Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02 12:00 - Революцията наближава-страхът на буржоазията пред Ленин нараства
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове:
1



Поредният литературен лакей получил https://rg.ru/2017/12/12/lev-danilkin-poluchil-glavnuiu-literaturnuiu-premiiu-goda.html неотдавна голяма премия «за фундаментален труд» за Ленин. Авторът на поредния пасквил твърди, че за времето на работа над книгата е прочел събраните съчинения на Ленин и даже ходил по ленинските места в търсене на натура за творческо вдъхновение. В резултат се получило «приключение на човек», повлиял на историята на XX век и «измислил този свят, в който ние всички живеем».

Ето я цялата буржоазна философия. Капиталистите получили именно това, което и поръчали: лъжа, идеализъм, исторически салати, нищожни факти и измислици.

Веднага възниква въпроса: струвало ли си е автора заради «приключение» да четеш 55 ленински тома?

Очевидно, струвало ли си е в крайна сметка, ако не четеш (а ние сме убедени в това, че той Ленин не е чел, още повече от всичките 55 тома; не всеки съветски професор-марксист е чел ленинските ПСС — това е «героичен подвиг» в късния СССР са го извършили буквално единици!), то гръмогласно да заявяваш за това, или за получаване на литературното подаване е нужно било да се убеди своите стопани и заявители в своето трудолюбие и преданост, а читателите — в това, как е било проведено голямото и сериозно изследване, резултат от който уж е основан на огромния материал от статиите и книгите на самия Ленин, а значи «обективните» и «безпристрастните».

Но буржоазните идеолози все пак четат класиците на марксизма. Кое у него четат. Защо го правят?

Обикновено своите «разобличителни трудове» тази публика шулерски е представена от цитати, изведни от контекста на различните работи от класиците и своите комментари към тези цитати. Тя сравнява тези цитати и намира между тях нужните «противоречия». По тези пътища тези автори търсят и намират в трудовете на класиците «доказателства за престъпни болшевишки планове» или «доказателства» за това, че всички вождове на работническата класа били патологически личности. И колкото «по-дълбоко» какво да е сензационно буржоазно «разследване» за болшевизма, толкова тя е по-глупава, мръсна и подла.

В «разобличенията» на Ленин, в «откриването на неговата ненормалност» се проявява класовия интерес на буржоазията. Tя и нейните идеолози считат за нормален и закономерен само капитализма, частната собственост, конкуренцията и анархията на пазара, кризите, безработицата, жестоката експлоатация на работници, тяхната страшна нищета и безправие, национализъм, който им помага да удържат своите наемни роби в подчинение, и своите «свещенни» войни за преразпределение на пазари. Всякa дейност на отделни хора и политически организации, които противоречат на буржоазната политика и идеология и е нацелена на сваляне на капитализма, на освобождаване на трудещите се от нищета и безправие, капиталистите и техните учени слуги обявяват за «противоестествена», незаконна, «чудовищна», попиращи вечните, светите права и свобода на личността и т.д.

Буржoазните литератори и «изследователи» вече много пъти обявяваха Октомврийската революция за случайно и изкуствено събитие. Че цялата работа е в злата воля на немските шпиони – болшевики начело с главния враг на Русия – Ленин.

Буржоазните идеолози считат класовата борба на пролетариата против капитализма  за машинации на външни врагове и тяхната марксическа агентура вътре в страната, считат ги за нахвърляни отвън на мирното и щастливо капиталистическо общество, в което няма никакви същественни противоречия. Те ще направят всичко възможно за да замажат и «опровергаят» това обстоятелство, че класовата борба на съвременните наемни роби против буржоазията и капитализма, както и класовата борба на трудещите се в миналите епохи против робовладелците и феодалите е била и е исторически неизбежна, закономерна движеща сила на обществото.

Писателите–лауреати би следвало да знаят, че борбата на класите е закономерна и обективна, защото произтича не от главите на «безбожни агитатори», а от условията на развитие на материалния живот на обществата. Но да признаят буржоазните литератори или идеолози обективните закони на историята и историческата необходимост – значи да признаят неизбежната гибел на капитализма, или своята собствена класова смърт.

Затова идеологическите слуги се силят да докажат, че борба на класите няма, или че причините, пораждащи класовата борба не са антагонистическите способи на общественото производство, а всички тези търсения на отделни «патологически личности» или група на «врагове на отечеството». И че всички сили на реакцията се хвърлят в атака, когато трудовите маси започват да осъзнават, че само властта в ръцете на трудещите се маси и победата на социалистическия способ на производство ще доведат до унищожаване на социалните антагонизми, до мир и единство в обществото.

Такава позиция на буржоазните идеолози не е в резултат от техните теоретически заблуди, слабоумие или класова слепота. Тъй като те вярно служат на буржоазията, опират се до нея и сито се хранят и с гибелта на капитализма загиват и те – като част от експлоататорската класа. Затова въвъ всички «разоблачения» и клевети към Ленин и болшевиките встъпва класовия интерес на експлоататорите, страха пред надигащия се крах, пред растящата пролетарска революция.

Но буржоазията се страхува не само от нейното настояще, но и от бъдещето. Тя се бои и ненавижда своето минало поражение. Защото Октомврийската революция и социалистическия строй в СССР категорически противоречат на коренните класови интереси на световната буржоазия и понятията на нейните идеолози за «нормален», «богодаден» обществен строй. Затова нейния реакционен лозунг – «нищо, освен капитализъм не може и не трябва», — ето магистралната линия на всички стари и съвременни «разобличители» на Ленин.

Ето и поредния опровергател на болшевизма от самото начало подхваща под своята книга съответстващ на капитализма идеен фундамент. Той обявява, че човешкото битие е създадено от човешкото съзнание. Той отначало отрича материалната обусловеност на историческото развитие и отива в идеалистическия мрак: «Ленин измислил този свят, в който ние живеем». На господина е безразлична цялата история на обществата, която показва, че нито един, даже най-влиятелния гений, не може «да измисли» основното направление в историческото развитие, не може със своята воля да прескочи даден необходим етап или върне историята назад. В историята действат сили и причини, много по-могъщи, отколкото волята и желанието на отделни хора.

Премираният «разобличител» Данилкин, както и всички негови колеги, оценява ролята на Ленин в историята на основание на това, че е успял да го разгледа на повърхността на общественния живот. Той «изучава» само това, което улавят очите, лекото, достъпно и просто за разбиране. Такива случки с особено внимание от личния живот на вожда на работническата класа, третостепенни обстоятелства и фактики, с които е напълнен нормалния човешки живот. В същото време те фалшифицират фактите и съзнателно игнорират тези същественни обстоятелства, които са скрити под повърхността на хода на събитията, но които и представляват истинското съдържание на историята, живота на обществата. Тези същественни обстоятелства  — движещи сили на историята, състояние на материалното производство, нивото на производителните сили и техните противоречия със своята обществена форма, класи и класова борба, с други думи буржоазията приканва да се зхвърли от историята и да се обяви «за несъстояла се».

Такъв подход довежда автора до «разобличение» към това, че обявява за общо и закономерно единичното и случайно в историческия процес. Данилкин е типичен субективен идеалист. Той отхвърля историческата закономерност и творческата роля на народните маси и счита, че единствените творци на историята се явяват «патологическите гении». Историческата необходимост и историческата роля на личностите у такива писатели съвършено се изключват една от друга.

Буржоазните идеолози не могат да установят правилното отношение между необходимостта и свободата в общественото развитие. У тях или Троянската война започва от претенциите на двама мъже за красавицата Елена, или цялата история придобива вид на фатално, предварително определено от ред изолирани събития, в които няма никакво човешко творчество. Но за развитието на обществото са необходими както обективни, така и субективни предпоставки. Законите на историческата необходимост се реализират не чрез въздуха, а чрез дейността на живите хора, чрез борба на авангардните класи, чрез активнаъа дейност на партията, в това число и чрез работата на политическите и идейни ръководители.

Данилкин игнорира обективната необходимост и дейност на масите и говори за това, че за изменение на историята е достатъчно само «свобода на волята» на човека, при това те разглеждат човека «въобще», без всякаква връзка на него с определени класи, без неговите класови интереси и без отчитане на тези материални условия, в които той действа. Затова критикувайки Маркс или Ленин, буржоазната публицистика често се опират на личния живот, погрешно разбиращи го, разглеждайки учителите на работническата класа, като обикновни граждани, които уж действат от вечни дребноеснафски подбуди, или съдейки ги по себе си.

Буржoазията е луда, защото работническата класа и неговите най-добри представители всъщност са творили и ще творят история. Капиталистите считат, че правото на живот им принадлежи само на тях. Но буржоазната власт, която не иска и не може да реши назрелите исторически задачи и отхвърля законите на развитие, само увеличават обществения хаос и произвол. А Ленин и болшевики творили историята осъзнато, на основа правилното разбиране на потребностите на развитие на обществото.

Данилкин твърди, че Ленин винаги е постъпвал така, както му се е искало. Това е глупава лъжа. Болшевиките никога не са действали произволно. Те са работели в исторически конкретни обстоятелства, които били създадени от целия предшестващ ход на развитие. Те са изучавали тези обстоятелства и са поставяли пред работническата класа и нейната партия политически задачи, определяйки пред тях условия, пътища и средства за решаване на тези задачи. Именно на Ленин принадлежи изключителната роля в организацията на пролетариата и в ръководството на неговата борба, борба с хаоса и произвола на капиталистическите отношения.  Обективната правота на Ленин и болшевиките е била доказана от победната Октомврийска революция и успешното строителство на социализма в СССР.

Тези исторически факти днес особено възмущават експлоататорската класа. Затова против Ленин и ленинизма се спускат най-тъмни и реакционни сили на буржоазната идеология. Те отново и отново раждат поповските теории, по които хода на историята – хаос и мъгла, в които събитията стават случайно, «по волята на небесата». У други идеалисти историческото развитие има вид на пряка бетонна полоса, в края на която хората вървят по предварително установен график, също даден отгоре. Съвременните крадци и попове от философията обвиняват Ленин за това, че той в своето учение механически е месил историческата случайност и необходимост, а следователно, целия исторически материализъм е недействителен.

Всъщност в историята действат, както главни вътрешни причини, даващи основно направление, так и многочислени конкретни обстоятелства, които влияят на главните причини, водят магистрална линия към различни отклонения, зигзаг, изменят формите на развитие и даже предизвикват кратковремени откати назад. Тези обстоятелства също действат чрез хората и дават възможност на личностите, възглавяващи борбата на класи, маса и партия, или да ускоряват (личност революционна), или забавят (личност реакционна) хода на историята.

Дипломиранитe лакеи не признават никакви фактори на забавяне или ускоряване на историческия процес. Това е понятно: не трябва да се признава своята реакционност. Но ускоряването на историята зависи от цял ред такива фактори. Високата степен на икономическо развитие на обществото, голямата численост на трудещите се маси, активно встъпващи в политическия живот, степента на тяхната класова съзнателност и разбирането на своите коренни интереси способства за революционното преобразуване на живота. Масите изискват от политическото ръководство, а това значи, че техните ръководители своята работа могат както да съдействат, така и да препятстват ръста на съзнателността и революционната организация на масите. Ако ръководителя върви против народа, откъсва се от масите и престава да се опира на тях, свалят масите от революционния път, значи той така или иначе забавя хода на историята и забавя смъртта на капитализма, усилвайки мъките на работническата класа. Ако ръководителя е на своето място, ако той разбира действителните нужди на народа, вижда перспектива и знае, как да се водят масите, значи, той приближава революцията и освобождава трудещите се маси.

Отличието на Ленин и болшевиките от обикновените редови заблуждаващи се състои в това, че те съзнателно участват в развитието на историческата необходимост. Те съдействали за нейната материалната реализация, разбирайки, каква роля им е необходимо да изиграят в този революционен процес, в който трябва да се извърши изход за пределите на съществуващите капиталистически отношения. Ленин и болшевиките разбирали, че личността може да измени темповете на историята, но личността не може да отмени този ход. Издигнатият човек ускорява историческия процес, ако той правилно разбира законите на този процес и ги забавя, ако действа въпреки тези закони. Влиянието на личността на общественото развитие зависи от това, интересите на коя класа и партия той изразява в дадения момент- революционни или реакционни, и от това, доколко пълно ги изразява. При това истинската историческа величина на личността зависи от това, доколко добре той изразява именно революционнитее интереси на авангардната класа. От тук е ясно, че Ленин е уникална по величина историческа личност. Сталин, отговаря на въпрос, може ли да се сравни историческата роля на цар Петър I и Ленин по отношение на Русия, не замисляки се казал, че Петър – е само капка в морето, докато Ленин – това е цял океан.

***

Ние накратко засегнахме, как и защи четат Ленин идеологическите слуги на буржоазията. Нас това ни интересува, защото виждаме в какво направление се подготвя поредната подлост и лъжа.

Но много по-важно ни е да знаем, как и защо четат Ленин съвременните марксисти и авангардни работници. Всъщност четат го защото опирайки се на ленинския гений и изучавайки колосалния опит на болшевиките, реализира своите класови интереси – сваляне на капитализм, разрушаване на буржоазната държава и завоюване на диктатура на пролетариата.

Ленинските статии и книги дават и общи и конкретни указания за да се премине към победа на революцията по кратък път и с най-малко възможни жертви.

Как четат Ленин тези хора? Ясно, че не подред, том след том, механически, за количество прочетени страници. Така го четат данилковците. А работниците Ленин го изучават, обръщат се стъпка по стъпка към основните въпроси на ленинизма — за да заложат за себе си устойчив марксистски фундамент. Четат го прилагайки го към възникналите злободневни тактически въпроси от теорията и практиката, а значи, отнасят се към събраните съчинения на Ленин, като към нестарееща революционна енциклопедия.

Отминаха времената, когато ПСС събираха прах по рафтовете. Капиталистите знаят, че работниците, които преди 6 – 7 години отмятаха настрани ленинските мисли и повтаряли глупостите на буржоазната пошлост (немски шпионин, половин живот си почивал в Швейцария и т.н.), започнали да свалят от рафтовете нужните томове и да ги четат. Това е верен знак, показващ, че върви ръст на класовата съзнателност на пролетариата.

И тук не трябва да се казва, че буржоазията изведнъж започнала да облива с помия Ленин. Тя и не е преставала да прави това. Друг въпрос е че в идеологическата война с комунизма акцент малко се е изместил от Сталин на Ленин. Дейността на Ленин е по-далеч времево от днес, а значи, открива се голям простор за професионалните лъжци. Сталин го помнят и защитават дедите. Огромните достижения и успехи на сталинското време днес са все по-видни и очевидни, а това води до по-яростна е буржоазната идеологическа машина, толкова по-внимателно народа сравнява своите днешни условия на материалния живот с тези условия, в които народа е живял при Сталин. Сравнява и достига до противоречие: ако Сталин е толкова лош, както ни казва всеки боклук, то защо при него е имало висок и непрекъснат ръст на материално и културно ниво на простите хора? От къде са всички наши победи, ако Сталин е бил лош и водил страната от грешка към грешка? Значи, не е бил лош, и народа свой любил и защитавал. И лъжата буржоазна не достига цел.

С фигурата на Ленин у буржоазията работите са двойствени. От една страна, той е много удобна мишена за клевета, а от друга – управляващата класа разбира  колосалното значение на Ленин за съвременното работническо движение. Затова буржоазната държава мигновено и чувствително свързва ръста на протестите на трудещите се с ръста на тяхната класова съзнателност.

По данни на либерално-буржоазния «Център за икономически и политически реформи», в 3 тримесечие на тази година се наблюдава ръст на протестната активност на руската маса със 60%! Но главния детайл е в това, че от 445 протеста 1/3 (106) протеста са политически, в които ясно са звучали искания за изменение на действащите закони, уволнения на отговорни чиновници, демократизация на държавното управление. Трудещите се разбират, че всички социално-икономически и трудови искания са нужни и важни, но недостатъчни за решаване на главните задачи, за коренно подобряване на своя живот.

Буржоазната статистика дели протестите на части, за да откъсне опасната политика от приемлиеите икономически стълкновения. Ясно е че такова разделение е много условно. Защото авангардните работници от различни предприятия в Русия гледат на социалните и трудови конфликти именно като на низши, подготвителни степени на политическите стълкновения, а значи, расте числото на трудещите се, които считат класовата борба за политическо дело, включващи в себе си социални и трудови драки с буржоазията.

А тези драки възникват не поради капризност на работническата класа. Самите условия на живот, нищетата и разорението, го заставят да изясни своите класови интереси и формира неговото политическо съзнание. Капиталистическото присвояване, гонитбата на капиталистите за най-големи печалби неизбежно води до това, че за пролетариата остава все по-малък дял от обществения продукт, който вече не осигурява и физиологическия минимум на живота. Капитализмът е поставил цялото наше общество в такива условия, когато става невъзможно развитието на физическите и духовни способности на работната сила, както невъзможно става и развитието на техниките за производства, и ние виждаме днес, че капиталистическото ограничение на прогреса и ръста на революционна активност на трудещите се има между себе си тясна връзка.

А вече отдавна са възникнали нови производителни сили, които капитализма преднамерено разрушава, като излишно за себе си. Да ги използва тези сили той не е способен. А и съществуващия обществен строй по-нататък да го развива не е способен.

Материалните предпоставки на новото общество днес говорят за себе си в различни форми, в това число и във форма на политически протести. Ръстът на политическа съставляваща в борбата на пролетариата показва, че работническата класа в Русия бързо се превръща в действаща революционна класа. Самият «тласък» на работниците към политика, обръщение към ленинското наследство е стъпка към създаването на собствена политическа организация, революционни нотки, звучащи в много стопански и социални конфликти с буржоазията — всичко това ясно показва, че обективните условия, необходими за революционен преврат, в Русия са се сформирали или се формират.

Формират се и субективни условия на революцията. Ясно е че развитието на класовата съзнателност на пролетариата, неговата тактика не могат да имат друг фундамент, освен марксизма–ленинизма, който е и научно изразяване на историческия опит на революционна борба на работническата класа.

Това разбират и капиталистите и затова с всички сили се нахвърлят на Ленин. Правото на слово, премии за книги с «приключения» и друга еснафска мръсотия, излизаща из под перото на «следователите на ленинското дело» — малка цена за опита да се оглупи работническата класа и излезе от ръката на революционната теория, да го остави сляп и послушен. Само че пролетариите няма да четат лъжите на данилкини, те ще четат Ленин, така както го виждат и чувстват, защото Ленин е велик  работнически вожд, а данилкини и техните стопани – паразити и зли врагове на всички трудещи се.

Подготовил М. Иванов       




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 282229
Постинги: 854
Коментари: 96
Гласове: 170
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031