Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2017 13:16 - Глоби, удръжки и други буржоазни "хитрости"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Буржоазията винаги е търсила способи за най-разнообразно ограбване на работниците. Eдин от на-разпространените използва от 100 и повече години се явяват глобите и различните видове удръжки от различен род вземани от своите работници.

За да разберем корените на това явление и как с него да се борят работниците ще се обърнем с малко история от нашата страна.

В началото на XX в. е била Руската Империя, царството на самодържавната монархия и активно растяща капиталистическа промишленост.

Пред нас е фотокопие на рядък документ. Tози юлски документ от разчетна книжка за 1906 година, принадлежала на тъкачката Александра Фьодоровна Питолицина от фабриката на буржоата Бурилин, разполажен в град Иваново.

imageДа вникнем в таблиците. Удръжките и глобите заемат тук главно място.

Ето виждаме, че «за щета миткаля» се е удържало около 50 копейки. Какво е това? Това е представлявало образуване на шевове в тъканта. А те на 90% зависели от степента на износване и изправността на тъкачния стан, качеството на преждата и полуфабрикатите, и едва на 10% — от личните умения на тъкача.

Становете на фабриката на Бурилин били стари, английски, произведени през 1879 година. Те с години работели почти без прекъсване, работели производително. За тези години цялата им стойност постепенно се пренасяла на производимия товар — на тъканите.  Те отдавана са се били откупило, но към 1906 година от тази техника капиталиста още не бил взел целия и ресурс, до пълен отказ.

Фабричните станове работели на предела на своите възможности, защото капиталиста държи над всяка минута от работата на машините и зада вземе от всеки работник максимум добавена стойност, той от една страна, пределно увеличавал скоростта на работа на своите машини, а от друга страна, принуждавал работника да работи по-бързо повече.

Но техниката не е човек, нея не можеш да я поръчаш. Станове сгодините не познавали капитални ремонти, поради увеличаващо се износване на своите детайли често се чупели. Но стопаните на фабриките да дават за сериозни ремонти не искали, а всички неизбежни издръжки, свързани с поврени на становете и брак на готовата продукция, прехвърляли на плещите на нещастните работници–тъкачи във вид на глоби. Средно месечно от всеки от 400 тъкачи Бурилин удържал във вид на глоби от 40 копейки до рубла.

По-нататък е интересно. За «самоволно излизане в 1 работен ден» от заплатата на Питолицина взели още 51 копейки.

Причини за «самоволно излизане» и глоби

На нас не ни се удаде да установим, по каква причина Александра Фьодоровна била принудена един ден да не отиде на работа, но по принцип може да предположим, че един път в месеца у всеки човек, а още повече у жените се случват физически неразположения. Ако отчитаме тежкия труд, ужасните производственни и битови условия, отсъстваща медпомощ и прочие фактори, бързо се разрушава всяко, даже най-устойчивото здраве на работника, трябва да се удивим, че «отсъствала» Александра само един ден, а не месец. Този един ден «отсътвие» означавал, че състоянието на жената е било толкова лошо, че да се изкара «на крака» вече не е било възможно. Необходимо било един ден да се лежи в леглото, но и този един ден стопанина на  фабриката разглеждал, като престъпление против себе си.

От тези условия, в които до революцията работели ивановските тъкачи, може да се съди по отчетите и рапортите на фабрично-заводските инспектори. Даже царската власт била принудена неохотно да признае, че работниците се трудят в нечовешки условия. Сред мерзостите, има и описание от пряк материал за наказателен съд, инспектора пишел, че често у работниците «се открива кръвотечение или даже има аборти от големи усилия при труд». И ако жената не падне от слабост, то цеховите майстови я принуждавали да работи още, независимо че кръв се е леело на пода.

Фелдшерсkи пунктове във фабриките е нямало. За проста стая за хигиена, която е съвършенно необходима на всяко предприятие с женски колектив, и реч не можело да става.

През есента на 1905 година дарачите и тъкачите поискали от началниците да организират на фабриката отапляеми съблекални и тоалетни. На това справедливо искане управляващия фабриката някой си Сумин отговорил, че ако направи нещо такова, то «…проститутките там ще се настанят и въобще ще забравят да работят».

Същото констатира и фабричния инспектор от 12 участък на Санкт-Петербургската инспекция Якимов. В 1903 година на работниците от 2 казионен винен завод началството им вдигнало и без това дългия работен ден – за безплатно миене на каменните подове след спиране на основната работа.

Говорейки за тези факти, царския инспектор забравил да каже, че водопровода вечер винаги бил закрит и водата за миене е трябвало да се носи от долния етаж. Много момичета със свои сили носели тежките ведра и миели ледените подове. 

«Работниците казват, че момичетата и жените, работници във винзавода, на всяка стъпка ги оскърбяват и издевателстват — пише Якимов. —  В очите на заводското началство работниците не са хора, а  проститутки-развратници. Майсторите и заводските продавачи ги обиждат на всяка стъпка. Така например продавача А. Салонин влачил за косите и бил по лицето работничката от дестилиращия цех Олга Корольова. Помощникът на управителя на разливъчния цех Баранов бил кулак и ритал в гърдите и корема работничката Лиза (фамилията да и установим не мжахме), от което тя получи кръвотечение. Старшия майстор Иля Кузяков довел своите отношения към жените-работнички до невъзможност: във  въздуха постоянно висял най-лошия мръсен език и оскърбление на женската скромност. На работниците не им се позволявало да ядат и пият чай в завода. На работното място трябвало да бъдат 15 минути преди работа и 15 минути преди края на обедната почивка. Така началството удължавало 12- часовия работен ден на още половин час. Ако момичетата си почивали и една минута, то при първо провинение получавали забележка, при втори път ги изпращали да мият пода или глобявали, а на третия ги уволнявали. Цялата тази изморителна работа и обругаване над жените ставало за нищожните от 40 до 70 копейки на ден».

В листовка на Петербургския комитет на РСДРП от 10.02.1903 года към работниците от машиностроителния завод на Леснер също се отбелязват  беззакония и лоши условия на труд, в частност, че собственика на стругарската работилница Гелфрус ударил в лицето момче-работник от тази работилница, защото на Никулден заедно с останалите работници от работилницата се наговорили и не отишли на работа. Измъченото и гладно дете заплакало и помолило «дяденко да не го бие». Но това се оказало гръмоотвод за буржоазния гняв на кучето Гелфрус. 

Харковският социал-демократ Б.Линцер си спомнил за своята работа в полтавската печатница на Дохман така: «Ниска заплата и общи тежки условия на труд, заставяли да мислим за друг живот. Така например, семейните наборчици получавали при 11 Ѕ -часа работен ден – от 15 до 20 рубли на месец; изпитаните с 15–20 години стаж работници получавали 22–25 рубли. Работили в помещения, приспособеи от огромен навес. Зле отоплени. Но затова пък всички закони за глоби за закъснение, за щети на материали и прочие строго се  спазвали. Режимът бил крепостен».

Какво в такива и подобни условия означавал  един ден «отсъствие», за което се налагала глоба? Само това, че стопанина-капиталист разходвал работната сила, като истински хищники, безжалостно и варварски: те ограбвали работниците и особено жените и децата, от три страни – физически, морално и материално.

Глоби, удръжки и прочие «хитрости»

И така глобите. Поводо за тях ставало всичко, за което им е било угодно. 

Работата е в това, че капиталиста често гледа на като на средство за вдигане на производителността или поддържане на дисциплината, а като на дополнителен приход в предпринимателския доход. Например, във фабриката на Тимофей Морозов, в Орехово-Зуево, както се изяснило по време на стачките в януари 1885 година, глобите достигали 25% от заплатите. 

Излезлият скоро след това фабричен закон от 02.06.1886 г. установил пределен размер на глоби да не превишава 5% от заплатата, но това предприемачите не спазвали. Държавата разбира се за несъблюдение на  закона от капиталистите никак не наказвало.

Друг солидeн доход промишления капиталист си вземал от плащане в натура. На много предприятия стопаните се стремили (и се стремят и в момента!) да дадат заплата на работниците във вид на предмети за потребление, правейки съответна отметка в специална кредитна книжка или журнал за удръжки. При това работниците говорят, че стопанина се явява техен благодетел, защото ги снабдява в кредит: защото заплатат не е близка, а у работниците вече я дават във фабричната лавка, заводските магазинчета или даже в градските магазини, със стопани които имат договори с промишления капиталист.

Но никакъв кредит в точния смисъл на тези  думи е нямало. Обратно - работниците са кредитирали капиталиста, защото ежедневно му отдавали в кредит своята работна сила, за която те получвали заплащане само след, като тя е била напълно потребена от  капиталиста.

При заплащане в натура работника се подлагал на експлоатация не само от страна на стопанина на производството, но и от страна на собственика на лавките или магазина, в който е трябвало да вземе «на кредит» необходимите за живота стоки. Но не всичко нужное е можело да се вземе от лавките.  

Зависимостта от лавките или магазина, принадлежащи на стопанина на завода или фабриките напълно отдавали работника в лапите на един експлоататор. Насилието на капиталиста над личността на работника ставало крайно тежко. 

Защо за фабрикантите и заводчиците е било  изгодно да организират свои продуктови лавки? Защото те се стремили да вземат повече от заплата на работниците, и по малко да «вадят» пари от оборота на своя капитал от една страна. А от друга да съкратят заплащането на труда на работниците, да им срежат предела, увеличавайки по този начин получения от работниците сумарен обем присваена добавена стойност, из която и се формирала печалбата на капиталиста. 

Например, на този същия завод на Леснер периода на даване на заплати напълно превишавал периода на пълен оборот на стопанството на капитала. Заплата в 1907 година се давала един път на три месеца, между другото оборотния капитал на капиталиста Леснер ставал средно 6 цикъла за година, или на всеки 2 месеца. 

Ще го поясним по-подробно. За да се произведе стока, продаде на пазара и получи за нея пари е нужно не повече от месяц и ако при това работника получава своята заплата един път в края на този месец, то капиталиста вече се изхитрява и заблуждава работника. Te нито за ден копейки не авансират на работниците, а всъщото време купува суровини, необходими за производството на стоките от другите капиталисти, а сам взема от своите работници заем — защото той ползва тяхната способност към труда (работната сила), не заплащайки за нея! Разчетът в края на месеца след реализацията на стоката— това е вече, всъщност паричния кредит, взет от капиталиста от работницитех, при това взет безплатно за разлика от кредита в банката!  Тук има хитрост, определена икономия за бъдеща печалба на капиталиста и въведение работниците в известен разход. Защото работника, работещ на капиталиста цял месец, трябва някак си да живее и да се храни, а значи разходва за поддържане на своята работна сила, и трябва да използва други пари (натрупани преди или заимствани),  ако капиталиста не авансирал дори и част от заплатата. 

А ако стоката се произвежда и реализира за месец, а заплата се изплаща веднъж на тримесечие, тогава капиталиста, не дава на работника за живот нито грош, ползвайки техните пари вече не за месец, а за три месеца, при това два последните два месеца от тримесечието, той върти парите на работниците, получавайки за себе си допълнителна печалба, която иначе не може да получи,  ако се разплаща с тях всеки месец.

Капиталистът е заинтересован в ръст на своя оборотен капитал. Но още повече е заинтересован в скоростта на обръщение на този капитал, защото това позволява да се освободи част от оборотния капитал и да използва например за покупка на нови машини, здания, суровини и пр. 

Московският фабричен инспектор И.И.Янжул разказва: «Работниците страдали от крайно неопределени срокове на разплащане. Сроковете на даване на заплащане обикновено не се  вписвали  в работните договори и стопанина давал пари на раборниците по свое усмотрение – 2 пъти в годината (на Великден и Рождество), три пъти, четири или повече. Работниците трябвало да се молят от фабрикантите за парии, като особенна милост. На някои фабрики се практикувала даже следния порядък:  пари въобще не се давали в течение на година (до свършване срока на наема).

Разбираемо е че при такъв порядък работниците могат да съществуват, само«кредитирайки се» във фабричната лавка, незаплатен длъжник през цялата година.

В края на годината, когато производилите се разплащат и даващи парите си в лавките с лихвите и след година каторжен труд те получват "кръгла сума от 10–15 рубли».

Продавайки на работниците стоки три пъти по-високи, фабричните лавки и заводски магазини давали такъв крупен доход на  фабрикантите, че някои предприятия заставяли всеки работник в условие на наем задължително да взема стоки само в лавката или магазина на собственика. На някои фабрики работатат е достигнала до такава степен, че голяма част от печалбата е идвала не от основното производство, а от продажбата на просрочени стоки в лавките, отчитайки че са се купували те от капиталистите фактически на безценка.

Известeн фабричeн закон забранявал плащане в натура, както и даване на под два път месечно. На практика репресирани били работниците, които се жалвали от работодателите, а руската държава,  изцяло покривала и защитавала капиталистите и помешчиците, а слабата фабрична инспекция, произвола на капиталистите често не наказвала, а нормите на закона — мъртва буква. 

Тук трябва да се каже, че фабричната инспекция била съвършено безсилна против администрацията на заводите. Ако на отделни частни предприемачи те са можели да повлияят, то на жалби от работници в държавни предприятия даже не разглеждали. Така например работниците в Инструменталния държавен завод не един път се жалали от непоносимите условия на труд и заблуда при начисляване на заплатите. В отговор те слушали  само едно: «Къде работиш?» — «в инструменталната». – «А, в държавата на държавния завод. Никой не може да ти помогне» – «Помогнете ни, не можем да търпим: началството ни притеснява…» — «Не може,  не може. Против всеки друг може, но не и против хазната».

Още един «интересен» способ за заблуда и грабеж на работниците била т.н. «бащинска грижа» от страна на предприемача.

Вече известния ни харковски социалист Б. Линцер описва този способ така: «С такива отвратителни условия …аз още не бях виждал и затова силно ми подействаха и аз веднага от мястото в кариерата се впуснах в агитация за изменение на тези условия. Но работниците в печатницата се оказаха толкова пасивни и безразлични към  своето положение, че моята агитация нямаше успех. Причините бяха в това, че всички работници били от местния елемент, заедно свързани със своите разпределения. Те едва ли не от ученици пораснали тук и всички са живеели при родителитеползвайки помоща от последните. И от друга страна, собственика отлично разбирал психологията на безсъзнателните работници, установявал с тях патриархални отношения: давал в тържественни случаи на работниците подаръци бил на празниците им, на сватби, кръщенета, погребения и т.н. И това създавало у работниците илюзия, че той е – «техен роден баща».

Всъщност такава любов е била материалистична. За месец тежка работа с олово и отровни бои във вредни и опасни условия, почти по 12 часа на ден, Дохман плащал на своите работи средно 20 рубли. В примерно равна печатница на Зилберберг в Харков работниците получали 32 рубли на месец и работили в по-сносни условиях. Дохман, от една страна правил дребни подаръци на работниците си, а с другата ръка им вземал от заплатите по около 10 рубли месечно. Ние по-късно изчислихме, чв за полвингодина Дохман си е сложил в джоба допълнително 5820 рубли. За същото време за различен род подаръци за работниците-водка, хармоники, автори на песни и т.н. той дал едва 500 рубли. Ако някой искал да му се увеличи заплащането той им обяснявал, колко много дава на работниците за празници, почерпки, подаръци».

В другa печатница на упоменатия Зилберберг, се използвал друг приом за допълнително ограбване на работниците. Както си спомнят по-късно печатарите от тази печатница Романенко и Батуров, в предприятието процъвтявали антисемитизма (това при положение, че стопанина бил евреин по националност), пиянство, религиозни предрасъдъци и безразличие на работниците към всичко. На следващия ден тези работници, които вчера пили и се били били глобявани, за «пиянство и побой». В печатницата постоянно идвали поп от градската църква, аслед него ходел равин и те говорили едно и също, че всички неуредици на работниците се давали заради техните грехове и че трябва всичко това да се търпи. А Зилберберг в това време броял, колко заплати той «икономисал» от глоби. Икономията била изрядна: т. к. неосъзналите се работници рядко се отказвали от почерпка с водка и закуски, които заплащал стопанина, и при това винаги полагали, «че ето днес караници няма да има», то ежемесечно в печатницата се набирали до 50 човека – надзиратели. От всеки се удържали три и повече рубли и в резултат в дълбоките джобове на Зилберберг, влизали 400 рубли ежемесечно.

Това разбира се не бил целия набор от способи, които стопаните в РИ допълнително грабили своите наемни работници. Нямало край преките и скрити погрешни сметки,  «резценки» (така в началото на XX в.в Русия наричали процентите и тарифите), нарушения на заводските и фабрични администрации на трудови договори, развращение и напиването на пролетариата, реженето на заплати, за това че хората боледували по вина на капиталиста, отказ от плащане на болнични и погребения на жертви на фабричния капиталистически терор.

Царскaта държава и попове открито заставали на страната на буржата-угнетатели. На 9 януари 1905 година от много цехове на Путиловския завод работниците изхвърлили иконите казвайки«…сега няма у нас цар нито на земята, нито на небето», а други  работници отишли по-далеч, като твърдели: «Какъв е този цар, ако той в народа стреля? И какъв е този бог это за бог, когато той стреля в челото».

Реална заплата на работник и «крава за 5 рубли»

Но да се върнем при тъкачката Питолицина и да погледнем на нейните заработки.

За плетене на 10,75 стандартно парче с дължина 10 метра всяка (общо 107,5 метра плат) Александра Фьодоровна и се полагала заплата от 5 рубли и 92 копейки! За тези 26 работни дни тя изработва още 10 метра за което и начисляват още 60 копейки заплата, а за произведните в този месец 15 метра тъкани № 375 положили още 1 рубла и 27 копейки.

И така: 7 рубли 79 копейки – такава е месечната заплата на жените-работници, 10-11 часа на стана 26 дена в месец. От нея взели рубла и копейка (13% от заплатата). Оставайки фактически 6 рубли 78 копейки.

Колко си слага в джоба фабриканта Бурилин, ние ще кажем по-късно. А сега да изчислим много или малко са 6,78 рубли?

В 1903–1908 година средната реална заплата (реална – значи, тази, която се изразява в продукти и услуги, които работниците можели да си купят с парите, които получават) в Руската Империя била около 20% по отношение на подобна в Североамериканските Съединени Щати. Към 1906 година средната заплата на възростен мъж в най-промишлено развития щат, такъв като Масачузец, била 13 долара на седмица, около 50 за месец. Фактически за Московска губерния към 1906-07 година средната заплата на фабрично-заводски работник мъж била 207 рубли годишно. В същото време средната годишна заплата на фабричен работник от този район била 90 рубли (средномесечна з/п по 16 тъкачи, избелвачи-бояджии и др. – 7 рубли 50 копейки).

Какво е могла да си купи за тези пари Александра Питолицина?

Стойността на артелното хранене на един работни средно към онзи момент е било 3 рубли и 82 копейки в месец, с отчитането на скромните и постни дни, но без чай и захар, стойността на които при «храненето при стопанина» (когато продуктите се предоставят от стопанина на фабриките чрез лавките) били още 70 – 80 копейки на месец.

Да предположим, че Саша е пила чай съз захар само в неделя. Тогава излиза, че средно за хранене е давала около 4 рубли.

По данни на В. Овсяников (статията «Довоенните бюджети на руските работници» в сборника «Въпроси на труда» № 10 за 1925 г.) разпределението на разходите на една  тъкачка Саша по отделни части в бюджета за 1907/08 година е могло да изглежда така (в % ):

— съвкупните разходи на жилище – 10,1%, в парите на Питолицина — 31 копейки. За копейка на ден тя живее във фабрична казарма за еднакви работници;

—  цигари и алкохол – не;

— дрехи и обувки – 10,6%, в пари — 32 копейки. Евтини панталони тип американ от фабриката на Котов стрували 34 копейки, двойка хартиени чорапи от Московската копринена фабрика Щенков и Со — 60 копейки.

— пране и лична хигиена – 4,0%, в пари 12 копейки. Стопански сапун струвал 3 копейки, тоалетен сапун –  6-7 копейки, паста за съби (25 грама) – 2 копейки,аптечна вълна (20 грама) – 3 копейки;

— лечение – 0,1%, в пари – 0,3 копейки, или три гроша. Таблетка аспирин струвала 4 гроша.

— културно-просветни разходи – 1,7%, в пари 5,1 копейки. Билет за кино – 3-5 копейки;

— обществено-политически разходи – 1,2%, в пари 3,6 копейки. Ще щитаме, че Сашка се занимава в неделния кръжок и дава за това пари за хартия и молив;

— религия – 0,1%, в пари 3 гроша. И това е много за идейния боклук, от който никаква полза за трудещия се човек;

— разход за собствено стопанство – няма;

— помощ за роднини – 18,1%, в пари 54,3 копейки. Отдава ги на майка си;

— прочие разходи – 4%, в пари 12 копейки.

Статистически Александра може да харчи на ден не повече от 10 копейки. Няма да се пръсне младата жена от такъв розкош, нали? Ето ги тези истински «френски булки», които «схрускали» руските работници преди сто години!

А какво е получил от нея фабриканта Бурилин?

Съгласно «Доклада на фабричните инспектори в Московска губерния за причините за януарските (1905 г.) стачки» от 1906 г. линеен метър американ № 775 производство на държавните фабрики се продават на  пазара по 70 копейки. Американ № 875 струвал 72 копейки за метър, № 375 – 75 копейки, съответно. И така за юли Саша Питолицина произвела нова стойност на своя стопанин-капиталист на 75,25 рубли + 7,2 рубли + 11,25 рубли = 93 рубли и 70 копейки.

От тази сума 50% — задължителни производственни разходи за суровини, гориво, вода, спомагателни материали, електроенергия, износване на здания и машини и пр. 93,70 / 2 = 46 рубли и 85 копейки. Oт останалите 46 рубли и 85 копейки изваждаме фактическата заплата на тъкачката Александра: 46,85 – 6,78 = 40 рубли и 07 копейки. Toва е тази добавена стойност, която тя е създала със своя труд на капиталиста Бурилин, и която той безвъзмезно е присвоил за себе си и поделил я с държавата (във вид на данъци) и поповете от РПЦ (във вид на задължителни пожертвания). Във всеки случай стопанина на фабриката Бурилин е сложил за себе си не по-мално 30 рубли само от една тъкачка Питолицина.

Да сравним. Саша Питолицина е заработила за цял месец каторжен труд номинална заплата от 6 рубли и 78 копейки.  Нормата на експлоатация била 5,9, а съотношението на доходите на тези двама конкретни човека– 1770.  Толкова повече общественни богатства е получил за месец капиталиста-стопанин на фабриката по отношение на една своя работничка. 

Могла ли e тази ситуация да не завърши с пролетарска революция?

Ето това е. А сега да разгледаме друг исторически документ.

Удаде ни се да намерим фотокопие на разчетна книжка на тъкачка-стахановка от фабрика Щербаков Вера ИлиничнаДанилина за 1934 година.

imageimageimage

Как силно се отличава тази книжка от «разчетката» на Саша Питолицина! В нея няма графа глоби. Тя е заменена с графа различни доплащания!

Тук премиалните, компенсацията за простой по вина на администрацията, доплащане за работа в нощно време, за свръхизвънредна работа, за времето на кърмене на бебето, за дни болест по социална застраховка и квартирни (компенсация за разходи за преживяване!).

През септември 1934 година заплатата на Данилина е била 334 рубли и 24 копейки, а през октомври – вече 386 рубли и 77 копейки.

Много ли етова или малко?

За сравнение. В 1934 година командир на  полк в РККА получавал 450 рубли, командир на дивизия – 600. Може да се добави, че дядото на един от авторите на тази статия е работил в тези години, като машинист в една от железопътните станций в Донбас и неговата заработка, била  равна на 400 рубли в месец, напълно стигала за нормален човешки живот заедно с неработеща жена, две деца.

* * *

Истината е че историите са добре отразени в различните родове скучни документи – отчети на земски статистики и фабрични инспектори, в балансови, конторски и банкови документи, във всевъзможни счетоводни книги, в такива разчетни книжки на работници от различни епохи.

В разгръщане на такива документи, където са указани преки икономически цифри и реални факти е трябвало да се започне в средата на 80-те години на миналия век, с размах да се натрият муцуните на всички провокатори, тръбящи за прелестите на дореволюционна Русия. Но главното: такива документи е нужно да наизустяват съветските работници в своите работнически колективи, със задължителни изисквания, че ако не защитаваш своята политическа власт до последна капка кръв и не пазиш, като заницата на окото си своята общонародна собственост, то това за вас, скъпи работници, ще бъдат не архивни древности, а  счетоводни сводки на вашето скоро бъдеще… Бъдеще, което за голямо съжаление, вече практически е станало настояще. Може би, тогава  такова бъдеще ще настъпи…

С. Осипов, М. Иванов 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 686746
Постинги: 1624
Коментари: 217
Гласове: 348
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031