27. Как из прибавочной стоимости образуется прибыль.
Печалбата — това е излишъка на доходите над разходите, т. е. известен прираст, увеличение стойността на самия капитал. Целият въпрос се състои в това, как се получава този излишък.
Да дадем пример. Да допуснем, че за производството на партия тъкани капиталиста разходва 1 млн. рубли,от които 100 хил. рубли — амортизационни разходи, 600 хил. рубли — разходи на суровини, материали, гориво и т. н. и 300 хил. рубли — заплати на работниците. При норма на добавена стойност, равна на 100%, стойността на всички партии тъкани ще бъде равна:
1) старата стойност (стойността на постоянния капитал, пренесен на стойността на новата стока) — 100 хил. рубли + 600 хил. рубли = 700 хил. рубли;
2) новата стойност — стойността на възпроизведения променлив капитал — 300 хил. рубли + добавената стойност 300 хил. рубли = 600 хил. рубли.
Така, стойността на всички партии тъкани ще е равна: 700 хил. рубли+ 600 хил. рубли = 1300 хил. рубли.
Тези 1300 хил. рубли изразяват количеството обществено необходим труд, изразходван за производството на дадената партия тъкани. Но 300 хил. рубли (добавена стойност) са продукт на незаплатения труд. За производството и капиталиста не е изразходил и пукнат грош! Стойността на стоката за капиталиста се състои от разходите на оборудване, суровини и работна сила, т. е. в нашия пример тя е равна на 1 млн. рубли. Тези разходи и са капиталистическите издръжки на производството, които са равни на сумата на постоянния и променлив капитал.
«Тази част от стойността на стоката — писал К. Маркс — е обезщетената цена на потребените средства за производство и цената на използваната работната сила, възстановява само това, което струва на стоката за самия капиталист и затова образуват за него разходи при производството на стоката».
От гледна точка на капиталиста, разходите за постоянния и променлив капитал са еднакво необходими. Него го интересува само получаване на доход. Затова излишъка от добавената стойност от 300 хил. рубли., встъпват като резултат от разходите за целия капитал и приемат форма на печалба за капиталиста. Създава се озаблуждаваща видимост, че печалбата от 300 хил. рубли е породена от целия капитал, като променливия, така и постоянния, и се явява резултат от капиталистическите издръжки за производството.
В действителност печалбите са добавена стойност, създавана само от труда на наемните работници в производството, но встъпваща, като по рождение от целия авансиран капитал. Ето защо Маркс нарекъл печалбата превърната форма на добавена стойност.
Печалбата маскира обществените отношения на капиталистическото общество. В предприятията капиталиста произвежда стоки. В тях се въплъщава стойността (в това число добавената стойност), създадена с труда на наемните работници. Капиталистът продава стоки, печелейки пари, сумата на която превишава първоначално авансирания капитал. Ще си кажете, че получената им печалба е възникнала може би в процеса на обръщане — в резултат на обмяната на стоки за пари- 1 млн. рубли за капиталиста след продажбата на стоките се превръщат в 1 млн и 300 хил. рубли. Но на дело тя е създадена с труда на работниците, тези самите работници, които капиталиста не заплатил за стоките на сума 300 хил. рубли нито копейки! А капиталиста само тези стоки превръща в парична форма. Получава се че тези 300 хил. рубли изразяват отношенията между капиталистите и наемните работници, те са резултат от добавения труд на наемните работници.
Има още един интересен момент, който следва да се отчита. Капиталистът може да получи печалба и в този случай, когато стоките се продават под своята стойност. В нашия пример той ще получи печалба, ако стоката се продаде за 1250 хил. рубли., 1200 хил. рубли и даже за 1050 хил. рубли. Т. е. всяка надбавка към капиталистическите производствени издръжки (към 1 млн. рубли) ще бъде за капиталиста печалба.
Работата е в това, че в условията на капитализма има големи колебания на пазарните цени нагоре и надолу от нивото на стойността. Затова величината на печалбата в дадения конкретен момент у даден конкретен капиталист може рязко да се колебае в зависимост от колебанията на цените на пазара и така самата печалба ще е по-голяма или по-малка от цялата сума на добавената стойност, произведена от неговите наемни работници.
В тези условия истинския източник на печалбата — добавената стойност още повече се затъмнява и маскира. Затова е много важно да се умее да се отличава външната видимост наблюдавана в обикновения живот и явленията от тяхната действителна същност, от тези дълбоки процеси, които стават всъщност в икономическия живот на капиталистическото общество.
Далее
К курсу «Политическая экономия капитализма»