Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09 12:00 - За изборите в Украйна. Отговор на читатели
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
0



Неотдавна РП публикува малка статия за украинските работи https://work-way.com/blog/2019/07/27/s-nog-na-golovu/. Там авторa нa статията другаря Вуйцик пише за това, че работническата класа и останалите угнетени трудещи се в Украйна е трябвало да отидат на последните парламентарни избори и да гласуват.

Нашите другари задали въпрос: а защо, та нали въпреки общата класово-политическа линия, която се старае да провежда РП, в статията ние отстъпваме от тази линия, линията на активен бойкот на буржоазните избобри и съветваме работниците да приемат в тях участие?

Частично отговора на този въпрос е даден в самата статия от другаря Вуйцик. Първо-работниците не винаги е нужно  да бойкотират буржоазните избори. Во-вторых, бойкот бойкоту ― рознь. В своё время большевики не стали тратить время и силы на выборы в совещательную «булыгинскую» думу, лишённую законодательных прав и развалившуюся уже в ходе своего формирования. Это был совершенно оправданный бойкот политической пустышки, организованной царским правительством для «успокоения» восставших масс. Но при этом сама работа партии большевиков по разъяснению рабочим сути «булыгинской» думы даром не прошла: она была частью общей агитационно-пропагандистской работы партии и привела к росту революционных настроений, особенно в рабочем классе.

По-нататък болшевиките обявили и провели тактика на бойкот на I Държавна дума («витевска»), която скоро била разпусната от царското правителство, защото се оказала, по израза на  синодския обер-прокурор Победоносцев, «недостатъчно послушна». Бойкотът на тази I-а дума бил проведен след поражението на декемврийското възстание от 1905 г., т.е. на етап на революционен спад и бил насочена на това да се съсредоточат и концентрират в единна сила тези разединени въоръжени възстания и политически стачки по места, които станали из цяла Русия през пролетта-лятото на 1906 г.

Бил ли бойкота на I-та дума грешка? Да, да свалят чрез избори в нея болшевиките не успели, но авторитета на тази дума и вярата в парламентаризма у част от трудещите се били подкопани. Ослабла вера крестьянства в «доброго царя», который с помощью «хорошей думы» наделит крестьян землёй. Пошатнулась и вера части рабочего класса в сказки меньшевиков о том, что улучшение жизни пролетариата может быть достигнуто через представительную думу, т.е. без вооружённой борьбы, революции и взятия народом всей полноты власти в свои руки.

Да, бойкота не достигнал своите цели, защото по време той съвпаднал с времения упадък на революционото движение. Но при все пак той обогатил широките маси работници с политически опит, показал на работниците, че е нужно да съчетават (и да умеят да съчетават) легални и нелегални форми на борба, парламентарни и извъпарламентарни и че при това е полезно понякога да се откажеш от парламентарните форми в полза на стачки, въоръжени встъпления и законотворчество без предварителна заявка, когато работниците сами установяват своята власт и своите закони в предприятията, в работните райони и т.н. места.

С други думи, бойкота на I дума болшевиките считали за грешка, но грешка малка и леко поправима.

Когато царизма обявил за свикването на II-та дума, то болшевиките решили да не се отказват от изборната кампания и от работата вътре в това напълно реакционно учреждение. Защо? Защото политическата обстановка се сменила и при това признаци на нов революционен подем не се наблюдавали, което означавало, че новата дума и изборната кампания в нея (т.е. формите на легална борба) необходимо било  да се използват «докрай» за въвеждане на революционна пропаганда и агитация на трибуната за провеждане на болшевишка политика в масите от пролетариата и селячеството.

Тези примери показват, че за работническата класа и нейната партия е неприемлема абсолютизацията на една или друга форма на борбва, в това число по отношение на парламентарната демокрация. Когато обстановката изисква участие в избори и използване на изборна кампания и парламентарна трибуна в класовите интереси на пролетариата, тогава е глупаво и даже престъпно да се отказваме от участие в избори. Когато парламентарната кампания върви на подем на революционната борба на пролетариата, то тя може да доведе, така или иначе до отвличане и разпиляване на неговите сили, до пристрастие към легални форми на борба в ущърб на въоръжено встъпление и политически стачки, т.е. до пристрастие от най-силните и ефективни форми на класова борба в страна на най-малко опасни и чувствителни за буржоазията средства за борба — ето тогава участието на партията на избори е нужно или въобще да се изключи, или да се направи треторазряден участник в работата.

Всъщност, когато на улицата върви истинска война с буржоазията за власт, кой болшевик ще напусне боя и ще отиде в буржоазния парламент за да се бори там с буржоазията с парламентарни методи? Във всеки случай, в специфична (по принцип, кратковременна, на подем революция) ситуация тактиката на борба може да се състои в това, че основните сили на партията да са задействани в стачки и въоръжени встъпления и при това отделна малка група да продължава да работи в буржоазния парламент или да води агитационна предизборна работа. Такую необычную ситуацию полностью исключать нельзя.

И съвсем друга работа е когато партия, наричаща се «работническа», «трудова»  или «комунистическа», призовава работническата класа в условия на подем на борба, в условия на преход към сблъсъци и бой с полицията, «да спре», да се съсредоточи на изборна кампания, да вкара в парламента повече «свои» депутати, т.е. ръководители на тази партия, а след това да се разотиде по домове и по цехове и да чака, тези депутати «да направят социализъм» по мирен парламентарно-юридически път.

Такава партия (и КПУ― съвременен пример за това), главната цел на която е да попадне в парламента и да се занимава там със щатно законотворчество в интерес на буржоазията и нейната дъежава, не може да бъде нито работническа, нито комунистическа. Тя или изразява интересите на тесен слой работническа аристокрация, доброволни и принудителни помощници от администрацията, а така също дребната буржоазия, или се явява най-главен агент на монополистическата буржоазия в работническата класа, създадена от нея и намираща се на нейното пълно и обилно съдържание (пример ― КПРФ).

Що се отнася до бойкота на изборите, то работниците са длъжни да разберат не колко просто и пасивно е въздържанието от избори, а как активна агитация и пропаганда, насочена на това, да се разобличи фалшивостта на изборите, тяхната предопределеност, обусловена от волята на нищожен господстващ слой ― финансова олигархия, да се покаже на най-широките маси от работническата класа и всички трудещи се, че буржоазните парламентарни, президентски или общински избори са нищо повече от кабина, в хода на която буржоазията дава на трудовия народ право да избира, кои именно от представителите на господстващата класа ще угнетяват и грабят работниците следващите 4-5 години, кой ще оглупява работниците и ще ги лъже, ще ги удържа от решителна класова борба или ще насочва тази борба в удобно и безопасно за експлоататорите русло.

Но днес даже тази възможност ― възможността действително да се избират за себе си официални и публични робовладелци ― у трудещите се няма. Такива буржоазията назначава, а изборите при това изцяло и напълно се израждат в пуста и безмислена процедура, която само унижава трудовия народ, който без угризение на съвестта плюе в лицето, изобщо не съобразявайки се с неговото мнение и интерес.

Но защо все пак украинските трудещи се трябваше да участват в изборите за Рада?

Ситуацията, която се разви в страната към лятото на 2019 г., показа, че абсолютното болшинство от украинския народ се е уморило от войната и тази вътрешна обстановка, която тя неизбежно предизвиква. От средата на 2014 г. всички «обичайни», повседневни трудности и ужаси на капитализма за работническата класа и другите трудещи се се усилили и задълбочили. За прошедшие 5 лет уровень жизни украинского рабочего упал примерно в три раза. Буржуазные права и свободы, которые на Украине до войны были шире и полнее, чем в России, урезаны и частью отменены вовсе.

Това настъпление на фашизма спрямо украинската работническа класа, дребната буржоазия и малките служещи се възприема болезненно, което от своя страна се проявява от една страна, в ръста на активност в борбата между партиите, изразяващи класовите интереси на дребната буржоазия и партиите на крупната буржоазия- фашиската, а от друга страна ― в повече или по-малко забележимата конкурентна борба на различните групи крупна и най-крупна украинска буржоазия между себе си за влияние над държавния апарат, в който олигархията е принудена да заиграва с трудещите се маси, ту отивайки на някои декоративни «отстъпки», ту сменяйки омразните и непопулярни фигури в държавния апарат с «по-добри», най-добре подходящи към политическия момент.

При все това украинската Рада до лятото на 2019 г. представляваше фактически еднороден и еднопартиен апарат на най-едрата фашиска буржоазия. Затова парламентарните избори през 2019 г., с тяхното множество от партии, традиционни избирателни кампании, либерална и даже мирна риторика на някои кандидати, били все пак стъпка към някаква буржоазна демокрация.

Освен това е факт, че с държавния преврат от 2014 г. до 2019 г. изборите за изпълнителна власт в тяхното традиционно либерално-буржоазно разбиране в Украйна нямаше. Имаше разпределение на победилата група от монополистическа буржоазия на висши държавни постове помежду си, а така също назначаване на тези постове «на свои», т.е. тези деятели от висшия и част от средния слой украинска буржоазия, които встъпили в 2013-2014 г. на страната на тази олигархична група, която победила «донецките» и ги изгонила от държавата и от част от собствеността.

Това, че външната форма на това разпределение на длъжностите имала още и парламентарен вид, същността на нещата не сменя: преходът на буржоазията към фашиски методи на управление на обществото, бързото разширение и нарастване на тези методи, а така също военната обстановка позволили на победилата монополистична група открито да отхвърли не толкова самата парламентарна демокрация, но и някои нейни задължителни атрибути, такива като шумната и дълга избирателна кампания, многото кандидати и партии, дебати и т.н. политически обряди.

Изминаха 5 години и буржоазията в нова избирателна кампания, отначало с избори за президент, след това и за парламент, отново външно се връщат към парламентарно-републиканските «ценности». Това създало в изморените от войната и «затягането на гайките» маси илюзия за това, че демокрацията отново се връща, а, значи по идея трябва да се подобри материалния живот на трудещите се. Или хотя бы должно остановиться наступление власти на остатки гражданских прав и свобод, что, в свою очередь, позволит рабочим эффективнее бороться за повышение своего уровня жизни, а мелкой буржуазии ― за расширение бизнеса и повышение прибыли.

През есента на 2019 г. да се убедят украинските работници в това, че маневрите на фашиската диктатура на демократични отстъпки към масите не означава действително връщане на буржоазията към демократична форма на своето господство, не се извърши. Активно да се бойкотират и сриват изборите за Рада, за да може после политически да просветят трудещите се и обединят революционните сили, също: украинският пролетариат няма и до днес своя политическа партия, свой авангард, който да обедини класите, да ръководи цялата негова борба и да ги води след себе си. Говорить о революционных спаде или подъёме в стране также не приходится ― по той причине, что революционные силы сегодня только еще начинают свой рост, и носят пока лишь потенциальный характер.

От друга страна, днес не е полезно да кажем на работниците, че на тях не е нужна широка парламентарна демокрация, т.е. борба за буржоазно-демократични права и свободи и непосредствено участие в демократичните процедури. Тази борба точно така ни е много нужна и важна, защото тя се явява условие за по-нататъшно разгръщане на революционната борба – вече за пролетарска демокрация, а не буржоазна. Иначе говоря, сейчас нельзя забывать парламентские институты, махать на них рукой, как на полную бессмыслицу и безделушку. Не тот момент. Фашисты только этого и ждут от трудящихся масс, чтобы под крики о бесполезной парламентской говорильне расправляться с буржуазной демократией руками самого украинского рабочего класса и остальных трудящихся.

Да, Радата и всички прочие ради при капитализма не се явяват органи на диктатура на пролетариата. Но за работниците е важен буржоазния парламентаризъм като школа за политическа борба, като своего рода начален политически клас, където добре се усвояват като политическия, така и «техническия» опит по превземане и завладяване на властта. В хода на обучението в тази «школа» работниците не само се учат, т.е. пасивно усвояват горчивите уроци и разочарования, но и придобиват умение да се сдобият от буржоазията на реални демократични отстъпки, учат се да воюват с фашизма, окончателно убеждавайки се на собствен опит в това, че буржоазната демокрация не е нещо повече от фашиска диктатура, но за работниците и трудещите се тя е съвършено недостатъчна, на трудещите се маси е нужна своя демокрация- социалистическа, работническа, която в много отношения е широка и по-добра от това, което може да предложи на народа експлоататорската буржоазна класа.

В тези условия е нужно да кажем, че украинските трудещи се, зарадвали се от «връщането на демокрацията», сами са се убедили в това, че изборите всъщност не са донесли нито мир, нито демокрация, нито подобряване на материалния живот. Избрали са нов президент, който обещал «достоен мир в Донбас» и благополучие; избрали нова Рада, която трябва да отмени «лошите» закони за военно време и да приеме закони «добри», т.е. демократични и хуманни ― и какво? Войната в Донбас не само не намалява размаха си но и обратно- от време ма време се усилват, пправят се опити и от двете страни на завладяване на нови прифронтови територи.

В СМИ вървят постоянно разговори за демокрация, за «възстанояване на всички нарушени свободи на човека и гражданина», а на дело фашиския държавен терор не отслабва, а се усилва и «новите» буржоазни партии, за които болшинството трудещи се гласували именно като за противоположност на «ястребите-порошенковци», продължават фашиската политика, но с тази разлика, че не говорят открито, какво им е на ума, а прикриват своята политика с умерена или даже либерална демагогия.

Нивото на живот на трудещите се не расте, а постоянно пада, както и трябва да бъде на залеза на империалистическата епоха. Вече няма благоприятна пазарна конюнктура: спадът на общественото производство се сменя не със стабилизация с последващ подем, а със следващ спад. (Скорее всего, ее вообще уже больше не будет.) Всё это многим рабочим очевидно, но эта стихийная очевидность ещё не даёт ясного понимания всей картины и самого главного — что делать.

От друга страна, когато задълго до изборите за всичко това говореха и писаха марксистите и болшевизиращите се леви, техните украински трудещи се не вярваха, считаха, че към тях се обръща старата банкрутирала опортюнистична КПУ, на върхушката на която са и били нужни места в новата Рада и нищо повече. Затова ние и говорихме, че една само болшевишка агитация и пропаганда за Украйна е малко, недостатъчно. Там трудещите се трябва отново още един път да пробват избори «за зъб» и по-нататк ясно (а войната и фашизма обективно способстват за изработка на устойчива класова позиция у много работници) да се убедят в това, че първо- буржоазията все пак е решила и бреброила вместо избиратели, второ- във властта не влизат представители на работническата класа и останалите трудещи се, като такива, трето-макар и мизерни промени към по-добро не се извърши на нито един от участниците във вътрешния живот на страната, което говори за това, че във властта и в страната няма политическа сила, изразяваща и защитаваща класовите интереси на работниците, сили опиращи се на тези маси, знаещи, какво правят, как и къде да водат масите и така да заставят буржоазията да се съобразява с тези маси.

Да призоваваме в тези конкретни условия, които са днес в Украйна към бойкот на изборите означава, че РП е преминал на страната на социал-фашистите. Знаейки цената на буржоазния парламентаризъм и правилно разбирайки неговата роля в класовата борба на пролетариата против фашиската буржоазия ― това е едно, а напълно да отхвърляме буржоазната демокрация, да говорим за нейната пълна безполезност за работническата класа в епохата на империализма ― това е съвсем друго, това означава да отнемем от ръцете на пролетариата едно от средствата за борба за социализъм, значи да водим заблудените работници пряко в охраняващите отряди и наказателни батальони на международния фашизъм.

М. Иванов




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 495995
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930