В изявление по случай 52-ата годишнина от турската инвазия в Кипър, пресслужбата на Централния комитет на Комунистическата партия на Гърция (ККЕ) заявява:

  „52-ата годишнина от турската инвазия в Кипър – това империалистично престъпление срещу кипърския народ, чиито белези остават видими и до днес – служи като напомняне за това какво наистина означават за народите империалистическите планове и техните убийствени съюзи, като НАТО.

  Необходимият претекст за инвазията на турската армия, членка на НАТО, която доведе до хиляди загинали, изчезнали и разселени лица и окупацията на 37% от Кипър, беше предоставен само няколко дни по-рано от също толкова подкрепената от НАТО гръцка военна хунта чрез държавния преврат, който тя организира срещу правителството на архиепископ Макариос. В същото време Съединените щати и самият НАТО открито улесниха инвазията чрез своята позиция и бездействие.

  Този болезнен исторически опит е достатъчен, за да разкрие митовете, разпространявани от правителството на Нова демокрация и другите партии на евроатлантизма – че империалистическите съюзи като НАТО или Европейски съюз със „стратегическа автономия“, може по някакъв начин да гарантира суверенните права на всеки народ.

  Нещо повече, присъединяването на Кипър към Европейския съюз, укрепването на връзките му с НАТО, стратегическите му съюзи със Съединените щати и убийствената държава Израел, както и превръщането на острова в „енергиен център“ чрез участието на големи американски енергийни корпорации, не само не успяха да доведат до „справедливо решение“ на кипърския въпрос. Напротив, те още повече завлякоха Кипър в окото на бурята от империалистически съперничества и военни конфликти, превръщайки го в мишена за отмъщение, както се вижда от неотдавнашните атаки срещу британските военни бази на острова.

  Фрегатите и военните самолети, изпратени от Гърция и други европейски страни, бяха изпратени, за да защитават тези чуждестранни военни съоръжения и продължаващата НАТОизация на острова – разбира се, не за да защитават гръцкото кипърско население, както провокативно твърдеше правителството и както всички останали партии, с изключение на КПГ, лесно повториха.

  В същото време този курс служи като катализатор за опасни разделителни споразумения, които легитимират и увековечават окупацията. Неотдавнашни публикации в пресата относно Новият план, който в момента се подготвя за „хлабава федерация“, състояща се от две съставни държави и два отделни парламента, е поредно доказателство за това. Предложението, според съобщенията, предвижда многонационални военни сили под егидата на НАТО, включително турски войски, като гарант за „сигурността“ на острова. Едновременно с това се полагат усилия за проправяне на пътя за „директна търговия, полети и контакти“ между други държави и окупираната северна част на Кипър.  

  Тези предложения са опасни и неприемливи – всъщност дори по-лоши от тези, отхвърлени от кипърския народ на референдума по плана на Анан. Те потвърждават дългогодишната оценка на КПГ за това, в какво всъщност се е превърнал предишният компромис за „двузоналната, двуобщинска федерация“ през годините.  

  Това, което е необходимо днес, е развитието на координирана работническа и народна борба както от кипърските гърци, така и от кипърските турци, в противовес на империалистическите планове за острова, за обединението на Кипър и неговия народ; за изграждане на стена от съпротива както срещу национализма, така и срещу космополитизма на капитала; за независим и обединен Кипър – тоест една държава, а не... две – с единен суверенитет, единно гражданство и единна международна правосубектност; обща родина за кипърските гърци, кипърските турци, маронитите, арменците и латинците; свободна от окупационни сили и всички чуждестранни войски и военни бази; без гарантиращи сили или чуждестранни защитници; със суверенитет на самия народ." В ЗАЩИТА НА КОМУНИЗМА ©