Простодушният човек вярва, че това е добре. Той оглупено ще мисли, че колкото повече църкви има, толкова е по добре. И че ако ние построим много църкви и започнем да ходим там, да се молим, изповядвайки и причестявайки се – то всичко ще ни тръгне добре. Ще станем нравственни и духовни, честни и безкорестни, добри и милосърдни.
Не господа! Никога до сега никоя религия не е правела обществото по-добро. Защото каквото и да говорите, но не общественото съзнание определя общественото битие – а обратното, битието определя съзнанието.
Да вземе за пример христианството. То съществува около две хиляди години. И вече петстотин години се явява господстваща религия на много страни в света. А защо за цялото това време тези страни не престанали да воюват. При това най-главното – често те воювали един с друг. Християни воювали с христиани. Християни убивали християни. Погледнете какво става днес в Югоизточна Украйна. Там е същото. И едните и другите – пряко са такива непоправими християни, на всяка крачка се кръстят, молят се, стоят в храмовете, извършват богослужение. И у едните и у другите има икони, хоругви, попове, църкви. И всичко това не им пречи един друг да се убиваме. И всичко това не им пречи да се ненавиждат едни други с бясна ненавист. Влезте в социалните мрежи. Отворете групата на Майдана. Вие виждате страшнстс ненавист към донците и към руснаците. Вие ще видите там фотографии с трупове на убити опълченци – и подигравателни, злорадни коментарии по повод на тези трупове. Влезте в групата на Антимайдана – там е същото. Там също се разполагали фотографии на убити украински войници – при това тържествуват по повод тази смърт. И едните и другите – християни и тези и другите от двете страни имат християнски попове благославяйки ги да убиват едни други.
А как са живели хората в христианските страни? Да такa и сa живели. Да, те вярвали в Исус Христос и в неговата смърт на кръста. Да, те твърдили за милосърдие. Да, те твърдят, че "бог е любов"!
И при том во имя любви сжигали людей на кострах, из милосердия, ради приобщения к истинной вере истребляли целые народы. И при этом совершали все преступления, которые есть на свете, – воровали, грабили, насиловали, убивали. Все эти преступления в огромных количествах совершались во всех христианских странах во все времена.
Същото става и в нашето общество. У нас осемдесет и пет процента от гражданите се обявяват за православни. Но при това ние много добре знаем каква е нравствеността на нашето общество, какви размери достига престъпността и какви са у нас отношенията между хората. Отношенията са ни цинични. Те често се основават на корист, изгода, стремеж да се използва другия човек. У нас на всеки ъгъл има църкви – и редом с тях спокойно съседстват неприлична реклама, казино, гей-клуб, секс-шоп, публични домове.
Съветският Съюз е бил държава на атеистите. Вярващите били много малко. Вярвали основно възрастните и то далеч не всички възрастни били вярващи – а преимуществено хора селяни, нискообразовани.
Но при това в Съветския Съюз, като общество атеистическо – нравствеността е била например по-висока, отношенията между съветските хора били например чисти, безкористни и дружелюбни, отколкото в нашето общество, където осемдесет и пет процента са вярващи. В Съветския Съюзе не е имало на всяка крачка църква – но не е имало и неприлични реклами, секс-шопове, гей-клубове. По телевизията не е имало порнография и пропаганда на разврат.
За какво говори това? Че нас ни лъжат, като казват, че нравствеността на обществото зависи от религията. Нравствеността на обществото зависи от други неща. От какви?
Да разгледаме с какво се отличава съветското общество от нашето. В какво е главното различие? Съветското общество е било социалистическо, а нашето съвременно руско – капиталистическо, буржоазно. В Съветския Съюз е имало социализъм – или всички средства за производство (фабрики, заводи, земя, полезни изкопаеми) были общественна собственост, принадлежали на целия народ. А у нас всичко това се явява частна собственост – намират се в ръцете на отделни лица, отделни собственници (капиталисти).
Но ако средствата за производство се намират в ръцете на отделни собственици – това означава, че между тях неизбежно възниква конкуренция. Значи, техните интереси са противоречиви, сблъскват се един с друг. Значи, всеки такъв собственик преживява за сметка на другия – защото по-друг начин не може. Така главен принцип на капиталистическата икономика става закона на джунглата. "Яж, зя дя не те изядат!", "Ти трябва да се задържиш на повърхността, затова удави другите!", "Изгодата преди всичко!"
На такива принципи днес е основана нашата икономика – и тя не може да бъде основана на други принципи – ако се базираме на частната собственост.
Но икономиката има решаващо, определящо значение в живота на обществото. Чоовек може да съществува само чрез своето материално тяло. За да мисли, занимава с наука, философия, изкуство, да има някакви идеи – човек трябва да съществува преди всичко физически, материално. А зя това той трябва да осигури своите първични материални потребности – да даде на своето тяло храна, да се защити от студено. Всеки човек е напълно зависим от тези материални блага, които осигуряват неговото съществуване. А обществото, както знаем се състои от хора.
Затова производството на материални блага (икономиката) има решаващо значение в живота на обществата. На каквито принципи бъде построена икономиката, то на такива принципи ще бъде построено и обществото. По друг начин не може да бъде. Не може например икономиката да се основава на печалба, на изгода– а в обществото безкористност и великодушие. Не може в икономиката главния принцип да е конкуренцията, взаимното изяждане– а в обществото при това да процветява доброта, милосърдие и любов. Не цялото общество ще е построено на тези принципи, които господстват в икономиката. Такава ще е нравствеността на обществото, такива ще бъдат и отношенията между хората.
Затова в Съветския Съюз нравствеността е била висока, а отношенията безкористни, защото икономиката се е строила на други принципи. Не на частната собственост – а на общенародната.
Какъв извод от тук може да си направим?
Изводът е такъв: ако искаме да изменим обществото, да подобрим нравствеността и отношенията между хората – то не църкви трябва да строим – а да унищожим частната собственост. Всичко, което е било откраднато от капиталистите от народа, трябва отново да се върне в собственост на народа.
Но защо ни лъжат? Защо ни внушават, че ние можем да изменим обществото с помоща на религията?
Това на нас ни внушават тези, които искат да съхранят съществуващия строй, да задържат в ръце властта и собствеността, тези самите грабители-капиталисти, които живеят на наш гръб и искат да увековечат това положение. А поповете в това дело им помогат – защото поповете винаги са помагали и винаги ще помагат на богатите.
Но ако ние им повярваме – то ние никога няма да изменим обществото. Ние можем да строим църкви до посиняване, можем да се молим без прекъсване– но от това нищо няма да се измени. А на капиталистите от това ще им ръде лного добре. Ние не се борим, не се съпротивяваме. Ние сме заети с други дела – строим църкви, пълзим пред иконите, целуваме ръцете на поповете. А капиталистите в това време нас спокойно ни грабят и спокойно се ползват с награбеното.
Пропагандист
Както е казал поетът: "Няма да ми свириш на любов, на марксизъм ще ми свириш!"
Дори Сталин по време на войната е разхлабил примката около религията.
Сега Русия, за да оцелее, трябва максимално да е консолидирана социално.
Русия и православието са враг №1 на САЩ и Западна Европа. САЩ искат да раздробят, да разложат и унищожат Русия, за да заграбят природните й богатства.
Използват всякакви методи и средства, само военно не смеят да й се противопоставят. Путин ограничи политическото влияние на олигарсите, особено на компрадорите, но е наясно, че не сега е моментът да ги ликвидира.
