Постинг
12.12.2020 19:00 -
На масите са нужни знаменосци
Народите от Латинска Америка отхвърлят неолибералните модели на развитие, но прогресивните сили не трябва да се самоуспокояват. Това доказаха изборите в Бразилия и Венецуела, подчертаващи сериозните проблеми в лявото движение.
Мавърът направил своето дело…
Миналата есен премина за Бразилия под знака на високо политическо напрежение. Кампания по избиране на кметове и депутати на местни съвети затъмни други избори на по-високо ниво. И работата не е в това, че за 60 хил. изборни длъжности се борели повече от половин милион кандидати. Само за два месеца в страната са извършени над двеста убийства и убийства по политически причини - пет пъти повече, отколкото по време на предишни подобни избори.
Обстановкaта нагрели предшестващите събития. След като дойде на власт благодарение на необуздания популизъм и сплотяването на буржоазните сили около себе си, президентът Жаир Болсонаро за две години успя да отчужди както обикновените жители, които му вярваха, така и значителна част от столицата. А точка постави пандемията. Отказът на президента да въведе карантинни мерки и свързаните с това конфликти с властите на регионите стрували на страната почти 200 хил. живота.
Регистрираната безработица е близо 15 процента и тази цифра не отчита милионите бразилци, които не отиват в службите по заетостта. Като цяло само 47 процента от трудоспособните граждани са работили през последните месеци, а една трета от заетите са наети на непълен работен ден. Бедните семейства все още получават обезщетения в размер на 300 реала (4,3 хиляди рубли), но Болсонаро даде да се разбере, че скоро ще бъдат отменени. В този случай числото на бедните се увеличил минимум с 15 милиона.
Президентът, неговото семейство и близко обкръжение са замесени в големи корупционни скандали. Неотдавна обвинения в мошенничество били предявени на големия му син и член на сената Флавио Болсонаро. Както установило следствието, той организирал хищение на средства, отделени на заплати на държавни служители. Самият президент е привикан по дело за превишаване на пълномощия.
Все по-голямо е недоволството на управляващата класа към външнополитическия курс. Болсонара не просто поддържал Доналд Тръмп, но и подхвана думите му за масовите нарушения на изборите. Ако добавим към това атаките срещу Джо Байдън, когото ръководителят на Бразилия обвини, че иска да грабне богатството на Амазонка, не може да се очаква разбирателство с новата администрация.
Опорочени са отношенията с Пекин. Председателят на парламентарната комисия по международни отношения- приятел на сина на Болсонаро, Едуардо се застъпи за сътрудничество със САЩ "срещу агресорите и враговете на свободата от китайската комунистическа партия". Властите се опитват да спрат изпитанията на китайската ваксина от коронавирус, наричайки я «опасна за хората».
Буржуазията, направила ставка на ултрадясната политика, за да не допусне връщане на власт на левите е все по-умореная. Традиционните буржоазни сили, като Бразилската демократична партия (ПБДД) и Бразилската социалдемократическа партия (БСДП), напуснаха правителствената коалиция и критикуваха президента.
Изпит за левите
Затова ноемврийските избори се оказали крайно важни за всички. Те трябваше да помогнат на Болсонар да запази властта, а противниците му - да му попречат да го направи. Но при всички разногласия между правителство и буржоазни партии те съвместно се стремят да не допуснат укрепване на левите сили. Или, както се изрази президента, «да не се даде на страната да почервенее».
В резултат Болсонаро претърпял поражение. В навечерието на гласуването той публикува списък с десетки кандидати с призив да ги подкрепи, но само всеки шести стигна до втория тур и дори по-малко спечели. Действащият кмет на Рио де Жанейро, бивш евангелски проповедник Марсело Кривела загуби от кандидата на дясноцентристката партия "Демократи" Едуард Паес. А в Сан-Пауло поставения от Болсонаро Селсу Русомано и заел четвърто място.
Впрочем, за левите сили изборите не са триумф. Единственият успех е свързан с отиването на няколко кандидата до втория тур в големите градове. В Порто Алегре комунистката Мануела д"Авила спечели 45 процента от гласовете, малко зад номинирания за ПБДД. В Сао Пауло кандидатът на Партията на социализма и свободата Гилерме Булос спечели подкрепата на над 2 милиона души, но загуби от сегашния кмет- социалдемократа Бруно Ковас.
И двамата кандидати трябваше да се изправят пред вълна от лъжи. Штабът на д’Авила фиксирал 600 хил. фейкови писма в соцрежите и месинджъри. На комунистите се приписвали планове за унищожаване на църкви и използване на кучешко месо за решаване на хранителния проблем. Но това не попречило на левите да поведат зад себе си трудещите се. Програмата на Мануела д"Авила се фокусира върху възстановяването на работните места чрез организиране на благоустройството и създаването на работнически кооперации. Комунистическата партия също се застъпила за откриването на класове за ограмотяване на възрастни и за преодоляване на недостига на учителски персонал.
Подобни искания бяха изложени от Булос, чиято платформа включваше точки за изграждането на социални жилища и разширяването на възможностите на обществената здравна система. «Как пазара реагира на пандемията? Спекулирал на респиратори и повиши цената на хоспитализацията. Това е логиката на пазара, тя поставя печалбата над човешкия живот» — заявявал политика. Така също левите разобличават расовото неравенство, което тясно е преплетено със социалното. Например, в Сао-Пауло смъртността от коронавирус сред чернокожите е с 63 процента по-висока от белите.
Като цяло числото гласове за левите партии с 32 млн до 28. Освен това най-успешни бяха по-умерените сили като Демократическата трудова партия и Социалистическата партия на Бразилия. Партията на трудещите се, явяваща се управляваща до преврата през 2016 година, за първи път от 30 години не получи контрол до нито една от регионалните столици.
Причините са няколко. Първата — отсъствие на единство. В този същия Сау-Паулу от 13 кандидата за кмет шест били издигнати от левите партии. Второ- хората искат не просто лозунги, а реална защита на своите интереси. Успехът на Булос може да се объясни с това, че той много години се явяваше лидер на Движението на бездомните работници — организация, отстояваща правата на трудещите се.
Сплотяването на левите и преразглеждане на своите стратегии е особенно важно с отчитане на това, че капитала се е нацелил на съхранение на своето господства. Губернаторът на щата Сан-Паулу, член на БСДП Жоау Дориа призовал за създаване на широк либерален фронт на изборите през 2022 година и извикал тук бившите съратници на президента.
Нееднозначна победа
Не по-малко важни избори се състояха на 6 декември във Венецуела. Ще напомним: в 2015 година болшинството места в парламента получила опозицията. Това и позволи да засили настъплението, спекулирайки с народната поддръжка. Спикерът Хуан Гуайдо се провъзгласи за президент, а западните страни го подкрепиха като „легитимно правителство“.
Уж непримиримата опозиция трябваше да приеме най-активно участие в новите избори. Но стана обратното. Гуайдо назова гласуването «предварително фалшифицирано». Това направили и чуждестранните покровители. Държавният департамент на САЩ обяви, че ще признае изборите, само ако президента Николас Мадуро напусне своя пост. А в Евросъюза поискали да се пренесат изборите на няколко месеца. Това е пряк призив към нарушаване на Конституцията, която разглежда провеждане на гласуване до изтичане на пълномощията на предишното свикване.
Забравата за демокрацията ги заставило за откровеното фиаско на Гуайдо. Авторитетът на самозванеца падна до минимум, дори сред опозицията, недоволен от пълната му зависимост от външни сили и финансови скандали. Енрике Каприлес — кандидат за президент през 2012 и 2013 година — обвинил Гуайдо в пълно откъсване от народа. „Той води„ битка “с правителството в интернет, само няколко десетки души отговарят на призивите му за протести“, каза политикът.
Провалът принуди самоназначения президент да обяви бойкот на изборите. Не всички опозиционни партии обаче отговориха на апела му. Повечето от тях, включително водещи организации като „За справедливост“, Социално-християнската партия и др., номинираха кандидати. Дори „Народна воля“, член на която е Гуайдо, се раздели. Една от фракциите й се присъедини към предизборния алианс на Обединената Венецуела. Изборите бяха приветствани от Епископската конференция-реакционна католическа организация, която подкрепи опита за преврат.
На САЩ и остана само да въведе санкции против редица опозиционери, обвинявайки ги в преход на страната на Мадуро. На свой ред Гуайдо заяви, че настоящото свикване на парламента остава "легитимна власт" и въпреки изборите обяви "популярно допитване". Жителите бяха помолени да се съгласят с оставката на президента и несправедливостта на изборите, както и да подкрепят "международните усилия за възстановяване на демокрацията". И въпреки че за проучването е отделена цяла седмица - от 5 до 12 декември - в него участват оскъден брой граждани.
Поредният конфуз подтикна Вашингтон към мисли. Както заявил специалният пратеник за Венецуела и Иран Елиът Абрамс, ако Мадуро остане на власт още една година, ще възникне въпросът за ротация на опозиционния лидер.
Така изборите станали сериозен успех за правителството. То всъщност делегитимира непримиримата опозиция, удряйки я със собственото и оръжие - демокрацията. Участници на изборите били допуснати до тестуване на електронна система за гласуване и агитация чрез държавните СМИ. В страната дошли над 300 международни наблюдатели. Според предварителните резултати управляващият алианс, воден от Обединената социалистическа партия на Венецуела (ЕСПВ), спечелила близо 70 процента от гласовете.
Но за завършване на кризата не можем да говорим. Първо- гласуваха над 31 процента. Второ- за първи път от 20 години левите сили били на изборите с два клона. Комунистическата партия на Венецуела (КПВ) и няколко други организации сформираха Народния революционен алтернативен алианс, критикувайки правителството и ЕСПВ. Недоволството е предизвикано от недостатъчно решителната политика, достигаща до преки отстъпки пред капитала. „Признаваме тежестта на империалистическата блокада, но не можем да си затваряме очите за неефективните действия за защита на слоевете в неравностойно положение и преодоляване на кризата“, каза Оскар Фигера- генерален секретар на Централния комитет на КПВ.
По думите на комунистите, отхвърлени са много завоевания от епохата на Уго Чавес. В частност, свалена е аграрната реформа, заключаваща се в предаване на земя от латифундистите към селските кооперативи. Първите насилствено си връщат земя, което доведе до серия кървави инциденти. Властите нерядко встъпват на страната на собствениците. Това слага край на освобождаването от зависимостта от вноса, тъй като собствениците на земи използват плодородната земя за пасища и отглеждане на експортни култури като какаови зърна. В същото време основна част от продоволствието страната внася от чужбина.
Друг проблем КПВ нарича доларизация на икономиката, при която цените са фиксирани към долара, а заплатите се изплащат в местна, постоянно обезценяваща се валута, както и данъчната политика. Основен налог се явява НДС със ставка 14 процента на всички стоки и услуги. С други думи, обикновените потребители са основните данъкоплатци, докато бизнесът се радва на различни предимства.
Този курс се опита да оправдае земеделския министър Уилмър Кастро Сотелдо, който нарече "революционната и прогресивна буржоазия" съюзник на правителството.Всъщност, посочва левицата, правителството си затваря очите за спекулациите и последователно лишава работниците от придобивки. Големи рискове, по тяхно мнение, носи неотдавна приетия закон за борба с блокадата. Тук се допускат за някои чуждестранни инвестори преференции при приватизация на стратегически отрасли.
За разлика от тях алиансът предлага „план за възстановяване при бедствия“ с по-високи данъци за големите предприятия, държавни заеми за кооперации и национализация на компании, чиито собственици подкрепят чуждестранен натиск. Освен това той се застъпва за създаването на социалистически работнически съвети, които ще осигурят контрол върху производствените и маркетингови процеси и ще помогнат за ограничаване на спекулациите. „Не става въпрос за избори, а за периферен капитализъм, без чието сваляне страната няма да излезе от кризата“, казва Фигера. В същото време комунистите отхвърлят предложенията на дясната опозиция да обединят усилията си, като посочват, че „политиката на капитала противоречи на суверенното развитие на Венецуела“.
За съжаление, властите възприели критиката отляво болезнено. Това се изразило в ограничен достъп до СМИ и опити да се лишат от регистрация редица кандидати. За бъдещето на страната такъв подход може да има печални последствия.
Автор: Сергей КОЖЕМЯКИН, политический наблюдател на «Правда».
Къде са гробовете на българските владете...
АМЕРИКАНСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ СА ПО-ЗЛИ И ОТ ...
,,Царичина''
АМЕРИКАНСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ СА ПО-ЗЛИ И ОТ ...
,,Царичина''
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
