Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2016 11:24 - Как биха се развивали събития в революционна ситуация, ако имаше работническа партия
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове:
0



 В статията за събитията в Казахстан  се е говорило за цветни революции, които в последните години ставаха в различни страни. В тях се натрупваше революционна ситуация. Настроенията на социален протест стигали до предел и в края на краищата се разрешавали с масови народни възстания. Става държавен преврат, смяна на властта – но се сменяли само лицата, а не господстващата класа. Господстващият клас, както е било, така и си оставала буржоазията.  А властта само преминавала от едни нейни представители към други. Не сменяйки управляващия клас, съответно не сменяйки и общественно-политическия строй. Съответно, революции нямало.

 
Обществото остава на този стар етап – на стадия на капитализма. И всички предишни противоречия в обществото не падат, а остават и продължават да го раздират с още по-голяма сила.

Собственността на средствата за производство остават в частни — значи, остава експлоатацията, розкош за единици и бедност за болшинството, която поради войната се усилила и се превърнала за много в истинска нищета, преминала е в хуманитарна катастрофа. Останала и капиталистическата конкуренция, която сега е преминала във форма на въоръженни войни между различните олигархични кланове. Тези войни олигархията, естествено, води със заблудените, оглупели трудещи се, поставяйки ги на национална или религиозна почва. В тези страни, където един олигархичен клан успява да премахне конкурентите и вземе в свои ръце държавната власт – ние наблюдаваме, как тези самите олигарси, дошли на власт под лозунги за демокрация и борба с диктатурата – мигновено свалят всички свободи, които народа се ползвал по време на възстанията. Те знаят, че не могат да дадат на народните маси обещаното процветание. Цялото процветание, цялата разкош и привилегии да живеят на чужд гръб те оставят за себе си. А за народните маси, както преди им се пада едно – робски труд за капиталистите, нужда и положение на хора втори сорт. Затова, за да се спаси от народния гняв, който този път ще бъде насочен срещу тях – на новите властители не им остава нищо друго, освен да "затегнат гайките", да поставят кръст на демокрацията, заради която те силно викали, когато искали да я вземат.

Трудещите се получават жесток удар — разрушават се техните надежди да се излезе от омагьосания кръг, да се установи справедливост, равни права за всички граждани, да се достигне икономическо процветание за болшинството. Техният порив, мъжество, самоотверженост, героизъм, техния стремеж към народно благо – всичко това пропадало на пусто, не приводило до нищо.

Или цветната революция – не е революция, а спонтанен аборт,мкойто става, защото няма съзнателност и организованост на работническата класа, няма работническа комунистическа партия, която да поведе тази борба.

Да видим сега, как би се разрешила тази самата революционна ситуация, ако работническия клас е съзнателен и организиран, ако имаше своя партия.

И така – работническата класа осъзнава себе си именно като отделен клас, притежаващ свои собственни класови интереси, противопоставящ се на враждебната класа – буржоазията и нейните съюзници. Неговите водещи представители добре разбират, в какво се изразяват неговите интереси – в сваляне властта на капитала, вземане на политическата власт и отмяна на частната собственност на средствата за производство. Водещите работници водят активна работа в средите на трудещи те се, разяснявайки им техния главен интерес, убеждавайки ги в необходимост от решителна борба за вземане на политическата власт, готвейки ги идейно и организационно към тази борба. Тези водещи работници действат организирано и съгласувано – или представят от себе си партията – партията на работническата класа.

Тази партия умее да обединява широките работнически маси, да им придава съгласуваност и единно направление на техните действия. Тази партия вече има опит в борбите, опит идеен и организационно ръководството представя трудещите се. Тази партия добре знае разклада на класовите сили и в страната, и в света, добре знае и своите врагове, и своите съюзници. Тази партия добре е изучила приомите на врага и умее да им се противопостави, умее бързо и евнергично да даде отпор на вражеската пропаганда, веднага да разобличи пред работниците тяхната лъжа, не допускайки, работниците да попаднат под влияние на вражеската идеология. Tази партия има връзки и с други слоеве на обществото и добре знае техните политически настроения. Тя умее да привлича на страната на работническата класа тези слоеве, които също страдат от гнета на едрия капитал и могат да бъдат временни съюзници. Но при това партията не допуска, работническия клас да се окаже на опашката на тези слоеве, за да им служи– а обратно, умее да ги застави да действат в интерес на работническата класа.

Как ще се развиват събития, ако в страната има такава партия и при това се натрупала революционна ситуация, ако в резултат от капиталистически гнет и експлоатация протестната активност на населението рязко нарасне и премине в масови народни прояви?

В такъв случай партията, ползваща се с влияние в средите на работническата класа, организира работническата класа и и помага да вземе встатта оглавявайки народните протести. Работническата класа взема на себе си ролята на ръководител на протестното движение.

Кактo ние видяхме, във всички случаи "цветните революций" се явяват мощните подбуди на народните маси боло от техния стремеж към демокрация, или протест против политическата реакция на държавния финансов капитал и против собственото политическо безправие.  Демократичните стремежи на широкиите народни слоеве напълно отговарят на интересите на работническата класа. Първо- защото и сама по себе си демокрацията е необходима на работническата класа за нейната успешна борба за социализъм.  А второ работническия клас може и трябва да използва протеста на народните маси против политическия гнет. Той може и трябва да превърне този протест в движение, което да свали управляващия олигархичен режим. В резултат на това сваляне към властта отиват, наред с представителите на дребната буржоазия и представителите на съзнателния пролетариат, а това облегчава по-нататъшната борба на работническата класа вече за пролетарска диктатура, вече за пълна власт в ръцете на работническата класа.

Затова работническата класа оглавява борбата на народните маси за демокрация. Той поддържат тяхното възмущение против политическия гнет, укрепва техния стремеж към гражданска свобода, поощрява желанието на широките народни маси да участват в управлението на държавата. Показва, че участието в държавното управление за трудещите се е жизнено необходимо, че само по този път те могат значително да подобрят своето положение. В същото време тя разяснява на масите, че при властта на олигарсите демокраци в никакъв случай не може да се осъществи, защото капитала никога не допуска истинска широка народна демокрация. Затова трудещите се трябва да отхвърлят управляващия режим и да вземат властта в свои ръце. Освен това, работническата класа трябва да разясни на масите, че не само трябва да се смени политическата власт, а е нужно да се смени целия общественно-икономически строй – да се отмени частната собственост на средствата за производство и да се установи общонародна.

Партията на работническата класа в този период трябва да води идеологическа борба в три направления:

Първо- тя трябва да разобличава всички опити на олигархичната държава да заблуди трудещите се с демагогия, да не се поддаде на предложенията " да се разберем мирно", да не се подкупи от щедри обещания и малки отстъпки и по този начин да се отдалечи от борбата.  Партията трябва да разясни, какво ще струва цялата тази демагогия на управляващата класа, изплашена от народно възстание.

Второ- партията трябва идеологически да воюва с тези малодушни, ненадежни и съмнителни свои привърженици, представители на дребната буржоазия, които по своята дребнобуржоазна ограниченост вярват в добрите намерения на капиталистите, приемат тяхната демагогия за чиста монета и призовават да се откажат от борбата, съгласяват се на тези отстъпки, които предлага буржоазията за затваряне на очите.

Трето- партията идеологически се бори с представителите на реакционните сили, които се стремят да получат влияние сред протестното движение, да го възглавят и насочат в русло, изгодно за буржоазията —  с либерали, националисти, шовинисти, черносотенци, и т.н.

Народните маси, обединени в многохилядни тълпи и действащи сплотено в едно общо направление на митинги, демонстрации и стачки, чувстват своята сила. Те виждат безпомощността на властта. И престават да и се подчиняват. Вместо това те се пдчиняват на щаба на протестното движение. Фактически щабовете на протестното движение стават органи на народната власт. Виждайки слабостта на властта и силата на народа, на страната на протестното движение преминава част от армията, възможно, даже значителна. Благодарение на това става възможн свалянето на управляващия режим. С прехода на страната на протестиращите армия действащата власт остава без защита и обратно, в разпореждане на народното движение сега се намира военната сила. Става възможно свалянето на властта на едрия капитал. Благодарение на решителното и твърдо ръководство на работническата класа масите от трудещи се извършват това, вземат властта в свои ръце.

И, ако без партии на работническата класа те извършвали "цветни недореволюции", сменяли олигарсите с други – то сега това не става. Сега те знаят, че вземайки властта тя на никого не трябва да се дава. Те знаят, че е нужно не просто да се сменят хората във властта, но и да се измени строя.

Но в този случай, тъй като властъа вече свалена не от една само работническа класа, а от широките слоеве на трудещите се, в новите органи на държавна власт, наред със съзнателните представители на пролетариата, ще се окажат и представители на дребната буржоазия, със своите неизбежни дребнобуржоазни предрасъдъци. Те така или иначе ще се противопоставят на двата главни съставляващи на социализма – пролетарската диктатура и общонародната собственост на средствата за производство. За установяване на пролетарска диктатура те ще пречат, ратувайки за буржоазна демокрация и многопартийност, за свобода на словото и печата, съюзи и събрания за представителите на буржоазията (или за възможността за нея да се води политическа борба против работническата класа). Против общонародната собственност те ще се борят, ратувайки за съхранение на малкия и частен бизнес, или за капиталистически отношения.

Представителите на пролетариата трябва да водят с тях борба, да неутрализират тяхното влияние на трудещите се напълно да отсранят представителите на дребната буржоазия от органите на управление и да ги заменат със съзнателни работници.  Тогава ще стане възможно установяването на диктатурата на пролетариата, която окончателно ще унищожи влиянието на капитала, ще го ликвидира, като клас и ще пристъпи към възраждане на социализма.

Оксана Снегир




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 848309
Постинги: 1801
Коментари: 233
Гласове: 365
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930