Връзката на атеизма с материалното битие на хората Маркс ярко е показал в следното положение: "…Атеизмът е отрицание на бога, утвърдено посредством отричане битието на човека"[1].
Религията принизява природата и човека, поставя тяхното битие в зависимост от чуждо и фантастично същество. Атеизмът, отричайки битието на бога, признава самостоятелното битие на природата и човека. Така, атеизма е съставна част от познанието на човека, на неговото действително природно битие и неговото собствено битие.
Буржоазните атеисти силно преувеличават властта на религиите над масите, ролята и влиянието на религиите и религиозните учреждения в историята на обществата. В изображенията на буржоазните атеисти религиозните суеверия и църковни организации се явяват определяща сила в развитието на обществата. Най-рязко са преувеличили ролята на религията, така наречените младохегелци. Те уверявали, че в света господства религия и всички земни отношения изобразявали като религиозни отношения. Религията на младохегелците се е разглеждала, като последна причина за всички неугодни техни отношения.
Защо буржоазните атеисти така прекомерно са преувеличили ролята на религията в обществения живот? Това се обяснява с тяхното идеалистическо разбиране на историята, представено от първенството на духовните явления над явленията от материалния живот. Историческият материализъм счита, че нито религията, нито другите продукто от съзнанието не се явяват определяща сила в живота на обществата. Никога религиозните въпроси не са преобладавали в живота на хората, над материалните интереси и материалните потребности.
Критикувайки младохегелците и Фойербах, прекомерно раздули влиянието на религиите в живота на хората, Маркс и Енгелс със все сила подчертавали, че за хората нито бог, нито неговите предци никогда не са били главни.
Религиозните предрассъдъци с векове са тегнели над съзнанието на хората. Но даже в най- мрачните периоди на духовен гнет, икономическите и политически порабени маси отрицателно или по-скоро равнодушно са се отнасяли към църквата и нейните обряди в една или друга форма на проява в народа. Известни слоеве от населението на собствен опит са се убеждавали в ненужността и вредността на поповската клика с нейните обряди и учения. Народните приказки, поговорки често са проникнати с дълбоко презрение към поповете. Народното творчество дава ярка представа за това, как е нараствала в масите враждата против църквата и против самата религия.
Материалната практика неизбежно се е натъквала на хора скъсали с определени догми и предписания от религиите, порождала е критическо отношение към религиозните обичаи и обряди.
Всички религии в класовото общество са внушавали на своите последователи идея на примирение на бедните на богатите, експлоатираните на експлоататорите, проповядвали сред масите покорност и послушание. Но независимо от това угнетените са възставали против своите угнетители, стремили са се да завоюват по-сносни условия на живот на земята, не са се доверявали на обещанията за задгробно блаженство. Религиозните въпроси никога не са били главни мотиви на постъпките и дейността на хората.
Животът, практическата дейност е подтиквала трудещите се към отказ от религиозни предписания и предрасъдъци.
"Общественият живот— писал Маркс,— се явява по същество практически. Всички мистерии, които завличат теорията в мистицизъм, намират своето рационално разрешение в човешката практика и в разбирането на тези практики".
Човешката практика се явява основа за развитие на научните представи за света, несъвместими с религиозните догми, отричащи тези догми. Ето защо най-добрите мислители на миналите векове, стоящи на ниво знания за своите времена, критически са се отнасяли към религиите, разобличавали са ги в несъстоятелност, разоблачавали са я като заблуждение.
Още в древния свят напредналите човешки умове са се занимавали с опровергаване на религиозните суеверия. Развитието на материалното производство, класовата борба и прогреса на научното познание на света са пробуждали и укрепвали атеистическите настроения и идеи.
Борбата против господстващата църква и религия се е проявявала и в средните векове макар и във форма на еретически отклонения от официалното богословие. Активното участие на масите в борбата против феодализма и църквата не е могло не разхлаби религиозните предрасъдъци, в крайна сметка в най-напредналите слоеве от населението.
Революционно-плебейската ерес в средновековието нерядко е водила до както се вижда от примера на Томас Мюнцер до атеизъм. Мюнцер нападал не само католицизма, но и основните положения на христианството въобще.Енгелс указва, че Мюнцер под христианските форми проповядвал пантеизъм[2], на места съприкосновавайки се с атеизма. Той не признавал, че в библията се съдържа непреложно и изключително откровение. Истинското и живо откровение е разума. Вярата е нещо, като пробуждане на разума в човека. Небето не е нещо духовно, то е нужно да се търси в земния живот. Призванието на вярващите се състои в това, да установят царството божие не в духовния свят, а тук на земята.
Разглеждайки всички тези положения, Енгелс казва, че религиозната философия на Мюнцер далеч излиза зад предела на господстващите в тази епоха представи и се приближава до атеизма.
Развитието на атеистическата мисъл е свързано с процеса на подем на градската буржоазия, която е била революционен елемент вътре във феодалния строй. Започвайки от XV век, в Европа в недрата на феодализма се развиват елементи на буржоазно общество. Развитието на буржоазията е станало несъвместимо с феодалния строй. Но, преди да се встъпи в борбата против феодализма, е било нужно да се разруши неговата свещенна и централизирана опова — католическата църква. В това се заключава важната причина- встъпването на буржуазията против църквата и религията.
От друга страна, на буржоазията за развитието на промишлеността е била нужна наука. Църквата е била превърнала науката в служба на богословието и задушавала всяко свободно изследване на природата. Между другото огромни технически успехи през XIV — XV век дават могъща тласък на науката. Буржоазията е заинтересована в развитието на науката, вземала е участие в борбата на науките против църквата.
Голяма битка против средневековната идеология срещу религията се е разиграла във Франция през XVIII век. Водеща роля в тази битка принадлежала на франските материалисти. Тяхната философия е имала боен, атеистичен характер, и цялата им дейност е била проникната с решителна борба против религията и църквата.
Атеистическата литература от XVIII век се явява важен етап в развитието на атеизма. Дидро нарича атеистичните памфлети от това време, като градушка, изсипала се на "божия дом" — на църквата. Енгелс и Ленин нееднократно съветвали да се преведат тези боеви памфлети против религията за широко разпространение сред народа. Литературата на атеистите от XVIII век — това е според Ленин, "бойна, жива, талантлива, остроумна и открито нападаща на господстващата поповщина публицистика…"[3].
Франските материалисти от XVIII век противопоставят на религията своя материалистичен светоглед. Природата, учат френските материалисти е съществувала винаги. Съзнанието, мисленето са продукти на материята.
Обособените от материята духовни същества са плод на заблуждения. В природата съществува само това, което непосредственно или посредством други същества въздействат на нас. Ние никогда не сме изпитвали нито пряко, нито косвенно въздействие от страна на духовните същества. Следователно, те реално не съществуват. Това, което теолозите и спиритуалистите наричат душа, не е нищо по различно от свойство или способност на материята. Утвърждавайки, че душата е само свойство на материята, френските материалисти сами решително отхвърлят идеалистическото учение за първичността на духа по отношение на материята.
Френските атеисти са доказали, че религията не винаги е съществувала, че тя е създадена от хора. Всички френски материалисти са виждали източника на религията в невежеството и заблудата. Религията, по тяхно мнение се ражда от страха на невежите хора пред силите на природата. "Страхът е създал бог" — гласи изречение на древните мислители. Според Холбах, един от големите материалисти на XVIII век, неведението и страха — два стълба на всяка религия.
Ако страхът е създал бог, то и той поддържа властта над умовете на хората. Бог — това е създание на въображението, невидимо човекоподобно същество, което би трябвало да управлява природните сили.
Човек незнаещ природните сили предполага, че природните сили са подчинени на невидими сили; считайки себе си за зависещи от тях и въображавайки си че те са раздразнени или благосклонни към него.
Атеистите от XVIII век подлагат идеята за бог на остра и рязка критика от гледна точка на "здравия смисъл". Идеята за бог, казват те- е най- нелепата и противоречаща на "здравия смисъл"идея.
Богословите утвърждават, че бог е създал всичко, но те уверяват, че злото не изхожда от бог. Откъде се взело тогава? От хората, казват поповете. Но кой е създал хората? Бог. Следователно, злото изхожда от бог. Ако той е създал хората не такива, каквито са може би моралното зло, или греха няма да съществуват в света. Следователно, на бог следва да възложим вината за развращеността на човека.
Френските атеисти са показали вредата на религиите за прогреса на обществата; те утвърждават, че религията и църквата стоят на страната на тиранията, деспотизма, прикриват дивия произвол и жестокото насилие.
"Тиранията и религията— говори Холбах— това са двете чудовища, против съединените усилия на които никога не може да устои благосъстоянието на държавата".
Всяка религия от момента на своето развитие се явява спирачка, с помощта на която законодателите искат да подчинят умовете на народите. Подобно на някои храненици, показващи на децата страх, за да ги заставят да бъдат спокойни, честолюбците използват словото божие, за да придадат страх на "диваците".
Оковите, служат за сковаване умовете на смъртните говори Холбах. Религията за държавниците се явява инструмент, предназначен за по- крепко държане на народите на послушание.
"Религията е изкуство за оглупяване на хората с цел да се отвлекат мислите им от това зло, което им причиняват в този свят властимащите. Хората се залъгват с невидими сили и се заставляват безропотно да носят бремето на страданията, причинени от видими сили; обещават им блаженство на другия свят, ако се примирят със своите страдания в този свят"[4].
Така Холбах разобличава връзката на религията с деспотизма.
Атеистите от XVIII век разглеждат религията, като зловещ враг на човешкия морал. Те ярко показват, че религията и църквата насаждат човеконенавистничество, внедряват безнравственост, освещават користолюбие, хищничество. "…Във всички страни— говори Холбах— религията не само не благоприятства нравственността, но обратното, разколебава и я разрушава".
Разобличавайки човеконенавистническото съдържание на религиозните учения, друг представител на френския материализъм Хелвеций пише, че всички религии разклаждат пламъка на нетърпимостта, осеяли земята с трупове и кръв, запалили градовете, опустошили държавите, но никога не направили хората по-добри.
Френските материалисти от XVIII век са били убедени, че само с унищожаването на религиите ще настъпи истински човешки разцвет, справедлив морал. Щастието на хората е невъзможно, докато над тях тегнат веригите на суеверията. Ако- казва друг френски материалист Ламетри- атеизма получи всеобщо разпространение, то всички видове религии ще бъдат унищожени, ще престанат религиозните войни и ще престане да съществува ужасното "религиозно войнство"; природата, заразена с религиозна отрова, отново ще възвърне своите права и чистота.
Атеистите от XVIII век особенно настойчиво са разкрили противоречията между науката и религиите, между разума и суеверието. Всички те усилено пропагандирали изречението на английския философ Хобс, че теология е царство на мрака. Враждебността на църквите и духовенството по отношение на знанието и науката Дидро много ярко и образно е изразил в следните слова:
"Аз се заблудих в ноща сред необятната гора; един само слабо мъждукащ огън ми указваше пътя. Но ту към мен се приближава неизвестен и казва: приятелю мой, загаси своята свещ и тогава най-добре ще намериш пътя… Това е неизвестния — богослов".
Материалистите от XVIII век са на мнение, че за щастието на човечеството трябва да се унищожи религията и тиранията.
Трябва- казва Холбах- да се изтреби до корен отровното дърво, което дълги векове прикрива своята същност; само тогава погледа на хората ще се избистри, способния ще ги просвети, ръководи, ще им сгрее душите.
Но как може да се унищожи религията? Тук с пълна сила се вижда еднострания характер на ученията на френските материалисти от XVIII век, класовата ограниченост на техния поглед. Главно оръдие на отстраняване на суеверията те считат просвещението. Ако- говори Холбах- незнанието на природата дава началото на бог, то познанието на него трябва да го унищожи. Стремейки се да се освободи от религиозните предрассъдъци на народа, атеистите от XVIII век считали, че просвещението може да обхване само тесен кръг хора. Те се съмнявали във възможността да изтръгнат каквото и да било суеверие от съзнанието на целия народ. Във всеки случай, освобождението на целия народ от властта на фанатизма им се е представяло с вероятност само в неопределено далечно бъдеще. И все пак те ратували за просвещение, считайки, че то ще обхване малко най-мислещи хора, а след това постепенно вълната на просвещението ще обхване и по широки народни маси.
Не вярвайки в бързата и близка победа на разума, просвещението над суеверието и фанатизма, атеистите от XVIII век настоявали на политически мерки за обуздаване на поповете и подрива на църквите. Те предлагали да се лиши църквата от нейните огромни богатства и политическо могъщество, да се подчини църквата на държавата, да се даде на поповете малко заплащане, да се направи невъзможно обогатяването на духовенството. Френските материалисти са били убеждени, че поповете няма да се примирят с такова скромно съществуване, че те или ще се откажат от неизгодното свое съществуване или ще опозорят себе си в очите на народа.
Атеизмът от XVIII век е бил исторически ограничен и е носил тяснопросветителски характер. Неговите представители не са разбирали действителните корени на религиите и не са виждали действителните пътища за освобождаване на масите от религиозните предрасъдъци. Не разбирайки това, че религията е е не случайно заблуждение, не проста грешка на ума, а резултат от гнета над човешката сила над природата и експлоататорската класа, атеистите са мислели да преодолеят религията, чрез разпространение на знания. Но при това те са заобиталяли коренния въпрос — за унищожението на социалните корени на религиозните предрасъдъци.
Разбира се, ограниченото просветителство в условия, когато народа е удавен от нужда и тъмнина, не е могло да се доведат широките маси на пътя на атеизма, да се освободят от суеверието. Атеистите от XVIII век сами са чувствали недостатъчност на просветителството юь унищожаване на религиозните вярвания на населението. Те са предлагали да се ликвидира политическата власт и икономическото могъщество на църквите. Но това е била само буржоазно-демократическа програма на борба с феодалната църква, които и не са могли да извършат материалистите от XVIII век, като идеолози на революционната буржоази,. Те не са разбирали това, че ликвидацията на политическата и икономическа власт на църквата само облегчава борбата с религията, но не отстранява самата религия. Те не са знаели и не са могли да знаят това, че не трябва да се погребе религията без унищожаване на експлоататорския строй.
При все това ограничеността на атеистическите идеи френските материалисти са били, безпорно с напреднали идеи, мобилизирали напредналите обществени сили на борба с феодалната църква и религиозния фанатизъм. Атеистическата литература от XVIII век се явява идеологическо обоснование на тази остра и масова антицърковна и антирелигиозна борба, която се е развила в хода на френската, буржоазна революция.
През първата половина на XIX век борбата против религиите и църквата най-остро се е развгърнала в Германия. Борбата на буржоазната демокрация против феодалните порядки с е разгърнала тук преимуществено във форма на критика на религията. Водеща роля в тази борба с религиите и църквата е изиграл Лудвиг Фойербах.
Фойербах е бил голям материалист от миналия век и критик на официалната, господстваща религия. Той е махнал от религията тайнствената покривка, показал нейната същност до същността на природата и човека.
Енгелс така характеризира съдържанието на книгите на Фойербах "Същност на христианството": "Природата съществува независимо от каквато и да било философия. Тя е основание, на което сме пораснали ние хората, самите продукти на природата. Извън природата и човека няма нищо и висшите същества, създадени от нашата религиозна фантазия са само фантастически отражения на нашата собственна същност" ("Лудвиг Фойербах и края на классическата немска философия", стр. 15. 1939).
Още през 1839 година в статията "Към критика на хегелската философия" Фойербах доказва, че идеалистическата философия е рационална мистика. Всяко умозрение, което иска да излезе зад пределите на природата и човека се явява нищожно. Връщането към природата, възкликва Фойербах — ето единствения източник на излекуване!
Изясняването на същността на природата и човека е основното съдържание на всички философски произведения на Фойербах. Така както истинската същност на човека е затъмнена, по мнениета но Фойербах от спекулативна философия и религия, то всички работи Фойербах са посветени на критика на идеализма и религиите.
Същността на религиите Фойербах свежда до същността на човека: "Божественната същност е човешка същност- очистена, освободена от индивидуални граници, обективирана, т.е. разгледана и почитана, която е построена с отделна същност"[5].
Същността на човека — е по мнението на Фойербах- разум, воля и сърце. Човек съществуваза да познава, иска и обича. Същността на човека се заключава в неговите свойства. Тези свойства съставляват и същността на бога. Тайната на божествените свойства е тайна на безкрайно разнообразната човешка същност.
На човек е присъщ стремеж към съвършенство. Но отделният индивид не притежава всички съвършенства. Своето лично несъвършенство човек допълва със съвършенния бог и в това намира за себе си утеха. Но съвършенството на бог е само съвършенство на човешкия род. Бог няма никакви собственни свойства, не заимствани от човешкия род.
Само индивидът се явява несъвършен, краен, в него не напълно се проявява същността на човешкия род. Родът съдържа в себе си всички съвършенства, той е безкраен. Но тези съвършенства не могат да се въплътят в отделен индивид. Именно поради факта, че човешкото същество не събира в себе си всичките съвършенства на рода, затова и той не желае да губи тези съвършенства за своите личности, той ги прехвърля на бог и така ги съхранява.
"Бог възниква от чувство на недостатъчност: бог е това, което съзнателно или безсъзнателно, не достага на човек"[6].
Фойербах е нанесъл сериозен удар на религиозния светоглед. Неговата материалистическа философия е враждебна на религията. Фойербах е разобличил религиозния свят, като илюзия на земния свят. Но земният свят- казва Маркс-фигурира в него само като фраза, затова е останало неясно, защо хората си вкарали в главата тази илюзия. Идеалист в разбирането на обществените явления, Фойербах не може да разкрие социалните корени на религиозните представи.
Нападайки на грубата феодална религия, Фойербах не може окончателно да изхвърли всяка религия, както в политиката не може да се изхвърли буржоазния демократизъм и да се премине на позиции на революционен пролетариат.
Критикувайки религията, той съвсем не иска пълно унищожение на всяка религия. На мястото на лъжлива, богословска религия той иска да постави своя собственна, очистена, "истинска" религия. Реформата на религиите, според него трябва да се състои в това- същноста на религиите да се разбира не в изкривен вид. Религията на Фойербах е непосредствено обожествяване същността на природата и човека, а не тъмнина на тази същност, както се прави в "лъжливата" религия. Необходимо е да се почита природата, такава, каквато е. В лъжливата религия любовта на човека се направлява от бога и у човека не остава любов за другия човек. Затова- утвърждава Фойербах- на мястото на любовта към бог ние трябва да поставим любовта към човека.
Считайки за основа на религиите естественните свойства на човешката същност, Фойербах неизбежно признава вечността на религиите.
Основоположниците на марксизма-ленинизма рязко критикували Фойербах за това, че той не е довел материализма до край.
Пояснявайки отношението на Маркс и Енгелс към философията на Фойербах, другаря Сталин разкрива недостатъците на фойербаховия материализъм: "Маркс и Енгелс са взели от материализма на Фойербаа неговото "основно зърно", развивайки го в научно-философска теория на материализма и отделяйки идеалистическите и религиозно-етически наслоения"[7].
* * *
Марксистската критика на религията се натрупва в неразкъсана връзка с процеса на изработка на материалистическо разбиране на историята. Разпространявайки материализма в областта на обществените явления, Маркс и Енгелс заедно с това развиват материалистическото обяснение на корените на религията.
Маркс и Енгелс нанасят съкрушителен удар по религиозно-идеалистическата идеология преди всичко с това, че са разработали изцяло нов научее светоглед — диалектически материализъм, съставляващ теоретически фундамент на коммунизма. Марксическият философски материализъм е свободен от недостатъците на стария, метафизически материализъм, явяващ се остро оръжие в борбата с религиите, като дава истинско научно обяснение в развитието на природата и обществото, в отхвърляне религиозните предрасъдъци.
Отбелязвайки връзката на материализма на Маркс и Енгелс с атеистическия материализъм от XVIII век, Ленин показва, колко далеч напред са отишли Маркс и Енгелс в сравнение с материалистите от XVIII век и Фойербах:
"Марксизмът е материализъм. Като такъв той е безпощадно враждебен на религиите, както материализма на енциклопедистите от XVIII век или материализма на Фойербах. Това е несъмнено. Но диалектическият материализъм на Маркс и Енгелс отива по-далеч от енциклопедистите и Фойербах, използвайки материалистическата философия към областта на историята и обществените науки. Ние трябва да се борим с религиите. Това е азбука на целия материализъм и следовательно на марксизма. Но марксизмът не е материализъм, останал на азбука. Марксизмът отива по-нататък. Той казва: Трябва да умеем да се борим с религиите, а за това трябва материалистически да се обясни източника на вярата и религиите на масите"[8].
От буржуазният атеизъм пролетарският атеизъм се отличава, първо- по материалистическото обяснение на корените на религиите и второ- по новата, научно-обоснована тактика на борба с религиозните предрасъдъци.
Марксизмът-ленинизмът учи, че източниците, корените на религиите се заключават в оковаването на човека от външната природа и класовия гнет. Религията е възникнала в най- първобитните времена на почва безсилие в борбата с природата. Предметите и стихиините явления на външната природа са приемали в представите на диваците форма на свръхестественни сили, одухотворени с воля и съзнание.
Когато обществото се разделило на класи, на експлоататори и експлоатируеми, когато возникнала държавата като оръдие на класовото господство, народните маси започнали да изпитват на на себе си наред с гнета на природата още по- тежък гнет — гнета на експлоатацията. Придавайки на стихиините сили на външната природа и непосилното бреме на експлоататорския строй, народните маси са търсили "небесно застъпничество", утешение в религиозните приказки за небесна награда.
Десетки и стотиц пъти — казва другаря Сталин — са се опитвали трудещите се през вековете да махнат от плещите си угнетителите и да станат господари на своето положение. Но всеки път, разбити и опозорени са били принудени да отстъпят, таейки в душите си обида и унижение, злоба и отчаяние и устремени нагоре към небето, където се надявали да намерят избавление"[9].
Угнетените маси от народа с векове са прибягвали към религиите защото не са виждали изход от своето бедствено положение. В религиите, както в опиуме, са търсили забвения, призрачно щастие, утеха. "Религията— пише Ленин— е един вид духовен гнет, лежащ на народните маси задъхвайки ги с вечна работа за други, бедност и самота. Безсилието на експлоатираната класа в борбата с експлоататорите е неизбежна и поражда вяра в хубав задгробен живот, както и безсилието на дивака в борбата с природата поражда вяра в бог, чудеса и т. н."[10].
Следователно да се преодолее религията, да се освободи народа от религиозни предрасъдъци е невъзможно в условията на капиталистическия строй. Това не означава, че атеистическа пропаганда не е нужна в условия на господство на капитала. Разобличаването на църквата като слуга на експлоататорския клас, разяснение на реакционното същество на религията се явява съставна част от политическото образование на масите. Но напълно да се преодолеят религиозните предрасъдъци на масите с атеистическа пропаганда в условия на капитализъм не може.