Животът в Казахстан, благодарение на властите на капитала се влошава. Тyрпениeто нa трудeщитe сe отива към края си. Ако те своето негодувание в голямата си част не изказват (защото ги заплашва затвор), то Интернет се явява за тях този отдушник, където може още да се покаже цялата истина за Казахстан, не подлагайки се в опасност. Това не се харесва на управляващия капиталистически режим в републиката.
И в резултат на това официалния представител Назарбаев на 28 декември тази година подписал закон за забрана на анонимните коментари в Мрежата[1],[2]. Сега «интернет-ползвателите повече не могат да оставят анонимни коментари на казахстанските ресурси. Собствениците на сайтове се задължават да сключват с тях съглашения за идентификация на порталите на електронното правителство или SMS-идентификация».
Под предлог за борба за чистота на общуването в Интернет се извършва черното дело на капитала. Оскърбление в полемиката от всякакви хулигани са неприятни. Но за това и съществува администрирането на сайтовете, за да може хората да ограждат такива лиц посредством бан. И това е напълно работеща мярка, не изискваща нищо допълнително. От тук излиза че фашистския закон е насочен не на тези шегаджии, а на всякакви недоволни, критикуващи властта и нейната политика (преди всичко, комунистите).
Всъщност в Казахстан за разпалване на национален, социален и съсловен (sic!) раздор има затвор с реални срокове по закон[3]. Наказанието за социален и съсловен раздор всъщност показва нечуваните противоречия на казахстанското общество. Властите на полуфашиски Казахстан считат, че не трябва да показват, че страната фактически е разделена на два противоборстващи лагера: капиталистите и техните хористи буржоазните националисти, от една страна, а от друга страна – трудещите се и пролетариата, като най-революционна класа.
Ако така продължи, то в един момент ще затварят и за обикновени фотографии от съветски Казахстан. Фашистващите власти ще намерят за какво да се хванат. Защото даже и това може да доведе хората до велики революционни дела.
Цялата политика на правителството на Казахстан от 1991 година показва, че трудещите се в републиката с всяка година се заробват все повече и повече. Но края на фашиското управление на Назарбаев и неговите стопани е предопределен, защото споменатия закон е свидетелство не за сила на капиталистите, а за тяхната слабост. Компрадорската буржоазията в републиката повече не може да се опира на тотална лъжа и тази жалка и фалшива буржоазна демокрация, «гарантирана» от буржоазната конституция на република Казахстан. На тях вече никой не вярва. Народът на Казахстан се стреми към истинска демокрация — пролетарска, когато болшинството на страната, нейния трудов народ, сам да решава, как да живее, без всякакви новопоявили се баячи. И той ще се сдобие с такъв свободен живот, за който си струва.
[1] https://forbes.kz/massmedia/nazarbaev_podpisal_popravki_po_voprosam_informatsii_i_kommunikatsiy
[2] https://news.mail.ru/politics/32104117/?frommail=1
[3] http://www.inform.kz/ru/za-kakie-vyskazyvaniya-v-socsetyah-kazahstancy-mogut-popast-v-tyur-mu_a2989872
Днес генерал от органите за сигурност в ...
"Шойгу, где ангары?" Позор &qu...