Постинг
16.06.2020 22:00 -
На тази дата преди...
126 години назад, на 16 юни 1894 година се е родил Фьодор Иванович Толбухин — Маршал на Съветския Съюз, Герой на Съветския Съюз (посмъртно), Народен герой на Югославия, Герой на Народна Република България (посмъртно), кавалер на ордена на «Победата». В годините на Великата Отечествена война командвал редица армии и фронтове. Войската под негово командване участвала в Сталинградската битка, освобождението на Крим, Молдавия, Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия. Член на Комунистическата партия от 1938 година.
Родил се в селско семейство. Завършил търговско училище (1912). В 1914 година е извикан в армията, завършва школата за прапорщици (1915), Участвал в Първата световна война, като командир на рота и батальон, щаб-капитан. След Февруарската революция е избран за председател на полковия комитет.
Когато започнала Гражданската война, Ф.И. Толбухин в август 1918 година доброволно встъпва в Червената Армия. Отначало служил,като военен ръководител на Сандиревския и Шаготски волостни военни комисариата в Ярославска губерния. След това воювал на Западния фронт, като помощник на началника и началник щаб на 56-та Московска стрелкова дивизия, началник на оперативното управление на щаба на войските на Карелския фронт. В 1919 година завършил училището на щабната служба. В 1921 година участвал в потушаването на Кронщадското възстание.
От август 1921 година - началник- щаб на войските в Нижнегородска губерния, от септември 1921 година - началник щаб на 56-та стрелкова дивизия. От декември 1921 година - началник на оперативното управление на щаба на войските на Карелския фронт, на тази длъжност участвал в спирането на белофинското нападение в Карелия. От март 1922 година отново началник на щаба на 56-та стрелкова дивизия. От януари 1929 година - командир на 167-и стрелкови полк. В 1927 и в 1930 година завършил курсове за усъвършенстване на висшия комсъстав. От ноември 1930 година - началник-щаб на 1-и стрелкови корпус. В 1934 година завършил Военната академия на РККА " М.В. Фрунзе". От януари 1935 година - началник щаб на 19-и стрелкови корпус. От октомври 1937 година командвал 72-а стрелкова дивизия. От юли 1938 година - началник-щаб на Закавказския военен окръг. Член на ВКП(б) от 1938 година.ъ
По време на Великата Отечествена война — началник-щаб на Закавказския (август— декември 1941 г.), Кавказския (декември 1941 — януари 1942 г.) и Кримския (януари— март 1942 г.) фронтове, заместник командващ войските на Сталинградския военен окръг (май — юли 1942 г.), командващ войските на 57-а и 68-а армии на Сталинградския и Северо-Западен фронтове (юли 1942 — март 1943 г.). От март 1943 година командвал войските на Южния, от октомври 1943 година — 4 Украински, от май 1944 година — 3 Украински фронтове. Войската под командването на Толбухин участвала в Сталинградската битка, в освобождаването на Украйна и Крим, в Яшко-Кишиневската операция, в освобождаването на Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия.
За способностите на Толбухин, като изтъкнат военачалник говорят операциите, осъществени, напълно или частично, на Южния, 3-ти и 4-ти Украински фронтове, които той командвал: Донбаската, Мелитополската, Никополско-Криворожската, Кримската, Яшко-Кишиневската, Белградската, Будапещенската, Балатонската, Виенската. Толбухин показал се показал, като истински стратег.
След Победата, независимо от тежката болест, продължавал служба в Съветската Армия. От 15 юни 1945 година - главнокомандващ Южната група войски (Румъния и България). От януари 1947 година - командващ войските на Закавказския военен окръг.
Депутат във Върховния Съвет на СССР на 2 свикване. Награден с 2 ордена Ленин, орден "Победа", 3 ордена на Червеното Знаме, 2 ордена на Суворов I степен, орден на Кутузов I степен, орден на Червената Звезда и медали. Народен Герой на Югославия (31.05.1945). Герой на Народна Република България (1979). Кавалер на чуждестранни ордени и медали: орден "За храброст" (Народна Република Блгария), Голям кръст на ордена на Републиката (Унгария), орден на "Унгарската свобода" (Унгария), орден на Почетния Легион степен на Великия офицер (Франция), медали. Почетен гражданин на град София (1946), Белград (1947), Добрич (България, 1946), Враца (България).
Умира на 17 октомври 1949 година в Москва. Прахът му е погребан на Червния площад на Кремълската стена.
С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 7 май 1965 година Маршала на Съветския Съюз Толбухин Фьодор Иванович посмъртно е присвоено званието Герой на Съветския Съюз
.
Родил се в селско семейство. Завършил търговско училище (1912). В 1914 година е извикан в армията, завършва школата за прапорщици (1915), Участвал в Първата световна война, като командир на рота и батальон, щаб-капитан. След Февруарската революция е избран за председател на полковия комитет.
Когато започнала Гражданската война, Ф.И. Толбухин в август 1918 година доброволно встъпва в Червената Армия. Отначало служил,като военен ръководител на Сандиревския и Шаготски волостни военни комисариата в Ярославска губерния. След това воювал на Западния фронт, като помощник на началника и началник щаб на 56-та Московска стрелкова дивизия, началник на оперативното управление на щаба на войските на Карелския фронт. В 1919 година завършил училището на щабната служба. В 1921 година участвал в потушаването на Кронщадското възстание.
От август 1921 година - началник- щаб на войските в Нижнегородска губерния, от септември 1921 година - началник щаб на 56-та стрелкова дивизия. От декември 1921 година - началник на оперативното управление на щаба на войските на Карелския фронт, на тази длъжност участвал в спирането на белофинското нападение в Карелия. От март 1922 година отново началник на щаба на 56-та стрелкова дивизия. От януари 1929 година - командир на 167-и стрелкови полк. В 1927 и в 1930 година завършил курсове за усъвършенстване на висшия комсъстав. От ноември 1930 година - началник-щаб на 1-и стрелкови корпус. В 1934 година завършил Военната академия на РККА " М.В. Фрунзе". От януари 1935 година - началник щаб на 19-и стрелкови корпус. От октомври 1937 година командвал 72-а стрелкова дивизия. От юли 1938 година - началник-щаб на Закавказския военен окръг. Член на ВКП(б) от 1938 година.ъ
По време на Великата Отечествена война — началник-щаб на Закавказския (август— декември 1941 г.), Кавказския (декември 1941 — януари 1942 г.) и Кримския (януари— март 1942 г.) фронтове, заместник командващ войските на Сталинградския военен окръг (май — юли 1942 г.), командващ войските на 57-а и 68-а армии на Сталинградския и Северо-Западен фронтове (юли 1942 — март 1943 г.). От март 1943 година командвал войските на Южния, от октомври 1943 година — 4 Украински, от май 1944 година — 3 Украински фронтове. Войската под командването на Толбухин участвала в Сталинградската битка, в освобождаването на Украйна и Крим, в Яшко-Кишиневската операция, в освобождаването на Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия.
За способностите на Толбухин, като изтъкнат военачалник говорят операциите, осъществени, напълно или частично, на Южния, 3-ти и 4-ти Украински фронтове, които той командвал: Донбаската, Мелитополската, Никополско-Криворожската, Кримската, Яшко-Кишиневската, Белградската, Будапещенската, Балатонската, Виенската. Толбухин показал се показал, като истински стратег.
След Победата, независимо от тежката болест, продължавал служба в Съветската Армия. От 15 юни 1945 година - главнокомандващ Южната група войски (Румъния и България). От януари 1947 година - командващ войските на Закавказския военен окръг.
Депутат във Върховния Съвет на СССР на 2 свикване. Награден с 2 ордена Ленин, орден "Победа", 3 ордена на Червеното Знаме, 2 ордена на Суворов I степен, орден на Кутузов I степен, орден на Червената Звезда и медали. Народен Герой на Югославия (31.05.1945). Герой на Народна Република България (1979). Кавалер на чуждестранни ордени и медали: орден "За храброст" (Народна Република Блгария), Голям кръст на ордена на Републиката (Унгария), орден на "Унгарската свобода" (Унгария), орден на Почетния Легион степен на Великия офицер (Франция), медали. Почетен гражданин на град София (1946), Белград (1947), Добрич (България, 1946), Враца (България).
Умира на 17 октомври 1949 година в Москва. Прахът му е погребан на Червния площад на Кремълската стена.
С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 7 май 1965 година Маршала на Съветския Съюз Толбухин Фьодор Иванович посмъртно е присвоено званието Герой на Съветския Съюз
.Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 470
