Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11 12:00 - Много "леви" не признават...
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове:
0



Много "леви" не признават в марксизма нищо освен учението за класовостта на общество. Отказвайки се от водещия диалектико-материалистически светоглед, класовостта на науките, класовостта на културите, те се отказват от изменение и познание на обективния свят. В такъв случай и признанието, че "класовостта на обществото" става фикция - няма нито разбиране, от къде са се взели класите, нито разбиране, какви въобще за класи си взаимодействат, ни то разбиране, как да се сломи последното класово общество - капиталистическото. Грубо казано - те предателски капитулират пред капиталистите, приемайки техние светоглед, само намазан с червена боя.

По-надолу публикуваме текст от книгата на М. Корнфорт "Диалектически материализъм":

"Започвайки с разлагането на първобитната община и до днес на протежение на целия исторически период, към който се отнася историята на философията, човешкото общество е било разделено на класи, затова и различните възгледи, развивали се в обществото, изразявали гледната точка на света на различните класи. Така стоят нещата и до днес, защото и днес ние с вас живеем в класово общество. Следователно, различните философски системи винаги се явяват израз на една или друга класова гледна точка. Фактически те не са нищо повече от систематически разработена и теоретически сформулирана класова гледна точка или идеология на определени класи.

Затова философията винаги е била и ще бъде философия класова.

Философите понякога могат да се правят, че това не е така, но същността на нещата това не променя. Хората не мислят и не могат да мислят изолирано от обществото, независимо от класовите интереси и класовите битки, ставащи в обществото. Философията е светоглед, опит да се разбере света, човечеството и мястото на човека в този свят. Затова светогледа не може да бъде нищо повече от позиция на класата, а философът встъпва, като мислещ представител на определена класа. А и как може да бъде иначе? Философските системи не са ни хвърлени от друга планета, те са създадени тук на Земята от хора, въвлечени, независимо дали им харесва или не, в съществуващите класови отношения и класова борба. Следователно, каквото и да говорят философите за себе си, няма такава философия, която да не отразява гледната точка на определена класа или която е безразлична и безпристрастна по отношение на класовата борба. Колкото и да ни се иска ние няма да намерим никаква безпристрастна, безпартийна, надкласова философия.

При това всички философии от миналото са изразявали гледната точка не просто на каква да е съществувала по тяхно време обществена класа, а само на т. н. «образовани» класи, или на експлоататорските класи. Именно ръководещите сили на обществото изразяват и пропагандират своите идеи във форма на философски системи. А до появата на съвременна работническа класа, която се явява специфичен продукт на капитализма, тези командващи сили в обществото винаги са били експлоататорските класи. Именно техните възгледи са доминирали във философията по същия начин, по който тези класи са доминирали обществото.

От това следва извода, че работническата класа, ако тя иска да оглави ръководството на обществото, трябва да изрази своя собствена класова гледна точка във форма на философия и да я противопостави на философията на философските системи, изразяващи възгледи и защитаващи интересите на експлоататорите.

...

Против това казаното за класовостта и партийността на философията може да се искаже опровержение, че такава концепция се явява пълно изкривяване на цялата същност на философията.

Някои ще кажат, че уж са съгласни, че класовите интереси могат да ни накарат да вярваме в едно, а не в друго. Но не трябва ли философията да бъде над това? Нима философията не трябва да бъде обективна и безпристрастна и да ни учи да оставяме в страна на класови и партийни интереси и да се стремим само към Истината? Защото важна е самата Истина, а не това, че тя удовлетворява едни или други класови интереси. Ако философията е партийна, значие е пристрастна, а ако е пристрастна, то как може да е обективна, как може да отрази Истината?

В отговор на това можем да кажем, че в действителност гледната точка на работническата класа по философия е по-голяма от всяка друга класова гледна точка, която търси Истината.

Съществува ли Истина? Разбира се да — и човешкото общество, постоянно развивайки се, исторически все повече и повече се приближава към нея. Но различните възгледи, в зависимост от тяхната партийност, не могат да бъдат еднакво близки до Истината. Защото всяка философия отразява класовата гледна точка, а един клас се отличава от друг по своята социална роля и по приноса, внасян в развитието на обществото, доколкото техните философии се различават една от друга във въплъщаването на техните положителни постижения в развитието на Истината за света и обществото.

  Хората са склонни да считат, че ако ние се опираме на партийна, класова гледна точка, то ние се откъсваме от Истината; и че от друга страна, ако ние действително се стремим към Истината, то ние сме длъжни да бъдем строго безпристрастни и безпартийни. Но в действителност всичко това не е така. Само тогава, когато ние заставаме на партийна гледна точка на исторически най-прогресивната класа, ние сме способни да се доближим до Истината.

Следователно, определението на диалектическия материализъм, като философия на революционната партия на работническата класа по никакъв начин не противоречи на твърдението, че диалектическия материализъм изразява Истината и е средство за достигането и. Напротив, ние имаме пълно право да претендираме на това, поради специфичното положение и особената историческа роля на работническата класа.

И ето защо. С изключение на работническата класа, всички други класи, които се стремили към ръководство на обществото са били експлоататорски класи. Но всяка експлоататорска класа, каквито и достижения да има винаги се нуждае от търсене на средства за маскировка на своето действително положение и своите цели, както от самите себе си, така и от експлоатираните и да доказват вечността и справедливостта на своето господства, защото такава класа никога не може да признае своето действително положение и цели като експлоататорска класа и временния характер на своята собствена система.

Например в античното рабовладелско общество Аристотел- велик философ на древността, доказвал, че института на робството се явявал природен закон, също както някой хора са роби по природа.

В периода на разцвета на феодалното общество големия философ на средните векове Фома Аквински представял цялата вселена във вид на аналог на феодалната система. Всичко у него било разположено съгласно феодална йерархия[2], на върха на която се намира бог в обкръжението на главните архангели. Всяка вещ е зависела от това, какво непосредственно е стояло над нея в системата, и нищо не е могло да съществува без бог.

  Що се отнася до капитализма, то, както са забелязали Маркс и Енгелс, господстващата в това общество буржоазна класа «не оставила между хората никаква друга връзка, освен гол интерес, безсърдечен «чистокръвен»». Това е било отразено и в ранната буржоазна философия, особенно в ранната английска философия. Тя представяла света състоящ се от независими атоми, всеки от който се намирал в пълно завършване в сам себе си и зает само със себе си. Това е било огледало на капиталистическото общество, такова каквто ни се представяло от надигащата се буржоазия. С помоща на такива идеи буржоазията успявала да маскира своите собствени цели, целите на господство и обогатяване. Съгласно тези идеи, работника и капиталиста се намирали «на едно ниво», долколкото всеки се явявал свободен човешки атом и той свободно сключвал договор, по условия които е бил длъжен да работи, другия — предоставял капитал и плаща; заплата.

  Ехо от тези стари буржоазни идеи и днес съществуват в нашето съвременно капиталистическо общество, което постоянно се старает да подчертава с всички способи независимост и изолираност на хората едни от други. Например известния тезис, широко разпространен у нас в Русия «аз работя за себе си и своето семейство», нагледно показва, че хората, разделящи такава идеология се дистанцират седни от други в обществото, извеждайки своето семейство от цялото общество, което им е чуждо. Те не възприемат обществото, като единно цяло, а обратно, предполагат, че то се състои от отделни конкуриращи се между себе си елементи (в дадения случай — семейството) – аналог на тези самите атоми на английските философи. От тук е и широко разпространения в наше време термин – «атомизация» на обществото.

Но работническата класа не се нуждае от някаква самозаблуда (лъжливо съзнание), което винаги се съдържа в подобна философия. Той желае не създаване на нова система на експлоатация, а унищожаване на всяка експлоатация на човек от човека. Поради тази причина той е заинтересован не в това да се маскира, а да разбере нещата именно такива, каквито са всъщност. Защото колкото по-добре той познае Истината, толкова по силен ще стане в борбата и толкова по-бързо ще победи.

  Освен това, другите господстващи класи винаги са желали да увековечат себе си и да просъществуват възможно по-дълго. Затова те предпочитат философски системи, които разглеждали позиците им в обществото като вечни и неизменни.Подобни системи се опитват да определят природата на вселената така, че да представят определени социални отношения, като необходими, вечни и неизменни. От което следва извода, че доколкото дадена социална система се явява необходима част от цело, то тя е също толкова вечна и неизменна, както и самото цяло.

Но работническата класа не желае да увековечи своето класово положение. Напротив, тя желае да премахне своето собствено класово положение тогава, когато това е възможно, и да построи безкласово общество. Затова на работническата класа не и е нужна философска система, която устаноявава някакво лъжливо постоянство. Неговото класово положение и цел са такива, че и дават възможност да допуска и даже задължава да разпознава и проследява промяната, външния вид и изчезването на всичко съществуващо. Работническата класа не се бои от своето унищожаване, тя към нея се стреми с всички сили!

Следователно, партийната философия на работническата класа има пълно право да претендира на Истината. На нея не и трябва лъжа. Тя се явява единствената философия, която е основана на принцип необходим за изискването от нас да се стремим да разберем нещата точно такива, каквито са, във всичките им разнообразни промени и взаимоотношения, без изкривяване и разкрасяване. "

Можете да купите книгата на М. Корнфорт " тук: https://zsbooks.ru/index.php?route=product/product&path=73&product_id=114
Сваляне за безплатно преглеждане може тук: https://yadi.sk/d/i7npQ-uCdsqWL



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496168
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930