В редица статий РП споменава за теми на войни на буржоазията с топлоелектроцентралите. Който е забравил или не е чел, ще напомним: ТЕЦ – това е топл електростанция, която «работи» на смес от евтиби въглища с мазут, произвежда електрическа и топлинна енергия за широко промишлено и битово потребление. Топлинната енергия по своето същество се явява страничен (но важен) продукт при производството на електричество. Тя се използва за промишлени цели и за отопление на жилощни квартали в градовете и големите селища. Така, общественото, социално значение на ТЕЦ е велико, а в някои конкретни райони – извънредно велико.

Kaкво означава стремеж на капиталистите да унищожат ТЕЦ?

Това означава:

— унищожаване на евтино централно отопление, отначало в отделни градове и райони на страната, а след това на фона на затваряне на районни газови и въглищни котелни и в мащабите на цялата страна;

— за кратък срок (година–две) ръст на цените, от една страна, на електроенергия, газ (и въглища), а от друга – на всички мислими отоплителни прибори. Увеличаването на цените ще бъде в пъти, но в особено хладните региони на Русия, може и два пъти. «Хлабината» за огромния ръст на капиталистическата печалба има, тя се заключава в ниската стойност на производството на електроенергия и газ. Така, при себестойност на добив, обработка, транспортировка и разпределение на 1 м.куб. газ, равна на 60-80 копейки, цената за този кубик за населението планират да достигне до 10 рубли, а в перспектива и до 30-50 р. Още по голям грабеж се получава с електроенергията. При себестойност на киловат от 5 до 20 копейки, неговата пазарна цена монополистите планират да доведат отначало до 3-5 рубли, а след това и до 10-15 р.

Същото ще стане и с всички системи на индивидуално отопление, от «буржоайките» заводско производство до автоматичните газови котли и топло помпи. Само че цените ще са увеличени не с проценти, а в пъти.

Тук държавата категорично ще ужесточи правилата за електрическа и пожарна безопасност заи жилищия фонд.

Ще бъдат  въведени:

• т.н. «социални норми», т.е. прогресивна скала на тарифи на електроенергия и газ, съгласно които при разход над 150 кВт или 60 м.куб в месец и без това високата цена на тези блага ще расте в геометрична прогресия;
• По-високи глоби за ползване на «отоплителни прибори занаятчийско производство»;
• по-чести проверки на жилищния фонд от пожарникари и енергетици, които ще бъдат задължени да глобяват даже за ползване на стеаринови свещи.

Рязко ще се активизират полицаите от «зелените патрули», усилвайки охраната на всички обекти, които се състоят от горивни материали (или на които има горивни материали). Ясно е че да се спасяват от студа трудещиите се ще трябва ден и нощ да изгарят газ и електроенергия. Но първите комунални нужни ще заставят много да съоръжават домовете си с печки на всякакво достъпно гориво, като в блокадните ленинградски зими. Като гориво може да си използва всичко: мебели, паркет, траверси, паркови дървета и храсти, огради и т.н. Ето тук ще се разгърнат картелите. Държавата ще започне да говори за «варварското унищожаване» на паркове, градини гори. «Зелените» активисти ще поискат «жестоки наказания за вандалите». Депутатите бързо ще се притекат и ще приемат съответните закони, които ще са подони на английските закони за скитничеството (края на XVII-началото на XVIIIв.): отначало лишават човека от средства за съществуване и му създават непоносими условия за живот, а след това го наказват, че се опитал да преживее и да съхрани децата си.

Гвардията и полицията ще хващат замръзващите работници при събирането на дърва и ще ги пращат «за изправяне» в концлагери за дълъг и безплатен труд.

Стъпка по стъпка с убийството на ТЕЦ и централното отопление ще се посегне и на «хрушчовките», пететажни жилищни домове от панели, тухли или блокове с малогабаритни стаи и опростена планировка. По същество, става въпрос за мащабно лишаване на трудещите се от свои жилища, за преселване в общежития, временни лагери, от където има една стъпка до работните домове и до тези фашистски концлагери.

Освен това, унищожаването на огромния жилищен фонд е добре съгласуван с плановете на буржоазията по унищожаване на централното отопление и разрушаването на системите на ТЕЦ. Събарянето на пролетарските домове с евтино отопление пряко способства за ръст на цените на енергоносителите и комуналните услуги въобще, тъй като повече бъде разрушено от тези жилища, толкова по-силен и широк ще бъде монопола на електрическите, газовите и строителни монополисти. Хорар просто няма къде да отидат и за да преживеят те все повече и повече ще зависят от тези монополи, и все повече и повечеще им плащат.

Но и това не е всичко. По думите на столичния градоначалник Собянин, ще се премахват не само «вехтите жилища», но и тези домове на трудещите се, които даже буржоазната строителна експертиза не се решава да признае за вехти. Това означава, че «под багера» ще попадне всяко жилище, което занимава нужно за буржоазията място на градските или приградски територии, или въобще всяко работно жилище, което и се изпречи на пътя.

Ясное че няма да се събарят домовете, в които живеят самите капиталисти, техните прислуги, и шутове, чиновници и пишещи проститутки и други близки. Затова закриването на ТЕЦ, отказз от топломрежи и събарянето на многостайните жилищни домове за трудещите се — това не само са естественни стъпки на буржоазията по осигуряването си на печалби и свръхпечалби, но и преди всичко военни действия в  неговата класова война с трудещите се, преди всичко, с работническата класа. Да унижи, да докара до животински «рай» живота, да разбие наченките на революционна организованост, да изтрие честа и жаждата за свобода, накрая да убие в работническия човек високоразвита личност — ето я философската парадигма, която се крие зад събарянето на жилищата и електростанцийте, повишаването на цените и прочие «технически» и икономически стъпки на фашистите-монополисти.

Работническият клас безмълвно, търпи? Защо?

В единството на тези действия се отразява цялата класова същност на паразитите и експлоататорите, целия им престъпен характер. Там се отразява цялото повикване на пролетариата на последната гражданска война.

Към въпроса с глада на масите буржоазията ще добави и въпроса за студа и въпроса за бездомност на масите. При наличието на първото, при надигащата се опасност от второто и третото, всеки работник, всеки трудещ се е длъжен да разбере, че по-нататък безропотно да отсъства просто не може, само в лагер или в гробището. «Зад Волга за нас земя няма».

А изход имаи той се знае от много наши читатели. Това е социалистическа революция, установяване на диктатура на работническата класа. Така че искаме нашите читатели да знаят за това. Помислете си, когато отидете и гласувате за тези люти врагове. Изборът е малък: или ние ще ги свалим грамотно, дружно и организирано, или те нас — дълго ще ни вкарват в концлагери, където ще работим безплатно за тях.

Избирайте…

М. Золин, М. Иванов     

Источники:       

http://www.interfax.ru/moscow/550861

http://www.interfax.ru/russia/550924