Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2018 12:00 - Секти и техните особености
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1251 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1. Какво е това секти и скакво се отличават от традиционната християнска религия.

В Древна Гърция секти са се наричали групи от последователи на различни философски учения. След възникването на християнството така започнали да се наричат групи от вярващи, отделили се от господстващата църква поради несъгласие с някои от нейните принципи или обряди.

Сектите възникват не просто от различното тълкуване на въпросите нав вярата. Само това различно тълкувание на въпроса за вярата зависи от различията на земните интереси на вярващите, от различията на тяхното обществено положение и социална принадлежност. В класовите общества, раздирани от класовите противоречия, протеста против угнетение и социална несправедливост често встъпва в религиозна форма, отразявайки безсилието на изоставените слоеве трудещи се пред господстващите класи.

Не отказвайки се от съществуването на християнското вероучение, сектантите често представят в догма на своята вяра нищожни отличия в обряда и култа, до употребата в храната на картофи, захар, чай, кафе, мляко (сладкоедци, трезвенници, постници, млекари и др.). Някои от тях считат своята вяра съвершенно отличаваща се от християнската религия и даже въобще отричат, че това е религия. Но их разногласия с классическим христианским вероучением не касаются самих основ религии. И вече тази особеност на сектантските вероучения говори много: не толкова не отказвайки се от основите на религията, а обратно- стараейки се да я укрепят, сектантите сменят само методите на религиозното оглупяване.

Отстоявайки само главното — вярата в бога, болшинството секти се отказват от опитите логически да докажат неговото съществуване. Богът е нужно да се чувства със сърце, говорят сектантските проповедници. Они полагают, что так можно защититься от истинной науки, которая давно не оставила камня на камне от религиозных доказательств бытия бога. А сердце, душа человека —  «материя темная», до конца не познанная, значит здесь еще можно спекулировать вволю, играть на чувствах людей.

Православните и католиците, както е известно се покланят на различни светии — особенни посредници между бог и хората, покровители на занаятчии, професии и т. н. Но развитието на науката и културата същественно подкопал този култ към светите покровители. Ето защо «преобразователите на религиите» — сектантите се отказват от поклонение пред светиите. Некоторые сектанты верят только в бога, другие — в Христа, третьи — в святого духа.

Болшинството секти отхвърлят култа към иконите. Сектантите се присмиват на поклонението пред иконите, като «дивашко». Но это не меняет самого существа веры. Ведь сектанты, отказываясь от икон, не отказываются от бога, он для них реально существует. Они всего лишь считают, что бога нельзя изобразить на бумаге, на холсте или, как изображены иконы, — на доске, он в душе человека.

Пищните дрехи на духовенството, външния блясък на църквите, театралността при богослужението винаги са били в крещящо противоречие с положението на полугладните, безимотни слоеве от вярващи. Трудещиете се виждали, че църквата и по външен свой вид е по-близо до царя и императора, отколкото до бедните и угнетени. Многие религиозные секты по этой причине отказались от внешней парадности своих религиозных обрядов и значительно упростили богослужение — так они старались приспособиться к верующим, подавляещее большинство которых люди неимущие, беднота.

Много секти дават на вярващия правото «свободно» да тълкуват «свещенното» писание, отхвърляйки авторитета на светите отци на църквата и тълкуванията на папи и патриарси. Това е също хитър тактически приом. С его помощью проповедники сект стремятся скрыть или замазать явные противоречия и нелепости «священного» писания, которые теперь, при всеобщей грамотности населения, видны многим рядовым верующим. Так, в результате «свободного» понимания Библии сектанты изображают «шесть дней творения» не как обыкновенные дни, а как целые эпохи, каждая из которых длилась тысячелетия. Наука также говорит об эпохах в развитии Земли. Отсюда сектанты делают вывод о том, что наука якобы подтверждает Библию. Всъщност никакви основания за разговор за началото на света науката не дава и да даде не може по принцип. Светът е вечен, у него няма нито начало, нито край. Когато учените говорят за епохата на развитие, те имат предвид не всичко окръжаващо ни въобще, а нещо по-конкретно — нашата Вселена,  планети, Земя, отделни звездни системи или човечеството .

Подобна «свобода» на тълкуване на Библията има за цел да изобрази сектантите, като хора авангардни, не чужди нах науките. Но на дело това се оказва все така заблуда, защото и в традиционната църква, поповете също старателно се опитват  да приспособят за себе си и своите цели науката.

В сектите се води активна систематична индивидуална обработка на хората. Изпитателният срок, строгите мерки на поведение, необходимостта да се докаже със своето поведение правото да бъдеш в сектата, отказът от «грехоевй живот» — такива са обикновено условията в встъпване в сектите, които осигуряват постоянен контрол за живота на вярващите.

Отказвайки се от някои обряди, възприети от християнството от езическите религии (поклонение пред икони, кръст, кръщаване на деца, причастие, опяване на покойници и т. н.), а понякога и от вярата в спасителната мисия на Исус Христос, безсмъртие на душите и съществуване на задгробен свят, сектите се старат да съхранят най-главното за религиите въобще — вярата в бога и страх пред него, пред неговия съд — «последния съд».

Да се докаже съществуването на бога е невъзможно, и затова, стараейки се да се укрепи вярата в бога, сектите са изработили редица специални методи на психологическо въздействие на своите членове — с помоща на страх, изморявайки се с пост и молитви, сектантите довеждат себе си до такова психическо състояние, че те вече си мислят че слушат някакви «ангелски гласове», разговарят със «светия дух». У тях откровенно «идва покрива». И нередко прямо с молений таких ретивых верующих отправляли в психиатрические больницы. Такое частенько случалось, например, в сектах хлыстов, пятидесятников, иннокентьевцев  и др.

Много сектанти се отличават с див религиозен фанатизъм, граничещ с пълна загуба на адекватност. Те с лекота извършват най-тежки престъпления, даже не разбирайки, какво творят. Только в сектах возможны такие страшные дела, какие имели место, например, в 60-х года XX века в западногерманском городе Франкфурте. Когда полицейские открыли дверь мастерской сапожника Георга Карузерта, их взорам открылась ужасающая картина: к стене  большими гвоздями было прибито тело человека. Верхняя часть его тела была обнажена, а в области сердца торчало копье. Наоколо били разхвърляни фигурки на богородици и свещи, на пода стояли молитвенни скамейчици. Целият този антураж говорил за това, че сектантите отначало убили човека по див, съвършенно варварски способ, а след това преспокойно се молили на разпятия, като на жива икона.

Сектантските наставници, проповедници, презвитери, както и православните попове, внимателно наблюдават живота на хората, използвайки малка слабост, грешна стъпка, беда за да оплетат в своите мрежи и вземат от човека всичко, което може (в това число и най-вече материалното — пари, имоти, автомобили и пр.) Постига човек успех или не — те стават тук и само тук. Искусно расставляют сети лжи, сочувствия, обмана и лицемерия и тянут свою жертву в дикую религиозную трясину. И каждый из них утверждает, что истина только у него, что спасение может дать только он и его вера и никто другой, что только через него бог награждает людей своей благодатью, а все остальные служат сатане и ведут человека к гибели, к вечным мукам. И самое главное — этот несчастный, попавший в беду человек должен непременно заплатить спасающей его церкви или секте (конечно, не самому попу или главе секты!) за свое спасение, отдать все, что у него есть ценного и дорогого, только тогда, мол, это спасение совершится.

Обвиняващи се едни други във всички смъртни грехове, проклинащи се едни други за своята «ерес», а на дело примитивно конкуриращи се едни други за паството, което носи в джобовете огромни доходи, проповедниците от различните секти и традиционни религии на дело са родни братя. Във всички религиозни вярвания тях ги интересува, преди всичко, печалбата, заради която те оглупяват стотици, хиляди и милиони хора. И этот их материальный интерес того же самого классового корня, что и интерес буржуазии, стремящейся унизить, устрашить, задавить человека, чтобы сделать из него своего наемного раба, безропотно приносящему ей драгоценную прибавочную стоимость. Вот потому-то капиталисты и попы с сектантами ходят под ручку, покрывают и защищают друг друга.

Образно говорейки, християнските секти — това са гнили клонове на исъхващото дърво на християнската религия, която винаги отравяла и отравя съзнанието на трудещите се маси с опиума на несъпротивата срещу злото и страха пред «края на света».

Да разгледаме особеностите на някои най-известни християнски секти.

image2. Баптисти

Баптистите много обичат да говорят за добродетели, за нравственост. Те твърдят, че само изпълнението на техните заповеди може да доведат до «истински живот». Баптистите се гордеят с много свои морални принципи. Техните проповедници призовават своите последователи да не пушат, да не употребяват алкохолни напитки, да не обиждат и т. н. Казалось бы, что здесь плохого? Некоторых людей привлекают в баптизме именно моральные заповеди.

«Не убивай», «обичай ближния си» — тези заповеди ще си кажете са хубави. Всъщност, говорят баптистите, защо ние се борим против войните, проповядвайки любов между хората?

Какво се получава, на дело от религиозното изпълнение на тези морални изисквания, убедително показват фактите.

Прикривайки се зад заповедта «не убивай», много сектанти в СССР, например, са се отказвали да служат в армията.

В един брой на вестник Донбас от 29 септември 1957 година била публикувана статия «Ловци на доверчиви души», където се разказвало, как сектантката Раиса Левицкая в годините на Отечественната война, играейки на егоизма, себелюбието и малодушието на 18 годишния Николай Молчанов, го уговорила да  сложи оръжие пред врага, да се укрие в подземието. Цитирайки «свещенните» книги, тя успяла да го убеди в скорошната гибел на Съветската власт. Трус и дезертир 13 лет просидел в сыром, душном подземелье, без света, тепла и солнца. Он таился от людей, выжидая чуда. Его сверстники в это время боролись с врагом, побеждали фашистов, потом восстанавливали страну, строили новые фабрики и заводы, учились, работали, заводили семьи, растили детей — в общем, жили полнокровной радостной жизнью. Молчанов излязъл от подземието дрипав, болен старец. Бил загубен младия живот, убита била вярата в своите сили, волята, отнета била енергията, младостта, щастието.

За това, как сектантите са се старали да тушират справедливата ненавист на съветските хора към фашистите добре разказала бившата баптистка Зоя  Андреевна Когань. Веднъж тя се обърнала към активния баптистк Серафим Пелагей, когото попитала: «Как може да простиш злото? Фашистите убиха майка ти и бащати. Ако аз бях възрастна, щях да отмъстя за тях…»

—  Зоя, Зоя — казал Пелагей — дяволски са мислите ти. Грешни са твоите родители и бог ги наказал…

—  Те защитавали себе си от окупаторите, защитавали Родината, искали са по-добре да живеят те и всички.

—  Не е нужно това да правиш. Отечеството ни е на небесата. Влюбиш ли се в мира— той ще те погуби. Ние сме в ръцете на всевишния. Твоите родители отстъпили от вярата господна…

Всичко е ясно? Оказва се, не фашистите са виновни в своите престъпления, виновни са самите съветски хора, загинали от ръцете на немско-фашистките завоеватели!

Това вече не е просто буржоазен пацифизъм, който призовава да се изхвърли оръжието и да се откажеш от съпротивас прямо угнетителя, което си е идиотизъм, достигащ до явно човеконенавистничество!

Още по- опасно е баптистката лъжа и абсолютизация на «любовта към ближния» в класовото общество — при капитализма, защото тя фактически забранява на хората да противодействат на своя угнетител. Отменят ти пенсията — радвай се като глупак, обичай своето правителство, чиято воля е воля божия. Не ти дали заплата и у дома няма какво да се яде — усмихвай се и искренно желай всичко благо на този, който е заставил да гладуват твоите деца. И т. н.

Как да не се удивяваш след това на този разцвет в Русия и републиките от бившия СССР на баптистските секти, които иматт немалко финансиране от руската буржоазна държава и крупните капиталистически корпорации, ако от тях нямаше полза капитала? За превръщането на хората в безсловесни роби, даже не мислещи за съпротива към своите насилници-робовладелци, да им се отблагодариш!

Много вярващи искренно мислят, че вярата прави хората по-човечни, чисти, защото евангелския морал учи да се прощават обидите, да се прави добро, да бъдеш тих и скромен, да любиш ближния, като себе си», да бъдеш смирен и покорен. Външно такива принципи ще си кажете не са вредни, но даже полезни.

Но при по-внимателно изучаване на тяхното общественно значение отношението към тях се сменя. Тези принципи са възникнали в далечната епоха на робовладелското общество, сред хората отчаяни, загубили вярата във възможността за по-добър живот на земята. Затем они были использованы эксплуататорами для того, чтобы душить всякие попытки трудящихся даже и мыслях возмущаться своим тяжелым положением. Религия испокон веков служила богатым, стремилась примирить бедных с их участью, заставить угнетенных отказаться от протестов, не восставать против эксплуататорского строя:

«Обичайте враговете ваши, благославяйте проклинащите вас, благотворите ненавиждащите вас и се молете за обиждащите гонещите вас» (Матей., гл. V, ст. 44).

Ясно, че ако хората изпълняваха тази идиотска заповед, то те никога нямаше да се освободят от робство, от царя и капиталистите и да построят социалистическо общество — Великият СССР, където никой никого не експлоатирал и не угнетявал.

Неживотоспособността на тези християнски заповеди се подтвърждава и от това, че в самата Библия се показват примери пряко противоположни. Бог там е представен не като милосърдечен баща. Это жестокое, мстительное существо, истребляющее целые народы и города. Верующие находят в Библии указания, которые оправдывают любую жестокость, самодурство, человеконенавистничество, жизнь за счет «ближнего». Недаром христианской моралью часто прикрываются люди злобные, мстительные и жестокие. Самые отъявленные преступники нередко ссылаются на христианскую мораль. Многие из них искренне верят, что достаточно покаяться в своих грехах перед богом, чтобы загладить все свои преступления, какими бы бесчеловечными они не были.

В сектите обикновено се зове един друг да сме «братя» и «сестри». Много проповедници изобразяват себе си като борци за всеобщо братство между хората, утвърждават, че те учат вярващите да правят хората добри.

Защо по тяхно мнение е нужно да се прави добро?

Tова се оказва нужно за да се заработи правото на живот в «царството божие». Разчет чисто личен, егоистичен. Така в сектите възпитават човека, да мисли само за себе си за своето лично «спасение», да възпитат егоиста, себялюбца, плющ на всички останали под прикритието на красиви слова за «любовта към ближния».

За всяка своя постъпка, всяка среща или разговор сектанта трябва да оценява само от една позиция: а как това ще се отражи на моята бъдеща съдба, на моя бъдещ живот в царството божие?

Всички други хора считащи се при това не другари, не приятели, а се разглеждат, като средство за лично спасение: «прощавайки» им със «словото божие», плащайки им за «доброто» за «злото», човек може да заслужи прошка за греховете и блаженство в «царството божие». И така моралните проповеди на сектантите често поставят вярващия в такова положение, че той и да не иска, може да извърши, такива постъпки.

Човек, казват баптистите, в общините духовно се преражда. Признак за такова прераждане те считат отказа от пушене, от алкохол, от наркотици, от всякакви «плътски» радости освен игри, танци, песни, кино, театтр и т. н. Настоящее перерождение человека, попадающего в секту, заключается, однако, в другом. Първо място в неговия живот, чувства, дела, мисли започва да заема грижата за «спасението на душите», постоянния страх пред бъдещото «наказание божие». Това го откъсва от обществото, от истинския живот, възпитава раболепие, безсилие покорност. Влияние общины сказывается даже ни внешнем облике человека. У сектанта-фанатика обычно особое выражение лица, тусклые, безжизненные глаза и тихий голос.

Разбира се да не пушиш, да не употребяваш наркотици и да не злоупотребяваш с алкохола е хубаво. Вредата от пушене, алкохолизъм и наркомания е очевиден и не се нуждае от доказателства. Но ведь сектанты запрещают табак, вино и наркотики вовсе не потому, что заботятся о здоровье людей, не потому что алкоголизм и наркомания наносят вред самому человеку, его семье и всему обществу, а потому, что они… «загрязняют душу»!

«Тялото е храм на душата, ако го замърсиш, пречиш на душата да се спаси».

Така тези заповеди на сектантските проповедници се използват само с цел на религиозна пропаганда, за да може постоянно да се напомня на вярващия за спасяването на своята лична душа, за подготовката към «задгробния живот».

Алкоголизмът и наркоманията сами по себе си пораждат нещастия, нерядко лишават семействата от средства за живот, заставят жената да напуска мъжа — пияница или наркоман, често достигат до престъпления. Но за сектантите наркотиците и алкохола са верни помощници. В «душевных», сладкоречивых беседах сектантские проповедники убеждают женщину, доведенную до отчаяния пьянством или наркоманией мужа, вовлечь его в секту, обещая там его «вылечить», и она вступает в секту сама, а затем вовлекает туда и мужа.

Религията и наркотикоалкохола в известен смисъл са сродни едни с други — не случайно Ленин е сравнявал религията с опиум — едно от наркотичните вещества. Защото и религията и водканаркотиците често привличат човека тогава, когато той търпи нещастие в личния живот, когато е душевно изтощен и истерзан. Те обещават на пръв поглед най-лекия изход от положение — забрава, влизане в себе си от страшния свят. Но тези обещания са лъжливи, защото поддръжката, която те дават на човека е призрачна. Тя не прави човека щастлив и свободен не унищожават жестокия свят, а разрушават и унищожават самия човек.

Хотата с ясна цел, уверени в своите сили, не се нуждаят в опиянение — нито от алкохол, нито от наркотици, нито от религия. Силата за преодоляване на жизнените трудности е нужно да се черпят от другите хора — в тяхното съвместно обединение в борбата за изменение на съществуващото общество, в борбата против експлоатацията и угнетението.

Баптистите не само че не могат да укажат реалния път към по-добър живот, но със своето вероучение и обряди правят човека неспособен към борба за подобрение. Вместо да решава реалните проблеми на живота, да приема действенни мерки, баптистът пренася решенията в несъществуващ духовен свят. Всеки ден той слуша от своите проповедници: «Материалното няма значение и води до грях», «Щастието е изключително душевно състояние», «Животът се влошава, защото у хората няма доверие един на друг» и т. н. Тези възгледи са естествен продукт на експлоататорското общество, когато господстващите класи със всички сили се стараят да отвлекат трудещите се от борба за материални интереси.

Teзи възгледи за света пречат на вярващия да разбере живота такъв, какъвто е. Той е убеден в съществуването на това, което всъщност съществува: спасителя, на когото може да положи своя живот; святия дух и дявола, които могат да се «въплътят» в човека и да определят всички негови постъпки, слова и дела. Это порождает неправильное понимание явлений природы и общества, своих собственных чувств, мыслей, настроений, объясняемых часто не реальными причинами, а вмешательством сверхъестественных небесных сил. Многие простые явления такой человек считает необъяснимыми, не умеет их использовать в своих интересах.

Такъв човек сам по себе си се тормози от несъществуваща опасност от постоянно наказание. Неговият страх пред наказанието му пречи да живее и бори.

Но вредата от баптистската идеология не е само в това. Сектантското вероучение не е давало и не дава на трудещите се да осъзнаят своите класови интереси и да ги използват в борбата за своите революционни методи. Идеи «всеобщей любви» и «всепрощения» ослабляют ненависть трудящихся к своим угнетателям, притупляют и глушат их революционные настроения. Сектантское вероучение отвлекает внимание угнетенных от настоящих причин их тяжелого положения, прикрывая их именем бога и фиговым листком всеобщей греховности, убаюкивая иллюзорными, несбыточными надеждами на спасение в «царстве божьем».

Сектите са помагали и днес още помагат да се удържат в лоното на религията тези, които вече са разбрали фалша и лицемерието на православието, католицизма, исляма, утешавайки ги с илюзии за някаква «настояща», «справедлива» религия. Показен демократизъм и внимание към личния живот на човека, простота в обредността на сектантските проповедници стремящи се да привлекат към себе си вниманието на колебаещите се във вярата, но не решаващи да скъсат с нея, разпалвайки в тях религиозен фанатизъм.

Но не само в това е реакциоността на сектантството. Те повече или по-малко от другите религиозни вероучения, водят до пасивно, а в редица случаи и към активна съпротива на всичко това, от което живеят хората — участие в политическия и обществен живот на страната, разпространение на култура и научни знания. Нашу жизнь здесь на земле баптисты не только объявляют временной. Они утверждают, что все в жизни совершается для «погибели», и призывают бежать от жизни, «спасаться» в молитвенных домах.

На своите събрания те внушават на вярващите неприязън, ненавист към всички, които не са съгласни с тяхното вероучение или съвсем не вярват в бога.

Баптистите въобще не се стремят към подобряване на живота на земята. Защото ако всичко зависи от бога или по-скоро, ако се надяваш на последния съд над човечеството, значи, такъв стремеж е безполезен и излишен.

Със своите сили, твърдят баптистските проповедници, хората не са в състояние да подобрят живота, да унищожат експлоатацията и угнетението. Социалното неравенство, говорят те, се явява следствие от вродената всеобща греховност на човека, и изкореняването и е неосъществимо с човешки усилия.

Идеите на социализма в наше време придобиха сред масите широко разпространение. Те засягат и много вярващи. Затова всички религиозни организации се стараят да се приспособят към тези идеи, толкова популярни сред трудещите се. Чтобы привлечь больше верующих, они стараются совместить борьбу за социализм и религию. Они обманывают массы, убеждая их, что надо лишь установить между людьми отношения христианской любви и тогда социализм наступит сам собой. В «царстве божьем», утверждают баптисты, не будет ни эксплуатации, ни смерти, ни печали, ни плача. Но вместе с тем все сектанты считают, что усилиями народа, без бога такое общество создать нельзя.

«Ние сме баптисти, ние сме за идеите на социализма, чрез любов, чрез всепрощаване. Когато всички станем братя, тогава ще настъпи социализма, където всички ще са щастливи».

Те разпространяват, по този начин вредни илюзии, че социализма може да настъпи без борба за него, с помоща на бог. Ако предшественниците им всячески са подчертавали царския произход на Христа (от юудейския цар Давид), то съвременните баптисти търсят «родство» с пролетариата. Одна из инструкций баптистов гласит:

«В беседите с братята и сестрите се препоръчва да се заостри вниманието на това, че според евангелието Исус Христос е бил с пролетарски произход, син на дребен занаятчия — дърводелеца Йосиф, а майка му е била трудеща се жена. Следователно, спасителя на света по социално положение стои близо до пролетариата… Исус Христос е бил велик социалист, комунист, духовен баща и предшественик на комунистическите партии».

Комунизмът, според тяхното мнение е възможен само в «божието царство», към който път е указан уж от Христос и който може да настъпи уж според неговата воля.

Неосъществимите, утопични идеи за «царството Божие» са вредни, защото те пречат на работниците да се борят против буржоазията и отвличат трудещите се от реалната борба за построяване на общество, в което хората да получават всички блага, необходими за пълното материално благополучие и разцвет на личността.

Както виждаме, задгробните идеи на баптистите нямат нищо общо с комунистическите идеали.

image3. Адвентисти

Адвентистите се отличават с фанатичната вяра в близкото пришествие на Христа и края на света. Самото име на сектата идва от латинската дума «адвентус», което означава «пришествие».

Над 100 години разпространяват своите мистически идеи за края на света адвентистите. В 1831 година американския баптист Уилям Милер започнал да проповядва, че «края на света» приближава: в 1843 година на земята ще дойде Христос, за да извърши своя съд над греховното човечество. В своих пророчествах он ссылался на Книгу Даниила и Апокалипсис, помещенные в Библии. Там попаднали думите на Милер:

«И отнета била у него ежедневната жертва… и казал този свети на някой въпросително: «На колко време се простира това видение за ежедневната жертва и от опустошителната нечестие, когато светинята и воинството бъдат изпепелени?» И той миказа: «На две хиляди и триста вечери и сутрини, и тогава светилището ще се очисти»» (Книга на пророка Данаил, гл. VIII).

Какво тук е казано? Непонятно, ще си каже нормалния човек. Миллер же, приняв каждый библейский день за год, решил, что второе пришествие Христа состоится 21 марта 1843 года. Нашлись заинтересованные в распространении этих измышлений. Намерили се и глупави хора, които повярвали на новопоявилия се «пророк».

Когато се приближила датата 21 март 1843 года, никой от адвентистите-фермери не се подготвял за посевите, домове и земи се продавали и раздавали. В нарочения ден, както разказвали очевидци, адвентистите се облекли в бели дрехи и излезли на полето гледайки в далечината. Каждому хотелось первым услышать звуки архангельской трубы, описанной в Апокалипсисе, и увидеть спускающегося с небес Христа. Но он, естественно, не явился.

Тогава новопоявилия се пророк решил, че Христос ще се яви «във втория срок». Чакали го еще година. Отново нищо не правели, не засявали полята. Христос опять не явился.

За успокоение на вярващите Милер им писал писмо: «Аз сгреших, аз неправилно съм смятал, но все пак времето е близко. Христос е пред вратата». Един от учениците му, Сноу, се хванал отново за Библията, за да намери оправдание в заблудата. «Не— отговорил той на тези които не повярвали на Милер — пророкът е изчислил датата правилно. Той не отчел само това, което е казано в Евангелието от Матея гл XXV). Там е казано, че Христос-младоженеца закъснял защото ходил при десет деви до полунощ. Значи и тук той ще закс половин година. Затова второто пришествие ще стане на 22 октомври 1844  година».

Отново всички зачакали. Отново продавали и раздавали последното си имущество. Но Христос отново не се явил.

Какво да правят с «пророка»? Те и тук намерили изход. Очищение святилища, стали они говорить, в 1843 году началось, но это произошло невидимо для смертных, ибо святилище небесное. На землю же Христос придет скоро. Опять нашли соответствующие доказательства в Библии:

«И така, бодърствуйвате, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде сина човешки» (Матей., гл. XXV, ст. 13).

Удобна шега — Библията, в нея може да се намери оправдание за всяка измислица. От това са се ползвали проповедниците и пророците от всички цветове.

Но как станало така, че хората заблудени три пъти, повярвали за четвърти път?

За да разберем това е нужно да си спомним обстановката, в която са действали Милер и неговите подчинени. Това е било време на тежки социални, икономически и политически сътресения. На мелких торговцев и фермеров США обрушился в своей беспощадной мощи капитал крупных собственников. 1830—1837 годы были одним из наиболее бурных периодов развития капитализма в Северной Америке. Массы рабочих и фермеров рассматривались капиталистами как ниспосланные им богом рабы, которых можно эксплуатировать 6eз предела, делать с ними все что угодно и даже уничтожать. Они хладнокровно обрекли миллионы рабочих на смерть в шахтах, на фабриках, железных дорогах. Фермеры и мелкие хозяева не выдерживали конкуренции, разорялись, становились нищими. Многие кончали жизнь само убийством, сходили с ума. Крах собственного благополучия при этом легко воспринимался как предвестие гибели всего мира.

В тeзи условия идеите на Милер за близкия край на света намирали все по-голям и голям отклик сред отчаяните хора. Техните доволно многочисленни привърженици започнали да създават навсякъде свои групи и свои собственни общини.

Разорените от капиталистите хора, не знаейки към кого да се обърнат за помощ, жадно се хванали за проповедите на Милер с надежда на това, че в толкова тежкото положение тях може да ги спаси само свръхестествената сила — бог, който ще установи царство на справедливост на земята. Повярвалите на Милер простаци раздавали своето имущество, хвърляли всичко, бързо се разорявали и облегчавали така с обогатяване крупните капиталистически хищници.

В 1846 година сред адвентистите възникнало ново течение, създадено от Дж. Уайт и неговата жена Елена, имала в съня си «видение за събота». По време на това «видение» бог поръчал да се предаде на всички вярващи, че те вместо в неделя трябва да празнуват в събота.

Това «видение» на Елена Уайт определило цялата особеност станала след това най-разпространеното течение в адвентизма на сектата на адвентистите на седмия ден. Членовете на тази секта ревностно следят за празнуването на събота независимо от всякаквите обстоятелства. В този ден се забранява да се работи и нищо да не се прави у дома. Не разрешается даже готовить пищу, это делается накануне.

А как да бъдеш адвентист, ако имаш домашни животни и птици? Нима трябва да ги заставиш да съблюдават съботата?

Адвентистите намерили «прост» изход: за да се занимават с животните и за други неотложни дела те наемат «нечестиви» (така те наричат невярващите и вярващите в други религий). Такива хора все пак, говорят адвентистите, няма да се спасят от страшния съд. Так пусть поработают за нас, что так грех, что эдак. Удобная философия, не правда ли?

В събота адвентистите-съботници извършвали кръшкания «в славата божия». Те отхвърлят работата независимо от това, завършена ли е или не. Особенно большой урон наносится этим сельскому хозяйству в напряженную пору весеннего сева и осенью во время уборки урожая.

Представете си комбайнера, който в самия разгар на прибиране на реколтата спира своята машина. В резултат се похабява и изгнива зърното. Адвентист-субботник в это время старается заслужить спасение души. Пусть горит дом, гибнет все вокруг него — адвентист отказывается спасать имущество и людей.

Три т. н. «вести» от XIV глава на Откровенията на Йоан Богослов също са положени в основата на вероучението на адвентистите от седмия ден.

Първата «вест»— за близостта на страшния съд. Тълкуването се е сменяло десетки пъти за времето на съществуване на сектите, което е породило редица нейни направления: адвентисти на хилядолетието, адвентисти на бъдещия век и т. н.

Признаци за приближаване на страшния съд преди са се считали слънчевите и лунни заатъмения, падането на метеорити, преминаването на комети, земетресения и наводнения. Но широкото разпространение на научни знания бързо лишило адвентистите от възможност да спекулират с тези природни явления. После этого адвентисты обратились к событиям общественной жизни, объявляя признаками близкого «конца света» рост атеизма, развитие науки и распространение научных знаний и т. п.

Втората «вест», за падането на «вавилонската блудница» — Рим се тълкува, като падане на всички църкви и секти, отклонили се от «божиите заповеди», и появата на истински «деца божии» — адвентистите.

Третата «вест» — за мисията на истинските християни, които адвентистите считат само себе си , да проповядват «заповедите на бога и вярата в Исуса», независимо от преследванията.

Болшинството християнски религии и секти (католици, православни, баптисти) и до днес не се отказват от антинаучната вяра в безсмъртието на душата. Адвентистите изследвали Библията, прочели, че в нея 853 пъти се говори за човешката душа, но нито дума няма за безсмъртие. И одним из основных положений их вероучения стало утверждение о том, что бессмертие получат после второго пришествии и страшного суда только адвентисты, а души всех «нечестивых» будут уничтожены навсегда.

Учението на адвентистите се отличава също така със забрана да се употребява в храната на редица продукти, напитки, да се пуши, да се приемат лекарства и т. н.

Във всичко останало вероучение адвентистите малко се отличават от баптизма. Както и баптистите, те вярват в «богодухновенството» на Библията, а своя морал основават на т. н. «заповеди на Мойсей».

Обрeдите и вероучението на сектите правят хората попаднали в тях затворени, отхвърлят ги от обществения живот. Сред адвентистите често се срещат хора, които никога не са ходили на кино, театър. Много семейных разладов, несчастий и бед порождает этот фанатизм. Нередки случаи, когда родители силой заставляют детей идти на моления секты.

Отричайки задгробния живот, адвентистите се стараят да държат попадналите в техните мрежи хора в постоянен страх очаквайки «светопреставлението» и «страшния съд», когато бог ще даде вечен живот на «истински вярващите». Но сега адвентистите, научени от опита на миналото, вече не поставят срокове и дати за «края на света», за да не попаднат в напразното.

Проповедите на адвентистите за «второто пришествие» не се явяват дело на тяхната «лична вяра». Те пряко се свързват с най-важните въпроси на политическия и обществен живот, например, въпросите на войната и мира, и носят антипролетарски класов характер. Адвентисты фактически действуют в интересах буржуазии — они пытаются убеждать людей, простых трудящихся, оставить всякие заботы о будущем. Светът, говорят те, преживява последните времена и скоро на никого няма да е нучно всичко това, за което всеки днес се безпокои: няма да са нужни нито жилище, нито домашни животни, нито имущество.

Например, в миналото, такива проповеди пряко се отразявали с борбата против Съветската власт и проводимите с нея мероприятия, например против колективизацията на селското стопанство, оправдавали дезертьорството от Червената Армия. Враждебните на съветския социалистически строй елементи, врагове на народа — бивши кулаци, предатели, буржоазни националисти — понякога специално встъпвали в сектите на адвентистите, за да може под нено прикритие да се борят против съветския социализъм.

image4. Йехвисти.

Опитайте се да попитате за вероучението на йехвистите някой от тях самите.

Той ще започне да те убеждава, че никакви йеховисти не познава. Той вярва в бога. Тази вяра му е внушена от самия бог.

— Какъв бог?

— Бог Йехова.

— А Русел челили сте?

—  Не, даже не съм го чувал.

—  А Рутерфорд, а Кнор?

—  Не, не…

Между другото у такива хора нерядко се намират в тайници книги от задокеански духовни наставници и ръководители, а така също техните проповеди и инструкции, записани на аудио и видео. В строга тайна се държат последователите на тази секта от много подробности от своята подпа организация.

От какво се боят, какво се стараят да скрият?

Ще започнем с историята, даже с произхода на сектата на йеховистите, които се стараят да не разказват.

Сектата «свидетели на Йехова» е възникнала през миналото столетие. Основател- американския търговец Русел. В 1870 году он создал специальный кружок для исследования Библии, который затем превратился в секту «Исследователей Библии». Руссель придумал новый прием для обмана масс пророчествами о близком пришествии Христа: он стал проповедовать невидимое пришествие. «С 1874 года, — заявил Руссель, — в течение 40 лет на земле будет происходить подготовка царства Христа, которой будет установлено на земле в 1914 году». Так он «поправил» адвентистского проповедника Миллера, который поступал весьма недальновидно, назначая близкие сроки видимого пришествия Христа. Руссель полагал, что вряд ли проживет эти 40 лет, и поэтому не увидит позора разоблачений. Он побывал почти во всех странах мира, в том числе в Корее, Японии, Китае, Египте, в России, прочитал 40 тысяч проповедей.

Но в своите разчети Русел «грешал»: той, както и адвентистския пророк Милер, трябвало да преживее позора на своите неоправдани пророчества.

В 1914 година вместо обещания от Русел «златен век» започнала първата световна война. Опитвайки се и по-нататък да заблуди вярващите, играейки на тяхната наивност, Русел пренася изпълнението на пророчеството на още 4 години. На этот раз его расчет был верен: «золотой век», правда, не наступил, но зато сам Руссель умер как раз в 1916 году, и предъявлять претензии за ложь стало не к кому.

Вероучението на йеховистите има своя основа в своеобразното тълкуване на християнските книги, приспособено от приемниците на Русел — Рутерфорд и Кнор — към интересите на империалистическата пропаганда.

Не желаeйки да встъпят и в противоречие със съвременната наука, йеховистите отхвърлят някои библейски митове, легенди, идеи, явно противоречащи на науката. Например, отхвърлят мита за божествеността на Христа, като изкупителна жертва, телесното въскресяване и т. н., те обявяват Христа за «прославно духовно същество», което невидимо се е появило на земята, за да подготви за унищожение всички, които  «са нарушавали волята на бог Йехова». Йеховистите отричат безсмъртието на човешката душа, задгробния живот, «царството небесно» с чистилището, ада, вечните мъчения на грешниците и т. н. Спекулируя на несчастьях широких народных масс, они видоизменили христианское положение о загробном счастье и обещают своим последователям счастливую жизнь на земле. Но этот «земной рай» они изображают устроенным наподобие буржуазного общества, где «будет ограниченное число лиц, которые будут господствовать над неограниченным числом лиц, живущих на земле».

Към интересите на съвременната империалистическа буржоазия йеховистите са приспособили и старата библейска приказка за войната между бог и сатаната.

На апостолите на войните и империализма им е много по душата жестокия, безпощаден библейски бог Йехова. С неговото име те заблуждават доверчивите и наивни хора, стремяйки се да ги направят покорни.

Йеховистите твърдят, че тези, които участват в обществения живот, общуват с хора, интересуват се от наука и повишават своята култура, помагат да се разпространяват научни знания (!), служат на врага на бог Йехова — сатаната. Така, залъгвайки вярващите, йеховистските проповедници се стараят да ги отхвърлят от политическия живот на страната, да ограничат техните интереси в тесните рамки на личния бит и сектантска община.

Сатаната за йеховистските проповедници е толкова полезен, както и бог. С неговата борба против бог Йехова те се стараят да обяснат всичко зло на земята.

«Унищожавайте легендата за ада, и свещеника няма какво да направи, от кого тогава той ще спасява хората, когато хората няма да вярват в ада?»

У съвременните сектанти, както е известно, представите за бога сериозно са се изменили. Адът те го изобразяват сега съвсем не така, както е дошъл до нас от вярванията на миналото. Иеговисты говорят о дьяволе как о духовном существе, равном богу по силе и уму. Они считают Иисуса Христа и дьявола братьями, вражда между которыми началась из-за того, что они не сумели поделить между собой мир. Носителите на идеите на дьявола те обявяват при това борците за мир, за социална справедливост, за свобода от експлоатация, а представителите на Христа — защитниците на стария, капиталистически строй.

Йеховистите откровенно поставили Библията на служба на американския империализъм, отхвърляйки маската на всепрощаване, всеобща любов и братство, използвани от баптистите и другите христиански секти. Вероучението на йеховистите се строи на ненавист към хората, обещаване на смърт, войни, страшни бедствия.

На всички е известно, колко бедствия, нещастия са принесли на човечеството разгърнатите от империалистите първа и втора световни войни. Ако послушаме йеховистите, то това трябва да е благодетелно за човечеството, «свещенни» войни, знаменуващи началото на Армагедона — окончателната свещенна битка на Исус Христос със сатаната. Эту войну они объявляют священной, именем бога Иеговы запрещая членам секты участвовать в борьбе за мир против империалистических войн, которые по всему свету развязывают, как известно, США.

Вождовете на йеховистите пряко заявяват, че встъпвайки против войните — значи встъпваш против бога Йехова. Те прославят атомната и водородна бомби, като оръжие, дадено в ръцете на последователите на Христа от самия бог Йехова, за който в Библията се говори: «Не мир съм дошъл аз на вас да донеса на земята, а меч».

Ясно е че такова оправдание и даже разкрасяване на бедствията, приносими на човечеството от империалистите е за тези, които се стараят да скрият истинския характер на империалистическите войни, тяхното варварство, античовечност, безумна ненавист към хората. Не е удивително, че в СССР именно сред йеховистите се срещаха много изменници на Родината, дезертьори, врагове на народа и Съветската държава.

Идеолозите на йеховистите в много книги, брошури, проповеди защитават експлоатацията на човек над човека, разпалват национална вражда, оглупяват съзнанието на трудещите се с отровна буржоазна идеология.

Така например, те твърдят, че човечеството се дели не на бедни и богати, експлоатирани и експлоататори, угнетени и угнетатели, а на последователи на бог Йехова и последователи на неговия враг — сатаната. Те пряко застават на защита на капиталистите, заблуждават с Йехова тези, които участват в стачки, които се борят за подобряване условията на труд и повишаване на заплатите:

«Ние виждаме, например, как служещите в този свят се стараят да ги заблудят със работодателите и не работят добросъвестно за тях. Но дават съвет: «Роби, във всичко се подчинявайте на господата ваши в плътта… боейки се от Йехова»».

За злото и нещастията, породени от експлоататорското общество, за ръста на нищетата на масите, за престъпността и болестите, за войните — за всичко това, като за признак на приближаващ Армагедон, йеховистите говорят само за да примирят трудещите се с това, като с неизбежно зло.

«Ще е дърлбока грешка да считаме, че с всичко това зло може да се прекрати с политически мерки или революционни действия»— говори се в йеховистското списание «Стражевата кула».

Борбата на трудещите се за своите права се приравнява с йеховистите към такива пороци, като игра на карти, употреба на на наркотици, алкохолизъм!

Само бог, ако му е угодно, може да избави трудещите се от експлоатация — ето я основната идея, която проповядват йеховистите, като всячески помагат на буржоазията да заглушава революционното движение, заблуждавайки трудещите се с приказки за «царството божие», в което ще попаднат само най-избраните последователи на бог Йехова, поддържащи капиталистите.

Спекулирайки на стремежите на трудещите се за избягване от експлоататори, от скръб и нещастия, породени от капиталистическото угнетение, йеховистите издърпват към себе си вярващи от тези религиозни организации, които заблуждават с ада, с вечните мъчения и страдания след смъртта. Вместо подобно мрачно бъдeще тe обещават близко настъпление на вечното блаженство в «царството божие» на земята.

От всичко казано е ясно, че религиозните проповеди на йеховистите са само ширма за настоящата фашистска идеология, которая в проповедях иеговистских проповедников выступает в религиозном обличие.

Сектатата «свидетели на Йехова» — това е затворена, практически нелегална организация, която, прикривайки се зад религиозна форма, преследва напълно определени политически цели. В СССР тя е била забранена, като антисъветска политическа организация, защото йеховистите не се занимавали с религиозна дейност, а водели тайна работа, насочена на разрушаване на съществуването в СССР на държавния и обществен строй. При этом организационные указания, инструкции, материалы для проповедей и денежные средства иеговисты получали из Бруклина (США), где находится их всемирный центр. Их бог, таким образом, оказался вовсе не на небе, а на земле — в Бруклине. И сама организация иеговистов носит на себе явную печать американского бога — доллара. Она даже построена так же, как строятся американские фирмы и банки, ее возглавляют семь директоров во главе с президентом (до 1977 года эту должность занимал Натан Кнорр).

При това и преди всичко, подчинеността на религиозните секти на йеховистите на американския финансов капитал и политическата насоченост от редовите вярващи се скрива. Внимателно се забулва и антинародната и същност. Запугивая верующих страшным судом, действуя обманом и угрозами, вожаки иеговистов пытаются вовлекать в секту все новых и новых членов, чтобы с их помощью проводить в жизнь интересы крупнейших американских корпораций, которые в своей погоне на сверхприбылями и жаждой мирового господства не брезгуют ничем.

Разбираемо е защо сектата свидетели на Йехова е била по време на Перестройката един от важните центрове на световния капитал, ръководещи цялата дейност на контрареволюционните отцепници. Не предизвиква удивление и това, че след унищожаването на съветския социализъм и разрушаването на СССР тя широко разпространила своята дейност не само в цяла Русия, но и във всички бивши съветски републики.

Доволно бързо буржоазното ръководство на някои постсъветски републики осъзна, каква опасност се крие под сянката на шпионина, който е и опитен и официално легализиран. На йеховистите забранили дейността в някои републики от Средна Азия, където правителствата се стремят да съхранят макар и видима самостоятелност и суверенитет.

В Русия сектата Свидетели на Йехова е била забранена едва в 2017 година, като екстремистска, когато до крайна степен се задълбочили отношенията между руския и американски капитал.

Подготовлено А. Танаян




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Само дето не сте споменал
24.09.2018 09:31
сектата, която вилнее необезпокоявано в България- бялото братство.

Тази секта е дребна и незначителна, но е забранена във всички цивилизовани страни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1646164
Постинги: 2311
Коментари: 321
Гласове: 464
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031