Постинг
25.11.2021 09:30 -
Koрените на опортюнизма в антропосоциогенезата
Хищничеството е връзка между организмите, при която хищникът използва плячка като храна. Робството, крепостничеството и наемният труд е съвсем правилно да се нарекат смекчени форми на канибализъм. Само хищникът-експлоататор консумира не плътта на жертвите си, а времето на техния живот, превръщайки хората по този начин в примитивен източник на тяхното благополучие и безделие.
Паразитизъм - връзката на организмите, при която паразитът не убива своя гостоприемник, а дълго време го използва като местообитание и източник на храна. Паразитите включват вируси, патогенни бактерии, гъбички, протозои, паразитни червеи и предприемачи.
Предприемачите, за разлика от вълците, червеите или дървениците, влизат и в двата вида взаимодействие с пролетариата едновременно под формата на отношения на частна собственост.
Опортюнизмът в този случай се корени в естествената способност на организъма от категорията на жертвите да се адаптира към обективните условия на хищническо-паразитни взаимоотношения.
Както знаете, на определен етап от развитието живата материя възниква от неживата материя, която е много по-сложна и способна на специални форми на движение под формата на отговор на околната среда. Ако в материалния свят на неодушевените вещества силата на действие поражда реакция, която е равна по сила и противоположна по посока директно и мигновено, то в органичния свят това е сякаш косвено и чрез по-сложни форми на взаимодействие.
Под натиска на външни условия всеки организъм натрупва вътрешните си сили на съпротива не само за директно "отблъскване", но и променя себе си, като по този начин намалява натоварването на външните условия, адаптира се към тях. В неодушевената материална природа аналогът на адаптацията в известен смисъл е противодействието на определени вещества срещу външен натиск, например под формата на увеличаване на тяхната плътност. Ако ударите парче метал със същата деформираща сила, тогава тя "компенсира" липсата на сила на вътрешно съпротивление, като променя структурата си под формата на увеличаване на плътността. Така след няколко удара силата на удара и силата на реакция се изравняват и деформацията ще спре.
В живия организъм се случва приблизително същото нещо, само че на много по-високо ниво и се нарича отговор на тялото на външен стимул. Растенията отразяват условията на тяхното местообитание в примитивна форма на раздразнителност. Животните, за разлика от растенията, се движат самостоятелно, следователно постепенно сглобяват сложен органичен апарат на жизнената дейност за тази функция - дихателната, храносмилателната, кръвоносната и накрая нервната система. В резултат на това формата на отражение също се е променила в по-сложна - рефлекс. Тук вече има не проста раздразнителност, а добре познатата динамика на безусловните и условните рефлекси, която се основава на предаването на стереотипни реакции по наследство. Така запаметяването, директен подход към висшата нервна дейност, се превръща в условие за стабилно съществуване на високо развито животно.
Запомнянето като форма на умствена дейност поражда обратното с необходимостта да се действа противно на установения навик в нетипични ситуации. Това е повторение на нов диалектически етап от развитието на сгъването на безусловните рефлекси чрез придобиване и развитие на условни рефлекси. В резултат на това се появява свободна ориентация на животното в пространството и в материалните условия на неговото местообитание.
На основата на тази висша умствена дейност при някои видове възниква по-висша форма на колективен живот - стадо. Стадото даде на човека колективност, а висшата умствена дейност - възможността за труд. И така, маймуните постепенно развиват сръчни ръце, изправена стойка, включително за освобождаване на гласните струни, и по този начин комуникация под формата на артикулирана реч. В резултат на това човекът създава оръдия на труда, които дават излишък от продукт. Възпроизвеждането на човешкото общество, практически независимо от външните природни условия, непрекъснато се разширява.
Преобразяването на природата също е вид приспособяване на човека към околната среда, но чисто социално. В същото време е ясно, че предишните форми на адаптация, включително инстинктът за оцеляване, продължават да играят определена роля в човешката психика.
Твърдението с развитието на производителните сили на отношенията на частна собственост доказва, че животинските атавизми все още са много влиятелни в човешкото общество. На тази основа в условията на зараждащия се екстремен конфликт на обществото се ражда психологията на адаптацията.
Естественото природно свойство на човека - универсалното свойство на живите същества да се приспособяват към преобладаващите условия на околната среда - се проявява по този начин по два начина: съзнателно - като труд, "приспособяване" чрез преобразуване на природата и несъзнателно - като подчинение на природата и преобладаващите социални условия.
Но пасивното приспособяване към условията на класовото потисничество все още не означава да си опортюнист. Класовото разделение на обществото е обективно и всеки, който живее в такова общество, е принуден да се съобразява с това и следователно да се адаптира. Но когато се прояви особен вкус към този процес, когато човек преминава от пасивна нужда да се адаптира към активна игра според преобладаващите „правила“, за да подобри позицията си или да се издигне над другите, тогава се формират личностни черти, които правят човек, предразположен към опортюнизъм.
Невежеството съпътства опортюнизма като форма на политическа практика. Когато един активен човек, включително човек, който е бил доведен до точката, не знае какво би било научно правилно да се противопостави на господството на буржоазията, той обективно или се хлъзга в адаптация, или изпада в отчаяна индивидуалистична атака „срещу системата“ .
Обобщавайки казаното за механизма на приспособяване, трябва да се признае, че опортюнистът е един вид чистач, възпяван заедно с буржоазията, мръсната буржоазна задница.
В. А. Подгузов: „Наличието на доминираща класа предприемачи неизбежно поражда слой от хора, които се адаптират към тази обективна реалност. От своя страна присъствието на хора, които се приспособяват към съществуването на буржоазната класа, прави живота на буржоазията по-стабилен и сигурен. Възниква типична за животинския свят симбиоза, подобна на симбиозата на хищници и чистачи от различни видове, до онези, които са заети да измъкват гниещи хранителни остатъци от устата на крокодила и само затова крокодилът не ги яде.
Следователно диалектиката на връзката между победа и поражение в борбата срещу опортюнизма е следната: невъзможно е да се победи опортюнизма, без да се победи буржоазията, и в същото време е невъзможно да се спечели победа над буржоазията, без да се победи опортюнизма. Освен това победата над опортюнизма е необходимо условие по отношение на победата над буржоазията. Необходимо, но не достатъчно. Достатъчно условие за изкореняването на опортюнизма завинаги е победата над самата буржоазия. Докато съществува буржоазията, опортюнизмът е неизбежен. Затова, давайки определение на опортюнизма, твърдя, че по рода си той е вид атавизъм, по своята същност е форма на социална мимикрия, приспособяване, приспособяване, по съдържание е продукт на невежество, както дипломирано, така и бедняшко.
За да победим буржоазията, за да престанем да бъдем дойна крава в ръцете на другите, е необходимо да надминем експлоататорите в умствено развитие. Няма друго средство да се отървеш от опортюнизма, тоест от най-прикритата форма на робство, освен да обогатиш паметта си със знанието за всички богатства, които човечеството е развило – няма такова нещо!
Или пролетарият, с помощта на комунистическата партия, ще надмине буржоазията в разбирането на законите на общественото развитие, или ще продължи да „напредва“ в сервилността си.
…
За съжаление, в повечето случаи опортюнизмът на пролетариата се разглежда от мнозина като досадно, временно и не особено съществено недоразумение. Междувременно реалната история и сегашното състояние на бившата социалистическа система показват, че в единството и борбата на две противоположности - революционна и опортюнистическа - в психологията на пролетариата опортюнизмът, животинският опортюнизъм временно заема отново власт.
Лесно е да си представим колко продуктивен би бил процесът на борба с опортюнизма в комунистическите партии, ако синдромът на продажността не беше заложен в дълбоките свойства на пролетариата. Опортюнизмът в комунистическите партии паразитира и се развива върху опортюнизма на самия пролетариат, но в същото време партийният опортюнизъм е важно условие за стабилността и укрепването на опортюнизма в пролетарската среда ”(„ За някои методологически проблеми при анализа на естеството на опортюнизма“).
Няма съмнение, че мотивировката на опортюниста представлява голям интерес от гледна точка на борбата с опортюнизма.
Комплексът от личностни качества на личността, който благоприятства опортюнизма и се превръща във враг на революцията, може да се характеризира като симбиоза на арогантност и двустранност.
Известно е, че не съществуват абсолютно отрицателни и абсолютно положителни черти на характера. Припокриването на полезни качества на пръв поглед ще даде напълно грозен резултат и обратно. Така марксистът се нуждае от известно уравновесяване, спазването на мярката. Основните морални принципи, които изключват опортюнизма, са абсолютна искреност със себе си и другарите, героична отдаденост, съвестност и безмилостна самокритика. Това са онези личностни черти, изготвени от диаматика, чиято конфигурация не нарушава необходимите граници на мярката.
Опортюнистът, от друга страна е киселообразно същество, което служи на каузата на контрареволюцията, така да се каже, поради обстоятелства, поради умствена слабост. Но всеки опортюнист, дълго време неразкрит в условия на засилване на класовата борба се превръща в агресивен враг на комунизма. Той започва постепенно да мобилизира всички сили и средства в борбата си срещу партията и комунизма. Логиката на фракционната борба е по-силна от волята на отделните хора.
https://prorivists.org/reason_of_counterrevolution/
Паразитизъм - връзката на организмите, при която паразитът не убива своя гостоприемник, а дълго време го използва като местообитание и източник на храна. Паразитите включват вируси, патогенни бактерии, гъбички, протозои, паразитни червеи и предприемачи.
Предприемачите, за разлика от вълците, червеите или дървениците, влизат и в двата вида взаимодействие с пролетариата едновременно под формата на отношения на частна собственост.
Опортюнизмът в този случай се корени в естествената способност на организъма от категорията на жертвите да се адаптира към обективните условия на хищническо-паразитни взаимоотношения.
Както знаете, на определен етап от развитието живата материя възниква от неживата материя, която е много по-сложна и способна на специални форми на движение под формата на отговор на околната среда. Ако в материалния свят на неодушевените вещества силата на действие поражда реакция, която е равна по сила и противоположна по посока директно и мигновено, то в органичния свят това е сякаш косвено и чрез по-сложни форми на взаимодействие.
Под натиска на външни условия всеки организъм натрупва вътрешните си сили на съпротива не само за директно "отблъскване", но и променя себе си, като по този начин намалява натоварването на външните условия, адаптира се към тях. В неодушевената материална природа аналогът на адаптацията в известен смисъл е противодействието на определени вещества срещу външен натиск, например под формата на увеличаване на тяхната плътност. Ако ударите парче метал със същата деформираща сила, тогава тя "компенсира" липсата на сила на вътрешно съпротивление, като променя структурата си под формата на увеличаване на плътността. Така след няколко удара силата на удара и силата на реакция се изравняват и деформацията ще спре.
В живия организъм се случва приблизително същото нещо, само че на много по-високо ниво и се нарича отговор на тялото на външен стимул. Растенията отразяват условията на тяхното местообитание в примитивна форма на раздразнителност. Животните, за разлика от растенията, се движат самостоятелно, следователно постепенно сглобяват сложен органичен апарат на жизнената дейност за тази функция - дихателната, храносмилателната, кръвоносната и накрая нервната система. В резултат на това формата на отражение също се е променила в по-сложна - рефлекс. Тук вече има не проста раздразнителност, а добре познатата динамика на безусловните и условните рефлекси, която се основава на предаването на стереотипни реакции по наследство. Така запаметяването, директен подход към висшата нервна дейност, се превръща в условие за стабилно съществуване на високо развито животно.
Запомнянето като форма на умствена дейност поражда обратното с необходимостта да се действа противно на установения навик в нетипични ситуации. Това е повторение на нов диалектически етап от развитието на сгъването на безусловните рефлекси чрез придобиване и развитие на условни рефлекси. В резултат на това се появява свободна ориентация на животното в пространството и в материалните условия на неговото местообитание.
На основата на тази висша умствена дейност при някои видове възниква по-висша форма на колективен живот - стадо. Стадото даде на човека колективност, а висшата умствена дейност - възможността за труд. И така, маймуните постепенно развиват сръчни ръце, изправена стойка, включително за освобождаване на гласните струни, и по този начин комуникация под формата на артикулирана реч. В резултат на това човекът създава оръдия на труда, които дават излишък от продукт. Възпроизвеждането на човешкото общество, практически независимо от външните природни условия, непрекъснато се разширява.
Преобразяването на природата също е вид приспособяване на човека към околната среда, но чисто социално. В същото време е ясно, че предишните форми на адаптация, включително инстинктът за оцеляване, продължават да играят определена роля в човешката психика.
Твърдението с развитието на производителните сили на отношенията на частна собственост доказва, че животинските атавизми все още са много влиятелни в човешкото общество. На тази основа в условията на зараждащия се екстремен конфликт на обществото се ражда психологията на адаптацията.
Естественото природно свойство на човека - универсалното свойство на живите същества да се приспособяват към преобладаващите условия на околната среда - се проявява по този начин по два начина: съзнателно - като труд, "приспособяване" чрез преобразуване на природата и несъзнателно - като подчинение на природата и преобладаващите социални условия.
Но пасивното приспособяване към условията на класовото потисничество все още не означава да си опортюнист. Класовото разделение на обществото е обективно и всеки, който живее в такова общество, е принуден да се съобразява с това и следователно да се адаптира. Но когато се прояви особен вкус към този процес, когато човек преминава от пасивна нужда да се адаптира към активна игра според преобладаващите „правила“, за да подобри позицията си или да се издигне над другите, тогава се формират личностни черти, които правят човек, предразположен към опортюнизъм.
Невежеството съпътства опортюнизма като форма на политическа практика. Когато един активен човек, включително човек, който е бил доведен до точката, не знае какво би било научно правилно да се противопостави на господството на буржоазията, той обективно или се хлъзга в адаптация, или изпада в отчаяна индивидуалистична атака „срещу системата“ .
Обобщавайки казаното за механизма на приспособяване, трябва да се признае, че опортюнистът е един вид чистач, възпяван заедно с буржоазията, мръсната буржоазна задница.
В. А. Подгузов: „Наличието на доминираща класа предприемачи неизбежно поражда слой от хора, които се адаптират към тази обективна реалност. От своя страна присъствието на хора, които се приспособяват към съществуването на буржоазната класа, прави живота на буржоазията по-стабилен и сигурен. Възниква типична за животинския свят симбиоза, подобна на симбиозата на хищници и чистачи от различни видове, до онези, които са заети да измъкват гниещи хранителни остатъци от устата на крокодила и само затова крокодилът не ги яде.
Следователно диалектиката на връзката между победа и поражение в борбата срещу опортюнизма е следната: невъзможно е да се победи опортюнизма, без да се победи буржоазията, и в същото време е невъзможно да се спечели победа над буржоазията, без да се победи опортюнизма. Освен това победата над опортюнизма е необходимо условие по отношение на победата над буржоазията. Необходимо, но не достатъчно. Достатъчно условие за изкореняването на опортюнизма завинаги е победата над самата буржоазия. Докато съществува буржоазията, опортюнизмът е неизбежен. Затова, давайки определение на опортюнизма, твърдя, че по рода си той е вид атавизъм, по своята същност е форма на социална мимикрия, приспособяване, приспособяване, по съдържание е продукт на невежество, както дипломирано, така и бедняшко.
За да победим буржоазията, за да престанем да бъдем дойна крава в ръцете на другите, е необходимо да надминем експлоататорите в умствено развитие. Няма друго средство да се отървеш от опортюнизма, тоест от най-прикритата форма на робство, освен да обогатиш паметта си със знанието за всички богатства, които човечеството е развило – няма такова нещо!
Или пролетарият, с помощта на комунистическата партия, ще надмине буржоазията в разбирането на законите на общественото развитие, или ще продължи да „напредва“ в сервилността си.
…
За съжаление, в повечето случаи опортюнизмът на пролетариата се разглежда от мнозина като досадно, временно и не особено съществено недоразумение. Междувременно реалната история и сегашното състояние на бившата социалистическа система показват, че в единството и борбата на две противоположности - революционна и опортюнистическа - в психологията на пролетариата опортюнизмът, животинският опортюнизъм временно заема отново власт.
Лесно е да си представим колко продуктивен би бил процесът на борба с опортюнизма в комунистическите партии, ако синдромът на продажността не беше заложен в дълбоките свойства на пролетариата. Опортюнизмът в комунистическите партии паразитира и се развива върху опортюнизма на самия пролетариат, но в същото време партийният опортюнизъм е важно условие за стабилността и укрепването на опортюнизма в пролетарската среда ”(„ За някои методологически проблеми при анализа на естеството на опортюнизма“).
Няма съмнение, че мотивировката на опортюниста представлява голям интерес от гледна точка на борбата с опортюнизма.
Комплексът от личностни качества на личността, който благоприятства опортюнизма и се превръща във враг на революцията, може да се характеризира като симбиоза на арогантност и двустранност.
Известно е, че не съществуват абсолютно отрицателни и абсолютно положителни черти на характера. Припокриването на полезни качества на пръв поглед ще даде напълно грозен резултат и обратно. Така марксистът се нуждае от известно уравновесяване, спазването на мярката. Основните морални принципи, които изключват опортюнизма, са абсолютна искреност със себе си и другарите, героична отдаденост, съвестност и безмилостна самокритика. Това са онези личностни черти, изготвени от диаматика, чиято конфигурация не нарушава необходимите граници на мярката.
Опортюнистът, от друга страна е киселообразно същество, което служи на каузата на контрареволюцията, така да се каже, поради обстоятелства, поради умствена слабост. Но всеки опортюнист, дълго време неразкрит в условия на засилване на класовата борба се превръща в агресивен враг на комунизма. Той започва постепенно да мобилизира всички сили и средства в борбата си срещу партията и комунизма. Логиката на фракционната борба е по-силна от волята на отделните хора.
https://prorivists.org/reason_of_counterrevolution/
Срещу какво янките ще подменят арсенала ...
Напомняне за желаещите да дойдат в РПЦ н...
Заветът на майката
Напомняне за желаещите да дойдат в РПЦ н...
Заветът на майката
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
