Въпросът за създаване в Русия на истинска комунистическа партия е въпрос не просто настоящ, а вече презрял. Тя е нужна на нашата работническа класа, като въздуха. Руската стачка на шофьорите показа това с най- нагледен образ. Голяма част от левите и комунистите, твърдо стоящи на социалистически позиции, това отдавна го разбират. Разбират нашите другари и друго, че партията трябва да бъде не някаква си организация с комунистическо име, каквито в нашата страна има много, а истинска комунистическа партия по тип, каквато е била партията на болшевиките. Но КАК да се създаде такава партия и най- главното, КАКВА да бъде тази партия – каква въобще е била партията на болшевиките, в различно време наричана РСДРП(б), РКП(б), ВКП(б) (но, уви, не КПСС!), КАК е била устроена и организирана и кое и е давало такава сила, че по нейния зов действително да се надигат, като един "железните батальони на пролетариата" от цялата велика Русия – за това знаят малко.

Всички вие сте чували за това, че основата на вътрешното устройство на болшевишката партия е бил демократическия централизъм, всички също така знаят за това, че Ленин наричал партията на болшевиките "партия от нов тип", но какво е представлявал този демократичен централизъм, как той е работил и какво означава това "партия от нов тип", какъв е този "нов тип", по какво се отличава от стария тип – от предишните партий.

Тъй като без тези минимални исторически знания от драгоцения опит на нашите предшественници болшевики да говорим по нататък за създаването днес в Русия на истинска комунистическа партия няма никакъв смисъл, защото да обсъждаш това за което понятие си нямаш и глупаво, затова решихме да дадем известна основополагаща информация за партията на болшевиките и за организационните основи на болшевизма, основавайки се на материалите на тези, които са създали партията, които са били в нея и са се борили в нейните редици заедно с победоносния руски пролетариат.

Тази информация ни е жизненно необходима, защото от една страна тя разобличава много митове в главите на нашите другари, нерядко възприемащи историята на партията като нарисувана картинка, а самата болшевишка партия като организация, принципно с нищо не отличаваща се от бувжоазните партий, което не е вярно. А от друга страна, ще ни спести време, защото цял ред от важни въпроси на партийното строителство, което ще ни се наложи да решаваме  в близко време вече не изисква обсъждане и дискуссия в нашите съвременни условия. Това което трябваше да бъде извършено вчера ни е още по ценно.

По-долу ще публикуваме глави от книгата на Вл. Сорин "Учението на Ленин за партията (организационни основи на болшевизма)", 3-то издание, издателство "Московски работник",1924 г. с нашия коментар.

Глава I.

Старата гвардия и новите членове на партията.

Миналата година партията отпразнува 25 години от своето съществуване. Много вода, по-точно кръв изтече за това време. Две войни и три революции преживял работническия клас от 1898 година, когато се състоял първия конгрес на нашата партия. Свален бе царизма. Разбита буржоазията. Създадена пролетарска държава. Стотици хиляди бойци загинаха в борба за делото на работническата класа. С всяка година все по-малко и по-малко остават хората, които заложиха основите на партията и заедно с нея и с цялата работническа класа в течение на много години и десетилетия преминаха тежкия и дълъг път от глу­хата, безпросветност на самодържавието до победо­носната диктатура на пролетариата, от малките кръжоци до половинмилионна партия, управляваща грамадната страна.

Редеят редиците на старите болшевики, строителите на нашата партия. Едва ли ще се намерят сред нас и десет хиляди "основателя". Още пет-десет години и в редиците на партията ще останат само малко от тези, които са вземали участие в нейното създаване, които начело на работническата класа извършиха революцията от 1905 година, които в глухите години на реакцията не изпуснаха нашето знаме, но настойчиво, упорно, непреклонно готвеха работниците към следващия бой, към свалянето на самодържавието и буржоазията, към диктатурата на пролетариата.

Редиците на старата болшевишка гвардия редеят. Неумолимо времето взема един стар рево­люционер след друг. А в ноща на 22 януари, в ясната зимна вечер, отиде във вечността и този, което име преживя века. Престана да бие сърцето на Илич. Завинаги затвори очи нашия любим, нашия скъп, мъдър старец("старец" – това е било старото конспиративно име на В. И.Ленин – при. РП). Завинаги замлъкна гласа на нашия стар вожд…

Но пролетариата не трябва да се предава в униние. Ленин умря, но неговата партия е жива. Живо е неговото учение, неговото дело, неговите завети. Потресени от кон­чината на своя вожд, пролетариата откликна на неговата смърт с това, че стотици хиляди работници влязоха в нашата партия. Партията — това е най-великото и важ­но от това, което Ленин е завещал на пролетариата. И ра­ботническия клас разба това. Ленин го няма, затова е нужно да се напрегнат всички сили, за да се укрепи създадената от него партия — ето мисълта, с която влиза днес в партията работника.

На нас, на новото поколение болшевики при­зива от 1917 и последващите години и особено на встъпващите в партията сто хиляди работници "ленинския призив" е сериозна и отговорна задача. На нас е нужно настойчиво, не скръствайки ръце, да работим над това, бол­шевишката партия да остане и за напред такава могъща, сплочена, издръжлива, както е била през тези двадесет и пет – тридесет години под непосредственото ръководство на Ленин. Ние искаме — и ние ще постигнем това, че нашата партия и без Ленин нито за миг няма да престане да бъде истинска, "твърдокаменна", бол­шевишка, ленинска партия. Цялата история на пар­тията, целия опит на нейната четвъртвековна бopба както говори на младите: учете се в партийност от старата болшевишка гвардия! Приемете всичко, което е най-добро от старите революционери! Сравнявайте и ги превъзхождайте!

Всеки работник, встъпващ в партията, трябва да си отговори на себе си: ще бъда ли аз твърд борец за коммунизъм, за освобождение на работническата класа? Ще пазя ли, като зеницата на окото си нашата партия, укрепвайки и усилвайки я, борейки се със всички, които се опитват да разколебаят нейното единство или отслабят нейната мощ? Ще съхранявам ли и отстоявам ли заветите на ле­нинизма? И ако на тези въпроси последва, без колебание и съмнение, твърд и безпроблемен отговор: да, то партията ще ти каже: стани,другарю в една черга с нас и ние заедно ще се борим. И в душата на всеки встъпващ в партията звучат, като заповед, думите на Ленин, казанни им още в тези години, когато се наложило да се бориш за създаването на партията.

"Трябва да се подготвят хора, посветени на ре­волюциите не само вечер, когато са свободни, а през целия живот" (В.И.Ленин "Насъщните задачи на нашето движение". 1900 год).

(За съжаление, ето това не стига на съвременните комунисти, не говорейки вече за левите. Те се занимават с комработа само в свободното си време. А от това има малко полза. За истинска комунистическа партия са нужни не членове на партията, а революционери – тези, за които борбата за социализъм е главното дело в живота. Засега такива хора още не са се появили в работническата класа. И може би затова няма в нашата страна засега такава партия, каквато е била партията на болшевиките. Но тя ще се появи задължително, Защото друг път, към социализма, у работническата класа няма. – прим. РП)

Членове на партията и безпартийни

Встъпвайки в партията, всеки "нов" чувства, че той преминава някаква граница, някаква черта. Вчера той е бил "просто" работник в завод или фабрика, безпартиен съветски пролетарий.

Днес е член на комунистическата партия, болшевик. Това звание- член на партията налага на него отговорности, които преди е нямал.

Разбира се  напредналия работник, даже в това време, когато той е стоял още "безпартиен", е страдал виждайки ну­ждите на своята класа и колкото е можел е  поддържал болшевишката партия и помагал в нейната ра­бота, радвал се на успехите на партията и заедно с нея п­реживявал нейните неудачи.

Но станал член на партията, вчерашния безпар­тиен започва да съзнава своята пряко и непо­средственно задължение винаги и навсякъде да отстоява класовите интереси на пролетариата; само влизайки в партията, той започва да осъзнава своята пряка и непосредственна отговорност за всичко, което прави партията и ръководената от нея съвет­ска власт.

"Не трябва да се забравя — говори Ленин на II конгрес на партията(1903 г.) -че всеки член на партията е отговорен за партията и партията е отговорна за всеки член".

(Личната отговорност и личното задължение и за партията, като цяло и за Съветската власт – ако в своето време тази велика истина не е била забравена от съветските комунисти от КПСС, да се разруши Съветския Съюз би било невъзможно. В това е и същността, че своята лична отговорност и задължение за всичко ставащо комунистите вече не осъзнавали, с удоволствие прехвърляки и отговорността и задълженията на партийното ръководство. Оказали се така безконтролни, те започнали да мислят само за своите интереси и да се поправи това се оказало невъзможно.

Същото е и днес. Може много да въздишаме за това, че в Русия няма истинска компартия, но много ли такива въздишащи са се запитвали, а какво лично аз съм направил за това, че такава партия да се появи? А дал ли съм на работническата клас в Русия и делото на неговото освобождение всичко, което мога? – прим. РП)

Вчера безпартийния работник в смисъл полити­чески е бил неорганизован единак; днес той е член на великата организация— партията на болше­виките.

Влизайки в партията, новия става друг човек. От члена на партията се изисква повече, отколкото от безпартийния. Всички работещи гледат на него, като на по- съзнателен, развит другар, задължен да ръ­ководи работническата маса.

Комунист — това е много отговорна дума. Членовете на нашата партия трябва да се гордеят с това, че те са в редиците на най- напредналата, най-съзнателната, най- революционната партия. Наистина, няма на земята по-висше звание, от званието комунист. Винаги на пост, винаги отпред, винаги в първите редици— eто какво е комунист, партиен човек. (За съжаление и тази истина се оказала забравена не само от членовете на КПСС, но и от голяма част от днешните комунисти. Ако към тях се подходи с ленински критерии, то нито едно място в комунистическата партия няма да има. Ако това не беше така, днешната работническа класа нямаше да гледа с презрение на комунистите. – прим. РП)

Но комунист, който своето пребивание в пар­тията разбирал така, че да стане "началник" над безпартийните и на това основание започва да гледа на безпартийния, както отгоре надолу, пренебрежително, то такъв комунист е лош член на партията.

Комунист — това е съзна­телен работник, задължение на когото е да води след себе си по-малко съзнателните (безпартий­ни) работници, да им разясни техните класови инте­реси. (У нас днес комунистите и понятие си нямат в какво се състоят класовите интереси на работническата класа. Каква да се "разяснява". А след това се чудим, защо работническата класа не отива в партията… – прим. РП). Стар другар  — ето какъв трябва да бъде члена на партията по отношение към безпартийния.

От това, какво представлява за себе си всеки член на пар­тията по отделно, зависи значението и характера на цялата партия, като цяло. (Последното е изключително вярно. По всеки комунист, по неговото поведение, отношение и характер ще се съди за партията, като цяло. И това не трябва никога да се забравя – прим. РП).

Партия

Но, какво е това партия? Най- краткият отговор ще бъде такъв:

"Партията наша е съюз от съзнателни, водещи борци за освобождение на работническата класа" (Ленин. Социализъм и религия. 1905 г.).

Подробно може да се отговори така: партия се нарича доброволен съюз от хора, с една­кви политически убеждения и еднакъв пъ­т на борба за преустройство на обществения живот съобразно своите възгледи, отразени от интересите на определена класа. Известно е че хората с общи политически възгледи, с ед­накво разбиране на обществения живот решават съвместно, общо да се борят за своите убеждения — те се обединяват в политическа партия, представляваща политически съюз, организация, общество. Такава е например партията на болшевиките, партията на меншеви­ите, есерите, кадетската и други.

"За да може масата на определена класа да се научи да разбира своите инте­реси, своето положение, за да се научи да води своя по­литика, именно за това е необходима органи­зация на водещите елементи на класата непрекъснато и навсякъде да бъдат, нищо че в началото тези елементи представлявали нищожно количество от класата" (В.И.Ленин "Как В. Засулич убива ликвида­торството". 1913 г.).

"Организация нa водещите елементи" — ето това е партията.

Eто още какво пише Ленин за партията:

"Партията е сума от свъзани в едно на орга­низаций. Партията е организация на работническата класа, разчленена на цяла мрежа от всякакви местни и специални, централни и общи организаций".

Партията, като такова е организация, създадена от работническата класа за отстояване на нейните инте­реси. Вътре самата тя се разделя на редица големи организаци. Например нашата, партия (политическа организация на пролетариата) се разчленява на няколко десетки губернски организаций. Всяка губернска от своя страна се разчленява на няколко уездни и районни организаций, а послед­ните се разчленяват на още по малки организа­ции. (Колко е просто, но 99,99% от нашите другари, радуващи за настояща компартия, това не го разбират! Те полагат, че компартията е събрана заедно от отделни елементи! Не организации, а именно отделни членове, активисти! В това е и разликата, в това е и същността, че отначало трябва да съществуват много отделни малки политически организаций на работническата класа по места, и след това да се съединят (стегнат!) в единна голяма политическа организация – партия. Само така може да бъде създадена партия на работническата класа – отдолу, а не отгоре! Именно така се е създала партията на болшевиките. И именно така ще бъде създадена нова истинска комунистическа партия в Русия. – прим. РП)

Ако погледнем към въпроса от няколко други страни, ние ще кажем, че партията е част от работническата класа. В нея влизат най- водещите, съзнателни, рево­люционни работници. Те виждат по-надалеч от останалите работници, по-добре разбират интересите на своята класа. Още повече че партията представлява авангард на пролетариата, неговия преден отряд, водещ напред класата.

"Партията е съзнателен, водещ слой на класата, негов авангард.
Силата на този авангард е в 10, 100 пъти по велика, отколкото неговата численост.
Възможно ли е това? Може ли силата на стотина да преви­шава силата на хиляди?
Може, когато е организирана.
Организацията уголемява силата…"

(Важна мисъл на Ленин! Ще си кажем, че днес нашата работническа класа на примера на стачката на шофьорите много добре е почувствал, колко е важна организацията. Но тя засега не е осъзнала, колко много му дава тази организация. Че тя увеличава неговите сили, сравнявайки ги със силата силния и мощен класов враг и превъзхождайки го! – прим. РП)

Все нови и нови сили на пролетариата се пробу­ждат към обществено-политическа дейност. На нас е нужно "търпеливо", както ни е говорил Ленин да разясним ролята и значението на партията, да докажем тяхната необходимост от встъпване в партията.

"Безпартийността е идея буржоазна. Пар­тийността е идея социалистическа" (В.И.Ленин "Социа­листическата партия и безпартийната революци­онност". 1905 г.).

Буржоазията е възпитавала в работниците равнодушие към политическата борба против партията. Тя доказвала на работниците ненужността за тях от партия, разви­вала в тях предубеждение към партиите. Буржоазните възгледи още са в умовете на много работници. На нас е нужно да се борим с тези въгледи, да им противо­поставим нашия лозунг: за партията! за партий­ността! (А, как широко е разпространен у нас в Русия този буржоазен мит! "Ние сме извън политиката, ние сме извън политиката…" говорят едва ли не във всеки работнически колектив. И това в същото това време, когато ни удрят по главите! Против такъв род лъжливи буржоазни идеи всеки работник е длъжен да води най- непримирима борба. – прим. РП) 

Продолжение следует