Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2016 13:30 - Защо съветската работническа класа не успя да удържи властта I част (продължение)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове:
0



 Работническата класа и селячеството

Цялата вътрешна политика на Съветската власт след Гражданската войны, след окончателния разгром на експлоататорската класа и до смъртта на Сталин – това е формиране на отношенията на работническата класа със селячеството.

Какви задачи стояли пред работническата класа, която се е поставила за себе си цел – да построи комунистическо общество?

Пред тях са стояли две главни задачи.

Първо- нужно е било да се подготви икономическа база за преход към комунизъм (и тази задача не може да се осъществи без поддръжката на селячеството, без неговото активно участие).

Второ- нужно е било психологически да се подготви селячеството за пълно отказване от стоково-парични отношения, да се превъзпита то така, че напълно да изживее в себе си дребнособственническата си психология.

В съответствие с тези две главни задачи се е формирало отношението на работническата класа към селячеството.

Работническата класа непременно требвало да изисква от селячеството да бъде негов съюзник, активно да поддържа политиката на Съветската власт. Без това коммунизма не може да се построи.

Затова не трябва селячеството да се гони, да се пришпорва, за да не се настрои против Съветската власт. Но и не трябва да се дърпа бавно за опашката . 

Не трябва да се пренебрегват настроенията на селячеството. Но не трябва и да ги отхвърляме. 

Работническият клас трябва да бъде именно ръководител, възпитател на селячеството, търпеливо и мъдро, но и упорно и неуклонно да помага да изживее в себе си дребнособственническата си психология.

Изхождайки от това работническата класа и е формирал своята политика по отношение на селячеството. Тази политика показва истински образец, такт и дипломация от страна на работническата класа и в същото време твърдост и принципност.

Понякога работническия клас изпитвал снизхождение към слабостите на селячеството. Разбирал, че селячеството не може так изведнъж да изживее своите дребнособственически привички, и правел отстъпки, само че тези отстъпки не се явявали измяна към социализма, не подкопавали диктатурата на пролетариата. Ако работническата класа виждала, че отстъпките отиват далеч, превръщат се в поощрение на дребнособственническа стихия – тогава работническия клас сменял политиката и тези отстъпки ги връщал, вместо отстъпчивост показвал изискване и непреклоност.

Това е била сложна верига от компромиси и лавиране.

Такава политика може да се стори на някой непоследователна. Но всъщност именно това е истинската пролетарска последователност. 

Но съветската работническа класа не постъпвала така, тя отчитала изменящата се ситуация. Спрямо отношението към селячеството той отчитал всичко – и степента на развитие на икономиката, и степента на развитие на самото селячество. Работническият клас отчитал и това че селячеството останало предишно и това че в него се появили нови и неизживяни предрасъдъци и слабост и неговите нови черти, внесли в него нов вид. И това, че то отива назад,  а в същото време го насърчавало да се стреми напред.

 ***

С други думи от Революцията и до края на войната работническия клас бил ръководител и възпитател на селячеството.

И ето след войната, за първи път в своето съществуване на Съветска власт – работническата класа изгубила способност да изпълнява тази роля. Той вече не бил способен да влияе на настроенията на селячеството, да го води след себе си. 

Това станало, както бе казано, защото във войната бил унищожен цвета на работническата класа и затова че веднага след войната в работническата класа масово започнали да влизат вчерашниете селяни. Разбира се само по себе си вливането на селячеството в редиците на работническата класа не е страшно -това е естествен процес, и той постоянно ставал и до тогава. 

За да разберем механиката на това ще се опрем на опита на Антона Семьонович Макаренко. Той разказва в своите книги, как той приемал в колонията новите "с воля". Задачате е била – как може по бързо да се превъзпитат те, да се направят от малолетни хулигани и правонарушители съзнателни колонисти. 

Макаренко действал така. Той разпределял новите по отряди. 

Новите или се разпределяли по отряди, където е имало група, ядро от такива колонисти –или актива на отряда, или ако в отряда няма такива колонисти или не достигали – вземали от другите отряди.

И тогава- пише Макаренко- може да не се безпокоите, защото новите за броени дни без особенни проблеми възприемали живота в колонията, ставайки колонианисти. Защото актива на отряда дисциплинирал и водел след себе си колектива – а колектива, от своя страна възпитавал, стягал, претопявал по свой образ и подобие новите.

Ако новите се насочвали в отряд, където няма актив, ядро – тогава всичко станало обратно. Тогава през известно време целия отряд развалял и раздрънквал, попадал под влияние на новите, усвоявал техните грабливи гримаси, слова, възгледи, цинизъм, суетност, презрение към дисциплината и т. н.

И такъв отряд се налагало отново да се тегли, да му се придаде особенно силен актив или даже да се разформирова и разпредели по други отряди.

Така станало и с работническата класа. До тогава той успявал да възпита вливащото се в него селячество, защото е имал свой актив – комунистите. 

А това означава, той започнал да губи своята пролетарска непримиримост към всякаква проява на чужда, враждебна класова идеология.

И накрая всички антисъветски, враждебно настроени към съветската власт елементи се възползвали, усилили своите позиции и се активизирали. Бабаитите- подсъзнателно враждебни на съветския образ на живот, криминалите, които за годините на войната се усилили, ползвайки се от нечутите трудности на военното време, затаилите се съзнателни контрареволюционери, само чакащи момента да нанесат удар по Съветската власт – всички те видели, че идеологията на работническата класа вече не оказва дължим отпор. 

А тези милиони комунисти не направили нищо. Оставяйки работническата маса, разделена от селячеството и попаднала под нейно влияние, вече не успявала така зорко да спира проявите на враждебна идеология, не успявала така решително да дава отпор. Пролетарската бдителност започнала да се сменя с еснафска отпуснатост и небрежност, пролетарска непримиримост – дребнобуржоазна оттъпчивост, търпимост, благодушие.

Работническият клас започнал да губи своята революционна пролетарска боеспособност. А това веднага засилило всички тесногръди и антисъветски елементи.

И така – в Съветския Съюз сe извършило изменение в разстановката на класовите сили. Подготвено било то по време на войната и се показало веднага след нея.

Продолжение Окончание

[1][2][3][4][5]http://pomnimvse.com/651pb.html

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707617
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031