Откъсът е от Доклада на Централния комитет на Комунистическата партия на Гърция (ККЕ) до 22-ия конгрес, който беше единодушно одобрен от неговите делегати: Тридесет и пет години след контрареволюцията, свалянето на социализма и капиталистическата реставрация в Съветския съюз и други социалистически държави, ККЕ продължава упорито да се бори при неблагоприятни условия, белязани от неблагоприятно международно съотношение на силите.

  Победата на контрареволюцията и изучаването на нейните причини потвърждават значението на теорията на научния комунизъм, укрепвайки способността на партията да ръководи борбата срещу буржоазията. В същото време господството на капитализма в световен мащаб създава условия за разкриване на истинската му природа, включително мита за неговата непобедимост.

  Ние сме твърдо убедени, че капитализмът не е непобедим; напротив, той е разтърсен от непреодолими противоречия. Това е експлоататорска система, която не е способна да задоволи нуждите на хората, пораждайки бедност, безработица, кризи и бежанци. Капитализмът е враг на народа, неразривно свързан с конкуренцията и империалистическите войни, водени за постигане на монополни печалби, контрол върху пазарите и природните ресурси, енергийните резерви, енергийните и транспортни пътища за стоки и засилената експлоатация на работниците и народите.

  Забавянето на международната икономика подчертава огромния обем свръхнатрупан капитал, който не може да бъде инвестиран със задоволителна норма на печалба. В този контекст и на фона на изострящите се междуимпериалистически противоречия се насърчава преминаването към военна икономика и подготовка за война. Това служи, от една страна, за забавяне на избухването на следващата капиталистическа криза чрез нови инвестиции, а от друга страна, за създаване на условия за относително контролирано мащабно обезценяване на капитала в различни огнища на война. Тази промяна е съпроводена с тенденция за увеличаване на степента на експлоатация и намаляване на разходите за социална политика в капиталистическите държави.

  Относно империалистическата конкуренция и империалистическата война Днес има все повече доказателства, че основният фактор, който движи и засилва империалистическата конкуренция и конфликти на международно ниво, е упадъкът на икономическата мощ на САЩ във връзка с укрепването на Китай, наред с изострянето на противоречията както между държавите-членки на НАТО и ЕС, така и в самите тези държави. Противопоставя се на евроатлантическия алианс формиращият се Евразийски алианс, чиито основни сили са Китай, който се движи към първо място на международния капиталистически пазар, и Русия, която остава втората най-мощна военна сила в света. Други нововъзникващи капиталистически държави, като Индия и Турция, се движат между двата империалистически центъра.

  За първи път след Втората световна война човечеството е толкова близо до Трета световна война. Тази оценка се подсилва от факта, че империалистическите сили и съперничещите си империалистически полюси са ангажирани с интензивна подготовка, напомняща тази от междувоенния период. Естествено, специфичните форми, които ще приемат тези конфронтации, както и фронтовете, които ще се очертаят, ще стават по-ясни с течение на времето. Борбата за надмощие на върха на империалистическата пирамида е безмилостна. Това се изразява чрез постоянно разширяващо се поле на конфронтация в стратегически жизненоважни сектори на икономиката, преките чуждестранни инвестиции и други форми на износ на капитал; политически и стратегически съюзи и опорни точки; военно оборудване; редкоземни елементи; изкуствен интелект и технологично превъзходство като цяло; вериги за доставки; пристанища; корабостроителна промишленост; корабоплаване; и други ключови сектори. Стратегическите ходове на САЩ, Китай и Русия преоформят глобалния пейзаж, изостряйки конкуренцията и подхранвайки империалистически войни.

  Във всеки империалистически съюз възникват противоречия поради неравномерното капиталистическо развитие и неравностойните отношения между капиталистическите държави. Засилването на междуимпериалистическите противоречия би могло допълнително да задълбочи съществуващите разделения в евроатлантическата ос през следващите години. Значителни различия вече са очевидни, особено по отношение на войната в Украйна, търговските тарифи, „зеления преход“ и отношенията с Русия. Тези разделения са отразени и в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ (по отношение на ангажиментите за военно-политическо сътрудничество, управлението на миграцията и др.) и в изявленията за бъдещето на Гренландия. По подобен начин наскоро се появи конфликт и в рамките на буржоазните сили на Русия, като някои се застъпват за временен компромис със САЩ, докато други настояват за укрепване и разширяване на отношенията на капиталистическата държава с други държави в формиращия се Евразийски империалистически блок. Във всеки случай, компромисите са временни и съперничествата остават постоянна характеристика в международната империалистическа система.

Въпреки че съюзите могат да се променят, определящият фактор за техния класов характер и следователно същността както на евроатлантическия, така и на евразийския съюз в процес на формиране е икономическата основа на капиталистическите държави, които ги съставляват, а именно господството на монополите и техните интереси. Следователно дилемата „евроатлантически или евразийски лагер“ е подвеждаща, подкопава интересите на работническата класа и народите и ги отвлича от тяхната независима идеологическо-политическа борба за сваляне на капитализма, за социализъм-комунизъм.

  Днешна капиталистическа Русия е продукт на контрареволюцията, мощна капиталистическа държава със значителни монополи в ключови сектори като военните, енергетиката, минното дело и други. Тя е втората по големина военна сила в света, със собствена отчетлива програма. Русия служи като средство за антикомунизъм и антисъветски настроения; тя клевети социализма и узурпира постиженията на Октомврийската социалистическа революция и решаващата роля на Съветския съюз в антифашистката победа на народите по време на империалистическата Втора световна война, опитвайки се да манипулира не само народа на Русия, но и комунистическите партии и други държави по света.

  Китай, от друга страна, е пример за капиталистическа реставрация, водена от „комунистическа“ партия, която упражнява капиталистическа власт. Тя следва добре познатия модел на „смесена икономика“, който включва разширена държавна собственост, но не успява да намали социалното неравенство или класовата експлоатация, подобно на останалата част от капиталистическия свят. Други характерни черти на капиталистическото развитие в Китай включват огромните печалби на монополните гиганти, износът на капитал и разширяването на китайските капиталистически икономически групи в Азия, Африка, Латинска Америка и отвъд нея.

  Следователно е наложително да се засили идеологическата и политическата борба срещу империалистическия характер на САЩ, НАТО и ЕС. В същото време трябва да укрепим фронта срещу претекстите, изтъкнати от другата страна на империалистическата война, като гарантираме, че работническото и народното движение няма да се подчини на плановете на други капиталистически сили. Революционното движение трябва да се съсредоточи върху експлоатацията на противоречията между капиталистическите държави и техните различни съюзи, създавайки разделения, които да подпомогнат борбата на работниците и народа и борбата за сваляне на капитализма и изграждане на социализъм.   inter.kke.gr