически етап. В този контекст буржоазните класи все още използват националистически и дори фашистки сили във военните си планове, както виждаме с почитателите на Бандера и батальоните „Азов“ в Украйна или с „Висшето политическо училище „Иван Илин“, кръстено на фашисткия философ, в голям държавен университет в руската столица.   Както е известно от много години, усилията на СССР да сформира антихитлеровски фронт са били напразни. Едва когато ходът на събитията се е обърнал по време на Втората световна война (след битката за Сталинград), Великобритания и САЩ са сформирали антихитлеровски съюз със СССР. Този съюз не е променил характера на войната. Тя е останала империалистическа. И е останала несправедлива към много сили в антихитлеровския съюз.   Вярваме, че Втората световна война е била справедлива само от гледна точка на СССР, който се е борил в защита на работническата класа и социалистическата власт, и от гледна точка на движенията за съпротива, които са се борили срещу фашистката окупация за оцеляване и прогрес на своя народ.   За Великобритания, САЩ и силите, които носят собствена отговорност за появата и възхода на фашизма в Германия, войната е била несправедлива и империалистическа, защото е имала за цел да запази и разшири ролята, която са си осигурили в империалистическата система благодарение на победата си в Първата световна война. За другата страна, разбира се, фашистката Оста, войната е била империалистическа и несправедлива, защото е имала за цел да преобърне баланса на силите, установен след Първата световна война. И двата съперничещи си империалистически съюза са се конкурирали равностойно, за да осигурят своите печалби и геополитически интереси. И двата са виновни за тежки престъпления срещу човечеството. Например, фашистката Оста е била начело на масовите екзекуции и чистки, но САЩ и Великобритания бомбардират Дрезден и използват ядрени оръжия в Хирошима и Нагасаки, без никаква военна необходимост, само за да предупредят СССР и да наложат собствения си политически дневен ред върху следвоенното развитие.     За всички буржоазни сили, участвали във Втората световна война, това е била несправедлива война! Това заключение е особено ценно днес, тъй като различни буржоазни сили, от руското правителство, което твърди, че се бори с украинския фашизъм, до германската социалдемокрация, която твърди, че се бори с расистката, профашистка АФД, се обличат в мантията на „антифашизма“, опитвайки се да скрият истинските хищнически цели на воюващите страни в империалистическата война, водена в Украйна.   ТРЕТО: Днес се правят необосновани паралели, които предизвикват объркване, тъй като възникват нови глобални конфликти.   Например, някои се опитват да правят сравнения между днешен Китай и СССР по време на Втората световна война, въпреки че е очевидно, че капиталистическите отношения отдавна са преобладавали в Китай и че сега той се конкурира със САЩ за надмощие в международната империалистическа система.

Други пък възпроизвеждат погрешното според нас разделение на буржоазните държави на „фашистки“ и „демократични“ и възникнало след 7-ия конгрес на Комунистическия интернационал (КИ). Оценихме, че 7-ият конгрес на КИ, със своите насоки, напълно отдели „силата“ на финансовия капитал от интересите на индустриалния капитал. По подобен начин той напълно раздели капиталистическите държави на фашистки и демократични. В резултат на това разделение съюзът на работническото и комунистическото движение с част от буржоазните сили и държави беше издигнат до идеология, а класовата готовност срещу противниковата класа беше отслабена.   Днес в рамките на международното комунистическо движение има някои, които използват термина „фашистки“, за да опишат някои от най-силните империалистически сили, като САЩ и ЕС, които „изнасят“ фашизъм в други страни. Разбира се, след избирането на Тръмп в САЩ и тесните му контакти с руското ръководство, поддръжниците на това фалшиво разграничение са в състояние на объркване.   В действителност, разделянето на държавите от международната империалистическа система на профашистки и войнствени и нефашистки, крие коренната причина за появата и укрепването на фашисткото течение, която се крие в самия монополен капитализъм, дори във всяка страна. Освен това, призивите за формиране на „антифашистки фронтове“ в безкласова посока, т.е. в съюзи без социално-класови критерии, заедно с всички „прогресивни и честни хора“, в крайна сметка са вредни за комунистическото движение. Същото важи и за различните така наречени „антифашистки форуми“ и „антифашистки интернационали“, подкрепяни от буржоазните правителствени сили. Това отношение обезоръжава части от комунистическото движение и работническата класа, кара ги да се откажат от историческата си мисия и да възприемат линия на уж „пречистващ“ империализъм от „фашистките сили“. По принцип, в името на борбата с фашизма, това отваря хлъзгавия склон към сътрудничество с опортюнизма, социалдемокрацията и буржоазията или части от нея във всяка страна. Това отваря пътя за заставане на страната на един или друг империалист, т.е. работническото движение ще се окаже в подкрепа на определени империалистически сили в регионална или генерализирана война на основание, че другите са „фашистки“, като по този начин ще постави класовото, работническото, комунистическото движение под фалшив флаг.   ЧЕТВЪРТО: Проблеми с идеологическото и стратегическото единство се проявиха в целия КИ по отношение на характера на революцията, характера на предстоящата война след възхода на фашизма в Германия и отношението към социалдемокрацията. Разпускането на КИ (май 1943 г.), въпреки проблемите с единството, които имаше, и независимо дали то можеше да бъде запазено или не, лиши Международното комунистическо движение както от център, така и от потенциал да разработи своята революционна стратегия по координиран начин, така че да превърне борбата срещу империалистическата война и чуждестранната окупация в борба за власт, което е съвместна задача на всички КП при национални условия.   ПЕТО: Комунистическите партии могат да използват жизненоважното пространство, създадено от вътрешнобуржоазните и междуимпериалистическите противоречия, за да развиват своята дейност само ако имат ясно разбиране за общия, антиработнически и антинароден характер на всички буржоазни фракции и империалистически съюзи и не се отклоняват от целта за революционно сваляне на капиталистическата власт. Те трябва да запазят своята идеологическа, политическа и организационна независимост. В противен случай ще изостри и увековечи разделението в работническата класа и нейните съюзници на противопоставящи се буржоазни и империалистически лагери.     Скъпи другари,     В заключение на това кратко уводно слово от името на Комунистическата партия на Гърция бих искал да подчертая, че нашата партия не подценява настоящите трудни условия, негативното международно съотношение на силите или кризата в международното комунистическо движение. Историята обаче ни учи, че народите имат силата да се изправят пред трудностите и негативното съотношение на силите и могат да излязат победители! Изходът от войната преди 80 години беше доказателство за това.     За тези, които днес избират пътя на компромиса, пътя на интеграцията в системата, думите на Ленин във вестник „Искра“, основан през 1900 г. по време на политическото му изгнание тук, в Германия [в Мюнхен], трябва да служат като напомняне: „От искра ще пламне пламъкът“, взето от стихотворение на революционера декабрист Александър Одоевски до Александър Пушкин.   В разгара на бурята на контрареволюцията, империалистическите войни и капиталистическите кризи, ние, партиите на Европейското комунистическо действие, сме призовани днес да съхраним тази искра, защото бъдещето на човечеството не е капитализмът, а новият свят, социализмът!