Oт момента, в който в работническата класа са проникнали идеите на марксизма, комунизма, ленинизма, може да се говори за пролетарска идеология.
Ние вече говорехме, че тази идеология, теория, наука е създадена от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
Възниква следния въпрос: работниците водят стихийна борба и не знаят за марксизма. В такъв случай каква ще бъде тяхната идеология?
Ленин отговаря: буржоазна идеология.
Борбата на работническата класа, не осветена от марксизма, нямда да излезе от кръга на буржоазните или дребнобуржоазни възгледи, идеи, представи. Работниците се борят, защото са угнетени: те не могат да не се вдигат стихийно на борба, но в тази борба той не се издига над нивото на господстващите в капиталистическото общество буржоазни и дребнобуржоазни възгледи. Затова неговата борба носи тесен, ограничен, дребнав, "трейдюнионовски" характер, както се изразява Ленин. ("трейдюн" – така са се наричали в Англия професионалните съюзи, които за никакъв социализъм не мислели, а били погълнати изключително от дребнави икономически борби).
Само революционния марксизъм първи открива очите на работника, откъсва го от плен на буржоазната, "трейдюнионовска", дребнава идеология.
Възгледите на Ленин са много важни. Затова на тях ще се спрем по-подробно.
Пробуждащи се от тежестта на своето подневолно положение, работническите маси стихийно се надигат на борба против своите експлоататори, със стачки си добиват сносно човешко съществуване, по-добра заплата, кратък работен ден. На пръв поглед борбата на работническата класа носи чисто икономически характер.
"Историята на всички страни свидетелства, че изключително със свои собствени сили" — извън влиянието на социалистическата идеология — "работническия клас е в състояние да достигне само съзнание трейдюнионовско т.-е. убеждение в необходимост да се обединят в съюзи, за борба със стопаните, да се добие от правителствата издаване на едни или други необходими за работниците закони и т. н." (Какво да се прави? 1902 г.).
При "трейдюнионизма" у работниците още няма коренно съзнание, непримирима противоположност на техните интереси с интересите на капиталистическото, експлоататорско общество. Те са мирни спрямо капитализма. Те не мислят да престанат да бъдат свободно наети робове на капитала. На тях им е чужда великата идея на марксизма или ленинизма: революционо разоряване на буржоазията и диктатура на пролетариата. Те се грижат само за това, по-скъпо и изгодно да продават своята работна сила.
Не e трудно дас е види, че трейдюнионовското разбиране на задачите на работническата класа с нищо не противоречат на интересите на буржоазията. Буржоазията прекрасно разбира неизбежноста на пролетарското движение. Затова отстъпва при борба за малки икономически подобрения, към "взаимоизгодни" договори за условията на труда и възнагражденията, към съдебно разбирателство в третейския съд и примирителни камери от взаимни неудоволствиия между работниците и стопаните, към мирно и безвредно обсъждане в парламента по "работническия въпрос". В това се заключава трейдюнионизма, подсказвана на работническата класа от буржоазията. Затова Ленин и говорил, че "трейдюнионизма означава идейно поробване на работниците от буржоазията".
Вижда се че трейдюнионизма е в милион пъти по приемлив за буржоазията, отколкото лошото учение на комунистите за диктатура на пролетариата. Буржоазията не може да не трепери, слушайки думите на "Комунистическия манифест":
"Комунистите смятат за излишно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат достигнати само с насилствено отхвърляне на целия съвременен обществен строй. Защото господстващата класа изтръпва пред комунистическа революция. Пролетариите могат да загубят в нея само своите вериги. Но печели целия свят. Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" (Маркс и Енгелс. Комунистически Манифест. 1878 г.).
В борбата за подобряване на своето положение, работническия клас в търсене на средства и способи при борбата неволно, безсъзнателно попада в плен на буржоазната идеология, която го обгражда.
"Стихийното движение…. отива именно към господство на буржоазната идеология… поради тази проста причина, че буржоазната идеология по произход е по-стара от социалистическата, че тя е изчерпателно разработена, че тя притежава неизмеримо по-големи средства за разпространение" (Какво да се прави? 1902 г.).
Буржоазната култура милиони и милиони пъти (вестици, училища, църква) объркват мозъците на пролетария и му внощават буржоазни, либерални (Либерал — привърженик на умерено-буржоазни възгледи, прикривани с фрази за свобода, народовластие и пр.), "трейдюнионовски" възгледи и погледи на задачите на работническата класа. Пролетариатът може инстинктивно, стихийно, да се стреми към социализъм, към пълно освобождение, но "най-разпространена (и постоянно възкръсваща в най- разнообразни форми) буржоазна идеология все пак стихийно ce налага на работника".
(Много добро разяснение на ситуация, която ние днес имаме у нас в Русия в работническото движение. Именно в буржоазните рамки на трейдюнинизма се удържат руските работници в много специално създадени от буржоазията или намиращи се под неин патронаж политически или икономически организаций, започвайки от политическите партий тип КПРФ, РКРП, "Рот Фронт", РПР и т.н. и се стигне до всички без изключение профсъюзни организации, в това число МПРА, която някои леви я представят за "класов" работнически профсъюз. На дело този профсъюз съвсем не е класов, а корпоративен и с нищо принципно не се отличава от този "жълтия" и критикуван профсъюз ФНПР. Особенно следва да се отбележи на Фонда на Работническата Академия и неговия несменяем лидер и идеолог на трейдюнионизма и реформизма проф. М.В.Попов, широко разрекламиран навсякъде едва ли не като водещ руски марксист. Този т. н. "марксист", всъщност е изхвърлил от своята теория и практика Ленин и самия Маркс и е зает изключително с пропаганда сред работниците за икономическа борба, т.е. този самия трейдюнионизъм, за който говори автора в брошурата Сорин. Рuсkият комитет на работниците, организиран по инициатива на ФРА (и лично на Попов) се занимава с това руските работници да се борят с буржоазията изключително в рамките на буржоазните закони и внасят в съзнанието на работническата маса социалистическа идеология, която не е безспокоителна за буржоазията. В това направление действа и РКРП със своя клон "Рот Фронт" – те също са изхвърлили зад борда социалистическата теория и практика на класовата борба и се "борят" с капитализма със силите на самия капитализъм – с помоща на неговия парламент и удобните му буржоазни профсъюзи.- прим. РП)
Ленин учи, че в съвременното общество могат да бъдат само две основни идеологии: идеология буржуазна и идеология социалистическа, комунистическа, пролетарска, марксистска.
"Средно положение няма (защото "никаква" трета идеология не е създало човечеството, да и въобще обществото, раздирано от класови противоречия и не може да има никога извънкласови или надклассови идеологии)".
За по-голяма точност е нужно да се забележи при това, че към буржоазната идеология се отнася и такава разновидност, която носи название дребнобуржоазна идеология, свойствена на дребното стопанство, малки собственници. За пролетариата е особенно опасно да се "зарази" именно с дребнобуржоазна идеология, която каято заимства нещо от социализма, затова и се смесва със социалистическата идеология, но всъщност вкарва пролетариата на буржоазни възгледи и не го извежда от кръга на буржоазната представа. За дребната буржоазност ще говорим още един път. (ето я тази дребнобуржоазна идеология тотално господстваща в нашето работническо и комунистическо движение! И да се избавим от нея е важна задача на днешния ден, която ние можем да решим като създадем истинска комунистическа партия на работническата класа, която днес е жизнено необходима. – Прим. РП)
Ленин пише, че за "самостоятелна", или не буржоазна, не дребнобуржоазна, не "трейдюнионовска", а наистина пролетарска, действително класова, "самите работнически маси в самия ход на тяхното движение не могат да направят идеология" и че социалистическото съзнание на работниците "може да бъде принесено само отвън", т.-е. от революционните марксисти.
Работническото движение, предоставено само на себе си, не се намира под влияние на комунисти, марксисти и следователно, подложено на влияние от обвилата я от всички страни буржоазна идеология, ще носи дребнобуржоазен характер по идеология, задача, способи на борба. Това е много важна мисъл на Ленин.
"Всяко преклонение пред стихийността на работническото движение, всяко пренебрежение на ролята на "съзнателния елемент" (т.е. ролята на марксистите, комунистите, комунистическата партия. – Вл.С.)… означава съвършенно независимо от това, желае ли тозй пренебрежение или не — усилване влиянието на буржоазната идеология над работниците".
(Ето и у нас днес в Руссия е именно така – членовете на всички по-горе споменати партий и организаций са искренни привърженици на социализма, а действат в интерес на буржоазията, укрепвайки в нашето общество неговото господство. Защо е така? Защото е отречена необходимостта от знания и разбирания на теорията на научния социализъм! И сами не знаят и работниците не учат! Ето и стоим затова трето десетилетие във вонящия капитализъм, когато голяма част от страните да се убеждават в правилността на социализма няма никаква необходимост – всички биха с радост да дойдат. Всичко е в наши ръце, но главите ни са глупави. Не работниците трябва да си оправят съзнанието, а отначало този, който иска да е в авангарда – самия "комунист"! – прим. РП)
Малко отклонение от марксизма, ленинизма представлява преход на почва дребнобуржоазно виждане. Историята на нашата партия особенно нагледно показва, че групи излезли от почвата на ленинизма, веднага се оказват в плен на дребнобуржоазната идеология и започнали против своята воля и желание да проповядват някаква разновидност на дребнобуржоазен светоглед. Средно положение няма: или ортодоксален (недопускащ никакви отклонения) ленинизъм или дребнобуржоазност. (Тук тезата на автора на статията "ортодоксален ленинизъм" не трябва да се разбира догматично, където всичко казано от Ленин до последната буква е неприложим закон и истина от последна инстанция. Както винаги и навсякъде истинския марксизъм-ленинизъм изисква диалектически подход – "конкретен анализ на конкретната ситуация"! Марксизмът-ленинизъм категорично е против общи истини и абсолютни схеми, верни във всички времена. Ленин и Маркс е нужно не да се повтарят, а да се разбират! Да се разбере главното – защо в тази или сруга ситуация действителността е такава, а не друга. Само тогава може да се научи да се вижда по-марксистски и да се мисли по-марксистски, а значи да се дават на новите събития, ситуаци и обстоятелства истински марксистски оценки. – прим. РП)
Грешката на "работническата опозиция"
През 1920—21 година в партията е съществувало течение, именувало се "работническа опозиция". "Работническата опозиция" се разминавала с партията по редица въпроси, в това число и в областта на партийното строителство. "Работническата опозиция" е представлявала антипартийно, враждебно на партията течение; затова X партиен конгрес осъдил "работническата опозиция" и прекратил нейното по-нататъшно съществуване.
От многочислените грешки на "работническата опозиция" нас ни интересува само една. "Работническата опозиция" се е опитала да възстанови една част от партията, състояща се от работниците, против друга нейна част – интелигенти и служащи.
Тя, в частности изисква от членовете на партията неработещи всяка годита да отимат на три месеца във фабриките и заводите за да работят физически труд.
В основата на това предложение е лежала следната мисъл: работническият клас по природа е социалистичен; интелигентите или служащите по природа са дребнобуржоа; затова от време на време те е трябвало да се поставят в положение на работниците, да се занимават с физически труд и тогава те ще придобият социалистическо (комунистическо) съзнание.
Представител на "работническата опозиции" изказал на X конгрес на партията следния възглед: "В партияята трябва да се извърши комунистическо възпитание. Това комунистическо възпитание се изразява не само в това, работни;ите по книжка да разбират теорията на марксизма, когато те добре я разбират, но и на практика, за да може този неработещ елемент, който е влязъл в редиците на партията да разбере трудовата пролетарска психология". По нататък пояснява, че за целите на "комунистическото възпитание" трябва всеки неработещ да посещава завод и всеки нов (неработещ) "трябва да изучи простите процеси на физическата работа".
В подчертаните от нас думи на представителя на "работническата опозиция" изневерява тази мисъл, че за комунистическото възпитание може и без "книжка", защото работниците все едно разберат марксистската теория и "на практика", независимо от "книжката".
Ето това е невярно. Това е тази грешна мисъл, за която ние вече говорихме преди, сякаш работническия клас сам със собственни усилия, от практиката на своя бит и своето стихийно движение може да разбере марксистската идеология.
Не може. "Трейдюнионовска", еснавска, либерална, дребнобуржоазна (под влияние на буржоазната идеология) — да, марксистска — не.
"Трудовата пролетарска психология", за която говори "работническата опозиция", се създава не на фабриката и завода, а от процесите и условията на самата работа, но в това е и работата, че от най-добрата трудова пролетарска психология никога не може от самосебе си да израстне марксистското, комунистическо съзнание, то преминава само през книжките, теорията, само от страна на Маркс, Енгелс, Ленин и други и най- внимателното, търпеливо и добросъвестно изучаване и използмане на прости процеси на физически труд" никога няма да озарят нас с теорията на марксизма.
Това най-добре е доказано от самата "работническа опозиция": хора с "трудова пролетарска психология" у "работническата опозиция" е имало достатъчно, но им пречело това, че идеологията им е била дребнобуржоазна, антимарксистска.
Наивно е до последна степен да се мидли, че стоейки до машината ще таточно людям стоять у станков, чтобы у них сама собой образовалась коммунистическая (марксистская) идеология. Ако въпроса за класовата идеология на пролетариата се решава така просто, ние отдавна щяхме да живеем в социализма.
Работата е по- сложна. В Англия, например над 10 милиона човека стоят зад машининте, а само не повече от 10 хил. от тях — комунисти, т. е. хора с действително класова идеология. И тази идеология те ся я получили не от само себе си, така да се каже "отвътре", а именно "отвън" – от теорията, от агитаторите и пропагандистите на марксизма, от революционерите-марксисти.
Пролетариатът съществува над сто години. Освобождаването му от дребнобуржоазната идеология, стихийно наложена му от капиталистическото общество и проникването на комунистическата идеология е дълъг и труден процес. Той не става от самосебе си, стихийно, а само благодарение усилията на марксистската група, организация, партия, "търпеливо" и настойчиво разясняващи на работниците техните класови интереси и освобождаващи ги от влиянието на дребнобуржоазната идеология.
(Тук е интересен този факт, че, както са ни разказали другарите, добре знаещи реалиите на КНДР, в тази страна управляващите реализират идеите на "работническата опозиция" – там служещите и интелигенцията, особенно ръководното звено, трябва 1 ден в седмицата (ако не се лъжа, в петък) отработват на производството. Това трябва да ги сближава с работническата маса. Дребнобуржоазният характер на подобни мерки е разкрит от автора на брошурата Сорин достатъчно добре. По-подробно интересуващите се могат да узнаят от материалите на X конгрес на партията. Но този факт, че такива дребнобуржоазни и наивни предложения след десетилетия управляващите осъществяват на практика, показва, колко далеч от научния социализъм са отишли в Северна Корея.
Между другото в предложениата на "работническата опозиция" има още и грешки от философски, светогледен характер. Това е чиста проба проява на механицизъм, буржоазна идеология – стремеж към създаване на абсолютни схеми, свойственни на механистическия материализъм, които са способни да разрешат сложния въпрос на общественното развитие един път завинаги. Но, както показва историческата практика, истинско научен се явява не механистическия, а диалектико-материалистическиа подход и само той може да доведе на дело до успех работническата класа в неговата борба с буржоазията и построяване на ново комунистическо общество. – прим. РП).
Продолжение следует