Съдържание:
I. Теория на Маркс
— Закон за стойността на работническата сила и заработената заплата.
— Форми на заработени заплати.
— Динамика на заработената заплата и стойността на работната сила.
— Национални различия в заработената заплата и заработената заплата в Русия.
— Класова борба и заработена заплата.
II. Буржоазни и социал-фашистски теории за заработена заплата.
— Физиократи и класици.
— "Железният закон" на Ласал.
— Теория на фонда.
— Англо-американска школа.
— Социална школа.
— Социал-фашисти.
III. Заработената заплата в СССР
— Същност на заработената заплата в СССР.
— Система на заработена заплата.
— Движение на заработена заплата.
— Буржоазни и опортюнистически теории.
I. Теория на Маркс.
Закон за стойността на работната сила и заработената заплата. Маркс разглеждал заработената заплата, като превръщане формата на стойността и цената на работната сила— единственната стока, единствен собственик, който се явява работника. Стойността и цената на работната сила приемат ирационална форма на стойност и цена на самия труд. Тази форма на заработена заплата изтрива всякакви следи от разделението на работното време на необходимо и добавено, на заплатено и незаплатено. В условията на робство картината е обратна. Даже този труд на роба, който отива на компенсация на средства за съществуване на самия роб е труд на стопанина. Целият труд на роба по форма се явява незаплатен труд. Обратно, целия труд на наемния работник представлява заплатен труд. По форма заработената заплата се явява заплата на целия труд, но в действителност — заплатта на стойността на работната сила. Тази форма маскира, прикрива тайната на капиталистическата експлоатация. Тази форма служи за обективна основа на твърдението на буржоазните икономисти за пълното заплащане на труда на наемните работници, на всички "апологетични увъртания на вулгарната икономия"(Маркс).
"Работната сила не винаги е била стока и труда не винаги е бил наемен труд" (К. Маркс, Наемният труд и капитала, гл. I). Наемният труд се явява характерна особеност на капиталистическото общество, защото само в него работната сила се явява стока. Стойността на тази специфична стока се определя от стойността на необходимите средства за съществуване на работника, т. е. стойността на средствата, необходими за възпроизводството на работната сила.
Това определение на стойността на работната сила със стойността на необходимите средства за съществуване се развиват от Маркс по следния начин:
а) В капиталистическото общество средствата за производства са отделени от производителите. Средствата за производство се намират в ръцете на класата от капиталисти, работника е освободен от средствата за производства, той се явява "свободен" собственик само на своята работна сила.
б) Затова в капиталистическото общество съединяването на работната сила и средствата за производство са възможни само при условия на покупкопродажба на работна сила.
в) Непрекъснатостта на процеса на производство е възможна в капиталистическото общество само при условие на непрекъснато повтаряне на акта на покупкопродажба на работна сила.
г) За да може този акт непрекъсанот да се повтаря, работника неизбежно трябва да излиза от капиталистическия процес на производство на наемните работници, т. е. лишен от средствата за производства е принуден да продава своята работна сила. Този процес е стихиен в капиталистическото общество, явява се необходимо условие за неговото съществуване.
От всичко това следва, че стойността на работната сила се определя от стойността на нейното възпроизводство, т. е. стойността на средствата за съществуване, необходими за това възпроизводство. Стойността на работната сила се изменя "…с изменение стойността на тези средства за съществуване, т. е. с изменение величината на работното време, необходимо за тяхното производство" (Маркс, Капитал, т. I, стр. 114, 1931). Низшата граница се образува от стойността на физически необходимите средства за съществуване (физиологически минимум), без които човек не може да продължи своето съществуване. Паденето на заработената заплата до тази точка води до това, че "…работната сила може да се поддържа и проявява само в хилещ вид" (там, стр. 115). Така Маркс дава социална характеристика на тязи низша физиологическа граница на стойността на работната сила.
Вече от самия характер на стоката — работна сила излиза, че освен стойност работната сила се отличава от стойността на другите стоки, по тове че в нея се влага исторически или социален елемент. "…Размерът на т. н. необходими потребности, както и способите на тяхното удовлетворяване, сами представляват продукт на историята и зависят в голяма степени от културното ниво на страните, между впрочем и от това, при какви условия, а следователно, с какви привички и жизнени искания на сформиралата се класа на свободните работници" (там, стр. 113). Един от важните, определящи моменти се явява условието по зараждане на работническа класа в една или друга страна.
Потребителската стойност на стоката — работна сила — се заключава в способността да се създава стойност, а следователно и добавена стойност, без което тя няма да е потребителна стойност за капиталиста. Потребителската стойност на работната сила се реализила само в процеса на нейното потребление. Процесът на потребление на работната сила се явява процеса на труда. Като стока работната сила не трябва да се отделя от собственика, например, като стол, маса и т. н. Потребителската стойност на работната сила е неразривно свързана с личността на неговия собственик — наемния работник. "Своеобразната природа на тази оригинална стока, работна сила, се изразява между впрочем в това, че със сключването на договор между купувача и продавача неговата потребителска стойност не преминава още фактически в ръцете на купевача. Неговата стойност, подобно на стойността на всяка друга стока е била определена по-рано, отколкото встъпилата в обръщение, защото определено количество обществен труд вече е било изразходвано за производството на работна сила, но нейната потребителска стойноост се състои само в нейните по-късни активни прояви. Така отчуждаването на силите и тяхната реална проява, т. е. нейното битие, като потребителска стойност се разделя във времето"(там, стр. 115).
Теорията за заработената заплата от Маркс изяснява дълбоко скрития механизъм на капиталистическата експлоатация. Тя показва, че заработената заплата се явява заплат само на част от изразходвания труд на работника, че другата част от трудае добавен труд, отиващ при капиталиста във формата на печалба. Ето защо анализа на заработената заплата според Маркс представлява анализ на процеса на производство на добавената стойност. Маркс в главите на "Капитала", посветени на анализа на процесите на производство на добавена стойност, показват този скрит механизъм на деление на целия труд на работника на необходим и прибавен, на цялата отново създадена стойност — на стоъността на работната сила и добавената стойност. В главите, посветени на проблемите със заработените заплати, Маркс показва процеса на превръщане на стойността на работната сила в заработена заплата, скриващ делението на труда на необходим и добавен. Маркс подчертава, че тази форма поражда "всички мистификации на капиталистическия способ на производството". И анализирайки по-нататък процеса на превръщане на добавевата стоийност в печалба, Маркс подчертава в този процес ролята на формата на заработената заплата, скриваща незаплатения труд. "Тъй като благодарение на формата на заработената заплата излиза, че целия труд е заплатен, то излиза че в същото време, незаплатената част на труда поражда не труд, а капитал, и не променлива негова част, а целия капитал. Благодарение на тази свръхстойност се получава форма на печалба без количественна разлика между едната и другата" (Писмо на Маркс до Енгелс 30 апр. 1868).
Такa ирационалнaта форма на заработената заплата лежи в основата на ирационалността на формите на другите категорий. Разкривайки тази "въвождаща в заблуждение форма на проява" на стойността на работната сила служи, като основание и за разкриване на "въвежащата в заблуждение форма на проява на сврхстойността" (Маркс). Съвършенно понятно е защо изходен пункт в буржоазната икономия се явява заработената заплата, а не стойността на работната сила и защо буржоазните и реформистски икономисти така много са хвърлили сили на опровержение на открития от Маркс закон за стойността на работната сила.
Форми на заработена заплата. При една и съща заработена заплата в пари, но при различни цени на стоките може да бъде купено различно количество средства за съществуване. Следователно, необходимо e да се различава номинална заработена заплата (сума пари, получавани от работниците във вид на заработена заплата) и реална, или действителна заработена заплата (количество средства за съществуване, купувани от работниците на заработена заплата).
В началoто на капиталистическото развитие е имало разнообразни форми на натурални форми на заплати, заплащане с продукти. Особенно била разпространена тази форма в селското стопанство. В една или друга степен тази форма се е съхранила в по-късния период от капиталистическото развитие: например, ратая е получавал продоволствие плюс парично заплащане. Oсвен това се е практикувало при по-развития капитализъм т.н. Truck System (система за заплащане със стоки). Работниците били принудени всичко необходимо да купуват от фабриканта. Често разплатата ставала с квитанции на фабричната лавка. Тази система значително увеличавала зависимостта на работниците от фабрикантите и от печалбите на последните. 3аплатата на работниците при тази система се съкратявала на 15—30%. Освен това качеството на стоките, придобивани от работниците, било ниско, което също се диктувало от изгодата на фабриканта.
Основна форма за заработена заплата се явява временната заплата, т. е. заплата за определено време работа: за месец, седмица, ден. Работната сила се продава само за време, след завършването на което работника се принуждава отново да продаде своята работна сила. Само в условия на робство става продажата на работна сила на неограничено време, т. е. става въпрос за продажата на самия работник. В условия на капитализма експлоатацията на работника приема друг характер. Работникът се явява принуден да продаде своята работна сила за време.
Ако вземем цената на труда, като отношение на дневна стойност на работна сила към число часове среден работен ден, то една и съща ежеднавна, седмична и т. н. заработена заплата не се явява показател за равенство на цената на труда. Цена труда различна и зависит от продолжительности рабочего дня и от интенсивности труда. Aко работния ден е равен на 10 и 12 часа, то при надница от 4 рубли цената на 1 час труд ще е равна на 4 рубли : 10 ч. и 4 рубли : 12 ч. Същото ще се наблюдава, ако работния ден се увеличи интензивно, т. е. ако в 10-часов работен ден се вложи труд за 12-часово ден. Цената на 1 час труд отново ще е равна на 4 рубли. : 10 ч. и 4 рубли. : 12 ч. Временното заплащане "…се явява тази превръщана форма, в която непосредственно се изразява дневната стойност на работната сила, седмична стойност и т. н." (Маркс, Капитал, т. I, стр. 423).
Другая форма на заплата — на парче, или изработена заплата, представлява превърната форма на повременна заплата. Тя още повече замаскира капиталистическата експлоатация, защото при заплащането на парче работника става зависим от изработването. Видимостта на това заплащане се определя от дееспособността на производителя. Но "различията във формата на даване на заработената заплата сама по себе си с нищо не сменя нейното същество…" (там, стр. 430—431). Например съществуващите дела не изменят това, ще се заплати ли само половината от заработеното работно време или ще се заплати половината от изразходвания труд на всяка произведенна единица стока.
Произведената, или изработената на парче форма за заплащане дава възможност на капиталиста максимално да интензифицира труда на работника, т. к. количеството и качеството на труда се контролира самата форма на заплата. Произведената форма на заплата силно намалява разходите на капиталиста за надзор на труда на работника, увеличавайки в същото време експлоатацията на работника. Направеното заплащане става в зависимост от качеството на произведения продукт, и самата форма на заплащане се явява "…обилен източник на отнета заработена заплата и капиталистическо мошенничество" (там, стр. 431).
Многообразните форми на заработена заплата, съществащи в съвременния капитализъм се явяват само видоизменение на тези две основни форми. К тези форми се отнасят системите на Хелси, Таун, Хант, Роуен, Тейлър, Бедо, Реф и т. н. Всички тези форми се явяват форми, увеличаващи интензивността на труда и повишаващи нормата на експлоатация. По системата на Хелси (виж. Хелси система на заработена заплата) работника получава премия, ако той изпълни своята работа в по-кратък срок, т. е. ако интензифицира своя труд. Размерът на премията силно изостава от системата на интензификация на труда.
Система на Тейлър (виж. Тейлър система), която Ленин е нарекъл "научна система за изпотяване", се явява една от най-известните премиални системи. При използването на тази система се изучават и фотографират движенията на работника по време на работа, като го заставят да избягва "излишните", ненужни за работническия процес движения и създаването на способстваща за това обстановка; след това се установява посредством синхронизиране времето, нужно за извършване на един или друг процес, привличайки към изпитването най-издръжливите, прилежни, силни работници. Останалите работници, под заплаха да останат без работа, трябва да се равняват по тези "образци". Става отбор. Работната сила е достатъчна, за да се изберат най- силните. Така например, в едни артели товарачи от 75 човека. само 8 можели да пренесат 47 т чугун на ден; останалите 67 товарачи били уволнени.
Така се установява норма, в зависимост от изпълнението на който работника и получава заплата. При това, ако работникът е изпълнил нормата, получава премия. При неизпълнение на нормата заплата му рязко пада. Например, при изтегляне на стоманени изделия работника при обикновена произведена заплат получавал за единица 97 коп., при дневна изработка от 5 единици. — 4 р. 85 коп. При системата на Тейлър и при установяването на времева норма от 10 единици работника за изпълняването на норма (10 единици) получал 6 p. 80 коп. Но при намаляване например от 9 единици. работника получавал само 4 р. 41 к. Просто съпоставяне говори за огромна интензификация на труда и фактическо намаляване на заработената заплата.
Тейлър подчертава, че премията, получавана от работниците при изпълняването на нормите, не трябва да превишава 60%, защото, според неговото мнение — получаването от работника на такава премия ще го направи пестелив във работата, по малко интензивен, получаването на голяма премия води до неакуратност, невнимателност и т. н. За интензификация на труда, за отбиране на най-силните, Тейлър освен време и т. н. предлага още да се прибягва до психологическо въздействие на работниците, при това препоръчва да се действа на всеки работник поединично. Класовата същност на системата на Тейлър е ясна, тя се явява "научна" система на изпотяването, средство за огромноусилване експлоатацията на работника. Тази система ярко се илюстрира със следния пример, приводим от Ленин. Сравнява се работата при натоварване на желязна количка до след въвеждането на системата на Тейлър.
До въвеждането | След въвеждането | |
Число работници, заети при натоварването | 500 | 110 |
един рабтник. товари средно т. | 16 | 59 |
Средна заработка на работника | 2 р. 30 к. | 3 р. 75 к. |
Разход на фабриканта на натоварване т. | 11/2 к. | 2/3 к. |
Разходите на капиталиста силно се съкратили. Работникът изпълнявал на ден работа, която преди е изпълнявал за 3—4 дни, а получавал от немния повече отколкото е получавал преди за ден. Така значително количество работници ставали безработни.
Система на Хант по същество се явява видоизменена система на Тейлър. У Хант формално както и може да очаквате няма две разценки, с които я се е сблъскал Тейлър. У Тейлър, както и преди бе казано, има една разценка при изпълняване на норма и друга — при неизпълняване (напр. 68 коп. и 49 коп.). У Хант има гарантиран минимум. Както и в системата на Тейлър, тук се установява определена норма на изработка, например 5 единици за 1 час. Установява се разценка, напр. 2 пенса. Часовото заплащане е равно на 10 пенса. Тази часова заплата и се явява гарантиран минимум. При изпълняване или преизпълняване на тази норма работника получава премия, т. е. заплащането на парче се веднага се увеличава. Така този характер на фиксирано часово заплащане и премия при изпълнение на нормата скрива съществуващата фактически двойна разценка. В системата на Тейлър е понижено заплащането на парче, което е в резултат от неизработена норма, а системата на Хант започва с понижено заплащаен на парче и се увеличава при изработката на нормата.
Система Бедо- явява се също видоизменена система на Тейлър, представляваща сложна система от изчисляване на изработени норми и премиални. Премиалните се заплащат на работника при условие на изработване на нормите от разчета на 75% от разценката. Важна роля в тази система играят премиалните на майсторите и завеждащите. Те получават премии в зависимост от премийте на работниците. Всички указани системи се явяват само видоизменении на направените форми на заплащане и още в по-голяма степен маскират същността на капиталистическата експлоатация.
Тази маскировка още повече се засилва в тези форми на заплащане, които са свързани с участието на работниците в печалбата. Тази форма, за изключване на отделни периоди, не е получила голямо разпространение. Превръщайки работниците може би в "предприемачи", тази форма се явява в ръцете на капиталиста средство за интензификация на труда на работниците, защото така те са заинтересувани в увеличение на доходността на предприятието. Освен това участието в печалбата води често до понижаване на заплатите, които се извършват под предлог за увеличаване доходността на предприятията, в което уж са заинтересовани и работниците. Обикновено дохода на предприятието се урязва от различни отчисления в полза на капиталиста, а остатъка се дели между работниците и акционерите, при това на 50% от акциите на компаниите. Основната заработена заплата на такива предприятия е по-ниска от обичайните. В същността системата на участие в печалбата се явява своеобразна система на участие на капиталистите в заплатите на работниците. Тази система приема различни форми до "капитализация" на заработените заплати, т. е. разглеждането на труда, вложен от работниците, като капитал, на който той получава проценти, и т. н.
Система Форд- явява се едновременно и премиална и система за участие в печалбата. Премиите се распределят пропорционално на заплатите и срока на служба. Форд привлича работниците, като своеобразни акционери и им изплаща дивидент. Системата на работническо акциониране въобще е разпространена в САЩ. Целта на тази система е да прикрепи работника към предприятието и да го застави да се грижи за доходността на предприятието. Работникът във форма на дивидент получава нищожен доход. Капиталистите от продажба на акций на работниците получават значителна изгода. В работническата маса тази форма създава илюзия на действително участие в печалбата, заинтересованост в повишаване на доходността на предприятието, илюзия за "демократизация" на капитала. По отношение към работната върхушка тя служи, като метод на истински подкуп. Буржоазията, подкупва работната върхушка, привличайки я всъщност към частично присвояване на добавена стойност, превръщайки я в оръдие при усилване експлоатацията на работниците.
Високата изработка се достига у Форд не толкова благодарение на затягане на работната система на заработената заплата, но и главно благодарение на своеобразната организация на производственния процес — стандартизация, разделение на труда, системата на конвейера. Скоростта на движение на конвейера е голяма, връзката между отделните звена от работа толкова установена, че с работата може да се справиш само при огромно напрежение на силите на работника. Работникът напуска своето работно място често съвършенно изморен, понякога почти в полуоприпаднало състояние. Текучестта на основните работници на фордовските заводи е много голяма независимо от повишената, в сравнение с редица други предприятия, заплата.
На обувните фабрики на чехословашкия обувен крал Бати (загинал в 1932 г.) била въведена система за участие в печалбата, свързана с вноските на самите работници. В резултат заплатата на работниците падала, работникът получавал процент с отдадена му сума Новото у Бати било и в това, че работника сам трябвало да купува нужните му за работа аксесоари (конци за шиене, масло, обувно лепило и т.н.). Стойността се възместявала във вид на определена средна сума, явяваща се част от получаваната му средна заплата. Благодарение на това се достигнала значителна икономия в разходването на аксесоарите. Но печели разбира се капиталиста, а не работника, защото от средното изчисляване работника не може да извлече за себе си изгода от тази икономия.
Тясно свързана със системата на участието в печалбите т. н. система на плъзгащи се скали, не получаващи разпространение до империалистскитеа войни, но по време и след войните се разпространяват в някои страни. Тя се състои в това, че заплатата се изчислява в зависимост от движението на доходността на предприятието във връзка с пазарната конюнктура и изменението на цените. Взема се определена продажна цена на продукти за нормална база. Установява се при какви изменения на цената трябва да бъде изменена заплатата. Понякога плъзгащата скала се установява в зависимост от други фактори, например от движението на безработицата.
Всички останали системи на заплащане се приближават в една или друга степен до описаните. Всички те се свеждат до изработена, временна или смесена система. Но тъй като и изработената заплата се явява само превърната форма на времева заплата, то всички тези системи, в края на краищата се явяват също така превърнати форми на временно заплащане.
Динамика на заработената заплата и стойност на работната сила. Анализирайки движението на капиталистическото производство, Маркс показва, че всеобщия закон на капиталистическото натрупване (виж.) обуславя тенденцията на заплатите към понижение. «…Общата тенденция на капиталистическото производство води не към повишаване, а към намаляване нивото на заплащане или към свеждане на стойността на труда до повече или по-малко минимален предел» (Маркс, Заработена заплата, цена и печалба). Ръстът на резервната армия, произтичаща от същността на капиталистическото развитие, спира нарастването на степента на нивото на заплащане. Следователно, общата тенденция на капиталистическото производство е насочена към това, да се понижи заплатата до минимални граници.
Точни данни за движението на реалната заплата за XIX в. няма. Всички изчисления, имащи в работите на Боули, Кучински, Тишко и др., се базират на официална статистика, даваща тенденциозна и лъжлива картина на движението на заработената заплата. Така, движението на индексите на реалната заработена заплата в Германия се рисува по данни на буржоазните статистики следния начин (1896—1901=100):[1]
1875 ……………………………………… 93,0
1890 ……………………………………… 93,0
1895 ……………………………………… 98,5
1900 ……………………………………. 100,0
Приблизително такава е и картината на движение на заработената заплата рисувана от буржоазната статистика и по другите страни, например във Франция:
(1900=100)
1870 ……………………………………….. 69,0
1880 ……………………………………….. 74,5
1890 ……………………………………….. 89,5
1900 …………………………………….. 100,0
Движението на реалната заработена заплата в Англия се изобразява от буржоазните източници по следния начин (1900=100):
1870 | 53,8 | 1895 | 81,3 |
1875 | 64,0 | 1900 | 100,0 |
1880 | — | 1905 | 91,6 |
1885 | 68,2 | 1910 | 92,2 |
1890 | 82,5 |
В същото време редица икономисти подчертават падането на националния доход на работническата класа (в %). Например Солнцев в своята работа "Заработената заплата, като проблем на разпределението" рисува за Англия следния процес:
1860 | 47 | 1880 | 42 |
1866 | 45 | 1883 | 422/3 |
1870 | 441/3 | 1886 | 42 |
1871 | 451/4 | 1891 | 431/3 |
1877 | 43 |
Ленин нееднократно е подчертавал лъжливостта на буржоазната статистика. Статистиката на буржoазията е послушна чиновничка. Тя дава извратена картина на действителността, картина, благоприятна за буржоазията. За това тя се ползва с редица методи, освен методите на средните и т. н. По отношение на движението на заработената заплата тя прибягва до редица методи, скриващи действителното движение и рисуващи увеличението на заработената заплата и подобряване положението на работника. Това се достига с различни приоми. Например: 1) обхващат се не всички работници, а най-добре заплатените. 2) 3аработената заплата се съпоставя с движението на цените на едро, а не с цените и продуктите от първа необходимост или даже от цените на дребно. Разликата между движението на едните и другите е значителна. 3) Предполага се неизменост на работническия бюджет, постоянство на потребностите, независимо от това, че производственната обстановка рязко се изменя, и т. н. 4) В редки случаи се приема във внимание на екстензивното увеличение на работния ден. Съвършенно не се приема във внимание интензивното удължаване на работния ден и т. н. 5) Съпоставят се периодите, които са били най-благоприятни. 6) Не се приемат във внимание ръста на безработицата, наличието на съкратена работна седмица и т. н. 7) Взема се движението на тарифните ставки, а не на действителните заплати. В резултат се получава по отношение към определен период и страната на картината повишава заплатите като номинални, така и реални. Картината рязко се изменя, ако бъдат отхвърлени тези приоми от псевдонаучната статистика, а бъдат използвани методи от действително научната статистика, т. е. марксистско-ленинската статистика. Ако се приеме във внимание повишаването на цените на дребно на предмети от първа необходимост, огромната интензификация на труда, изменението на всякаква производственна и битова обстановка, ако се вземат заплатите на всички работници, и т. н., то всичко това би дало действителна картина, рязко отличаваща се от картината, давана от буржоазната статистика.
Законът на тенденциите към намаляване на заработената заплата, както и всички закономерности в капиталистическото общество, си проправя път чрез голяво количество отклонения, колебания и т. н. Извън съмнение, в отделни исторически периоди е имало място известно повишаване на реалната заплата. Например по време на икономически подеми, по време на революционен подем може и са ставали повишения на заплати, но всички тези повишения не унищожават и не могат да унищожат общата тенденция по понижение на заработената заплата.
В eпохата на империализма основния закон на движение на заработената заплата, остава на едно място, или претърпява изменение в направление на още по-лошо положение на работническата класа. Откъсването на заплатите от стойността се задълбочава. На сцената встъпват големи съюзи от предприечачи, монополистически обединения, водещи борба против работническите организаций. Освен това цените на предметите от първа необходимост монополите удържат на значителна височина, което рязко си отразява на движението на реалната заработена заплата. Падането на заплатата не отричат даже редица буржоазни икономисти.
Движението на заплатите в началото на XX в . по редица страни също така се рисува значителна част от буржоазната статистика, като вървяща по линия на повишаване на реалната и номинална заработена заплата (за изключение на отделни периоди).
Индекси на реално заработени заплати в САЩ.
1899 | 100 | 1922 | 111 |
1904 | 100 | 1923 | 122 |
1909 | 92 | 1925 | 118 |
1914 | 90 | 1926 | 120 |
1919 | 100 | 1927 | 122 |
1920 | 105 | 1928 | 124 |
1921 | 107 |
Тази картина от може би растящо благополучие се получава от указани по-горе способи. В действителност, даже по изчисление на някои буржоазни професори, например Дъглас, реалната заработена заплата на американски работник в 1922—1923 г. била на 5% под нивото на 1890—99 г. Следователно, в сравнение с края на миналото столетие има понижение, а не повишение на заплатата. Повишението се отнася само за някои групи организирани работници — главно от работническата аристокрация. За болшинството американски работници е станало понижение. Освен това в основата е бил положен бюджет на работника през 1918—19 г., което не се явява показателно за периода до и след 1918—19 г.