Редакцията на "Рабочего Пути" предлага на вниманието на читателите много интересна и важна статия от 1948 г. с критика към реакционното буржоазно направление в психологията. Важна е защото обяснява корените на много явления, които ние наблюдаваме в нашия съвременен живот. В частност, в тази статия ясно е показано, това което е методологическа база на тези самите технологий на обработка на масовото съзнание, което днес се приема на въоръжение от империалистите практически във всички страни.
Ние не един рът сме писали за това, че именно благодарение на доминиращата в буржоазията сфера на идеологията, се достига благодарение на активното и широко използване на най- разнообразни методи и способи на манипулации на масовото съзнание, много за удържане на трудещите се масс в подчинение, съхранявайки така своето господство в обществото. Системата на оглупяване на трудовия народ е доведена от империалистическата буржоазия до съвършенство. Именно с нейна помощ на капитала се удава да направлява могъщата революционна енергия на масите в безопасно за себе си и даже изгодно да нея в конкурентна борба в едно на друго русло.
Колко е важно работническата класа да разбере за това опасно оръжие, което владеетс днес буржоазията, да обясняваме, навярно не трябва. Разбираемо, е че ефективно да се противодейства на буржоазните масс-технологии, отстранявайки последствията от тяхното приемане или намаляване степента на тяхното въздействие на работническата класа — основна революционна сила на съвремеността, може само добро разбиране, къде лежи техния гнил корен. И именно за това ни разказва другаря Ярошевский в своята статия.
Тази статия не е първата на нашия сайт по тази тема. Не така отдавна ние публикувахме забележителния материал от 1957 г. с критика на реакционните направления в психологията (И. С. Мансуров "Против субективизма в психологията") И в бъдеще ще продължим тази тема. В близко време ще публикуваме още една интересна статия за идеализма и метафизиката в психологията, също от 1948 година.
Последното не е случайно — задълбочаването на общата криза на капитализма след Втората световна война (победата на съветския народ над фашизма, разрушаването на колониалната система на империализма, образуването на нови социалистически страни, мощното национално-освободително движение и т. н.) се отразило на всички сфери от капиталистическото битие, особено остро и ярко проявило се в идеологията — наука, култура, морал, етика и пр. Цялата гнилост на умиращото капиталистическо общество, нейния идеен маразъм, краен упадък, аморализъм на обществените отношения и крайна безисходност на съществуващото битие се е концентрирало в най- реакционните философски системи, станали основа на много лъженаучни направления. Именно в тези години буржоазната наука, притеснена само и изключително от сервилната прислуга на господстващата класа, окончателно разгърнала се към реакцията, забравя за всичко това прогресивно, за което тя е учила преди.
Днес ние виждаме печальните страни на този процес, започнал тогава, още в първата половина на XX век. И разбираме, колко прави са били марксистите-болшевики, преди повече от полвин век назад показващи класовите корени на всички тези буржоазно-идеалистически завихрения и до какво ще доведат.
Буржоазните психолози на САЩ в борба за ликвидация на съзнанието
Съвременната буржоазна психология се намира в състояние на безисходна криза, основна причина на която се явява превръщането и в оръдие на империалистическата реакция.
Тази лакейска роля на съвременната буржоазна психология особено ярко се изразява в САЩ, където са получили широко разпространение най- реакционните течения, пропагандиращи расизъм, космополитизъм, мистика, фройдизъм и менделиско-морганистски теории на наследствеността.
Теоретичните основи на буржуазната психология в течение на няколко столетия се появяват в т. н. интроспективна теория на съзнанието, зародила се още в XVII век.
Принципната порочност на тези теории се състои в обособяване на съзнанието от битието, отражение на което то в действителност се явява. Предметът на психологията признава само това, че встъпва пред субекта при наблюдение за собственни психически процеси. Съзнанието, явяващо се по самата своя същност отражение на реалните предмети, техните свойства и отношения, се затваря в себе си, откъсвайки се от реалния свят, обръщайки се на духовните "обекти" — образи, идеи и представи.
Несъстоятелността на идеалистическите интроспективни концепции са били разкрити още в средата на XIX век от Маркс и Енгелс, създали първото в историята на човечеството материалистическо учение за съзнанието, на основата на която о и може да бъде издигната автентична научна, автентична жизнена психология.
Класовата ограниченост на буржоазните психолози ги лишила от възможността да приемат това ново, плодотворно учение. Буржоазната психология, развила се през втората половина на XIX век в самостоятелна наука, се е построила на идеите на старата, идеалистическа теория за съзнанието. Тази теория обединила буржоазните психолози и техните направления.
Но към края на XIX — началото на XX век положението в буржоазната психология съществено се изменило. Причините били много. Светът встъпил в епохата на войни и пролетарски революций. Прераждането на капитализма в империализъм се съпровождало със засилване на борбата на империалистическите коалиций за световни пазари, широка колониална експанзия и настъпление на жизнените интереси на работническата класа. Всички тези икономически и политически промени поставили нови задачи пред идеолозите на империализма. Буржоазията, някога внасяща в съзнанието разум, сега от страх се отрича от него, а и обявява против ниго кръстоносен поход.
Политиката на империалистическата буржоазия, основана на несправедливи, агресивни войни, противоречащи на коренните устремения на народните маси, заставила веднага да се търсят пътища за оглупяване на масите, отглеждане на тъпи, покорни наемници на капитала, ненавиждащи разум, избавени от необходимостта да се осъзнаят собствените постъпки, подчиняващи се не на съзнателни мотиви, а на варварски импулси.
Именно за тези цели се произвело "учението" за безпределната мощ на инстинктите, за фиктивността на съзнанието и т. н.
Възникнали различни расистски теории, за да се чуе могъщия глас на "раса и кръв" заглушаващ гласа на съзнанието. Тези теории били създадени за "оправдание" политиките на бесчовечна експлоатация и изтребване на колониалите и полуколониални народи.
Сериозна и опасна за империализма сила била растящата съзнателност на работническата класа, която не само била спирачка на пътя на провеждане от империализма на завладяващи политики, но и поставяла под внимание на самото му негово съществуване.
Под могъщото въздействие на марксистско-ленинската теория стихийното влечение на работниците към социализъм повсеместно се превръщало в съзнателно.
В нападките на марксистско-ленинската теория от буржоазните философи и психолози — фалшификатори на науките — се съревновавали всякакъв род ревизионисти — агенти на буржоазията в работническото движение, за да угодят на своите стопани, че идеите не представляват никаква ценност от гледна точка на марксизма и че признанието за безполезност на съзнанието е и ще бъде спирачка в марксистката теория.
Разоблачавайки тези опити да се изврати и унижи марксизма, Ленин и Сталин в пълно съответствие с възренията на Маркс и Енгелс учат, че съзнанието, идеите играят важна роля в историческото развитие на човечеството, че общественото съзнание оказва обратное въздействие на развитието на общественото битие.
Идеите на марксизма-ленинизма се явяват организиращо и мобилизиращо начало в революционната борба на пролетариата. Активната роля на съзнанието може да бъде правилно разбрана само в този случай, когато бъде отделена идеалистическата представа за съзнанието, като чисто духовна активност, нямаща нищо общо с материалната практика и ако бъде разбрано, че само тези идеи представляват сила, която се явява отражение на обективните закони на общественото развитие.
Напълно разбираема е тази яростна ненавист към интелекта, към съзнанието, която звучи, като лайтмотив във всички съвременни псевдонаучни теории на буржоазната философия и психология. Тя е породена от стремежа да се отреже стремежа на човешкото мислене на пътя към познанието на обективния свят, или такова познание носи суров, безотговорен заговор на капиталистическия строй, спиращ историческото развитие.
Впускането на съзнанието в бездната на ирационалното, лишаването на човешкия живот и дейност от разумен смисъл — такова е било заданието, получено от буржоазната психология на последния етап от съществуването на капитализма, етап на неговото загниване и приближаващ крах. Реализирайки това задание, буржоазните психолози оставили някога уреждаща ги интроспективно- феноменалистическа концепция и я заменили на редица други концепций, толкова ненаучни, но още повече реакционни, в още по голяма степен съответстващи на интересите на империалистическата буржоазия.
Борбата за ликвидация на съзнанието в съвременната американска и западноевропейска философия и психология се извършва по две основни направления: едни буржоазни психолози се опитват да докажат, че съзнанието се подчинява на тъмни ирационали психически сили, които фатално предопределят живота на хората и тяхната идеология; други просто отричат съществуването на съзнание; вътрешното съдържание на живота и дейността на човека при това се лишават от значение, а самия човек се трактува като автомат, сляпо реагиращ на външни здразнители.
Eдна от най-значителните прояви на съвременна криза на буржоазната психология се счита обикновената шумна поява на света на американската поведенческа психология — бихейвиоризъм (от англ. behavior — поведение).
Бихейвиоризмът е бил роден от тази идеологическа и политическа борба, която се разгърнала в САЩ в началото на XX век.
"През 1912 година — пише създателя на бихейвиоризма Уотсън — бихейвиористите решили да се разделят с психологията или да се опитат да я превърнат в естественна наука".
"Да се направи психологията естествена наука" в устата на бихейвиористите означавало да се избави от съзнанието, макар че именно съзнанието отличава съдържанието на психологията от съдържанието на физиологията и другите естественни науки.
Oбратно на съзнанието било предложено да се изучава поведението, реакциите на организма на стимули от външната среда. Установявайки еднозначно отношение между стимул и реакция, психолога съгласно бихейвиористическия план, трябва по това раздразнение да предскаже, каква реакция ще последва в отговор на него, а от друга страна, наблюдаващия каква да е реакция, трбва да успее да определи, каква ще е причината за това раздразнение.
Тези установки били най-праволинейно формулирани от вече споменатия Джон Уотсън, оставил в последствие своите психологически занятия и станал стопанин на капиталистическа фирма.
Човек, по Уотсън, трябва да се разглежда, като организъм, който живее и се движи, не осъзнавайки това, което извършва.
Буржоазните лъже-теоретици се опитват да докажат, че бихейвиоризма е заменил психологията на физиологията, възприемайки учението на висшата нервна дейност, създадена от великия руски учен И. П. Павлов. Но претенциозните опити да се докаже връзката на материалистическата теория на Павлов с бихейвиоризма е съвършенно несъстоятелно. Всъщност бихейвиористите от самото начало фалшифицирали гениалното откритие на Павлов, стремейки се да го приспособят към своите антинаучни построения.
За това за Уотсън презрителното отношение към физиологията на мозъка е не по- малко характерно, от презрителното отношение към психологията. Физиологията на мозъка-казва той — това са загадъчни картинки в учебниците плюс съпровождащи към тях легенди, насочвани към факти, които те трябва да обяснят.
Продължавайки да издевателства над научните, материалистически представи за работата на мозъка, Уотсън пише, че мозъка — това е тайнствена кутия, където психологията помества своите проблеми, че се създава илюзия за това, че тя би ги обяснила.
Основното за Уотсън — това са мускули и жлези и задачата на бихейвиоризма, съгласно неговия проект се заключава в това да се регистрира съкращение на мускулите и разпределяне на жлезите, отхвърляйки представата за мозъка, като главен координиращ и интегриращ дейността орган.
Съвременната физиологическа наука е опровергала бихейвиористските измислици на Уотсън. Трудовете на съветските учени неопровержимо са доказали решаващата роля на мозъка, както в познанието на външния свят, така и в регулирането на жизнедеятелността на организма.
Вътрешният свят на човека, явяващ се огледало на външния свят, бихейвиористите напълно игнорират, защото всички тези стремежи са насочени към това, да се опустоши съзнанието.
Психологът трбва, според техния замисъл, да подхождат към човека като към апарат, извършвайки определени движения и да ги записва с помоща на различни механически прибори мускулни съкращения, изменение на дишане, пулс, състава на кръвта и т. н., даващи точна картина на тези реакций, които според мнението на бихейвиористите и се изчерпва психическия живот на човека.
Буржоазните историографи се опитват да представят бихейвиоризма като продукт на развитието на един от отраслите на психологията — психологията на животните.
Делото се изобразявало така, Торндайк започнал да слага котки в кутии с различни входове и изходи, наблюдавайки, как те ще излезят, а Уотсън — пускал плъхове в лабиринт, последователно лишавайки ги от зрение, слух, обоняние и докосване, като до психолозите не дошла в главата "гениалната" мисъл — да използват подобен метод на изследване и на човека. И точно така, както при изучаването на поведението на животните била изхвърлена предпоставката за наличието в тях на съзнание или мислене, бихейвиористите са решили и при изучаване поведението на човека да се използва такава гледна точка, т. е. съвършенно да се игнорира съзнанието. За да придадат на своите теории видимост и научна обоснованост, бихейвиористите охотно подчертават своята връзка със зоопсихологията. Действително, разгърналата се програма на бихейвиоризма е предшествана от работите по зоопсихология на Ллойд-Морган, Хобхауз и др., но експерименталните данни на зоопсихологията не подтвърждават измислената теория на бихейвиоризма.
Не е трудно да се разбере, с какви цели буржоазните историографи усилено отстояват подобно обяснение. Те се стремят да докажат, че различните направления на съвременната чуждестранна философско-психологическа мисъл се явява резултат от прогреса на позитивното научно знание. Точно по такъв образ се изобразяват и възникналите други реакционни психологически концепций. Фройдизмът се разглежда, като резултат от обобщение на данните от неврологическите клиники, а гешталт-психологията — като следствие от направеното в лабораториите по експерименталай психология открития, че слуховите и зрителни възприятия се явяват сложни образования, не сводими до проста сума от влизащи в нейния състав чувства.
Нужно е с всяка определеност да се подчертае, че подобно обяснение се явява изкривяване на действителното положение на работите в съвременната буржоазна психология.
В действителност, лудите обобщения на всички тези школи и направления свидетелстват не за прогрес на позитивните науки, а за класова насоченост на буржоазната психология, служеща на интересите на империалистите. Преднамерената установка на зоологизация на човека е породила експерименталната практика на всички тези бихейвиористи. Плъховете са се превърнали в герои от съвременната американска буржоазна психология, защото им е била поставена задача да лекуват човека, като животно.
"Аз съм уверен — пише един от главатарите на съвременния американски бихейвиоризъм Толман — че всичко, това което е важно в психологията… може дa бъде, всъщност изследвано по пътя на продължаващ теоретически и експериментален анализ на определящото поведение на плъховете в лабиринтите"[1].
Може без преувеличение да се каже, че атаките, които са предприели и предприемат бихейвиористите против признанието на съзнателния характер на човешкото поведение, в значителна степен се мотивира от този стремеж да се отождествят принципите на обяснение на поведението на животните и поведението на човека. За да се превърне психологията на човека в зоопсихология, е нужно да се отстранят сериозните смущения — да се отстрани от психологията съзнанието и преди всичко общественното съзнание. Бихейвиористите отричат съзнанието като особено свойство, принципно отличаващо човека от животните.
Това определено се подчертава от Уотсън в своята работа "Поведение: въведение в сравнителата психология", в която той иска психолозите да се откажат от интроспективната терминология.
"Ако това се направи — пише Уотсън — работата, над хората може да бъде непосредственно съпоставима с работата над животните" (подчертано от автора. — М. Я.).
Стремейки се да представи закономерностите на поведението на човекам като тъждественни на закономерностите на поведение у животните, бихейвиористите по отношение на последните също преднамеренно са заели определена методологическа позиция.
Работата въобще не стояла така: бихейвиористите първо съвършенно обективно изучавали, как живеят животните в определени условия, а след това използвали получените резултати към човека. В действителност тeзи резултати предварително са интерпретирани от гледна точка на определена диагонална концепция, т. н. теория "проба и грешка".
Съгласно тази теория, характера на отражение на мозъка на действителността — неразчлененност или диференцираност на възприятията, разбиране на връзките и отношенията и други подобни фактори — никакво значение за поведението нямат.
Организмът съвършенно случайно, чисто механически произвежда определени действия, пробва, греши и отново пробва и в резултат от отбора произвежда наслука движението което трябва да извърши.
Така, това "обяснение", което е било издигнато от бихейвиористите по отношение на поведението, умишлено игнорира всяко психическо отражение, възникващо, като известно, на определена ступен от развитието на живата материя и играещо, както са показали изследванията на водещите руски зоопсихолози — Вагнер, Северцев и други— важна роля в приспособяването на животните към околната среда.
Съвършенно неправилно също така е да се предполага, че бихейвиоризма е възникнал като направление, преследващо особенни специални цели, свързани с методиката на изследване наповедението, че целия този патос се заключава в изгнание на самонаблюдение (интроспекция) от психологически лабораторий.
Такъв поглед култивиран от представителите на буржоазната психология с цел замаскиране на фалшивата идеологическа същност на бихейвиоризма.
В действителност програмата на бихейвиоризма от самото начало включвала определени социални и политически задачи. Не без причина програмата, разгърната от изложената в книгата на Уотсън "Бихейвиоризъм", възторжено е приветствала цялата буржоазна преса.
"Тази книга — пишел вестник "Ню Йорк таймс" — е предзнаменование на нова епоха в интелектуалната история на човечеството"… "Трибюн"- "Възможно e това дa e най- важната книга от всички, някога написана. Тя ослепява читателя с въплъщената в нея огромна надежда". Бихейвиористите не само се опитвали да изхвърлят съзнанието от психологията: техните планове отивали по-далеч. Те измислили изискване да се реформира социологията и от позицията на поведенческата психология да се разгледат "конкретните проблеми на американския живот".
"Бихейвиористите— отбелязва лондонското списания "Нейшън"— издигат не нова методология и не нова психологическа теория, а система, която, по тяхно мнение, революционизира этиката, религията — фактически всички духовни и морални науки".
Същността на бихейвиоризма се заключавала в обещание да се предостави на шефовете средства, владеенето на които те са могли по своемо да управляват хората с такава лекост, с каквато може да се управляват сложни машини.
Бихейвиористите настойчиво искали да се махне съзнанието не само защото, то представлявало бариера, отделяща психологията от другите науки, но преди всичко защото виждали в нея препятствие към преобразуване на човека в безпрекословно следващ за външните стимули, лишен от собствен с вътрешна активност механизъм.
Психологията, от която бъде гравирано съзнанието, може по мнението на бихейвиористите да донесе на бизнесмените и военачалниците извънредно ефективно оръдие на управление на дейността на хората и контрол на техните реакции.
Така, целта на бихейвиористическата психология — направление на изменение на поведението. Но това насочено изменение трябва да се осъществява по техен план, не чрез възпитание на съответстващи форми на съзнателно отношение, а обратно, чрез изкореняване на всякакво съзнателно отношение, чрез култивиране на сляпо покорство въздействащо на човека с външни стимули.
Не е случайна ненавистта на бихейвиористите към съзнанието, защото ръста на съзнанието на милиони прости хора се превръща за империализма в лоша сила. В заключение в своята книга "Бихейвиоризъм" Уотсън се обръща към читателите със следните думи:
"Аз се опитвам да ви съблазня с вербални дразнители, които, ако ви подействат, постепенно ше преобразуват този свят, или света ще се измени, ако вие възпитавате вашите деца не в духа на свобода от свободомислие, а в дух на бихейвиористическа свобода".
Мистър Уотсън, започнал да мечтае за времето, когато на земята ще угасне и последния проблясък на съзнанието и хората ще се превърнат в роботи, механически изпълняващи разпорежданията на началниците. Но напразно Уотсън се надява, че такава перспектива може да се окаже съблазнителна за милионите труженици в капиталистическите страни, които с надежда се обръщат към тази страна, където щастието и свободата са съединени с невиждания разцвет на висшите форми на съзнанието!
Този неоспорим факт, че съзнателността на масата трудещи се расте, предизвиква буржоазните психолози да изобретяват нови и нови способи за затъпяване съзнанието на масите.
Тези самите социално-политически условия, които са породили бихейвиоризма, се явили почва за възникване на друго течение в съвременната буржоазна психология, явяваща се един вариант от общата програма за борба за ликвидация на съзнанието.
Говорим за т. н. "дълбока" психология. Под тази рубрика попада фройдизма с отделилата се от нея "хормическа" психология на Мак-Дугал и редица други по-малко известни, но толкова реакционни школички, утвърждаващи, че за "повърхностното" съзнание, в непознаваемите "дълбочини" на организма са скрити тъмни влечения, явяващи се владетели на хорските мисли и постъпки. На пръв поглед може да се покаже, че на "дълбоката" психология са свойствени редица черти, принципно противоположни на поведенческата, но в действительност това, че те са родни, има значително голямо идеологическо значение, отколкото това, което ги различава.
Тях ги обединява преди всичко безпределната ненавист към признанието на чловешката дейност, като дейност насочена на осъществяване на съзнателно поставени цели. Както за бихейвиористите, така и за фройдистите съзнанието е жалка илюзия, самозаблуда, която трябва да бъде час по скоро разсеяна като за "благото на науката". Затова и бихейвиористите и привържениците на "дълбоката" психология отчаяно протестират против разбирането на психологията, като наука за съзнанието. Различието между тях се заключава само в способите.
Ако бихейвиористите се опитват да ликвидират съзнанието, свеждайки го до реакции на организма на външни стимули, то привържениците на "дълбоката" психология утвърждават, че в самия организъм са скрити тези невиждани, но моъщи сили, които карат хората да извършват дейност.
Отправяйки от разни пунктове и бихейвиористите и фройдистите отиват към една цел, реализират едно задание — принизяват ролята на съзнанието за да изобразят човека жалък роб на външни стимули или вътрешни влечения.
Това им е необходимо за пропаганда на определени социални и политически идеи, нацелени на отвличане на хора от съзнателна борба против капиталистическото робство и империалистическата агресия.
Подобно на бихейвиоризма, издигането, както е показано по-горе с много широка програма по преобразуване на психологията в наука, която би предоставила възможност да се контролира и направлява поведението на хората в съответствие с интересите на Уолл-стрийт, "дълбоката" психология също претендира на обосновано определена социална програма. Както и бихейвиористите, представителите на "дълбоката" психология се стремят да докажат вечността на капиталистическия строй, безплодността на опитите да се замени с друг, по-прогресивен социален строй.
Няма нищо учудващо в това, че и по редица същественни методологически въпроси възгледите на бихейвиористите и представителите на "дълбоката" психология съвпадат. В това лесно можем да се убедим, ако вземем например изказванията на автора на американската "дълбока" психология, като Мак-Дугал и да се съпостави с изискванията предявявани към психологията на пионера на бихейвиоризма Джон Уотсън. Подобно на Уотсън, Мак-Дугал настоява на превръщането на психологията от наука за съзнанието в наука за поведението, като аргументацията Мак-Дугал се свежда, в крайна сметка, до утвърждението, че традиционната интроспективна психология е неспособна да предостави ценни сведения за решението на социални проблеми.
"Психологията— пише той— трябва да разглежда интроспективно описание на потока съзнание, не като своя главна задача, а само като предварителна част на своята работа. Подобно интроспективно описание, подобна "чиста психология" никога не създават науките… никога не могат да придобият ценност за общественните науки" (М. Я.).
Психологията ще придобие ценност, като общественна наука, предполага Мак-Дугал, когато тя се отдели от интеллектуализма и отвори тези основни психически импулси, които според неговото мнение, установявают и поддържат целия ход на човешката дейност.
Бихейвиоризмът и "дълбоката" психология обединяват така също трактовката за човека, като зоологическа особа, а обществото— като съвкупност от такива особи.
Между тях съществуват различия само в оттенъците. За бихейвиориста човек е животно — това е тяло, функционирането на което е предопределено от външни въздействия, за Мак-Дугал, Фройд и други детерминиращи фактори поведението лежащо вътре в организма, носи инстинктивен характер.
Този тезис ясно се изразява в писанията на вече упоменатия Мак-Дугал. Да се постави, като главна задача построението на социалната психология, т. е. такава наука, която да обясни, изхождайки от психологическите закономерности, обществените отношения и общественни институти, Мак-Дугал издига, като първично и най-фундаментално факта — поведение, като инстинктивно влечение към целта.
Мак-Дугал привежда дълъг списък от инстинкти, явяващи се, по негово мнение, основни мотиви на човешко поведение. Тук ние намираме инстинкт на войнственост, инстинкт на отвращение, стаден инстинкт, инстинкт на бягство и т. н., и т. н.