Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2016 16:20 - Как се осъществява преход от стар обществено-икономически строй към нов
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 — Социализмът се провали! –викат нашите врагове, злорадствайки.

— Вие сами виждате, социализма е  невъзможен! – тържествува буржоазията.

Как и се харесва тази мисъл! Защото това означава, че може завинаги да се съхрани своя паразитин образ на живот, вековечно да седи на гърба на работническия народ.

Но буржоазията е лош диалектик и лош историк.

Диалектиката учи, че никой и никога не може да отмени развитието, прехода от старото към новото. Както и да се съпротивляват силите на старото в края на краищата новото винаги побеждава.

Историята го подтвърждава.

Човечеството действително се движи по пътя на развитие, по пътя на прогрес. То действително преминава от низша общественно-икономическа формация към висша, от стар строй към нов.

Но прехода от стар обществено-икономически строй към нов е процес изключително труден и сложен. Понякога този преход може да  е столетия, а и хилядолетия, като например разлагането на родовия строй.

Процесът на преход на човечеството към нов строй е неравномерен, той не става едновременно и еднакво на цялата планета, у всички племена и народи, защото различните народи живеят в различни условия. У едните този процес започва по-рано, у други по-късно, у едните става по-бързо, у другите по-бавно.

Във всяко развитие се редуват периоди на бавно, постепенно развитие – развитие еволюционно, и скокообразно, бързо — развитие революционно. Революционното развитие трябва да предшества периода на бавното, постепенно развитие. В този период постепенно се натрупват изменения – чертите на новото в старото. Когато в старото се натрупват достатъчно черти на новото, които встъпват в противоречие със старите, когато противоречията между новите и старите са достатъчно обтегнати, че новото вече е невъзможно да живее със старото – тогава става революционен скак, революция, преход в качественно по-високо състояние. При това всчко ново и старо известно време ще съседства, те ще съществуват едновременно. В старото ние ще видим предпоставки за новото, а в новото – отживелици от старото.

Това се отнася и към историята.

Новият строй не настъпва на раз-два, не смита стария строй веднага и без остатък. Смяната на един строй с друг напомня сманата на сезоните. Например, по календара у нас пролетта започва на първи марта. Но в действителност никога не става така, че зимата веднага, рязко в един ден свършва и веднага в един ден настъпва пролетта. Ние вицдаме, че в природата известно време зимата и пролетта съседстват- живеят заедно. Ние виждаме в един и същи ден и зимата и пролетта – из под стопяващия се сняг избива зелена трева и първите пролетни цветя. По календара есента настъпва на първи септември. Но още в средата на август, независимо от топлото, даже горещо време ние виждаме признаци на настъпващата есен – първите жълти листа. И обратно – в средата на есента, независимо от пожълтяването на листата на дърветата, нерядко настъпват топло, като през лятото дни. Или — зима и пролет, лято и есен проникват едни в други, като известно време съседстват, преди новия сезон окончателно да замени отиващия си.

Така става и в общественното развитие, при прехода от стар обществен строй към ново. В стария отиващ си строй вече се забелязват елементи на новия, идващ на смяна. А в новия строй, когато той заменя стария, още известно време остават елементи на стария строй.

Примери за това много.

Още в епохата на първобитния строй ние вече виждаме първите елементи на бъдущето класово общество – началото на имущественното разслоение, натрупване на материални блага у вожда на племето и жреците, усилване на тяхната власт и влияние и отслабване влиянието на общината, обръщене в раби на взети в плен воини, които се превръщали в слуги на вождовете и жреците. В старото ние виждаме първите черти на новото.

И обрaтнo – в новотo дълго време остава предишното старото. След разлагането на първобитния строй и прехода към класово обществао остатъците от предишния общинен живот са се съхранили даже не на столетия – а на хилядолетия. Остатъци от пресишни общинни отношения се проялвали в обичаи, в представления и морални норми. Особенно забележимо остатъци от първобитност са се съхранили в такива класови общества, които възникнали непосредственно в разпада на първобитнообщинния строй, т. е. в древноизточните и феодални общества.  А у народите, исторически принадлежащи към стопанско-културен тип на планински земледелци-скотовъди – остатъци от родо-племенна структура останали и до днес. Към такива народи се отнасят кюрди, пущуни, арабски бедуини, в по-малко изразена форма — народите от Южен Сибир, казахи, киргизи, туркмени, ногайци, адигейци.

В рoбовладелския строй вече имало предпоставки за феодализъм, първите негови елементи. Например в някои робовладелски държави се използвали "рoби на пекулии" (на отделен им робовладелски участък земя), която предоставяла известна степен самостоятелност и даже икономическа заинтересованост, че създавала у тях икономически стимул. В такова положение били илотите в Спарта, пенестите във Фесалия, коринефорите в Сикион, гимнесиите в Аргос, лелегите в Карина и др. Методът на експлоатация на робите от този тип изпреварил формите на феодална експлоатация на селяните.

В Древен Рим бил института на колоната. Съществували също т. н. колони, по своето положение много близки до класическите крепостни при феодализма. Колоните били формално полусвободни, но фактически здраво привързани към арендуемите ими земеделски участъци (парцели), поробени селяни. Те били прикрепени към земята и можели да бъдат продадени заедно със своите парцели. Те не били роби, но и не се считали за свободни.

Или в робовладелския строй ние вече виждаме генезиса на феодалните отношения – зачатъци на новото в старото. И обратно – във феодалния строй, при господството на феодалните отношения са се съхранили остатъци от робство – остатъци от старото в новото. Владиците във феодалните държави и богатите феодали нерядко имали купени роби, като слуги, лична охрана, шутове, и пр. През цялото това време процветявала търговиятя с роби. Стотици авантюристи, желаещи леко и бързо да забогатеят, станали ловци на хора – водили кораби към бреговете на Африка, отличали чернокожи, като диви животни и продавали на пазари. Именно благодарение на това в последствие и станало възможно робството на негри в Америка. (Нима това не е чудовищно връщане към старото? В Най- напредналата капиталистическа страна било възродено робството!!! Но и това робство паднало. Независимо от това, че робовладелците яростно се съпротивявали и защитавали своето право да владеят хора, като животни, и цитати от библията, и пистолети и пушки).

Същото виждаме и при прехода от феодален строй към капитализъм – борба на старо и ново, зараждане на нови буржоазни отношения вътре във феодалния строй и отживелици от стари феодални отношения в капиталистическия строй.

През XIV век във феодалния строй се появили първите зародиши на едро капиталистическо производство — работилници, основани на проста кооперация на наемен труд и търговски манифактури. Те възникнали в градовете-републики на Италия, а след това в Нидерландия, Англия, Франция и други страни. А собствениците на тези производства положили началото на класата на буржоазията, която в бъдеще е предстояло да започне война против феодалните благородници и абсолютизма и да извършат буржоазна революция – установявайки нов обществен строй – капитализъм.

И обратно – дълго време, дори до втората половина на XIX век даже в напредналите буржоазни страни на Западна Европа се съхранили феодални отживелици – монархическа форма на управление, помешчишко земеделие, съсловно деление на обществото и т.н. В Русия всички тези феодални отживелици са се съхранили до 1917г., спирайки развитието на капитализма, встъпвайки в противоречие с новите капиталистическими отношения. (И, както е известно, Февруарската буржоазно-демократична революция трябваше да унищожи отживелиците на феодалния строй – да заменят монархията с република, да премахнат съсловията, ликвидират помешчичешкото земеделие и да дадат земя на селяните).

A такава отживелица, такава феодална заблуда, като малкия собственик – останал на цялото време на съществуване на капитализма. И даже на целия преходен етап от капитализма към социализма, през цялото време на трансформация на капиталистическата икономика в социалистическа, както в съветския НЕП.

***

От тези примери ние виждаме, как става прехода от стар обществен строй към нов. Това винаги е нелек, сложен, неравномерен, често мъчителен процес.

Човечеството дълго- векове, а понякога хилядолетия преминава от стар строй към нов. Дълги, векове, а понякога даже хилядолетия старото остава в недрата на новото, съпротивява се не иска да си ходи. За това, че обществото е преминало към нов строй е нужно десетки и стотици милиони хора да сменят своя образ на живот, нужно е те да се откажат от своите стари привички, възгледи, обичаи и да възприемат новото.

Ако при това е нужно да се сломи съпротивата на тези сили, които се стремят да съхранят стария строй, защото той им е икономически и политически изгоден, съпротивата на имащите класи, не желаещи да губят власт и богатства – то тогава прехода към нов строй се извършва дълго, жестоко и с упорита борба.

В този случай силите на новото и силите на старото, силите на революцията и силите на контрареволюцията влизат в смъртна схватка. В тази схватка няма среда. Не трябва да се остава в страна, не трябва да се застава между воюващите, да бъдеш и за едните, и за другите, или з другите или за едните. Тогава всеки член на обществото така или иначе участва в борбата, така или иначе се оказва или в първия, или във втория лагер, или помага на революцията и се сражава с контрареволюцията, или пречи на революцията и служи на контрареволюцията.

***

Враговете на работническата класа, които искат завинаги да съхранят своето господство над трудовия народ и своето право да живеят за сметка на него, сега говорят: е какво, провали се вашия социализъм? Обещахте да построите комунизъм – а вместо това се върнахте в капитализма?

Но да серадват им остава мако. Само се огледайте наоколо. Светът отново започва да се надига. Само слепия може да не види, че класовата борба в света нараства. И само глупака може да не разбере, че това означава едно: приближава се нов революционен подем.

А по повод неуспеха социализма от първата вълна – да, в историята вече е било така, че старото временно е побеждавало, вземало е връх, а новото временно е търпяло поражение, отстъпвало е. На известен период от общественно развитие е спирало даже се е обръщало назад. Това се е случвало в преходни моменти, когато новото още не получило окончателен превес над старото, когато между тях още е продължавало противостоянието и всичко е можело да се наклони или на една страна, или на друга.

Tова ние много добре виждаме на примера на борбата на капитализма и феодализма, на примера на буржоазните революций и феодални контрареволюций. Във Франция е имало цели три буржоазни революции. Двете първи завършили с поражение. Феодалите и в двата пъти си връщали властта и реставрирали феодалната монархия. Победители и революционни палачи – феодалните блогородници – тържествували и тръбили на целия свят, че те завинаги са се разделили с републиката, че на веки е вечна "свещенната власт на краля", монархията и привилегиите на знатните. (Както днес стопаните тържествуват и празнуват победата над социализма).

Но третата революция окончателно смела монархията. Абсолютизмът паднал, била установена република. А човечеството все пак преминало от феодализъм към капитализъм.

Победата на старото, връщането назад, тържеството на реакцията– всичко това се оказало временно. В края на краищата победило новото. По-прогресивният строй сменил отживелия.

И така е било винаги. Независимо от всички временни победи на реакционната класа и въпреки всички временни поражения на революционната класа — в края на краищата революционния клас побеждавал, а реакционния търпял поражение. Новото встъпвало в своите права, а старото заминавало на бунището на историята. Преходът на нова, по-висока ступен на развитие, преход към по-прогресивен обществен строй е неизбежен.

Що се отнася до поражението на съветския социализъм. Социализмът това е преход от капитализъм към комунизъм. Като преходен строй, той съвместява в себе си и черти от комунизма и някои остатъци от капитализма. Така остатъците от капитализма са били стоково-паричните отношения (които при комунизма няма да съществуват). При господството на социалистическия способ на производство в СССР стоково-паричните отношения се съхранили (защото е невъзможно да се отменят те изведнъж, изведнъж да се премине от капитализъм към комунизъм). Обема на стоково-паричните отношения до смъртта на Сталин непрекъснато се съкращавал, ролята на парите падала. И трябвало да настъпи момент, когато стоково-паричните отношения тярбвало да изчезнат напълно, или ние е трябвало да преминем към комунизъм. Тогава победата на новото над старото би била закрепена окончателно. Опасността от връщането към старото, опасността от контрареволюция щеше да изчезне завинаги.

Докато се съхраняват стоково-парични отношения те непрекъснато биха пораждали частнособственическа стихия на дребнобуржоазните бургерски слоеве. Тези слоеве били бессъзнателни или понякога и съзнателно враждебни на социализма и така или иначе са се борили против него, разлагали са го.

С други думи – при социализма борбата на новото и старото продължавало, не била завършена.

Затова, както въобще в преходния период, когато старото още не си е отишло окончателно от историческата сцена, а продължава да се бори за живот – в период на социализъм е възможна временна победа на старото и реставрация на отживелия строй, или  буржоазна контрареволюция.

Ние бяхме свидетели, как това се извърши в действителност. Буржоазията е удържала победа над работническата класа и нашата страна се върна на преминал исторически етап, от прогрессивен строй, зад който е бъдещето — към строй, изчерпал своите възможности за развитие и станал тежест на ръцете на човечеството. Станало спиране на развитието, връщане назад.

Но ние знаем, че човечеството върви само напред. Всяко спиране или връщане назад може да бъде само временно. Както във Франция победата на феодалната знат над буржоазната революция била само отсрочка на гибелта на обречения строй – феодализма, така и днес победата на буржоазията над социализма е само отсрочка гибелта на отживелия своето капитализъм.

***

Така че нашите врагове бързат да се радват от свалянето на съветския социализъм. Бързайте повече да изпиете и изядете и повече проститутки да окъпете в шампанско, защото не ви остава време.

Връщането обратно, отживелия, исторически изчерпал себе си строй е временно. Пролетариатът не е разгромен, той временно е отстъпил и се готви за ново настъпление. Ние знаем, че нашата победа, победата на работническата класа, победата на социализма – исторически неизбежна. И неизбежно е поражението на тези, които днес танцуват на костите и злорадстват по крушението на съветския социализъм.

Оксана Снегирь




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 588271
Постинги: 1420
Коментари: 182
Гласове: 317
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031