Измамата с коронавирус, организирана от владетелите на капиталистическия свят, които искат да прикрият следващата си световна икономическа криза с фиктивна „епидемия“, нарани работното население на всички страни. По заповед на олигарсите правителствата лоялно им обслужват, заплашвайки с репресии, принуждават всички работници, пенсионери, студенти и ученици да носят маски на обществени места, от които няма смисъл, да спазват същата безполезна „социална дистанция“, да правят платeни, безсмислени тестове и т.н.Всъщност Коронааферата довърши държавното здравеопазване в Русия, което новооткритите капиталисти усърдно унищожаваха почти 30 години. Не по-назад остана и руското образование, в периода на СССР най-доброто в света. Сега, поради тази „коронавирусна епидемия“, изсмукана от пръста, зад която се крие най-често срещания грип, ученици и студенти са принудени да седят вкъщи и да си развалят очите пред компютъра, изпълнявайки задачи, изпратени по интернет. Загубили личната комуникация с учителите, те нямат възможност да говорят нормално с учителя, да му задават въпроси, да откриват непонятни места. От тази дистанционка с позволение може да се каже— това е пълна нула.

Ще разкажа, като студент, какво представлява дистанционката за нас, студентите-медици. Медицината, както е известно е наука практическа. Да теоретизираш, нямайки практика, там е безполезно. И не само безполезно, а крайно вредно за бъдещето на пациентите. Защото лекар-теоретик — не е лекар, не може да лекува хората! Руското правителство обаче не се замисли - интересите и печалбите на олигарсите бяха за него по-важни от бъдещето на техния народ.

През есента на тази година аз учех в 3-ти курс в 3-ти медуниверситет. Отправиха ни на дистанционно обучение към 20 март. Поради карантината извадиха предмета патологична анатомия. Чисто практически предмет! По него в края на цикъла трябваше да има изпит, но той бе пренесен на края на семестъра. За нормалното изучаване на тази сложна наука е необходимо внимателно да се изследват препаратите на болните човешки органи и тъкани под наблюдението на учител, да се слушват лекции и да се прави скица в специален албум. Но нас от тази възможност ни лишиха, давайки указание «да четем от учебника». Естествено, един учебник с картинки е недостатъчен за доброто усвояване на материала, за разбирането, къде е болния орган, а къде е здравия. Не помагат и интернет-уроците, защото екрана на компютъра дава плоско, а не обемно изображение. Всички детайли на плоско, двумерно изображение не можеш да забележиш. Всичко това не може да замести визуалните учебни помагала с истински тъканни органи, които са създадени за това, за да може всичко да се види и запомни добре.

Освен това образователният материал по патологична анатомия трябваше да се повтаря многократно, нямаше кой да попита неразбираеми неща и затова често трябваше да използвам, извинете, Google (а това е такъв източник на знания!). (Ако се учи от гугъла, то защо е медуниверситета? Дайте всички да ги затворим! И лекарите да ги ликвидираме, като професия заедно с цялата система на здравеопазване. Народът сам ще се лекува – ще пита гугъл, когато заболее.)

Освен това, съгласно учебната програма, ние следваме патологична физиология, науката за законите на възникването, развитието и резултата от патологичните процеси. Изпитен предмет. На сайта на катедрата ние решавахме тестове. За успешното им решение там на сайта бяха дадени теоретични глави. Учебникът не се чете лесно – без преподавател той не е много разбираем. Уникални катедрени лекции (един учебник и тук не е достатъчен) не мога да взема от никъде. Като резултат от това усвояването на предмета е лошо.

После има предмети теоретични, освен хигиена, хранене и т.н. Преподавателите препоръчваха връзки към лекции, публикувани в университетския YouTube канал, след което гледаха кои студенти пишат коментари.(Видимо, това е и пресловутото «цифрово обучение» —  трепология в социалните мрежи!). Преподавателите ни изпращаха, писма с файлове - въпросници и задачи. По принцип това бяха задачи за очертаване на определена тема от електронен наръчник, на ръка или в Word.Естествено, повечето студенти копираха текста на темата с мишката от наръчника, без да четат или мислят за това, и са го изпращали на преподавателя по пощата. Кой от студентите по тези предмети какво и как е усвоил, кой от тях сериозно е изучавал ръководствата и лекциите е въпрос открит. По-точно и така е понятно, че никой нищо не е научил, никой нищо по тези прдмети не знае, нищо не е усвоил.

Освен това не е небрежността на учениците виновна. Небрежността е пряка последица от отношението на самите учители (+ университета и Министерството на образованието) към студентите. Плюете ни, не искате да преподавате нормално - правим се, че учим. А ще страдат после естествено, обикновените хора, които ние ще започнем да ги лекуваме след няколко години, получавайки заветните дипломи.

Вторият изпитен предмет е «Обща хирургия». Отново практически предмет. При дистанционното обучение обаче структурата на класовете по този предмет беше почти същата празна и безполезна. Преподавателят задава да се четат глави от учебника и всяка сутрин в 9 часа изпраща файл с две или три задачи. Има и тестове. Интересното е че решенията на тези проблеми свободно висяха в Интернет (!). Да провери, кой е преписвал, а кой е решавал сам честно, на дистанционката по принцип е невъзможно. И така се получава, че всеки учащ се е предоставен сам на себе си. Необходим контрол няма и да се осигури той в такава «задочна» форма по принцип е невъзможно. А дипломи след това получават всички – и тези, които честно са се занимавали и тези, които преписвали.

Третият важен предмет за изпита беше фармакологията - науката за лекарствата и тяхното въздействие върху клетките, органите и тъканите, където обясненията на учителя и слушането на лекции са изключително важни. Всички бяхме принудени също да четем учебника и да изпълняваме задачите, изпращани по пощата на групата в Word. Зная, че някои ходеха на частни уроци за да вземат изпита. А много за това просто нямаха пари.

Сега ще ви разкажа, какво представляваха нашите изпити в периода на дистанционката. Това бяха 60 въпроса, които за 3000 секунди трябваше да им намерим решение в онлайн-режим. Имаше слухове, че отговорите на тях някой предварително е публикувал в нета. Контрол за честно решение на теста у дома, разбираемо, възможност да се осъществи не било. Не изключвам, че някои студенти изпита просто реписали.

Физкултура на дистанционката не ни отмениха, по нея катедрата пусна упражнения в ютуб, където преподавателя правеше различни упражнения. Под тях също трябваше да се регистрираме. (Но ако се отпишеш – значи не се занимаваш с физически упражнения!) Това изглеждаше нещастно. В края на тримесечието дойде тест от Катедрата по физическо възпитание, който решихме, за да получим кредит. Ето я и цялата «физкултура». Смешно и противно. Кого заблуждава тази имитация? Себе си?

***

Получих ли аз пълноценно образование за този период? Съмнявам се. Живото общуване с преподаватели, с аудитория, изучаване на специални нагледни пособия и препарати способстват за доброто усвояване на знанията. Нищо чудно, в края на краищата, в църквите (които никой не е затварял за карантина!) има поп на живо - толкова по-ефективно е да се промиват мозъци на работещите.

Страшно е да си представя как съм учил анатомия (основни медицински дисциплини!) през първата и втората година в медицинския университет. Всъщност за цялостно изучаване на този предмет, човек трябва също да слуша учителя и да гледа на живо кости, сухожилия, мускули, органи, тъкани. Студентът по медицина определено трябва да работи анатомично - за да вижда живите тъкани и органи в труповете, трябва да се научи да ги дисектира, да докосне с ръце всички тези тъкани и органи, за да разбере кое какво е, да разбере как всичко това е взаимосвързано. Но с това даже ние в периода на очно обучение, т.е. още до дистанционното не се занимавахме. Много преподаватели се оплакаха, че в наше време има неприемливо опростяване на учебната програма и това ще има пагубен ефект върху нашата подготовка. Аз напълно споделям това мнение.

Как може онлайн да изучаваш оперативна хирургия? Как те ще се научат да работят с ръце, да шият,  да правят разрези и пр.? Никак. Това е невъзможно да се научи на дистанционка. Това се учи реално от човека на реални тренажори ( идеалия вариант е да са трупове). Кога те ще научат това? Непонятно. Вероятно, никога.

Как се учат студентите-първокурсници да реанимират хора? Да спасяват давещи се, задушаващи се? На нас третокурсниците ни провърва, ние минахме на живо на специални тренажори под контрола на преподавател. Как можете онлайн да намерите гръдната кост и да поставите ръцете си правилно по време на реанимацията, без да нарушавате малкия мечовиден процес? Как да обясним във видео или чрез трика на Хаймлих, за да спасим задавен, без да го показваме на живо? Как се отработва навик да се транспортира пострадал, как се спасява задавен човек? Всъщност в условия на „самоизолация“, т.е. умишлено унищожаване на цялата система на здравеопазване в страната, няма как.

Като край. От «самоизоляцията», от тази идиотска карантина и като следствие от нея – дистанционката, на която поставиха студентите, никаква полза за народа няма. Само вреда. С пропуските в знанията отидохме по-далеч и като се има предвид натовареността на учебния график за студенти по медицина, не е ясно как и кога ще се запълнят тези пропуски.

За всичко това благодарим на класата капиталисти-експлоататори, правителство, леваци, които поддържат тази коронавирусна глупост. Само помнете — вие ще се наложи да се лекувате от нас, на които просто не позволиха нормално да се учим.

Э. А., студент 4 курса медуниверситета