6 юни е Международният ден на руския език. Със сигурност днес ще чуем красиви думи за „великия и могъщия“, неговото богатство и красота. Но едва ли мнозина ще си спомнят как развитието и съдбата на руския език са били повлияни от възстановяването на капитализма в бившите съветски републики.   След Великата октомврийска социалистическа революция интересът към руския език започва да расте в света. Руският е езикът на първата страна на планетата, която се освобождава от игото на капитала. Прогресивните работници по целия свят гледат с надежда към Съветския съюз. Авторитетът на първата пролетарска държава нараства невероятно след победата над нацистка Германия и руският скоро става един от 6-те официални езика на ООН. До 1990 г. над 312 милиона души на Земята говорят руски, който е не само езикът на огромна мощна държава, но и езикът на цивилизация, която предлага на човечеството различен път на развитие.   Контрареволюцията и унищожаването на СССР дават началото на процеса на бързо отслабване на позицията на „истинския и свободния“ в света. Той се изучава по-малко. „Броят на студентите, изучаващи руски език, е намалял наполовина за 30 години на всички нива на образование“ („Российская газета“. 06.04.2022 г.). Сферата на възпроизводство на кадри от руски специалисти също се свива („Комерсант“. 31.03.2022 г.).   Само през първите 25 години без съветска власт броят на носителите на руски език на планетата е намалял с 50 милиона души („Интерфакс“. 28.08.2017 г.). Не само че рускоезичното население само в Русия намалява през последните години с темпове, достигащи милион души годишно (според Росстат „естественият спад на населението“ в Руската федерация през 2021 г. е 1,04 милиона души), но и управляващите кръгове на много постсъветски държави са приели и продължават да приемат дискриминационни закони срещу руския език, разигравайки картата на национализма.   Езикът на Пушкин и Толстой все още остава основен език на междуетническото общуване в постсъветското пространство, но и тук той губи предишната си историческа роля: „Руският език практически не се използва в системата на средното професионално образование в Азербайджан, Армения, Грузия, Туркменистан, Литва и Латвия. Обучението на руски език почти е преустановено в училищата и колежите в Украйна: през учебната 2019/20 година 347 души са учили на руски език. В Естония рускоезичните групи са запазени само в частни образователни институции“ (Российская газета. 06.04.2022).   Към това да добавим и деградацията на образованието и науката след многобройните „пазарни реформи“ и „оптимизация“. Мисля, че не е нужно да ви разказвам какво се случва с националната ни култура, сами знаете, „невидимата ръка на пазара“ също е работила усилено там.   Никакви закони „за защита на езика“ и демонстративни акции няма да променят това положение. Проблемът е в икономическата основа. Езикът е индикатор за състоянието на цялото общество, за състоянието на неговото производство, наука и култура, индикатор за неговото икономическо и политическо влияние. И колкото по-дълго вътрешната буржоазия води страната по пазарните релси, толкова по-големи щети ще бъдат нанесени на руския език и руската култура.