Постинг
09.06 14:20 -
Европейските страни, в които комунистическите символи и организации са забранени или ограничени
От Фернандо Ариса През последните години различни европейски държави въведоха закони, които забраняват публичното показване на комунистически символи, както и съществуването на комунистически партии, в контекста на реакционна вълна на антикомунизъм. Интересното е, че във време, когато социализмът отдавна е изчезнал от европейския континент, властите приемат закони с цел криминализиране на идеология, която исторически е била свързана със значителни социални постижения за работниците, особено през ранния етап на Съветския съюз. Зад тези забрани се крие страхът на капиталистическите елити от възраждане на тази идеология, която може да оспори привилегиите на буржоазията и да постави под въпрос господстващия ред. Това явление поставя под въпрос разказа, че в Европа всеки може свободно да изразява и защитава своите идеи. Европейски държави със забрана за комунистически символи Няколко европейски държави, главно тези, които бяха част от Източния блок по време на Студената война, приеха законодателство, забраняващо публичното показване на комунистически символи, като сърп и чук, с аргумента, че те представляват „тоталитарни идеологии, отговорни за масови нарушения на човешките права“. По-долу са най-подходящите случаи: Украйна: През 2015 г. Върховната Рада прие закон, който забранява комунистическата пропаганда, включително публичното показване на нейните символи, освен в образователен или артистичен контекст. Това законодателство също наказва публичното отричане на „тоталитарния характер“ на тази система. Полша: Полша наказва прославянето на комунистическата идеология с до две години затвор, включително публичното показване на комунистически символи, освен в случаите на художествена, научна или образователна употреба. Литва и Латвия: И двете страни са въвели закони, които забраняват показването на комунистически символи. В Латвия това ограничение беше разширено след независимостта на Съветския съюз, докато Литва засили тези мерки като част от своята политика за декомунизация. Унгария: От 2013 г. Унгария забрани публичното използване на комунистически символи, като червената звезда, в опит да изкорени всички останки от миналото си под съветския блок. Молдова: През 2012 г. Молдова прие закон, който забранява комунистическите символи, въпреки че по-късно Конституционният съд го обяви за противоконституционен. Въпреки това ограниченията върху насърчаването на комунистическата идеология продължават да съществуват. Естония: Въпреки че няма изрична забрана за комунистически символи, местните закони ограничават пропагандата на „тоталитарни идеологии“, което на практика включва комунистически символи. Грузия: Подобно на други постсъветски страни, Грузия е ограничила използването на комунистическа символика в обществени пространства като част от своя процес на декомунизация. В други страни, като Хърватия, бяха предложени дебати за забрана на комунистически символи, като червената звезда, свързана с Югославската народна армия, въпреки че пълната забрана не беше консолидирана. В Албания бяха предложени ограничения върху материали от комунистическата епоха, но тези инициативи срещнаха обществена съпротива. Държави със забрана на комунистическите партии Забраната на комунистическите партии е по-рядко срещана от тази на символизма, но някои европейски страни са предприели мерки да забранят тези организации с аргумента, че представляват заплаха за демокрацията. Най-забележителните случаи са: Украйна: През 2015 г., в допълнение към забраната на комунистическите символи, Украйна забрани всички комунистически партии, обвинявайки ги в насърчаване на тоталитарни идеологии. Литва и Латвия: И в двете страни комунистическите партии са забранени съгласно закони, които ги считат за престъпни организации или противоречат на конституционния ред. Словакия: През 2020 г. Словакия прие законодателство, обявяващо комунистическите партии за престъпни организации, забранявайки тяхната дейност и публичното използване на техните символи. Естония: Въпреки че не е изрично споменато в законодателството, комунистическите партии са изправени пред строги ограничения, които на практика ги легализират. Грузия: Комунистическите партии не са изрично забранени, но законовите ограничения върху комунистическата пропаганда ограничават способността им да действат. Напротив, в страни като Чехия, Полша и Словакия комунистическите партии са легални и участват в избори, макар и с ограничения в някои случаи. Например в Полша комунистическата партия съществува, но е изправена пред законови ограничения. В Германия няма обща забрана на комунизма и партии като Deutsche Kommunistische Partei и Marxistisch-Leninistische Partei Deutschlands действат законно, макар и под държавно наблюдение.
Антикомунизмът в Европа Европа преминава през реакционна вълна на антикомунизъм, която се стреми да криминализира тази идеология, приравнявайки я с нацизма и пренебрегвайки историческата й роля в защитата на правата на работниците. Резолюция 1481/2006 на Съвета на Европа, приета през 2006 г., осъжда престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приравнявайки ги с тези на нацизма и насърчавайки разказ, който оправдава настоящите забрани. През 2019 г. Европейският парламент затвърди тази позиция с Резолюция за значението на историческата памет, призовавайки държавите членки да забранят разпространението на тоталитарни идеологии, включително комунизма. Тази криминализация пренебрегва социалните постижения, постигнати в Съветския съюз, като всеобщото образование, общественото здравеопазване, правото на труд и равенството между половете, които вдъхновиха работническите движения в цяла Европа. Европейските комунистически партии изиграха решаваща роля в съпротивата срещу фашистките диктатури и в насърчаването на трудовите права, като осемчасов работен ден, социално осигуряване и пенсии. Тези приноси обаче се свеждат до минимум или се пренебрегват в полза на антикомунистическия разказ, който свързва комунизма изключително с репресиите. Страхът от капиталистическите елити Основният страх на капиталистическите елити е, че комунистическата идеология ще се възроди със сила, тъй като представлява пряка заплаха за привилегиите на буржоазията. Комунизмът, като се застъпва за премахването на частната собственост върху средствата за производство и премахването на социалните класи, предизвиква капиталистическата система, която увековечава икономическото неравенство. Тази антикомунистическа реакция, подкрепяна от консервативни мозъчни тръстове и медии, се стреми да делегитимира всяка критика на капитализма, представяйки комунизма като присъща тоталитарна идеология. Този разказ обаче крие факта, че капитализмът експлоатира работниците, генерира крайни неравенства и причинява повтарящи се икономически кризи. Забраната на комунистическите символи и партии не само ограничава свободата на изразяване, но и засилва идеологическия контрол на капиталистическите елити, демонстрирайки, че в Европа не всеки може свободно да защитава идеите си, особено ако оспорват статуквото. Забраната на комунистическата символика и комунистическите партии в страни като Украйна, Полша, Литва, Латвия, Унгария, Молдова, Естония и Словакия отразява реакционна вълна, която криминализира една идеология, исторически свързана със социалните постижения на работниците. Тази тенденция, подкрепена от резолюции на Съвета на Европа и Европейския парламент, отговаря на страха на капиталистическите елити относно възможно възраждане на комунизма, което би застрашило привилегиите на буржоазията. Далеч от това да е пространство на абсолютна свобода за всички идеи, Европа показва ясна нетърпимост към тези идеологии, които предизвикват капиталистическия ред, което поставя под въпрос официалния дискурс за свободата на изразяване и идеологическия плурализъм. nuevarevolucion.es

Антикомунизмът в Европа Европа преминава през реакционна вълна на антикомунизъм, която се стреми да криминализира тази идеология, приравнявайки я с нацизма и пренебрегвайки историческата й роля в защитата на правата на работниците. Резолюция 1481/2006 на Съвета на Европа, приета през 2006 г., осъжда престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приравнявайки ги с тези на нацизма и насърчавайки разказ, който оправдава настоящите забрани. През 2019 г. Европейският парламент затвърди тази позиция с Резолюция за значението на историческата памет, призовавайки държавите членки да забранят разпространението на тоталитарни идеологии, включително комунизма. Тази криминализация пренебрегва социалните постижения, постигнати в Съветския съюз, като всеобщото образование, общественото здравеопазване, правото на труд и равенството между половете, които вдъхновиха работническите движения в цяла Европа. Европейските комунистически партии изиграха решаваща роля в съпротивата срещу фашистките диктатури и в насърчаването на трудовите права, като осемчасов работен ден, социално осигуряване и пенсии. Тези приноси обаче се свеждат до минимум или се пренебрегват в полза на антикомунистическия разказ, който свързва комунизма изключително с репресиите. Страхът от капиталистическите елити Основният страх на капиталистическите елити е, че комунистическата идеология ще се възроди със сила, тъй като представлява пряка заплаха за привилегиите на буржоазията. Комунизмът, като се застъпва за премахването на частната собственост върху средствата за производство и премахването на социалните класи, предизвиква капиталистическата система, която увековечава икономическото неравенство. Тази антикомунистическа реакция, подкрепяна от консервативни мозъчни тръстове и медии, се стреми да делегитимира всяка критика на капитализма, представяйки комунизма като присъща тоталитарна идеология. Този разказ обаче крие факта, че капитализмът експлоатира работниците, генерира крайни неравенства и причинява повтарящи се икономически кризи. Забраната на комунистическите символи и партии не само ограничава свободата на изразяване, но и засилва идеологическия контрол на капиталистическите елити, демонстрирайки, че в Европа не всеки може свободно да защитава идеите си, особено ако оспорват статуквото. Забраната на комунистическата символика и комунистическите партии в страни като Украйна, Полша, Литва, Латвия, Унгария, Молдова, Естония и Словакия отразява реакционна вълна, която криминализира една идеология, исторически свързана със социалните постижения на работниците. Тази тенденция, подкрепена от резолюции на Съвета на Европа и Европейския парламент, отговаря на страха на капиталистическите елити относно възможно възраждане на комунизма, което би застрашило привилегиите на буржоазията. Далеч от това да е пространство на абсолютна свобода за всички идеи, Европа показва ясна нетърпимост към тези идеологии, които предизвикват капиталистическия ред, което поставя под въпрос официалния дискурс за свободата на изразяване и идеологическия плурализъм. nuevarevolucion.es

Вчера в РоZZия било празник ...
Иран изстреля 100 дрона към Израел в отг...
C-400 пак проспа всичко. Смях.
Иран изстреля 100 дрона към Израел в отг...
C-400 пак проспа всичко. Смях.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог

Гласове: 593