Постинг
31.08 11:30 -
Железният Феликс: 100 години от смъртта на Феликс Дзержински
Преди сто години, на 20 юли 1926 г., международното комунистическо движение губи един от най-непоколебимите си революционери. Само на 49 години, Феликс Едмундович Дзержински – запомнен завинаги като „Железният Феликс“ – почина след сърдечен удар, само часове след като произнесе дълга реч пред Пленума на Централния комитет на болшевишката партия за икономическото положение на страната.
Дзержински не е роден в работническата класа. Роден през 1877 г. в сравнително заможно полско семейство, той съзнателно се отказва от привилегиите и посвещава целия си живот на каузата на пролетарската революция.
От ранна възраст той се присъединява към революционното движение в Литва, превръщайки се в професионален революционер, чийто живот е белязан от преследване, лишаване от свобода и изгнание. Той прекарва единадесет години в затвора и е заточен три пъти, без никога да изостави борбата.
Първата му среща с Владимир Ленин е през 1906 г. на Четвъртия конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия, където се присъединява към революционното болшевишко крило. След Февруарската и Октомврийската революция от 1917 г., Дзержински е избран в Централния комитет на партията и взема активно участие във Великата октомврийска социалистическа революция.
Победата на социализма незабавно изправя младата Съветска република пред въоръжена контрареволюция, саботаж и чуждестранна интервенция. Защитата на работническата държава се превръща в неотложна необходимост. Именно Ленин предлага Дзержински за първи председател на ЧК, поверявайки му една от най-трудните отговорности на Революцията: защитата на пролетарската власт срещу онези, решени да я смажат.
Псевдонимът му „Железният Феликс“ не е спечелен чрез лична амбиция или привилегии, а чрез непоколебима дисциплина, неподкупност и абсолютна отдаденост на революционната кауза. Неуморен в работата си и безкомпромисен в убежденията си, Дзержински въплъщава комунистическия принцип, че службата на работническата класа изисква жертвоготовност, смелост и пълна отдаденост.
След смъртта си, Йосиф Сталин отдава почит на своя дългогодишен другар в „Правда“, като пише думи, които улавят изключителната интензивност на живота на Дзержински: „Чувствам желанието да характеризирам този кипящ живот с една-единствена дума: огнен плам.“
Век след смъртта му, наследството на Феликс Дзержински продължава да вдъхновява комунисти по целия свят. Неговата непоколебима вяра в марксизма-ленинизма, желязната му решителност и доживотната му преданост към революционната борба остават мощен пример за борещите се срещу експлоатацията, империализма и буржоазната държава.
Най-добрата почит към Железния Феликс е не просто да помним името му, а да продължаваме напред каузата, на която той е посветил всеки ден от живота си: борбата за социализъм и комунизъм.
В ЗАЩИТА НА КОМУНИЗМА ©
Дзержински не е роден в работническата класа. Роден през 1877 г. в сравнително заможно полско семейство, той съзнателно се отказва от привилегиите и посвещава целия си живот на каузата на пролетарската революция.
От ранна възраст той се присъединява към революционното движение в Литва, превръщайки се в професионален революционер, чийто живот е белязан от преследване, лишаване от свобода и изгнание. Той прекарва единадесет години в затвора и е заточен три пъти, без никога да изостави борбата.
Първата му среща с Владимир Ленин е през 1906 г. на Четвъртия конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия, където се присъединява към революционното болшевишко крило. След Февруарската и Октомврийската революция от 1917 г., Дзержински е избран в Централния комитет на партията и взема активно участие във Великата октомврийска социалистическа революция.
Победата на социализма незабавно изправя младата Съветска република пред въоръжена контрареволюция, саботаж и чуждестранна интервенция. Защитата на работническата държава се превръща в неотложна необходимост. Именно Ленин предлага Дзержински за първи председател на ЧК, поверявайки му една от най-трудните отговорности на Революцията: защитата на пролетарската власт срещу онези, решени да я смажат.
Псевдонимът му „Железният Феликс“ не е спечелен чрез лична амбиция или привилегии, а чрез непоколебима дисциплина, неподкупност и абсолютна отдаденост на революционната кауза. Неуморен в работата си и безкомпромисен в убежденията си, Дзержински въплъщава комунистическия принцип, че службата на работническата класа изисква жертвоготовност, смелост и пълна отдаденост.
След смъртта си, Йосиф Сталин отдава почит на своя дългогодишен другар в „Правда“, като пише думи, които улавят изключителната интензивност на живота на Дзержински: „Чувствам желанието да характеризирам този кипящ живот с една-единствена дума: огнен плам.“
Век след смъртта му, наследството на Феликс Дзержински продължава да вдъхновява комунисти по целия свят. Неговата непоколебима вяра в марксизма-ленинизма, желязната му решителност и доживотната му преданост към революционната борба остават мощен пример за борещите се срещу експлоатацията, империализма и буржоазната държава.
Най-добрата почит към Железния Феликс е не просто да помним името му, а да продължаваме напред каузата, на която той е посветил всеки ден от живота си: борбата за социализъм и комунизъм.
В ЗАЩИТА НА КОМУНИЗМА ©
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 702
