В обществото, както и в природата, няма изолирани явления. Всички явления от икономическия живот на обществото са взаимосвързани и зависят една от друга.

Например в СССР и в другите социалистически страни средствата за производство — фабрики, заводи, земя —се намират в собственост на целия народ. Затова отношенията между хората в процеса на производство на материални блага се характеризират, като отношения на сътрудничество и вза­имопомощ. Това се обуславя от отношения със социалистически характер на разпределение на резултатите от производството — според мерките на труда, вложени в общото дело на всеки член на съветското общество.

Друго е при капитализ­ма, където фабриките и заводите се намират в частна собст­венност. Отношенията, между хората в процеса на производство са принципиално други, а именно капиталистически. Такъв ха­рактер носи разпределението на резултатите на труда — целия произведен продукт тук принадлежи не на този, който го произвежда, не от трудещите се, не от работническата класа, а от собственниците на средствата за производство, буржоазията. При това няма мира и самата буржоазна класа — всеки частен капиталист се бори един с друг за получаване в своята собственост на все по-висок обществен продукт (печалба). В буржоазното общество има непрекъсната конкурентна борба — борба за преживяване между работници и буржоазия и вътре в самата буржоазия и затова отношенията на хората едни към други в това общество не са другарски, както при социализма, а изострени, както към потенциални врагове или неприятели, които могат да бъдат обидени, банкрутирани, ограбени и т.н.

Така от едно икономическо явление — собственност на средствата за производство — неизбежно следва друго явление — определен способ на разпределе­ние на материални блага. Ето това е връзката, взаимозависи­мостта, взаимообусловеността на едни явления с други и се изразяват в един или друг икономическизакон.

Кой е този икономически закон?

Икономическият закон отразява необходимите, при­чинно обусловени същественни връзки между ико­номическите явления. Тъй като тези връзки са устой­чиви, относително постоянни, те неизбежно се повта­рят.

Но при това не трябва да се мисли, че ролята на хората е пасивна — стой и чакай, когато икономическите закони сами всичко ще направят за теб. В действителност икономическото явление не може да стане без участието на хората. Творците на историята се явяват самите хора. Те- говори Маркс- са едновременно и автори и актьори в собственна драма.

Но само едно желание и воля на хората е недо­статъчна, за да се изменят едни или други икономически порядки. Капиталистическият строй например е възникнал и се развива независимо от това, че господстващия в това време феодален клас не само не е желал, но и про­тиводействал на неговото установяваме с всички достъпни ме­рки. Или да вземем за пример комунизма. Хората в много страни искат незабавно да се установи този обществен строй. Даже най-активните защитници на капиталистическото общество, разбира се не от буржоазията, а от числото на наемните работници, желаят да живеят при комунизма. Но те искат веднага да влязат в него от капитализма, не разбирайки, че се изискват много усло­вия за да възтържествува комунизма. Излиза, че живота на обществото, както и природата е подчинена на определен­ни обективни закони, т. е. закони, които не зависят от волята и съзнанието на човека.

Икономическите закони действат и тогава, когато ние даже не знаем за тяхното съществуане. Човешкото общество се развива постъпателно в сила на действия породени от обективни икономически закони, макар и открити относително неотдавна — в средата на XIX век, едва с възникването на марксическата политическа икономика. Същото е и природните закони. Никой не е знаел за съществу­ването на законите за съхранение на веществата, енергията, земното притегляне, докато не били открити в своето време от велики учени.

Но, както казахме, не е вярно да си представяме, че обектив­ния характер на икономическите закони предполага ав­томатически ход на развитие на общественните явления, че хората и обществен­ите организации могат сляпо да следват сти­хийните процеси, сами за себе си ставащи в обществото. Ето как тази позиция изказва доктор Ряхин, герой от повестта на Горки "Градчето Окуров": "А вие, батя, не се вълнувайте. Вие разсъждавате фи­лософски: човек не може нито да ускорява събитията, нито да ги задържа, както и не може да спре въртенето на земята, развитието на прогресивната парализа или напри­мер този идиотски дъжд. Всичко, което трябва да стане— ще стане, което не може — няма да стане, така че не скачайте! Това, батя е доказано от Маркс и значи—ша­баш!".

Разбира се такова разбиране на обективния характер на икономическите закони няма никакво отношение към Маркс и марксизма. Напротив, марксизма учи, че хората могат да познаят икономическите закони и да ги използват за своите интереси. На основа изучаване на природата на икономическите явления на буржоаз­ното общество, условията, които пораждат законите на развитие на капиталистическия способ на производство, може да се разработи правилна програма за революци­онно преобразование на обществата. С ликвидацията на буржоазния способ на производство прекратяват своето действие и икономическите закони на капитализма. А значи, хората не са безсилни пред обективните закони, както на обществата, така както не са безсилни по отношение към природата.

Ние отлично знаем, че законите на физиката, химията, биологията и другите естест­венни науки, познати от човека, ши­роко се използват в интерес на хората и много силно сменят окръжаващия ни нас свят. Този самия дъжд, за който говори фаталиста доктор Ряхин, сега е напълно подчинен на волята на хората — вече има технологии, способни да предизвикат дъжд или да го забавят за известно време.

Същото е и в общественния живот. "Общественните сили— писал Ф. Енгелс— подобно на силите на природата, действат сляпо, насилственно, разрушително, докато не ги познаем… Но един път познали тяхната природа, те се превръщат в ръцете ни от демонически повели­тели в покорни слуги. Тук също така е и разликата, между разрушителната сила на електричеството в буреносната мълния и укротеното електричество в телеграф­ния апарат и дъговата лампа, както и в разликата, между пожара и огъня- действащ на служба на човека".

Между икономическите закони и законите на при­родата има немалко общо. И едните и другите са обективни, независи­ми от волята и съзнанието на хората. В същото време те се отли­чават едни от други.

Първо- законите на природата възникват и действат без участието на хората, докато икономическите закони могат да се осъществяват само в процеса на дейност на хората.

Второ- законите на природата са вечни, докато незначителна част от икономическите закони действат на всички стадии на историческото развитие на човечеството. Голяма част от икономическите закони но­сят преходен характер: заедно с изчезването на ико­номическите условия изчезват и самите закони, отразяващи тези условия.

За всяка общественно-икономическа формация са характерни взаимовръзките между производителните сили и про­изводственните отношения. Затова икономическия за­кон, отразяващ връзката и взаимодействието между тези страни на способа за производство е всеобщия закон, действащ на всички стадии на развитие на човешкото общество. Всеобщ характер носи също така закона за по­вишаване производителността на труда и др.

Икономическите закони, които действат само на един способ на производство се наричат специфични закони. Сред тях се откроява един, който отразява основната същност, главните черти на производственните отношения на дадено общество. Този закон се нарича основен ико­номически закон на това общество.

Сферата на действие на някои икономически закони не се ограничава в пределите една формация, макар и те да нямат всеобщо значение. Такъв е например, закона на стойността, който действа в условия на просто стоково стопанство, съществуващо в много формации, в това число в капиталистическото общество и при социализма.

Следва да се спомене и за тези икономически закони, които са характерни само за един или друг ста­дии от развитието на определен способ на производство. На­пример за монополистическия стадии на капитализма е при­същ закона за монополно високата печалба. Аналогичен на низшата форма на комунизма действа закона за разпределение по труд, който на по-висок стадий не действа.

Всеки от специфичните икономически закони (освен от основните икономически закони) отразяват една или друга страна от производственните отношения на даден способ на производство. Но тъй като всички стра­ни на производственните отношения на обществата са неразривно свързани едни с други, то и законите на всеки способ на производство действат не изолирано един от дру­г, а в тясна връзка по-между си.

Далее