„Убитите ваксини се получават от патогенни микроби чрез неутрализирането им с различни химикали (формалин и др.), Нагряване или ултравиолетови лъчи. Ваксините срещу тиф, холера и енцефалит, пренасяни от кърлежи, са такива мъртви ваксини. "

Тук трябва да уточним, че обезвреждането на микробите в такива ваксини не означава, че всички вируси в тях ще загинат. Най-често ваксините се обработват с формалин. Но формалина не убива напълно вирусите и бактериите, а биохимически се свързват с тях, като ги правят неактивни.

Вируси и бактерии под действието на формалина губят своята жизнена активност и вредност за живите същества, но при това остават живи. Тази ситуация е абсолютно необходима, тъй като напълно убитите вируси и бактерии не могат да създадат имунитет в човешкото тяло. Това е пряко свързано с функционирането на имунната система на човека и животните: само живи вируси и бактерии могат да причинят заболяване, което означава, че имунната система може да забележи само живи вируси и бактерии, разпознати като заплаха за организма.

Следователно при определени условия живите вируси могат да бъдат възстановени от убитите ваксини, които след това, приспособявайки се към новите условия на съществуване, преминават в гранулирани форми, видими микроби и дори цели колонии под формата на кристали. Това означава, че количеството преминава в ново качество: вирусите, натрупвайки се, са в състояние да променят формата си на съществуване, да образуват нови микробни форми, способни да растат и да се размножават.

И обратно- бактериите са способни да се превръщат във вируси, губейки своята клетъчна стена и «органи». Днес такива разбити бактерии са известни на науката под името L-форми. Често патогенните вируси и бактерии под влияние на специални условия преминават в алтернативните си форми на съществуване, съответно в микробни и вирусни. При това те губят своите болестотворни свойства.

Това е било открито в края на 40-те — началото на 50-те г. от група сталински микробиолози начело с Г.М. Бошян при изследване на инфекционна анемия на коне. Групата на Бошян се научила да лекува и предутвратява това заболяване. След контрареволюцията на Хрушчов от 1953 г. анемията на конете, която нанесе големи щети на съветското коневъдство, остана без надзор и лечение, а ваксинациите, създадени от групата на Г.M. Бошян просто изчезнаха, а ветеринарната медицина вече е недостъпна.

Преди откритията на групата на Бошян съветските биолози отбелязвали отделни факти за преминаването на опасни микроби от една форма в друга със загуба на болестта (през 30-те години). Така бактериите и вирусите са в състояние да се прехвърлят от едно състояние, опасно за живия организъм, в друго условие, когато микробите не са активни и не причиняват вреда.

Такивa преходи в природата имат относително случаен характер и могат да заемат много време. Човек вече е напълно способен да управлява изменението на микробите и да съкращава сроковете на преход от една форма в друга до няколко часа или дни.

Това обстоятелство е важно, тъй като дава на бъдещата пролетарската наука ключът към успешната борба не само с грипа и острите респираторни инфекции, но и с такива чудовищни ​​заболявания като рак, диабет, туберкулоза и др.

 Грип и ОРЗ

РП e давал някои данни за това, как действително е нужно да се борим с епидемиите. Но тъй като ние сме за конкретиката, а по телевизията и в много глави все още бушува ОРЗ в лицето на коронавируса, затова трябва допълнително да засегнем грипа и ОРЗ.

Какви вируси предизвикват грип и ОРЗ?

Според съвременната вирусология това са ортомиксовируси (човешки грип A, B и C). Това са парамиксовируси (ОРЗ). Това са набитите ни коронавируси на човека (ОРЗ), а така също аденовируси. Вирусът на грип тип А също се разделя на три типа: А0, А1 и А2. Трудно е да се каже колко е справедливо това разделение, тъй като материалистичните изследвания на грипа, провеждани в СССР до 1955 г., не дали такова деление, а да вярваме на последващите данни не можем.

При респираторните инфекции тези вируси се събират, размножават и натрупват на слизестата стена на дихателните пътища. В околната среда вирусите попадат при кашляне, кихане и разговор с болен. В същото време около пациентите се създава аерозолен облак, който се състои от малки капки слуз и слюнка, в които се намират вирусите. Размерът на тези капки се колебае от 2 до 100 микрона.

В допълнение, големи капчици аерозол бързо се установяват върху околните предмети и са изложени на външната среда. Такива капки могат да инфектират хора, които се намират близо до болни. Малки капки могат да се разпространят от вятъра на известно разстояние. В същото време ефектът на външната среда веднага започва да действа върху всички капки, което по същество, елиминира вирусите и микробите или отслабва ефекта им. Тези капик грипозен аерозол, които исъхват, образуват на повърхностите прах. Този прах може да попадне обратно във въздуха, като вторичен аерозол. Такъв прах може да бъде заразен, но само при съвпадение на редица обстоятелства, благоприятни за прехода на вирусите в активно състояние.

Практиката показала, че основна роля в разпространението н грипа и ОРЗ играят мелките капки аерозол. Но при това на такива капки най-силно въздействие окава слънце, влажност и температурата на въздуха, намаляващи заразността на аерозола.

Но трябва да помним, че в капчиците слюнка, заедно с които микробите се разпръскват от болен човек, някои белтъци са в състояние да влязат в биохимична връзка с вируси. Такава връзка прави много вируси не активни.

Но ролята на въздуха в стаите, където се намират пациенти с грип и остри респираторни инфекции, е изключително голяма. И така, в затъмнени помещения с обмен на въздух под 3 обема на помещението на час концентрацията на вируси и микроби е приблизително 12-15 пъти по-висока от тази, изисквана от нормален човек за инфекция. Това подчертава необходимостта от цялостна вентилация на помещенията, обилното им слънчево греене, както и факта, че времето, прекарано от болния човек с грип и остри респираторни инфекции в такива помещения, трябва да бъде сведено до необходимия минимум, след което човекът, който е болен, спешно се нуждае от открит въздух и слънчева светлина, без да филтрира светлината

Що се отнася до масовостта на респираторните инфекций, то на първо място стои грипа ― типична въздушно-капкова инфекция. По съвременни данни средно всяка година на пика на тази болест заболяват 10–15 % от населението. Но това е «средната температура в болницата». Има случаи, когато в края на зимата и началото на пролетта в някои градове и региони честотата на грипа и острите респираторни инфекции достигат 80% от населението. В този случай в района се обявява епидемично положение. Но има и обратни случаи, когато в райони, напълно типични за грип и ОРЗ, заболеваемостта не превишава 5–7 % на пика. Във всеки случай практиката за борба с грипа и острите респираторни инфекции в СССР надеждно показа, че при продължителна, правилна и всеобхватна профилактика на тези заболявания честотата в пика намалява и остава ниска в продължение на много години.  Но при това грипа при наличие на редица условия може да предизвика у конкретни хора усложнения, усилвайки хода и дълбочината на другите болести. С това не може да се спори.

Фактът, че действително научни изследвания на грипа отдавна не са се провеждали, подтвърдиха биолозите в късния СССР, подтвърждват го и днешните «специалисти по грипа». Те признават, че грипът все още е неконтролирана инфекция, поради липса на познания за основните модели на това заболяване, неговите корени, развитие и разпространение в природата и обществото. Буржоазната наука не се движи напред в това отношении, а в най-добрия случай повтаря своите думи от «задните» съветски микробиолози (работите на Л.Я. Закстелская, М.А. Яхно, Р.С. Дрейзин и др.), които в 60–70 г. целенасочено се занимаваха с грипа.

По този начин ревизионистката и буржоазна биология признаха променливостта на грипния вирус, но го обясниха идеалистично, въз основа на "промени в наследственото вещество". Изменчивостта на вируса на грипа се свеждали в три етапа. Първи етап ― образуване на нов вариант на вирус; втори етап ― разпространение на този нов вариант в такава среда, където вируса може да живее и да действа; трети етап ― изчезване на този вариант и появата на нов.

Съветската вирусология в 60–80-те г. отбелязала, че появата и разпространението на нови разновидности на вируса на грип А стават да 2–3 години, а на вирус грип В ― 4–5 години. Такива появи, по мнението на вирусолозите се съпровожда с епидемични огнища. Все още се смята, че грипът В, за разлика от грип А, има „тенденция“ да предизвиква огнища само в определени, повече или по-малко постоянни географски райони в студения сезон.

Високата изменчивост на вируса се обяснява както с периодични грипни огнища, както и с трудности при разработката на методи на специфична профилактика на тези инфекции. От средата на 60-те г. в СССР за специфичната профилактика на грипа широко се използват живи ваксини от така наречените „атенюирани щамове“. Но ваксинацията с тези «щамове» не позволила ефективно да се предупреждава за разпространението на грипа и ОРЗ. Следователно съветската практическа медицина, въпреки че се фокусирала върху микробиологията, но обръщала повече внимание не на грипните удари, които след 1955 г. никога не са били вземани в предвид, а на санитарно-хигиенните, антиепидемичните и общите мерки за укрепване, които се провеждат в цялата страна и в комплекса.

В късните съветски учебници по вирусология и епидемиология, освен гри, се споменава и за парагрип. Счита се че тази болест се предизвиква от парамиксовируси. Вирусите на парагрипа се разделят на 4 типа и имат широко разпространение. Към тези инфекции са възприемчиви всички възрасти, но най-тежко те протичат у децата от ранна възраст, често предизвиквайки бронхити и пневмонии. Вирусите на парагрипа са неустойчиви във външна среда, бързо се неутрализират от слънчевото излъчване, високата температура и влажност. Няма ефективни ваксинации срещу това заболяване.

Към вирусите, предизвикващи ОРЗ се отнася и респираторно-синцитиалния вирус, който се отнася към рода парамиксовируси. Този вирус, предизвикващ ОРЗ, има широко разпространение сред деца и възрастни. Смята се, че именно той е основната причина за заболяване на долните дихателни пътища при кърмачета и малки деца. У възрастни такъв вирус предизвиква основно, простуда и хрема. Заболяването има характеристиката, която се увеличава, ако вирусите и бактериите от други видове вече са активни върху лигавиците. Подобно взаимно усилване на различни видове микроби е отхвърлено от биолозите - механисти, но е доказано с работата на сталински учени, академик Н.Ф. Гамалей, по-късно - групата на Г. М Бошян.

Своя роля в ОРЗ играят и аденовирусите. Тези вируси, за разлика от грипозните и ОРЗ, се развиват отначало в дихателните пътища, а след това в червата. Медицинската практика отбелязва, че аденовирусите причиняват нарушения не само на дихателните пътища, но и на очите и храносмилателните органи, особено при малки деца. Към 1974 г. някои съветски биолози стигнаха до извода, че аденовирусите имат отношение към образуването на тумори. Същите предположения били направени и от групата на Бошян, но поради хрушчовския контрареволюционен преврат в страната марксистките биолози не можаха да завършат работите си по онкология, материалистичната генетика на Мичурин беше забранена.

Наблюденията нa oгнища на ОРЗ в СССР в 1959–1962 г. довели до заключението, че основни възбудители на ОРЗ били именно аденовирусите  типове 3 и 7а. Тези вируси се оказали най-устойчиви във въздуха и на предметите от ежедневието. Ваксина против аденовируса не била разработена. Това обяснили с «голямо количество типове» вирус. Основната роля в борбата с острите респираторни инфекции, причинени от аденовируса, играе профилактика, закаляване, ежедневни, всеобхватни антиепидемични и санитарно-хигиенни мерки.

ОРЗ се предизвикват също така от риновируси. Съвременната епидемиология утвърждава, че риновирусите са 89 типа. Основните симптоми на ОРЗ, предизвикани от риновирусите се явяват простуда, хрема, слабост. При традиционно лечение заболяването премиава за 3–4 дена. Риновирусните заболявания се срещат през цялата година. Инфекцията се предава чрез въздушни капчици, но се предполага възможността за предаване чрез контакт. Имунитетът след болестта е кратък. Ефективна ваксина против такава простуда няма.

Към началото на 80-те г. съветските вирусолози били запознати с коронавирусите. Те се считали тогава за нова, малкоизучена група вируси, където влизали вирусите на човека, предизвикващи ОРЗ, и редица вируси, поразяващи някои животни и птици. Съветските биолози стгнали до извода, че коронавирусите нямат постоянни райони на разпространение и циркулират по целия свят. Основният симптом на заболяването, което коронавирусите причиняват при хората, е типична настинка с хрема и неразположение. Клиничните наблюдения показват, че възрастен, нетрениран, средно здрав човек преболедува от остри респираторни инфекции от коронавирус в продължение на 3-4 дни с типично лечение на грип. Хрема при такова заболяване се счита за заразно.

Към 1982 г. имало около 20 типа коронавируси. При това природата им была изучена слабо, а специални мерки по профилактика не били разработвани.

Трябва да се знае, че от тогава не се е водило капитално научно изследване на тези вируси. Очевидно, до 1990 г. в съветската наука е имало отделни текущи работи по коронавируси. Но те не били завършени и освен това изследователите често вървeли по идеалистична задънена улица, като сляпо повтаряли вирусолозите-вайсманисти. Променливостта и разнообразието от вируси се разглеждат въз основа на промените в „наследственото вещество“ и „разнообразието“ на това „вещество“, без да се отчита силното влияние на външната среда. Превръщането на вирусите във видими микробни форми, обратното превръщане на видими форми във филтриращи се (т. е. преминаващи през бактериални филтри), «подхранването» на вирусите от външните условия ― всичко това било «немодно», обявявало за «лисенковщина», «сталинско наследство в борбата с генетиката», «неоламаркизъм».

Всичко това означава, че определено да се пише за вирусите може само в случаи до които са достигнали в това дело сталинските съветски вирусолози и епидемиолози. Можете също така да пишете за скучния коронавирус само дотолкова, доколкото той не противоречи на биологията на Мичурин, използвайки надеждни факти и статистически данни от съветската практическа медицина.

Към края на 90-те г. явно се сложило неопределено положение с вирусите на грипа и ОРЗ, по-точно казано, провалила се цялата научна работа по тази инфекция. Този провал не е ликвидиран и до  днес. От тази ситуация, когато можете да лъжете и да си фантазирате за ОРЗ, фашистката буржоазия се възползва. Тъй като материалистичните източници за вируси и микроби са скрити и унищожени, а в късните съветски има много идеализъм по най-фундаменталните въпроси, фашистите свободно лъжат по всички вирусно-епидемични теми.

Това се потвърждава от факта, че през последните 4 месеца съвременната наука не е дала развитието на коронавируса, неговата природа, развитие, условия на живот и т.н. А това можеше да бъде направено макар и във вид на научно описание, където да отиде всичко това, което е разработила съветската вирусология. Но и такъв официален реферат не бе направен. В късните съветски работи по епидемии и вируси, освен грешки е имало и истини, а  това е опасно за буржоазията. Защото роботе трябва да са кръгли невежи.  Затова фашистите считат, че най-доброто обяснение за «епидемията» ― това е лъжата и  заплаха за интересите на истинската природа на тази «епидемия».  Към това ще добавим, че днес никой от буржоазните учени-микробиолози не е получил жив щам коронавирус.

Нещо за имунитета

В случая с респираторния синцитиален вирус беше отбелязано, че имунитетът, който се формира при деца след заболяването, не ги предпазва от повторно заболяване от същата инфекция, т.е. имунитетът е краткотраен. Защо? Идеалистичните биолози все още обясняват това с известна „променливост на наследственото вещество на вируса” (тоест „градската субстанция” на Щедрин).

Действителното обяснение на  кратковременния имунитет дала групата на Бошян още в 1949 г. Факт е, че всяка бактерия при определени условия се превръща във филтриращата си форма, невидима в конвенционален микроскоп и преминаваща през филтри. Оказа се, че тази форма на бактерия е най-стабилната форма на съществуването на микробите, особено когато външните условия на живот станат неблагоприятни. Такива условия се създават не  завинаги, а на известен срок. При такива условия жизнените функции на бактерията, нейният метаболизъм, са сведени до минимум и следователно зависимостта на такъв микроб от неговата среда намалява и той оцелява. С настъпването на по-благоприятни условия, микроба губи своята връзка с нужните белтъци в организма и имунитета отслабва.

Използвайки примера за прехода на бактериите във филтриращи форми на бактерии (вируси), сталинската вирусологията открива и потвърждава, че патогенните микроби, влизащи в човешкото тяло, могат да се разпадат до съставните му части. Това означаваше, че единицата за делимост на живата материя изобщо не е клетка, а нейните части, както и по-дребни живи частици, протеинови зърна, жълтъчни топки, открити от О. Лепешинская. Оказа се, че когато са ваксинирани, микробните клетки се разпадат на съставните си части, т.е. вируси, като по този начин тези клетки се адаптират към новите условия на живот - за да оцелеят и продължат своя "вид". Но в същото време с такова разпадане патогенните микроби губят способността си да причиняват заболяване или да отслабят своята патогенност и да осигурят на човек имунитет - всъщност от себе си.

Така също се изяснило от опит, че без такива филтриращи форми на микробите би било невъзможно да се създадат ваксини против инфекционни заболявания. Когато бактериите, преминали във формата на филтрирани бактерии (т.е. формата на вируси), заедно с ваксината навлизат в човешкото тяло, те осигуряват имунитет. И този имунитет към болестта, който се причинява от първоначалната форма на микроба, съществува в човек, стига в организма да има тези филтрирани форми на бактерии. Ако бактериите изчезнат, прекратява се и имунитета към тази болест.

Следователно работят само ваксини, които осигуряват формирането и дългосрочното запазване в организма на филтрирани форми на бактерии, получени от бактерии от инфекциозното заболяване, от които е дадена ваксината. Това касае анатоксините и антибиотиците. Колкото по-активни и жизнеспособни са филтриращите форми микроби, толкова по-ефективни са ваксините, антибиотиците и терапевтичните препарати.

Грипните вируси и острите респираторни инфекции, които вече са филтрируема форма във ваксината, влизат в тялото с тази ваксина и бързо се свързват с кръвни белтъци и други органи и тъкани на тялото. По тази причина такива вируси преминават в неактивно състояние. В организма на човека те могат да се намират в голямо количеств и дълго. Болеср те ще предизвикат само след нарушаване на връзката на вируса с белтъците в организма.

Такава връзка може да бъде прекъсната, например, от настинка, продължителен витаминен дефицит, радиация, липса на протеинова храна, отравяне на организма от отрови, трудни условия на живот на организма и др. Това означава, че съвременните т. н. «експрес-тестове» на вируси ОРЗ се явяват шарлатански. Такива „тестове“ могат да покажат наличието на вируси в кръвта, когато човек има ясни и открити признаци на настинка или грип. Това се обяснява с факта, че в кръвта на болни хора има много повече вируси, отколкото в кръв на здрави хора. И освен това, в периода на заболяване, връзката на вирусите с кръвните белтъци е прекъсната и много активни патогенни вируси се „скитат” по тялото.

В кръв на здрави хора този коронавирус се съдържа, но в малки количества и съв здрава връзка с кръвните белтъци. Да се изолира такъв свързан вирус за 15–20 минути, може и е възможно, но да се вярвана заявленията на биолозите-фашисти не може. Но във всеки случай никой истински лекар или учен не признава човек с коронавирус в кръвта за болен или заразен, защото ще бъде необходимо да секаже, че всички са болни и заразни.

Това е още по-вярно, тъй като вирусът в човешкото тяло няма независим метаболизъм. Той живее и се размножава за сметка на обмена на веществата в живите клетки. Но при определени обстоятелства вирусите на острите респираторни инфекции се трансформират в нова форма на съществуване, в бактерия, която вече има всички свойства на жива клетка, включително способността да метаболизира независимо, да расте и да се размножава без паразитизация върху живите клетки. Такива преходи стават за кратко време и зависят от условията на живот на човека и от индивидуалните свойства на неговия организъм.

Това още един път показва шарлатанския характер на «бързите тестове» на коронавирус. Качествата на едно конкретно човешко тяло причиняват вируса на ОРЗ в плътно свързани форми, при които даден човек никога не може да получи ОРЗ, или може да бъде лесно и рядко. Но «експрес-теста» все едно показва, че той е «инфектиран» с коронавирус.

От друга страна, свойствата на вируса и настоящото състояние на друг конкретен човек могат да причинят временно увеличаване на броя на вирусите в кръвта, но човекът също няма да бъде нито заразен, нито болен. А «експрес-теста» ще покаже, че такъв човек е с тежка пневмония.

Причината за това положение е в това, че живота на вирусите напълно зависи от тези форми, в които те се намират в даден момент и състоянито на организма. Ако вирусът премине в гранулирани форми, се концентрира, за да се превърне в микроб, но тялото се втвърдява, е в добри условия и има химикали, които превръщат такива зърна в неактивно състояние, тогава човек може да има леко неразположение, което завършва за един ден - без никаква вреда на другите. Освен това такива химически свързани грипни вируси и остри респираторни инфекции могат да бъдат в организма за дълго време без никакви признаци на живот. Но ако вирусите са освободени от свързващи вещества по същия химичен начин, т.е. възстановете първоначалната форма, след което вирусите започват да живеят отново и активно се размножават. При това своите болестотворни свойства тези вируси придобиват не вднага, а след известно време.

От тук следва и правилното разбиране за имунитета. Когато ваксина или серум навлиза в човешкото тяло, той превръща клетките на нефилтрираните патогени във вирусна и финозърнеста форма. Вирусите, филтрираните микроби са много по-добри от големите микроби и бактериите се свързват с кръвни протеини, органи и тъкани на тялото.Свързвайки се с белтъци, вируси и фаги губят своята болестотворност и стават пасивни.

Иначе казано, когато в организма проникнат болестотворни микроби се извършват два взаимосвързани процеса. От една страна, се извършва масов разпад на особенни клетки — фагоцити. Имунната система реагира на проникването на чужд организъм: фагоцитите се свързват с бактерията и с нея започват да се разпадат във филтрирани форми.

Oт друга страна, става превръщане на микробите във вируси и малки зърна, състоящи се от много вируси. В същото време част от клетките на фагоцитите улавят активни грипни вируси и остри респираторни инфекции, химически ги свързва с кръвния протеини и по този начин ги неутрализира.

Такъв разпад и превръщане създават в организма на човека нови условия. Новите клетки започват да създават активно фагоцити, вместо да се разпадат в борбата с микробите. При това количеството нови клетки са много повече от тези, които са се възпалили. Тези нови клетки на тялото вече не попадат в старите, а в новите условия на съществуване и са принудени да се адаптират към тях, т.е. до нов метаболизъм.

Такова приспособление на новите клетки, всъщност означава, че на нови условия се е престроил и целия организъм. В резултат на това целият организъм като цяло става имунизиран срещу този микроб, т.е. в състояние да превърне специфични патогени във вируси и зърна. Вирусите и зърната встъпват в реакция с белтъка в организма и стават химически свързани и пасивни. Организъм, който няма способността да превръща микробите в по-малки форми, последвано от свързването на тези форми с протеини, не е имунизиран.

А как стоят нещата с инфекционните бактерии. Ако в човешкото тяло тези бактерии са напълно унищожени от клетки - фагоцити, тогава имунитетът към тази инфекция не се създава. Имунитетът се създава само от бактерии, които не се унищожават в организма, а се трансформират във вируси и малки гранулирани форми.

Ако говорим за естествен имунитет, който се получава от човек без ваксинации, тогава такъв имунитет се обяснява с две неща. Това е главно неспособността на този инфекциозен микроб да живее и да се размножава в тялото на такъв специфичен човек (или много хора). Или причината за дългото съществуване на вируси и филтрирани вирусни зърна в организма - поради продължителния контакт на човека с този инфекциозен микроб в ежедневието („придобит“ имунитет). Естественият имунитет се развива и когато човек живее в благоприятни условия, закалява се и се движи много. А от друга страна, имунитета може да се изработва с постоянни тренировки в неблагоприятни условия. Такъв имунитет често бива у алпинисти, водолази, маратонци и т.н.

Във връзка с ваксинации и имунитет често се споменават така наречените антитела, но те не дават научно обяснение за този материален обект. Дават, голяма част от различните спекулации. Между другото, науката не е стояла на място и отдавна е обяснила природата на антителата. Бошян се оказал прав, Въпреки че идеалистичната биология не казва нищо за „наследственото вещество“ по отношение на антителата, тъй като е трудно да се допуснат някакви спекулации във връзка с тях, като например по отношение на нуклеиновите киселини на организмите. Но, както казват, всичко предстои: ако нацистите се заемат с „ваксинациите“ и „генетичния код на руския народ“, тогава в близко бъдеще трябва да се очакват спекулации и извращения в характера на антителата.

Да се изведе природата на антителата може от казаното по-горе. Тя е следната. Когато патогенните микроби навлизат в човешкото тяло, протеините в организма се пренареждат така, че да могат да се свързват химически с вирусни частици, които съставляват микроба. С хода на заразата, т.е. в инкубационния период, изменените белтъци се свързват все повече и повече с вирусите. Получават се химически връзки от изменен човешки белтък и вируса. Това изменено белтъчно вещество, свързано с вируса и е антитялото. При това белтъците в организма могат да станат антитела, само ако в организма има вируси или вирусни зърна. Ако инфекциония микроб не премине във вирусна форма, болестта се развива. Ако вирусите, получени от даден инфекциозен микроб, изчезнат от тялото, антителата към това заболяване също изчезват.

Така, в общи черти се създава вирусния и микробен имунитет, такова е биохимическото същество.

Да превръща болестотворните микроби във вирусни и дребнозърнисти форми може и самия човешки организъм. Той произвежда специални антимикробни вещества, като латинин, лизозим, които са способни химически да трансформират микробите в пасивни форми.

Но у имунитета има и обратна страна. Способността на вирусите да се трансформират в по-големи микробни форми и обратно, способността на бактериите да преминат във формата на вируси дава възможност за изкуствено активиране на всички или почти всички вируси, които са в човешкото тяло. За да предизвикате определено заболяване, достатъчно е например да извършите вредна ваксинация или да дадете на човек „необходими“ химикали под формата на лекарства. Ако такава „ваксина“ или „лекарство“ прекъсне връзката между вирусите и телесните протеини, вирусите могат да преминат в активна форма и да причинят остри заболявания. Това обяснява и забраната за ваксиниране срещу заболяване, когато човек вече е болен от това заболяване. Такава ваксина ускорява разрушаването на вече прекъсната връзка между човешките протеини и патогенния микроорганизъм и значително увеличава броя на активните патогенни агенти.

Зависимостта на активността на вируса от връзката му с кръвните протеини и органи за пореден път потвърждава, че е невъзможно да се прецени инфекцията и заразата на човек въз основа на определени „бързи тестове“. Без специално биохимично проучване е невъзможно да се каже със сигурност дали в тялото на този човек има активни вируси на желаното заболяване или не. Подобно изследване обикновено е дълго, отнема много време и е много задълбочено, тъй като въпросът не е само в антителата, но и да се покаже под каква форма са вирусите в момента и как те са свързани с протеините в организма.

В допълнение, пълно научно проучване трябва да покаже, че активен имунитет срещу грип и остри респираторни инфекции е възможен само ако вирусите на грипа и острите респираторни инфекции са свързани и променени в конкретно човешко тяло. «Стерилен» имунитет, който уж се получава при ваксинация, в природата не съществува. Но точно за това някои лекари убийци говорят на объркания си, птичи език.

По-горе се говореше за антинаучност и престъпност на т. н. «експрес» — и  обикновени «диагнозтирани» заразата по коронавируса. Лекари-вредители обявяват човек за заразен и заразен с мотива, че този вирус се намира в кръвта му. Но още в края на 40-те. сталинските съветски биолози доказаха, че вирусите на инфекциозните заболявания, включително ОРЗ, са изолирани от кръвта на напълно здрави хора. Такива хора могат да бъдат продължително време носители на тези вируси. При експерименти с висши бозайници бе установено, че е безполезно и безсмислено унищожаването или изолирането на такива животни на единственото основание, че те са носители на това инфекциозно заболяване. Оказа се, че трансформацията на вирусоносителя в активен източник на инфекция зависи, на първо място, от материалните условия на живот на тези носители - хора и животни.

Установено е, че основните причини за прехода на тялото от пасивно пренасяне на болестта към активна инфекциозност са: прехвърлянето на човек или животно от благоприятни климатични условия към неблагоприятни; лошо хранене, лоши условия на живот, грижи и поддръжка; трудни и вредни условия на труд (условия на работа - за животни); масови атаки на вредни насекоми, причинени от лоша санитария и др.

В резултат от въздействието на тези фактори здрав човек, в бъдеще носител на вируса, може да заболее от остра форма на инфекционна болест. При благоприятни условия на живот и изпълнение на най-прости хигиенни изисквания човек, който носи болестта, може да изживее целия си живот, без да страда от това заболяване и да не представлява заплаха за другите.

Още един път виждаме колко лъжливи се явяват всички «мерки» на днешните власти против «епидемията от коронавируса». Още един път се убеждаваме, колко важни са за човека обществените условия, в които той съществува. Залогът за здравето на хората, който е така „изпечен” на върха на държавата, не е в социалната дистанция и не в домашните арести, а в добрите условия на живот на милиони работещи хора. Но капиталистите не могат да осигурят такива условия за работниците - проспериращ и културен живот, иначе няма да са капиталисти, а днешният фашизъм изобщо не би могъл да съществува и по принцип. Напротив, фашизмът се нуждае от 2-3% от населението, най-богатите капиталисти, за да задържат милиони работници колкото е възможно по-дълго в най-отвратителните условия на съществуване и да имат всички възможни ползи от живота сами - именно поради труда, бедността и бедствията на тези милиони

А какви са целите и средствата. Болшевиките встъпват за щастлив и пълноценен живот за всички, които се трудят и го обезпечиха на дело. Оттук и средствата: истинската борба за такъв живот, а не имитацията, най-високата демокрация, истината, научният подход и т.н. Буржоазията се застъпва за щастлив живот само за себе си и близките си служители и осигурява това с помощта на фашистки терор и лъжи за всичко.

Tова напълно касае и епидемичното положение в обществото. За няколко години болшевиките коренно унищожиха много заразни болести, които пречеха на народното щастие. Фашистската буржоазия използва епидемиите, като заплаха за масите и се готви да хвърли инфекции и друга отрава против народа.

P.S. Послание на лекарите-убийци

Защо фашистката държава, едва обявила ваксинация срещу остри респираторни инфекции, веднага грабна принудата към нея? За отказ от „ваксинация“ работниците са заплашени от такива мерки като глоби, уволнение от работа, лишаване от право на професия, образование, медицинска, правна помощ и др. - до затвора. Подобни мерки са в по-голяма степен с борбата на нацистите срещу политическите противници, а не с онези, които смятат предложената ваксинация за ненужна и подозрителна.

Правителството със своите наказания за отказ от „ваксинации“ по същество обяви, че счита целия труден народ за свой политически враг. И в това той е на 100 % прав. Държавната върхушка в своите днешни конвулсии напомня обесен, на който всеки момент ще махнат стола.Така някои нацистки мръсници действали преди смъртта: намокряли панталоните си и всички стискали лапи за въздух, надявайки се да намерят подкрепа там. Но там опора нямало. Няма опора и у днешните намокрили се фашисти.

Що се отнася до съмнението за „ваксинациите“. Представете си че към човек идва група от бандити и те се опитват да му поставят инжекция с неизвестно вещество. Човек разбира, че на карта са поставени неговия живот и здраве. Изборът пред човека е нищожен. Или битка до смър с бандити, в които те го превъзхождат, но има шанс да спечели и да избегнете инжектирането на неизвестно вещество. Или да стане овца, която нещо ще и вкарат в организма. И ще чака последствията.

Човекът догажда, че с добри намерения бандитите не подхождат. Както е писал Гогол, не за добри дела се е събрала тази шайка. На човека също е ясно, че веществото в спринцовката, което искат да инжектират, най-вероятно е нещо вредно и опасно, но много полезно за бандитите, в противен случай защо бандитите ще принудят човек да ги насилва. Тъй като човек е заплашен от брутална репресия за отказ да се инжектира, той разбира, че последицата от инжектирането е нещо сравнимо с това на репресия, т.е. смърт, тежка травма, телесни или психични заболявания, увреждане, безплодие, импотентност, деменция, слепота и др. Общо взето голяма и тежка вреда.

Бандитите уговарят човека в това, че серума е безопасен, и е наравен за благото на човека. В отговор можете да поканите бандитите да направят три такива инжекции за себе си и децата си. Човек тайно изтегля разтвор на азотна киселина в спринцовката си и предлага на бандита избор: или се бием до смърт, или се "ваксинираме" помежду си, първо ви казвам, а след това ми казвате.

Но най-вероятно убиецът ще откаже инжекция и веднага ще се затича към своите полицаи - оплаквайки се, че човекът не е овца. След това човек е уволнен от работа и не е приет за друго, децата му нямат право да ходят на училище или детска градина, семейството му не може да получи медицински грижи, пенсии, не му е позволено да ходи в институции и дори не им е позволено да се разхожда по улиците.

Но такъв човек няма да е един. Едно е когато фашистите ни заставят да носим наморници. Това е отвратително и унизително, но все още несмъртно. Насилствената «ваксинаци» е съвсем друго. ЗАщото в нашия организъм ще ни бъде впръскано някакво друго вещество. И най-ценното, което имаме, е незабавно и директно поставено на карта - нашият живот и живота на децата. Тук ставките са вече други, най-висши. Ние подозиреме, че нас искат да ни отровят и травмират. Или да ни обърнат в покорни животни. Или да ни убият разтеглени във времето.

Обикновено, когато възникне въпросът за биологичния живот на техните деца и самите тях, дори най-плахите и страхливи се изкачват в битката. Защото вече няма накъде, няма какво да губиш, освен живота си, който искат да отнемат. Навярно тези, които се откажат от фашистските «ваксини» ще са стотици хиляди, а и милиони. Трудно е да си представим майка, доброволно отдаваща своето дете в лапите на палачи. А ако е така, то против силите на милиони не трябва да устои никакъв фашизъм. Делото е за малките: да се изправим и изметем всичко това заедно.

Но защо посланието е насочено към лекарите-убийци? Защото има фашисти, но има и техни съучастници. Тези съучастници са много по-фини от самите нацисти. И също така, защото специална омраза предизвиква лекар, който осквернил професията си, служейки на фашизма.

Лекарите, които днес вървят по фашистския път, трябва да знаят, че хитлеристи идват и си отиват, но лекарите остават сред народа. Големи и малки хитлеристи народа ще ги съди и беси. Лекарите, отровили със свои ръце милиони хора, ги очаква още по-позорна кара. Хитлеристите народа ги помни, като общ образ на врага. Лекарите-убийци и отровители народа ги запомня поименно — като детеубийци, лични и конкретни врагове.

Лекарите, които ще отровят хората с „ваксинации“, трябва да помнят, че в следвоенните изпитания на нацистите лекарите в концлагера не винаги са били осъждани на бесилката. Но в съда такива лекари винаги настояваха, че те само се подчиняват на заповедите на началниците си, че могат да бъдат изпратени на фронта поради неизпълнение на заповедите, лишаване от удовлетворяваща дажба на есесовците и т.н.

Но след съдилищата тези „доктори“ често са били удушени или намушквани до смърт в затвора, а след затвора са били открити без глава, обесени в краката в гората, с отрязани ръце и крака. И това беше само малко възмездие за палачите в бели манти - от страната на оцелелите затворници и тези, които не забравиха своите измъчени и изгубени другари.

Защото днешните лекари трябва да се замислят над това, какво ги чака, ако те отидат против народа и вдигнат своята ръка на нашите деца.

М. Иванов