Преди 133 години, на 25 ноември 1887 г., се ражда Вадим Николаевич Подбелски - лидер на комунистическата партия и съветската държава, активен участник в Октомврийската революция в Москва, народен комисар на пощите и телеграфите на РСФСР през 1918-1920 г., член на Общоруския централен изпълнителен комитет.  Член на комунистическата партия от 1905г.

Роден в семейство на заточени революционери. Още в гимназията започнал нелегална работа, разпространявал нелегална литература, участвал в събирания.

Член на РСДРП от 1905 година. По време на революцията от 1905 година организирал антиправителственни демонстрации и митинги. В 1906 година, заплашен от арест, отива във Франция. Но след година през юли 1907 година, по задание на ЦК нелегално се върнал в Русия. Организирал нови революционни групи. Бил арестуван и му било забранено да живее в Тамбовска губерния. Живял в Саратов. След опит за нелегално идване в Тамбов, той е арестуван и заточен за три години в провинция Вологда, в град Кадников, а след това в по-далечния Яренск. През 1911 г., след края на заточението си, Подбелски се завръща в Тамбов, където организира болшевишка печатница и издава в нея вестник „Тамбовски отклики“.

През 1915 г. заминава за Москва и става един от лидерите на московската партийна организация на болшевиките. Служил в Земския съюз, от началото на 1916 — в редакцията на влиятелния либерален вестник «Русское слово». В същото време той ръководи антиправителствена агитация в предприятията на града, осигурява връзката на московските болшевики с чуждестранния център и с групи в други региони е сред организаторите на демонстрации и стачки в центъра на Русия.

След Февруарската революция, член на МК РСДРП (б) и член на Московската градска дума в списъка на болшевиките; член на редакционния съвет на вестник „Социал-Демократ”; делегат на 6-ия конгрес на РСДРП (б).

В октомврийските дни на 1917 година член  на Партийния център, ръководещ работата на Московския ВРК. След победата на Октомврийската революция, комисар на пощите и телеграфите на Москва, от март 1918 г., окръжен комисар, от май народен комисар на пощите и телеграфите на РСФСР. Участвал в ликвидацията на контрареволюционните метежи в Москва, Тамбов, Ярославъл. През 1919 г. той е специално упълномощен от Централния комитет на РКП (б) и Общоруския централен изпълнителен комитет в Тамбовския сектор на Южния фронт. Делегат на VIII конгрес на партията (1919)

Умера от тиф на 25 февруари 1920 година. Погребан е на Червения площад до Крмълската стена.