Повечето работещи жени в момента виждат фашизъм само в Съединените щати, Украйна, Израел и Европа. И все пак стотици и хиляди работнички съобщават, че правителството безкрайно повишава възрастта за пенсиониране. Под претекст за „национална необходимост“ и често без никакъв претекст или обяснение, правителството ефективно премахва обезщетенията и законите за защита на труда за жените и подрастващите, като по този начин предава цялата маса от беззащитни работнички на пълната власт на собствениците на бизнес и организациите, на необуздана и безнадеждна експлоатация. Жените, поради естествената си нетърпимост към всякакъв вид насилие и унижение на честта и достойнството, съобщават, че на работното място се отнасят по-сурово, отколкото преди седем години, постоянно са сплашвани и заплашвани, че са започнали да подлагат на безцеремонни претърсвания на работните си пространства, гардероби и лични вещи, и че камери за наблюдение вече са навсякъде и скоро ще бъдат инсталирани в женските тоалетни и съблекални. Възползвайки се от неорганизираността и политическата слабост на работещите жени, капиталистите непрекъснато увеличават интензивността на труда, използвайки различни трикове и сплашване, за да доведат натоварването и продължителността на работния ден до границите на физическата издръжливост на жените. Поради тази ситуация, нашите работещи жени имат все по-малко време и енергия за отглеждане на деца, за политическо и културно развитие и за поддържане на ежедневието си. Всякакви опити на работнички да подобрят положението си чрез организация и борба са безмилостно потушени от собствениците на бизнес, подпомагани от полицейските сили на правителството, което е изцяло на страната на хищните капиталисти. Работничките често съобщават, че сега, на работа, се страхуват от всяка невнимателна дума, защото тя може да ги вкара в Гестапо или концентрационен лагер, да ги уволни с черна петънца или да загубят хляба си.
Подобни условия не са ограничени само до Русия. Не са по-добри в Германия, Франция, Съединените щати, Украйна, Китай и Япония. В Китай работници в текстилната промишленост, които организираха малка стачка срещу по-дългото работно време и по-кратките почивки, бяха съдени за държавна измяна. Във Франция от 2021 г. насам правителството нарежда стрелба с оръжия по работници, които се осмеляват да говорят срещу фашисткия терор и бруталната експлоатация на монополите. Само първичният страх на Макрон и техните господари – големците на френския капитал – от Втората Парижка комуна ги спира да повторят „подвизите“ на Кавеняк, който заповяда с оръдия да стрелят с картеч по парижки работници, мъже и жени, и техните деца.
Такива и подобни обществени порядки представляват фашизъм. Единственият отговор на него може да бъдат засилените усилия за обединяване и организиране на трудещите се жени от всички страни около революционните лозунги на пролетариата. Както е добре известно, никое народно въстание, никое революционно движение или организация срещу потисниците не биха могли да успеят без „женския фермент“. Половината работническа класа са жени. Ясно е, че без тях политическата армия на пролетариата е половин армия – слаба, непълна армия. Ако успешната борба срещу фашизма и монополите е невъзможна без войнствена, нелегална организация на революционерите, то такава организация е немислима без помощта на жените революционерки, без възможно най-широко участие на жените в борбата за свобода и социализъм. Това е така именно защото насърчаващото, разпалващо и мобилизиращо влияние на революционния „женски фермент“ – жените борци – върху цялата маса работници и трудещи се е изключително силно и дълбоко. Знаейки това, буржоазията полага всички усилия, за да държи трудещите се жени в задушаващото блато на политическия гнет, в окаяния свят на домашния живот, в състояние на социална проституция.
Работещите жени страдат повече от всеки друг от опустошенията на войната. В Русия и други империалистически държави разходите за живот непрекъснато се покачват – следствие от икономическата криза, огромните разходи за войната и изкуственото инфлиране на цените от най-големите монополи. Изхранването на семейство, дрехи и обувки за децата, осигуряването им на всякакво образование и необходимото свободно време става все по-трудно, до степен, че много работещи семейства се отказват от една материална и културна облага след друга. Медицинските грижи за жените, раждането и настаняването на дете в детска градина все по-често включват фашистко унижение, малтретиране и грабежи. Мобилизацията и наборната служба в армията са отстранили приблизително два милиона мъже от производството в Русия, като по този начин са увеличили тежестта върху работещите жени. Стотици хиляди жени вече са загубили съпрузите и синовете си или са ги получили обратно от войната в Украйна като осакатени, тежко бреме. Очакванията на много безотговорни работещи жени за големи военни заплати и милиони в случай на нараняване или смърт не се осъществяват. Поради изнудване и прехвърляне на част от разходите за издръжка на армията върху войници, заплатите на обикновените наемници стават все по-оскъдни. Все по-трудно е за съпругите и майките да получат милионите, обещани от правителството за нараняване или смърт на техния хранител, тъй като буржоазията няма средства за хищническа война и ги взема от своите военни роби и техните семейства.
Военните действия се разпространяват все по-дълбоко във воюващите страни, причинявайки огромни щети и страдания на цивилното население, като най-много страдат жените и децата. Доскоро хората на места като Саратов гледаха войната само по телевизията, мислейки си, че не ги засяга. Но днес, в самата Русия, има бежанци от войната от Белгород, Курск и други региони. Все повече работници в отдалечени райони са убити или ранени, домовете и имуществото им са унищожени от атаки с дронове и ракети. Съвременната империалистическа война между капиталисти за преразпределение и ограбване на света има особеността неизбежно да навлиза в дома на всеки работник и да взема там жертвите си. Трудовите маси не могат да се скрият от световна война не само заради глобалния мащаб на капиталистическата борба за преразпределение на пазарите, участието на буржоазията на цели народи и мощта и обхвата на съвременните оръжия. Работниците и трудещите се, от една страна, са пушечно месо за армията на „тяхното“ правителство, а от друга, те са индустриални роби на капиталистите, принудени да работят за войната и да правят всички възможни жертви.
При такива обстоятелства, на преден план, над главите на капиталистите, които заливат света с кръв, работничките от всички страни могат и трябва да протегнат ръце една към друга в братски поздрав и да прогласят: Стига проливане на работническа кръв! Долу войната, която позорява човечеството! Да живее международната пролетарска солидарност! Долу подстрекателите на войната!
Но това не е достатъчно. Знаейки, че съвременната война е неизбежно следствие от капиталистическата система, империализма, и че само самите маси могат да я прекратят чрез организирани действия срещу цялата настояща система на фашистко насилие и робство, трудещите се жени от всички страни ще допълнят искането за мир с друг лозунг на революционния пролетариат: Да живее гражданската война срещу капиталистите и техните фашистки правителства!
Врагът на всяка нация е в собствената ѝ страна. Работническата класа на Русия, Китай, Франция, Съединените щати и другаде е изправена пред най-свирепия враг - фашизма, който е оковал живота на тези страни с веригите на необузданата тирания, ограбвайки народните богатства, задушавайки всяка свободна мисъл и воля, убивайки и затваряйки най-добрите синове на народа и унищожавайки стотици хиляди работници и трудещи се в грабителска война. Затова на 8 март лозунгът на трудещите се жени в Русия трябва да бъде: Долу фашизма! Долу престъпната полицейска държава и всички, които я подкрепят!
Сред трудещите се жени има здрави и съзнателни сили, които мразят фашизма, противопоставят се на империалистическата война и разбират ужасната опасност, която настоящият ред представлява за самите основи на нашия народ. Напред, другарки трудещи се жени. Покажете на обърканите мъже работници пример за смелост и издръжливост, решителност и упоритост в борбата за свобода и по-добър живот. Сплотете редиците си. Стремете се към силна организация на силите си. Нашата сила е в непоколебимата ни организация и твърда класова солидарност, в спечелването на работниците и трудещите се маси. Само по този начин ще победим. Само по този начин ще изчезне страхът от фашистите и ще се появи възможност да не се подчиняваме на властите, да не се страхуваме от тях, да не изпълняваме техните фашистки заповеди, да огънем волята си, да побеждаваме правителството и неговите агенти на всяка крачка.
Да живее борбата на трудещите се жени срещу фашизма и войната! Да живее 8 март – Международен ден на солидарността на трудещите се жени! Да живее новият революционен Интернационал! Да живее бъдещата комунистическа партия на работническата класа! Долу капиталистите! Да живее социализмът!РП.
