Трябва да се вземе предвид и съдбата на стотици хиляди „разселени лица“ – евреи в Западна Европа. Нито една западноевропейска държава не успя да защити основните права на еврейския народ и да го защити от насилието на фашистките палачи. Това обстоятелство обяснява желанието на евреите да създадат своя собствена държава. Следователно, предвид страданията, претърпени от еврейския народ по време на войната, би било несправедливо да му се отрече правото да създаде своя собствена държава. Съветската делегация изрази същите съображения на есенната сесия (1947 г.) на Общото събрание на ООН. Съветският съюз счита за абсолютно необходимо да анулира британския мандат за Палестина, да премахне британските войски оттам и да спре всяка намеса на империалистическите сили в палестинските дела.
Правото на народите на независима суверенна държава не трябва да се бърка с национализма на експлоататорските класи на тези народи. Чрез осигуряване на демократична държавна структура в Палестина и изключване на реакционната политика на империалистите, сътрудничеството и мирното съвместно съществуване на арабския и еврейския народ е напълно възможно. Такова демократично и прогресивно решение на палестинския въпрос не само би гарантирало законните интереси и на двата народа на Палестина, но също така би гарантирало интересите на мира и сигурността в Близкия изток.
Въз основа на тази позиция делегацията на Съветския съюз още на майската сесия на Общото събрание на ООН (1947 г.) предложи два варианта за решаване на палестинския проблем. Първият, най-желан, вариант беше създаването на независима федерална (двойна) арабско-еврейска държава на демократична основа с равни права за арабите и евреите. Ако обаче се окаже, че отношенията между арабите и евреите, които империалистите настройват едни срещу други, са толкова развалени, че тези народи не могат да бъдат помирени, то в този случай съветската делегация предлага втори вариант, а именно: разделяне на Палестина в две независими демократични държави – арабска и еврейска.
На майската сесия на Общото събрание е избрана комисия, която има за задача да проучи състоянието на нещата в Палестина и да даде подробен доклад. Докладът беше изготвен и обсъден на есенната сесия на Общото събрание на ООН. Изказванията на арабски и еврейски делегати на сесията, както и по-ранното проучване на въпроса показаха невъзможността за формиране на двойна арабско-еврейска държава. Затова специалната комисия се спира на втория вариант, който е основно приет от Общото събрание на 29 ноември 1947 г. В същото време е определена крайната дата на британския мандат за Палестина - 15 май 1948 г. Мнозинството от делегации гласуваха за това предложение. Британската делегация се въздържа при гласуване, като по този начин показа, че не възнамерява да изпълни решението на Асамблеята. Всъщност британското правителство саботира това решение. Американската делегация гласува за разделянето на Палестина, но скоро става ясно, че САЩ нямат намерение да изпълняват решението на ООН.
Какви трябваше да бъдат двете нови държави, арабската и еврейската, според резолюцията на Общото събрание? Според плана на ООН територията на арабската държава трябваше да бъде 11,1 хиляди квадратни метра. км.; територията на еврейската държава е 14,1 хиляди квадратни метра. км. Град Йерусалим, заедно с района около него, трябваше да бъде отделен в самостоятелна административна единица със специален международен режим, тъй като този град се смяташе за "свещен" за християни, мюсюлмани и евреи.
Всяка от двете държави трябваше да се състои от три големи региона, разположени в различни части на страната и свързани помежду си с два тесни коридора. И двете държави трябваше да имат излаз на Средиземно море, като пристанището Хайфа и град Тел Авив остават на територията на еврейската държава, а пристанището Яфа, заобиколено от еврейски земи, на територията на арабската държава. Арабите също трябваше да притежават два града на брега - Газа и Акра.
Цялото население на Палестина по данни в началото на 1948 г. е 1 милион 845 000 души. От тях арабите са 1 милион 237 000, а евреите - 608 000. Това население, както се очакваше, трябваше да бъде разпределено по национален признак на територията на двете държави, както и в Йерусалим и неговия регион, както следва. Арабската държава ще има 735 000 жители, от които 725 000 араби и 10 000 евреи. Еврейската държава трябваше да има 905 000 жители, от които 498 000 евреи и 407 000 араби. Ерусалим и района му биха имали 205 000 жители, от които 105 000 араби и 100 000 евреи.
Решавайки да раздели Палестина на две държави, ООН в същото време предложи да се разглежда Палестина след нейното разделяне като единно икономическо цяло, особено в области като транспорт и комуникации, напояване и мелиорация, валута и митници. Според плана за разделяне по-голямата част от обработваемата земя трябваше да остане на територията на арабската държава. На тази територия се падат 80% от производството на зърнени култури, 98% от насажденията на маслинови дървета и около 40% от цитрусовите овощни градини. 60% от цитрусовите насаждения са разположени на територията на еврейската държава. Имало и райони, където населението се занимавало с отглеждане на плодове, зеленчуци, животновъдство и птицевъдство за нуждите на градовете.
Що се отнася до индустрията, по-голямата част от нея остана на територията на еврейската държава, в Хайфа и Тел Авив, както и в Йерусалим. Това бяха предимно предприятия от леката и хранително-вкусовата промишленост. По това време в Палестина не е имало тежки промишлени предприятия.
Евреите приели плана за разделяне на Палестина в съответствие с решението на ООН. И мнозинството арабски партии, представени от Арабския висш комитет, отхвърлиха това решение. Защо стана така. Арабските политически партии, обединени от Арабския висш комитет, имаха разнообразен класов състав. Ръководството в тези партии обаче принадлежи на земевладелците и едрата арабска буржоазия.
Още преди ООН да приеме резолюция по палестинския въпрос, Висшият арабски комитет излезе с изявление, в което категорично отхвърли плана за създаване на еврейска държава. Този документ отчасти заявява: „Арабите никога няма да позволят формирането на еврейска държава дори на един сантиметър палестинска земя... Нито един евреин няма да бъде допуснат да имигрира в Палестина.“ В същото изявление Висшият арабски комитет, позовавайки се на предполагаемите изключителни права на арабите върху Палестина, се опита да изнудва общественото мнение, заплашвайки с кръвопролитие, което уж ще доведе до трета световна война: „Ако Палестина бъде разделена на две държави, разделителната линия ще се превърне в линия на огън и кръв."
След решението на ООН Великобритания продължи да подкрепя феодално-капиталистическия елит на арабите, като саботира плана за разделяне. На 1 февруари 1948 г. тя е задължена да отвори едно пристанище в Палестина за еврейска имиграция, но не се съобразява с това. Британските власти не позволиха влизането на комисията на ООН за извършване на практическото разделяне на Палестина. Британското правителство блокира (да се чете, присвои) постъпленията, дължими на Палестина за износ на продукти и суровини, и в същото време не доставя на Палестина достатъчно количества стоки от първа необходимост.
Съединените щати избегнаха изпълнението на резолюцията на ООН. Те веднага започнаха неумела политическа игра около Палестина. Правителството на Труман се застъпи за разделянето на Палестина и формирането на еврейска държава, за да спечели доверието на еврейските банкери и индустриалци. И в същото време тя маневрира и флиртува с арабския елит, за да избегне образуването на еврейска държава в Палестина. Маневрите на американската дипломация бяха насочени към забавяне на решаването на палестинския въпрос, замяна на приетото решение с друго и в крайна сметка налагане на народа на Палестина на режим, който да отговаря не на неговите интереси, а на интересите на петролните монополи и САЩ. банки. Всъщност САЩ със своята политика помогнаха на Великобритания да не се съобрази с решението за подялба на Палестина.
На 19 март 1948 г. Съединените щати започнаха да представят нов проект - установяването на „попечителство“ на ООН над Палестина. По настояване на американската делегация през април 1948 г. е свикана специална сесия на Общото събрание по палестинския въпрос. Приемането на американския проект би означавало създаване в Палестина на режим на диктатура, тирания и произвол от страна на назначен от ООН генерал-губернатор, който на практика би бил марионетка на американския финансов капитал. Този проект беше разобличен от съветската делегация. Проектът на САЩ беше продиктуван от петролните и военно-стратегически интереси на САЩ. Американските монополи се стремяха да превърнат цяла Палестина в своя военно-стратегическа база, а икономически в американска полуколония.
В резултат на това предложението за «опека» безславно се провали.
Подготовили: И. Белый, М. Иванов.
