Постинг
30.11.2020 04:00 -
ВЯТЪР И ОГЪН
Прочит: 1 Петър 2:9-17
„Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“ (1 Пет. 2:17)
Понякога, когато искам да запаля огън, вятърът го угасява. Но когато се опитвам да поддържам огъня, вятърът го разпалва. И така, в първия случай наричам вятъра „лош“, защото пречи на плановете ми, а във вторият - „добър“, защото ми помага да изпълня това, което възнамерявам да направя.
Този парадокс илюстрира как отсъждаме нещата, по начина, по който ни засягат. Ние заявяваме за обстоятелства или хора, че са „лоши“, ако те осуетят плановете ни или ни причиняват неудобство. Наричаме обстоятелствата и хората „добри“, ако сме съгласни с тях и те подкрепят нашата кауза.
Но Бог е Този, Който определя какво е лошо или добро и то не съобразно нашите планове, а според това дали осъществява или пречи на Неговите планове. А Той вече ни е разкрил плана Си - да бъдем „царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби“. И целта Му за нас е да „възвестяваме превъзходствата на Този, Който (ни) призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“ (1 Пет. 2:9)
За да изпълним Божията добра цел, ние трябва да уважаваме всички хора, да обичаме другите вярващи, да имаме страх от Бога и да почитаме тези, които ни управляват - дори когато ни се струва, че нещо не е добро за нас (ст.17). Такива действия могат да предизвикват вяра у хората, които наблюдават правилните ни реакции при „лоши“ обстоятелства и най-вече носят слава на Бога. - Д. Линк
Ден подир ден, с всеки изминал момент, в трудности сила намирам единствено в Бога. Вярата в моя Баща е добър аргумент да нямам причини за грижи, за страх и тревога. - Берг
КОГАТО НЕЩАТА ИЗГЛЕЖДАТ ЛОШИ, ПОМНЕТЕ, ЧЕ БОГ Е ДОБЪР.
„Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“ (1 Пет. 2:17)
Понякога, когато искам да запаля огън, вятърът го угасява. Но когато се опитвам да поддържам огъня, вятърът го разпалва. И така, в първия случай наричам вятъра „лош“, защото пречи на плановете ми, а във вторият - „добър“, защото ми помага да изпълня това, което възнамерявам да направя.
Този парадокс илюстрира как отсъждаме нещата, по начина, по който ни засягат. Ние заявяваме за обстоятелства или хора, че са „лоши“, ако те осуетят плановете ни или ни причиняват неудобство. Наричаме обстоятелствата и хората „добри“, ако сме съгласни с тях и те подкрепят нашата кауза.
Но Бог е Този, Който определя какво е лошо или добро и то не съобразно нашите планове, а според това дали осъществява или пречи на Неговите планове. А Той вече ни е разкрил плана Си - да бъдем „царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби“. И целта Му за нас е да „възвестяваме превъзходствата на Този, Който (ни) призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“ (1 Пет. 2:9)
За да изпълним Божията добра цел, ние трябва да уважаваме всички хора, да обичаме другите вярващи, да имаме страх от Бога и да почитаме тези, които ни управляват - дори когато ни се струва, че нещо не е добро за нас (ст.17). Такива действия могат да предизвикват вяра у хората, които наблюдават правилните ни реакции при „лоши“ обстоятелства и най-вече носят слава на Бога. - Д. Линк
Ден подир ден, с всеки изминал момент, в трудности сила намирам единствено в Бога. Вярата в моя Баща е добър аргумент да нямам причини за грижи, за страх и тревога. - Берг
КОГАТО НЕЩАТА ИЗГЛЕЖДАТ ЛОШИ, ПОМНЕТЕ, ЧЕ БОГ Е ДОБЪР.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005