Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2015 15:25 - Защо инвестициите са още един камък на шията на работния човек
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:
-1



"Инвестициите" – едно от най- любимите слова на нашата руска власт. Още при перестройката нацелилата се към властта буржоазна класа усилено се опитваше да докаже на съветския народ, че икономиката на СССР се намира в тежко състояние и без западни инвестиций няма да преживее. СССР отдавна го няма, а воя на руската власт за инвестицийте продължава и даже се усилва.

Буквално преди дни председателката на Централната банка Елвира Набиулина заявила, че инвестициите трябва да станат нов двигател за икономически ръст в Русия, че всички останали възможности за страната са вече изчерпани[1]. По нейните думи днес на Русия са и нужни инвестиции с дълъг срок на възвръщаемост. "Да се достигнат такива инвестиции е нелеко, трябва да се изменят очакванията и поведението на икономическите субекти, за което е нужно да се повиши нивото на предсказуемост на ситуацията" — предполагат ръководителите на ЦБ.

Повторямата от руската власт толкова често и навсякъде слово "инвестиции" е придобило в разбирането на нашите граждани еднозначно положителен оттенък и даже получило самостоятелно съществуване, в значителна степен отделено от реалността. Днес малка част от руските трудещи се ясно осъзнават, какви са тези инвестиции и какво означават те лично за тях реално, но по принцип смятат, че това е добро дело.

Но так ли е? Действително ли инвестициите са добро, както утвърждава нашата власт?

Като начало да уточним какво е това "инвестиции".

Уикипедия дава следното определение за понятие "инвестиции" и трябва да кажем, че в дадения конкретен случай той е верен:

"Инвести́ции — вложение на капитал с цел получаване на печалба. От кредитите инвестициите се отличават по степента на риска за инвеститора (кредитора) — кредит и проценти е необходимо да се връщат в уговорени срокове независимо от печалбата на проекта, инвестициите се възвръщат и носят доход само в пректи с печалби. Ако проекта е на загуба — инвестициите могат да бъдат загубени напълно или частично".[2]

По-нататък Уикипедия отново много вярно предупреждава, че инвестициите малко се отличават от спекулациите: "Границата между инвестиции и спекуляция е размита. Обикновено критерии за разграничение указва фактора време. Ако операцията продължи над година — това е инвестиция и икономически ефект дава след продължителен срок след влагане. Ако е до година — това е спекулация."

Т.е. получава се че когато нашата власт заявява за това, че в Русия са нужни инвестиции, това означава, че те не развиват икономиката, а устройват примитивна разпродажба на ресурсите на нашата страна, предлагайки ги на световния пазар и нейните недра и работна сила, която може нелошо да се поексплоатира и да се получат прилични печалби.

Защо на световния пазар? А ако инвеститори станат нашите руски бизнесмени, нима няма да се развива нашата икономика?

Не няма. Инвестицииите не развивават икономиката, те я ограбват, грабят тази страна, в която са вложени. Нашите руски бизнесмени отдавна не са наши, не руски. У тях и гражданството е друго, не руско, или не само руско и компаниите им са регистрирани в други страни, където има ниски данъци и луксозен живот. От техните инвестиции в Русия остават трохи и те – не са за народа, а за руското чиновничество, помогащо на капитала да трупа на гърба на трудовия народ. А изнасят руските бизнесмени от страната немалко – или пари, добити по пътя на експлоатация на руските работници, или руски ресурси, които са за нашия народ. Така, че за руските трудещи се няма никаква разлика, кой именно ще инвестира – западния бизнес или нашия, може би руски.

Но зако инвестициите не развиват  икономиката на страните, както твърди за това нашата власт? Та инвестициите са ръст на БВП, строителство на нови предприятия, а значи и поява на нови работни места, което съвсем не е лошо.

Защото развитието развива раздорите. Инвестициите не са развитие, а имитация на развитие, развитие на хартия. Какава е ползата за трудещите се от цифрите на статистическата отчетност? За тях е важно, какво има в  джоба им, в хладилника! Цифрите могат да се нарисуват, но ако тези цифри само влошават положението на трудещите се, то това е политика на робство, а не на развитие!  Инвестициите са въже, което затяга около нас руското правителство. Това е тази дългова яма, само че не така добре изразена – в определението, дадено от Уикипедия, за това е казано кратко и ясно.

А кой ще плаща тези дългове? Кой ще плаща процентите по тях? Подразбира се руските трудещи се – със своя пот и кръв, своето здраве и живот. Руското правителство ще  регистрира, чиновниците ще си пълнят джобовете. А да плати за инвестициите, да осигури тяхната печалба се пада на руските работници. Печалбата винаги и навсякъде при капитализма се получава само с един способ – усилване на експлоатация, формата на която буржоазията е измислила много.

Политика, насочена на получаване на  инвестиции и осигуряваща печалбата им е винаги политика на угнетение и притеснение на трудовия народ, наемните работници, които с всяка нова инвестиция все повече ще съкращават заработените заплати, все повече ще режат социални гаранции и спират всеки протест. Та точно председателката на Централната банка говори за "предсказуемост на ситуацията". За руските трудещи се тази "предсказуемост" означава че политическата реакция, още повече ограничава техните права и свободи, за да не изгонят инвесторите!

Инвестициите не са развитие на икономиките и защото тяхната същност са получаване на печалба. Инвестициите отиват само в тези отрасли, които могат да донесат високи печалби. А нуждите на тези отрасли за самата Русия и нейния народ, това инвеститорите не ги интересува.

Да се говори за действително развитие на икономиката може само тогава, когато в нея всички отрасли са сбалансирани, когато няма провали и деградация на тези отрасли, които са най-важни за преживяване и процветание на народа. Но от тук не всички важни за народа отрасли могат да бъдат печеливши Обикновено най-важните и непечеливши са пряко губещи. Друга работа е че населението без тях не може да съществува, особенно в такива тежки природни условия, като у нас в Русия.

Ето пример. У нас за никого не е тайна, че в един от важните за руското население отрасли на стопанството ЖКС дне ш пред пълна катастрофа. Износеността на комуникациите е толкова висока, че комуналните катаклизми са станали норма в нашия руски живот. И ситуацията с всеки изминал ден се влошава. близък е деня, в който руските граждани просто няма да могат да живеят в многоквартирни домове и ще забравят за това, какво е водопровод и канализация. ЖКС на Русия изисква срочен ремонт и модернизация, при това модернизация не на думи, а на дела. А това са колосални разходи, които никой не иска да даде – нито инвесторите, нито  руската държава.

Защо? Защото, тези разходи не дадват никаква печалба! За да станат инвестициите в ЖКС печеливши за бизнеса, стойността на услугите в ЖКС, в това число и за населението, трябва да се увеличат в десетки, ако не и в стотици пъти! Ще дадат ли нашите трудещи се такива суми по комунални услуги? Разбира се не, те нямат такива доходи. Няма да помогнат и руските предприятия, продукцията на които ще стане невъобразимо скъпа. Ето защо инвестициите на частния бизнес в ЖКС не следва да очакваме.

Но защо не влага в ЖКС руската държава?

Защото тя съществува не за да осигури интересите на населението на Русия. Това е наивна утопия, в която вярват до сега немалко наши граждани. Руската държава е призвана да защитава интересите на олигархията, едрия бизнес, в това число и чуждестранния, а проблемите на руския народ и неговите интереси руското правителство не го вълнува съвършенно.

Именно затова то не влага и никога няма да вложи нищо, което не носи на едрия бизнес печалба – нито в ЖКС, нито в безплатна медицина, нито в образование, нито в култура, нито в масов спорт и т.н. Разходите на всичко това,  останало в Русия от СССР, с всяка година се съкращава и ще се съкращава и в бъдеще, защото никакво изменение на политиката на руското  правителство, следващо курс на неолиберални реформи, не предполага – за това пряко и недвусмислено заявяват всички официални лица на страната.

И това не e удивително, защoто руската държава е буржоазна. Това не е държава на трудещите се – работници и  селяни, каквато е била например Съветската държава, на която не са и трябвали никакви инвестиции. Тази индустриализация в СССР е била проведена не с помоща на чуждестранни заеми и инвестиции,  а за сметка на вътрешнните ресурси на Съветската страна. Такава политика на дело осигурявала интересите на простия народ и не го вкарвала в дългм както западния капитал, както прави това днес Русия и много страни от третия свят. И както ние помним от историята, достиженията на СССР в областта на икономическото развитие, особенно първите 20 години от неговото съществуване, до сега никой не е успял да постигне.

А с какво може да се похвали съвременна Русия, две десетилетия вървяща под лозунга на инвестициите? Само пълен развал на икономиката, унищожение на редица важни промишленни отрасли и селското стопанство, обилие от всякакви социални противоречия, деградация на народа и съкращаване на населението.

Тези процеси стават и в другите страни, киото отиват по пътя на инвестиции в угода на западния капитал, обиращ цеия свят. Даже Китай, който ни се дава за пример, като полезност на инвестициите за развитието на икономиката, макар и да показва последните десетилетия нелоши цифри на икономически ръст, не се явява рай за собственото население. Реалното положение на китайските трудещи се за последните десетилетия нова икономическа политика, насочена на привлечение на западни инвестиции, значително е увеличило експлоатацията на работниците в Китай.

Изходът от създалата се ситуация може да бъде само един – ако ние в Русия действително искаме да развиваме своята икономика и да подобрим положението на трудовия народ, ние трябва да разчитаме само на себе си, на своите сили и своите средства. Ние трябва да се отървем от робството на западния капитал и да развиваме тези отрасли, които са ни нужни. И целта на развитие на нашата руска икономика трябва да стане не получаване на печалба, а благо за трудовия народ, осигуряване на неговото преживяване и процветание.

А.Якименко

 

[1] lenta.ru/news/2013/10/08/investments/

[2] ru.wikipedia.org/wiki/%C8%ED%E2%E5%F1%F2%E8%F6%E8%E8





Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496168
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930